Решение по дело №324/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на глава дванадесета АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.

С Решение № 119 от 19.06.2024 г. по АНД № 537/2024 г. на районен съд Монтана е отменено Наказателно постановление № 24-0996 - 000294/23.02.2024 г. на Началник РУ Монтана в ОДМВР [населено място], с което на Е. Л. Е., [населено място], е наложено административно наказание, затова че управлява МПС, което е със служебно прекратена регистрация.

В законния срок против решението е подадена касационна жалба от административнонаказващия орган, в която се позовава на разпоредбите на чл. 143, ал. 15 и чл. 145, ал. 2 и ал. 4 от ЗДвП, като счита, че поради неизпълнение на задължението на собственик, да регистрира в законния двумесечен срок придобитото от него МПС, служебно, по силата на закона неговата регистрация се прекратява регистрацията, без за това прекратяване да е нужно изрично уведомление. В тази връзка следва да се посочи, че в чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № 1-45/24.03.2000 година за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, е регламентирано, че служебно прекратяване на регистрация, съгласно чл. 18, т. 2, се извършва по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В ал. 2 на същата разпоредба са изрично посочени случаите, при които се уведомява собственика, като точка 10 не е посочена, поради което при прекратяване на регистрацията на ППС по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, административният орган няма задължение за уведомяване на собственика. Последният има задължение в законоустановения срок да прехвърли и да регистрира придобития от него автомобил. При напълно изяснена и установена фактическа обстановка по делото, съдът е следвало да приеме, че са доказани не само обективните, но и субективните признаци на състава на извършеното административно нарушение. Като е приел, че не е доказана субективната страна на нарушението, този състав на съда е постановил едно неправилно и незаконосъобразно решение, което моли да се отмени. По отношение тежестта на наложеното наказание, счита, че то е едно от тежките такива, предвидени като цяло в ЗДвП. с наказание глоба от 200 лв. до 500 лв., лишаване от 6 м. до 12 м. и отнемане на 10 контролни точки, още повече, че този вид деяния е инкриминирано и като престъпление съгласно чл.345 от НК. Тежестта на нарушението, както и личността на нарушителя са съобразени при индивидуализация на наложената санкция по реда на чл. 27 от ЗАНН, като са определени наказания в минимален размер - глоба 200 лева и лишаване от право да управлява МПС от 6 месеца, ведно с отнемане на 10 контролни точки, съобразно чл. 175, ал. З от ЗДвП. Счита също така, че с оглед постигане целите на личната и генералната превенция, не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като с налагане на наказанието, нарушителят ще се предупреди и превъзпита за спазване на обществения ред, както и ще се въздейства възпитателно и предупредително към останалите граждани по отношение на тези често срещани нарушения на разпоредбата на ЗДвП.

В с.з. юрк Д. поддържа касационната жалба като моли решението на въззивния съд да бъде отменено като неправилно.

Ответната страна, в писмено становище и в с.з. чрез адв. Г. оспорва касационната жалба и моли решението на РС да остане в сила. Твърди, че не е извършил нарушението, за което му е наложено това тежко наказание, като действително на посочената в НП дата е управлявал МПС с прекратена регистрация, за което категорично не е знаел. Част от съображенията изложени в писменото становище преповтарят мотивите изложени във въззивното решение. Като допълнение се посочва, че собственикът на МПС обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението с дерегистрацията на МПС и с породените от нея правни последици. Действително собственикът на МПС е длъжен да знае, че в двумесечен срок следва да заяви в КАТ промяната на собствеността, което води до служебно прекратяване на регистрацията и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, т.е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. З, пр. първо от ЗДвП. Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация. Регистърът е със защитена информация и няма свободен достъп до него от страна на водачите.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС Монтана за правилно и законосъобразно. В хода на проведеното административна наказателно производство са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Извършеното нарушение не е доказано по несъмнен и категоричен начин, липсва субективният елемент от състава на нарушението. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано и предлага да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Настоящият касационен състав при Административен съд Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното:

За да постанови обжалваното решение и отмени издаденото Наказателно постановление, съставът на Районен съд – Монтана приема, че жалбата е допустима и основателна. Излагат се мотиви, че макар и от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно, което определя нарушението като несъставомерно, поради липса на състав от субективна страна. По несъмнен начин се доказва в процеса, че жалбоподателят е управлявал автомобила, който е със служебно прекратена регистрация на 06.01.2024 г., т.е. по см. на ЗДвП не е регистриран по надлежния ред и по този факт няма спор между страните. Жалбоподателят поддържа, че не е знаел, че управлява МПС, което е със служебно прекратена регистрация. Когато бил спрян за проверка, тогава разбрал, че автомобилът е дерегистриран. Поддържа, че не е уведомяван от никого за този факт, още повече автомобила му има регистрационни табели. Това негово твърдение се потвърждава от събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства. Жалбоподателят управлявайки автомобила не е съзнавал, че същия не е регистриран по надлежния ред, т.е. че е със служебно прекратена регистрация, поради непререгистрирането му в двумесечен срок от придобиването. В съзнанието на жалбоподателя е съществувала представа, че посоченото МПС е с редовна регистрация, тъй като същото е имало поставени регистрационни табели, застраховка гражданска отговорност. Съставът на въззивния съд се позовава на нормата на чл. 6 от ЗАНН, според която административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а умишлено е деянието в случаите, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага. Ангажирането на административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП изисква нарушителят да е действал умишлено, респ. да е управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото е без регистрация, вкл. служебно прекратена такава или, че пътното превозно средство е регистрирано, но е без поставени регистрационни табели. В производството не са ангажирани доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че в качеството си на водач на процесния автомобил жалбоподателят е знаел, съзнавал, за служебно прекратената регистрация на МПС-то. Не се установи и обстоятелството някой да е уведомявал жалбоподателя за дерегистрирането на автомобила, поради което административното нарушение не е извършено от субективна страна и същото се явява несъставомерно, а наложеното административно наказание незаконосъобразно, за което издаденото НП следва да бъде отменено изцяло.

Предмет на касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения.

При разглеждане на делото от първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, такива конкретни не се и сочат от касатора.

Съдът правилно е установил фактическата обстановка, но неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че е налице несъставомерност на извършеното деяние, а именно: липсва субективният елемент – виновно поведение. Правно значение в случая имат текстовете на чл. 11 от ЗАНН и чл. 11 и 14 от НК.

Съгласно чл. 11 от ЗАНН - По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.

Съгласно чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от НК - Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

Съгласно чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НК - Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. Тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост.

С оглед на установената по делото безспорност на извършеното деяние от обективна страна, към която мотивна част от въззивното решение този състав приема за надлежно аргументирана и в съответствие с материалния закон, поради което и препраща към същата, като с оглед на обстоятелството, че административнонаказаното лице е лицето – собственик, който е имал задължение по силата на закона да извърши в определения от законодателя срок регистрация на придобитото от него МПС, то неизпълнението на това негово законово задължение, определя и виновното му поведение. В пълно съзнание това лице е управлявало МПС, за което след неговото придобиване, е останал в бездействие и не е изпълнил императивно вмененото му нормативно задължение да извърши съответната регистрация. Служебното прекратяване на регистрацията е постановена по силата на закона, без законодателят да въвежда задължение на АО или АНО да уведомява за това съответния собственик. В тази връзка и незнанието на закона не представлява оневиняващо обстоятелство. Управлявайки закупеното от самия него МПС, което е служебно дерегистрирано поради това, че не го е представил за регистрация, е основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност, поради наличие и на субективния елемент за това. Вината, т.е. съзнаването на водача на управляваното от него МПС, произтича именно от неизпълнение на вменено му императивно задължение, поради което и деянието се явява доказано, както от обективна, така и от субективна страна.

Неоснователно в тази връзка е изразеното становище, че незнанието се състои във факт от обективната действителност, а именно по отношение на извършеното служебно прекратяване на регистрацията, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. З, пр. първо от ЗДвП.

Служебното прекратяване регистрацията на МПС действително е обективно обстоятелство, което обаче е резултат от определено неправомерно поведение на дадено лице, в случая на административнонаказаното в качеството му на собственик и водач на МПС, а за последния е недопустимо да черпи права от собственото си виновно поведение. С оглед на това и след като прекратяването на регистрация на МПС следва по силата на закона в следствие на такова неправомерно поведение, което е във волята на самия административнонаказан, то тази законова последица се явява предвидима за него или когато дадено МПС не е регистрирано от своя собственик в съответния законов срок, това имплицитно обуславя знание в това лице за този обективен факт, т.е. деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици, което прави деянието виновно при наличието на умисъл.

От гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като неправилно Решение № 119 от 19.06.2024 г. по АНД № 537/2024 г. на районен съд Монтана.

ПОТВЪРЖДАВА като правилно Наказателно постановление № 24-0996 - 000294/23.02.2024 г. на Началник РУ Монтана в ОДМВР [населено място].

РЕШЕНИЕТО е окончателно.