Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.01.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 9 132 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 226
ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 100 000 лв.
В исковата молба на Ц.Д.Г. се твърди, че
на 10.07.2013 г., около 20.20 ч. в гр. София, при управление на МПС – лек
автомобил „Хюндай Елантра“ с рег. № *******, в района на спирка за масов
градски транспорт № 3593 водачът К.нарушил правилата за движение по пътищата,
изгубил контрол над МПС-то, отклонил се надясно и блъснал чакащите на спирката
пешеходци. Вследствие на ПТП-то била причинена смъртта на повече от едно лице,
между които и шестгодишната Е.М.. Вината на водача била установена с влязла в
сила присъда на наказателния съд. Твърди се, че ищцата е баба на починалото
дете. Детето било очаквано с много любов и обградена с обич, а ищцата помагала при
неговото отглеждане, а детето често й гостувало и отвръщало с обич. Твърди се,
че между ищцата и внучката й съществувала близка привързаност и дълбока
емоционална връзка и същата и досега жали внучката си и ходи на гроба й.
Предвид тези фактически твърдения ищцата
е мотивирала правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО”
на лек автомобил „Хюндай Елантра”, да й заплати сумата от 100 000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие смъртта на Е.М.. Претендира се законна лихва и сторени разноски,
съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Б.В.И.Г.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения. Претендира разноски, съобразно депозиран списък
по чл. 80 от ГПК.
Не е депозирана допълнителна искова
молба респ. в срока за допълнителен отговор такъв не е заявен.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. Я.С..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. П..
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата
на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото,
прие за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представена присъда № 9/16.01.2014 г. на СГС, НО, 30 състав,
постановена по нохд 5136/2013 г., влязла в сила на 02.12.2014 г. От
съдържанието на същата се установява, че Михаил Николов К.е признат за виновен
в това, че на 10.07.2013 г., около 20.20 часа, в гр. София, при управление на
МПС – лек автомобил „Хюндай Елантра“ с рег. № *******, като се движел по бул.
„Цариградско шосе“ с посока на движение към „Орлов мост“, в района преди спирка
за масов градски транспорт № 2593 – „Хермес парк“, нарушил правилата за
движение по пътищата – чл. 20 ал.1 от ЗДвП, чл. 5 ал.3 вр. ал.1 от Наредба за
организация на движението на територията на СО като се движил в най-лявата част
на пътното платно до мантинелата със скорост над 100 км/ч, изгубил контрол над
управлявания автомобил, в резултат на което се отклонил надясно по пътното
платно и блъснал чакащите на спирката пешеходци, вследствие на което по
непредпазливост причинил смърт на повече от едно лица, както следва: С.С.А.и Е.М.М..
По делото е представено
удостоверение за наследници изх. № 5189/23.10.2013 г. на Община Перник, от
което се установява, че Е.М.М.е починала на 22.07.2013 г. и е оставила за свои
наследници по закон Б.К.М./майка/ и М.Г.М. /баща/.
Представено по делото е и удостоверение за съпруг и родствени връзки изх. №
672/04.07.2018 г., издадено от Община Монтана, от което се установява, че Ц.Д.Г.
е майка на М.Г.М..
В съдебно заседание на 11.11.2019 г. са събрани и гласни доказателства,
чрез разпит на свидетеля М.Г.М., син на ищцата.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата
на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения,
спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на
деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните не спорят относно факта, че към датата на ПТП по
отношение на лек автомобил „Хюндай Елантра” с ДКН ******* е налична валидна застраховка, покриваща риска
«гражданска отговорност», сключена при ответното дружество.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя, противоправността на деянието респ. причинно-следствената
връзка между деянието и настъпилите вреди – факта на смъртта на Е.М. са
установени с влязлата в сила присъда на наказателния съд, която е задължителна
за настоящия съдебен състав с оглед императивната разпоредба на чл. 300 от ГПК.
Ищцата е възходяща от втора степен /баба/ на починалото в ПТП дете. Съгласно
задължителните указания, дадени с ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело 1/2016 г.
на ОСНГТК на ВКС материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24. ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, а по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания. Разширеният кръг на материално легитимираните лица
се допуска по изключение, при наличие на установена връзка на привързаност
между лицата /в случая баба и внуче/, която поради конкретни житейски обстоятелства е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, които надхвърлят по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Казано по друг начин в тези случаи за получаването на обезщетение не е
достатъчен факта на самата родствена връзка. Наред с
това следва да се установят морални
болки и страдания, надхвърлящи присъщите такива за съответната
връзка, разгледана в контекста на традиционните за българския бит и традиции взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост.
От ангажираните по делото гласни
доказателства, преценени с оглед правилото на чл. 172 от ГПК, настоящият
съдебен състав не може да обоснове извод в насока, че между ищцата и починалото
дете е съществувала изключителна като интензитет връзка, надхвърляща
коментираните по-горе традиционните такива за българския бит и традиция. Самият
свидетел посочва, че отношенията баба-внуче
били нормални, виждали се веднъж на един – два месеца, контактували и по
Skype, чувствали се нормално заедно. Описаните от свидетеля отношения между ищцата и починалото дете са естествени и общоприети за
този вид родствена връзка, и отговарящи в пълна степен на българската
народопсихология. В тях не се установява нещо изключително, необичайно и надхвърлящо традиционното за
този вид родство, от което да бъде направен извод, че е създадена дълбока,
трайна и особено близка емоционална връзка, която е довела до търпени от ищцата
морални болки и страдания от смъртта на внучката й, сравними по интензитет и продължителност с болките
и страданията на най-близките.
Предвид което настоящият съдебен
състав намира заявеният иск за неоснователен и като такъв същият подлежи на
отхвърляне.
При този изход на спора на ответника се следва сумата от 300 лв., сторени
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.Д. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 19 –
адв. Я.С. иск с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „********* за
заплащане на сумата от 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП, осъществено на 10.07.2013 г. в гр. София, при което е починала Е.М.М.като
неоснователен.
ОСЪЖДА Ц.Д. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 19 – адв. Я.С. да
заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, пл. „******* сумата от 300 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: