Р Е Ш Е Н И Е
.../27.1.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВАРНА, гражданско отделение, 14
състав в открито заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Районен съдия: Даниела П.
при участието на секретаря
Кичка И., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 8261 по опис за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Я.Я.С.,
ЕГН ********** е предявил срещу ответницата М.Г. ****, ЕГН ********** обективно и субективно съединени искови
претенции с пр.осн.
чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 23, ал. 1 СК с
цена 29 226,30 лева; - евентуален
иск по чл. 56, ал. 6 СК, чл. 57, ал. 2,
във вр. с ал. 1 СК вр. чл.
228 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД; - евентуален
иск по чл. 23, ал. 2 СК и чл. 57, ал. 2, във вр. с
ал. 1 СК вр. чл. 228 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД; - евентуален иск по чл. 57, ал. 2, във вр.
с ал. 1 СК вр. чл. 228 ЗЗД и чл.
86, ал.1 ЗЗД.
С исковата молба е заявено искане за постановяване на решение по предявените в условия на обективно
кумулативно и евентуално съединяване
искове с което:
1. На основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 21, ал.1 СК (1985 г - отм.), респективно чл. 23,
ал.1 от действащия СК Да ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата М.Г.
****, с ЕГН: **********, ЧЕ недвижимят имот, придобит
по време на брака им с ищеца Я.Я.С. с ЕГН: ******)002,
с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по
вписванията - Варна с вх.рег.№ 4018 от 02.03.2006 г, акт № 73 том XIII, дело
2933/2006 г., а именно: АПАРТАМЕНТ № 1, с идентификатор ****, по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-194/27.03.2019
г. на изпълнителен директор на АГКК, без последващи
изменения, находящ се в жилищна сграда, с
идентификатор ****, с адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл.
Варна, ул."****" № 12, на
втори жилищен етаж, със застроена площ 46,80 кв.м. /четиридесет и шест цяло и
осемдесет стотни квадратни метра/, състоящ се от: спалня, бяня-тоалет,
дневен тракт с кухненски бокс и коридор, при граници и съседи: апартамент № 2, асансьорна шахта, стълбище, двор, калкан на УПИ Х-9 и
улица, съгласно документ за собственост, а съгласно Схема на самостоятелен
обект в сграда № 15-883692-30.09.2019 г. - със съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - **** под обекта - ****8, над обекта - ****
ведно с принадлежащата му ИЗБА № 4, с площ 8,26 кв.м./осем цяло и двадесет и
шест стотни квадратни метра/, при граници: изба №5, коридор, асансьорна шахта, машинно помещение и улица, както и
8.8886% /осем цяло осем хиляди осемстотин осемдесет и шест десетохилядни
процента/ идеални части от общите части на сградата, съставляващи 10.12 кв.м.
/десет цяло и дванадесет стотни квадратни метра/ и от правото на строеж върху
ДВОРНОТО МЯСТО, цялото с площ 220 кв.м. /двеста и двадесет квадратни метра/,
съставляващо УПИ XI-16 /единадесет - шестнадесет/, попадащо в квартал 172 /сто
седемдесет и две/, 11 /единадесети/ микрорайон по плана на град Варна, при
граници: УПИ XII-10, VI-5, Х-9 и улица "****", е изключителна лична
собственост на ищеца Я.Я.С., с ЕГН: **********, като
придобит изцяло с негови лични средства чрез пълна трансформация на негово
лично имущество.
2. В
случай че бъде УВАЖЕН предявения иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. с чл. 21, ал.1 СК (1985 г - отм.), респективно чл. 23,
ал.1 от действащия СК за установяване на собственост поради осъществена пълна
трансформация на описания в предходната т. 1 недвижим имот, придобит по време
на брака между страните и ищецът бъде признат за негов изключителен собственик
и като вземе предвид, че същият имот е бил семейното жилище на страните по
смисъла на ДР на СК, ползването на което
е предоставено на ответницата с бракоразводното решение,
2.1. На основание чл. 56. ал. 6 от СК ДА ИЗМЕНИ
ползването на семейното жилище, като предостави ползването му на ищеца Я.Я.С., с ЕГН: ********** поради настъпила промяна в обстоятелствата,
релевантни за предоставяне ползването на семейното жилище на основание чл. 56,
ал. 1 от СК във връзка с чл. 56, ал. 5 от СК,
2.2. ДА ОСЪДИ ответницата М.Г. ****, с ЕГН: **********,
да заплати на ищеца Я.Я.С., с ЕГН: ********** сумата
в размер от 13033.33 лева /тринадесет хиляди и тридесет и три лева и тридесет и
три стотинки/, представляваща частичен иск с правно основание чл. 57, ал. 2, вр. ал. 1 от СК във вр. с чл. 228 ЗЗД, предявен за част от общия размер на иска за вземането на ищеца за наем на процесния имот от по 500 лева на месец за периода от
29.11.2017 г. до 16.07.2020 г., възлизащо в общ размер от 15533,33 лева, като
размера на частичната претенция обхваща
сбора на сумите за наем на процесния имот от 500 лв.
месечно, дължими от ответницата за периода от 29.11.2017 г. до 31.01.2020 г.,
ведно със законната лихва върху претендираната сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане,
ведно с законната лихва върху претендираната сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане,
както и
2.3. На
основание чл. 86 СК във вр. с чл. 84, ал. 1 СК ДА
ОСЪДИ ответницата М.Г. ****, с ЕГН: ********** да заплати на ищеца Я.Я.С., с ЕГН: ********** сумата в размер на 2019.55 лева /две хиляди и деветнадесет
лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща сбор от размера на законната
лихва, изчислена върху всяко просрочено плащане на наемната цена за процесния имот в размер от по 500 лева месечно, за периода
от 29.11.2017 до 31.01.2020 г., считано от датата на забавата на всяко плащане
до дата на подаване на исковата молба - 16.07.2020 г., предявен като част от
общия размер на иска за вземането на ищеца за законна лихва, изчислена върху
всяко просрочено плащане на наемната цена в размер от по 500 лева месечно, за
периода от 29.11.2017 до 16.07.2020 г., считано от датата на забавата на всяко
плащане до дата на подаване на исковата молба - 16.07.2020 г., възлизащо в общ
размер от 2073.72 лева.
3. В случай че съдът ОТХВЪРЛИ като
неоснователен и недоказан предявения иск с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 21, ал.1 СК (1985 г - отм.), респективно чл. 23,
ал.1 от действащия СК за установяване на собственост на описания в предходната
т. 1 недвижим имот, придобит по време на брака между страните, поради
осъществена пълна трансформация и ищецът НЕ бъде признат за негов изключителен
собственик и като вземе предвид, че същият имот е бил семейното жилище на
страните по смисъла на §1 от ДР на СК, ползването на което е предоставено на
ответницата с бракоразводното решение.
3.1. Моли, при условията на
евентуалност, ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.23, ал.2 СК. по
отношение на ответницата М.Г. ****, с ЕГН: **********, че ищеца Я.Я.С., с ЕГН: **********, в резултат на частична трансформация
на лично имущество е едноличен собственик на 99% идеални части от правото на
собственост на придобития по време на брака с ответницата недвижим имот, а
именно: АПАРТАМЕНТ № 1, с идентификатор ****, по
КК и КР, одобрени със заповед
РД-18-194/27.03.2019 г. на
изпълнителен директор на АГКК, без последващи
изменения, находящ се в жилищна сграда, с
идентификатор ***** с адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл.
Варна, ул."****" № 12, на
втори жилищен етаж, със застроена площ 46,80 кв.м. /четиридесет и шест цяло и
осемдесет стотни квадратни метра/, състоящ се от: спалня, бяня-тоалет,
дневен тракт с кухненски бокс и коридор, при граници и съседи: апартамент № 2, асансьорна шахта, стълбище, двор, калкан на УПИ Х-9 и
улица, съгласно документ за собственост, а съгласно Схема на самостоятелен
обект в сграда № 15-883692-30.09.2019 г. - със съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - ****, под обекта - **** над обекта - ****, ведно с принадлежащата
му ИЗБА № 4, с площ 8,26 кв.м./осем цяло и двадесет и шест стотни квадратни
метра/, при граници: изба №5, коридор, асансьорна
шахта, машинно помещение и улица, както и 8.8886% /осем цяло осем хиляди
осемстотин осемдесет и шест десетохилядни процента/
идеални части от общите части на сградата, съставляващи 10.12 кв.м. /десет цяло
и дванадесет стотни квадратни метра/ и от правото на строеж върху ДВОРНОТО
МЯСТО, цялото с площ 220 кв.м. /двеста и двадесет квадратни метра/,
съставляващо УПИ XI-16 /единадесет -шестнадесет/, попадащо в квартал 172 /сто
седемдесет и две/, 11 /единадесети/ микрорайон по плана на град Варна, при
граници: УПИ XII-10, VI-5, Х-9 и улица "****", и съобразно сумата,
която приемете за доказано, че е придобивната цена на
имота, ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, между страните, че процесният
имот се притежава от тях в съсобственост при квоти,
- За ищеца: 51667,64/51927,29 идеални части
от процесния имот, от които 51408/51927,29 идеални
части, придобити в индивидуална собственост чрез частична трансформация на
лично имущество при условията на чл. 23, ал. 2 СК и 259,64/51927,29 идеални
части придобити след прекратяване на брака и прекратяване на СИО;
- За ответницата: 259,64/51927,29 идеални
части от процесния имот, придобити след прекратяване
на брака и прекратяване на СИО или
- За ищеца: 24154,32/24275,70 идеални части
от процесния имот, от които 24032,94/24275,70 идеални
части, придобити в индивидуална собственост чрез частична трансформация на
лично имущество при условията на чл. 23, ал. 2 СК и 121,38/24275,70 идеални
части придобити след прекратяване на брака и прекратяване на СИО;
- За ответницата: 121,38/24275,70 идеални
части от процесния имот, придобити след прекратяване
на брака и прекратяване на СИО или при квоти, съгласно установеното по делото
при условията на чл. 162 ГПК.
3.2. ДА ОСЪДИ ответницата М.Г. ****, с
ЕГН: **********, да заплати на ищеца Я.Я.С., с ЕГН: **********
сумата в размер на 12968,16 лева /дванадесет хиляди деветстотин шестдесет и
осем лева и шестнадесет стотинки/, представляваща частичен иск с правно
основание чл. 57, ал. 2, вр. ал. 1 от СК във вр. с чл. 228 ЗЗД, предявен за част от общия размер на иска
за вземането на ищеца за наем на процесния имот от по
497.5 лева на месец за периода от 29.11.2017 г. до 16.07.2020 г., възлизащо в
общ размер от 15 455.66 лева /петнадесет хиляди четиристотин петдесет и пет
лева и шестдесет и шест стотинки/, като за изясняване кои точно суми обхваща
частичността на предявения иск по т. 3.2. от исковата молба, изменен на
основание чл. 214 от ГПК, се уточнява, че размерът на частичната претенция
обхваща сбора на сумите за наем от 497.5 лева. месечно, дължими от ответницата
за периода от 29.11.2017 г. до 31.01.2020 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й заплащане.
3.3. На
основание чл. 86 СК във вр. с чл. 84. ал. 1 СК ДА
ОСЪДИ ответницата М.Г. ****, с ЕГН: **********, да заплати на ищеца Я.Я.С., с ЕГН: ********** сумата в размер на 1985.13 лева
/хиляда деветстотин осемдесет и пет лева и тринадесет стотинки/, представляваща
сбор от размера на законната лихва, изчислена върху всяко просрочено плащане на
наемната цена в размер от по 497.5 лева. месечно, за периода от 29.11.2017 до
31.01.2020 г., считано от датата на забавата на всяко плащане до дата на
подаване на исковата молба - 16.07.2020 г., предявен за част от общия размер на
иска за вземането на ищеца за законна лихва, изчислена върху всяко просрочено
плащане на наемната цена в размер от по 497.5 лева. месечно, за периода от
29.11.2017 до 16.07.2020 г., считано от датата на забавата на всяко плащане до
дата на подаване на исковата молба - 16.07.2020 г., възлизащо в общ размер от
2039.02 лева.
4. В случай че съдът отхвърли като
неоснователни и недоказани предявените от ищеца с настоящата искова молба
обективно съединени в условията на евентуалност искове с основание чл. 23, ал.
1 СК и чл. 23, ал. 2 СК и приеме, че целият процесния
имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност и като вземете
предвид, че същият имот е бил семейното жилище на страните по смисъла на ДР на
СК, ползването на което е предоставено на ответницата с бракоразводното
решение, моли в условията на евентуалност ДА ОСЪДИ, на основание чл. 57, ал. 2,
вр. ал. 1 от СК във вр. с
чл. 228 ЗЗД ответницата М.Г. ****, с ЕГН: ********** да заплати на ищеца Я.Я.С., с ЕГН: ********** сумата в размер от 7758 лева /седем
хиляди седемстотин петдесет и осем лева/ представящата общ сбор на дължими и
неплатени суми за наем от по 250 лв. /двеста и петдесет лева/ месечно за
ползването на 1/2 идеална част от процесния недвижим
имот, за периода от датата на влизане в сила на съдебното решение - 29.11.2017
г., с което на ответницата е предоставено за ползване семейното жилище до
датата на подаване на настоящата искова молба - 16.07.2020 г. ведно с законната
лихва върху претендираната сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и
На основание чл. 86 СК във вр. с чл. 84, ал. 1 СК ДА ОСЪДИ ответницата М.Г. ****, с
ЕГН: **********, да заплати на ищеца Я.Я.С., с ЕГН: **********
сумата в размер от 989,72 лева /деветстотин осемдесет и девет лева и седемдесет
и две стотинки/, представляваща сбор от размера на законната лихва, изчислена
върху всяко просрочено плащане на наемната цена в размер от 250 лв. /двеста и
петдесет лева/ месечно, за периода от 29.11.2017г. -16.07.2020 г., считано от
датата на забавата на всяко плащане до дата на подаване на исковата молба -
16.07.2020 г.
Ищецът моли за уважаване на
предявените искове и заплащане на
разноските за производството
от ответницата.
Твърденията в молбата от които
ищецът черпи права са следните:
На
21.05.1997 г. ищецът Я.Я.С. и ответницата М.Г. **** са сключили граждански брак.
Същият е прекратен с Решение № 4412/02.11.2017 г., постановено по гр. д. №
7644/2017 г. по описа на ВРС, влязло в сила на 29.11.2017г.
По време на брака между страните, с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, № 57 том II, per. № 2078, дело № 253/01.03.2006 г, на нотариус Огнян Шарабански, с per. № 147 на
Нотариалната камара и с район на действие PC- Варна, вписан в Служба по
вписванията - Варна, с вх.рег. № 4018 от 02.03.2006 г, акт № 73 том XIII, дело
2933/2006 г., ищецът е закупил изключително и изцяло със собствени
средства, следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 1, с идентификатор ****, по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-194/27.03.2019
г. на изпълнителен директор на АГКК, без последващи
изменения, находящ се в жилищна сграда, с
идентификатор ****, с адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл.
Варна, ул."****" № 12, на
втори жилищен етаж, със застроена площ 46,80 кв.м. /четиридесет и шест цяло и
осемдесет стотни квадратни метра/, състоящ се от: спалня, бяня-тоалет,
дневен тракт с кухненски бокс и коридор, при граници и съседи: апартамент № 2, асансьорна шахта, стълбище, двор, калкан на УПИ Х-9 и
улица, съгласно документ за собственост, а съгласно Схема на самостоятелен
обект в сграда № 15-883692-30.09.2019 г. - със съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - ****, под обекта - ***** над обекта - **** ведно с
принадлежащата му ИЗБА № 4, с площ 8,26 кв.м./осем цяло и двадесет и шест
стотни квадратни метра/, при граници: изба №5, коридор, асансьорна
шахта, машинно помещение и улица, както и 8.8886% /осем цяло осем хиляди
осемстотин осемдесет и шест десетохилядни процента/
идеални части от общите части на сградата, съставляващи 10.12 кв.м. /десет цяло
и дванадесет стотни квадратни метра/ и от правото на строеж върху ДВОРНОТО МЯСТО,
цялото с площ 220 кв.м. /двеста и двадесет квадратни метра/, съставляващо УПИ
XI-16 /единадесет -шестнадесет/, попадащо в квартал 172 /сто седемдесет и две/,
11 /единадесети/ микрорайон по плана на град Варна, при граници: УПИ XII-10,
VI-5, Х-9 и улица "*****".
С решението за прекратяване на
брака съдът е предоставил ползването на семейното жилище на ответницата М. ****.
Описания недвижим имот е придобит
при действието на СК от 1985 г. (отм.), поради което и съгласно § 4 от ПЗР на
СК от 2009 г., правилата на действащия СК от 2009 г. относно имуществените
отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите
по заварени бракове, какъвто е и конкретния случай.
Поради това, че правото на
собственост върху гореописания недвижим имот е придобито по време на брака
между страните, същият се счита придобит в режим на съпружеска имуществена
общност /СИО/, съгласно установената в чл. 21, ал.1 от СК от 2009 г. законова
презумпция, според която вещните права, придобити по време на брака в резултат
на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име
са придобити. Под съвместен принос съдебната практика приема всички прояви
касаещи общите усилия на двамата съпрузи, без оглед на формата на съдействие,
за набавяне на парични средства, полагане на труд за благото на семейството,
работа в домакинството или по друг начин. В същото време обаче, хипотезата, при
която единият съпруг е вложил изцяло лични средства при придобиването на
недвижим имот, това обстоятелство изключва принос на другия съпруг в
придобиването на този имот. /Така в Решение № 13 от 28.02.2019 г. по гр. д. №
853 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение}
Съгласно разпоредбата на чл.
22, ал. 1 от СК вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по
време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е
придобил.
В конкретния случай ищецът
твърди, че гореописаният недвижим имот е изцяло негова лична собственост, тъй
като същият е придобит изцяло с лични средства, в следствие на пълна
трансформация на друго негово лично имущество, придобито по време на брака с
ответницата, по наследство от неговата майка Пантелейка
Панделеева И. и неговия брат Андрей Я. Теохаров и чрез покупко-продажба преди брака с ответницата,
т.е. имущество, което е придобито от ищеца без участие и принос на ответницата,
с оглед на което той предявява настоящия иск за приемане за установено по
отношение на ответницата, че на основание чл. 23, ал. 1 СК, ищецът е
изключителен собственик на гореописания недвижим имот, придобит по време на
брака с ответницата, чрез пълна трансформация на негово лично имущество, а
именно със средства получени от продажба на недвижим имот, придобит от него по
наследство и чрез покупко-продажба преди брака с ответницата и поради това
представляващ негово лично имущество по смисъла на чл. 20 СК от 1985г. (отм), респективно на чл. 22, ал. 1 от действащия СК
(2009г.). Цената на предявения иск с
основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 23, ал. 1 СК за пълна
трансформация на лично имущество е 29
226,30 лева /двадесет и девет хиляди двеста двадесет и шест лева и тридесет
стотинки/, която сума представлява половината от 58 452,60 лева - размера на данъчната оценка
на целия имот и съгласно чл. 104, т.3 ГПК родово компетентен да
разгледа иска е Районен съд Варна.
Основанието на иска по чл.23 от СК е трансформацията на извънсемейни средства за
придобиване на имуществото през време на брака, каквото в конкретния случай
ищецът твърди да е налице. В съдебната практика безспорно се приема също, че:
„...по установителния иск за трансформация на лични
средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот в
тежест на ищеца е да докаже следните факти: 1) придобивната
стойност на имота (според вида на възмездната сделка с вещно-правен ефект); 2)
размерът на вложените средства, които имат личен по смисъла на чл. 20 СК от
1985 г. произход и са еквивалентни на придобивната
стойност на имота и 3) влагането на тези средства при придобиването на
имота" (Решение № 249/27.12.2011 г. по гр. д. № 1037/ 2010 г. на ВКС,
ГПК).
1. По отношение на придобивната цена на имота
Твърденията са, посочената в Нотариалния акт продажната цена
за покупката на гореописания недвижим имот в размер 24275.70 лева /двадесет и
четири хиляди двеста седемдесет и пет лева и седемдесет стотинки/, която се
сочи в акта, че е изплатена от купувача на продавача и за която сума продавачът
е декларирал, че е получил изцяло и в брой от купувача - ищеца Я.С., както и че
същата сума представлява данъчната оценка на имота, НЕ Е действително
договорената и платена продажна цена за гореописания недвижим имот. В тази
връзка Я.С. твърди, че сделката,
сключена между страните за придобиване на процесния
имот е сключена при условията на относителна симулация в частта относно размера
на продажната цена и че действително договорената продажна цена за покупката на
имота е била в размер на сумата от 29 500 евро /двадесет и девет хиляди и
петстотин евро/, а действително платената продажна цена цена
за имота е сумата в размер от 26550 евро /двадесет и шест хиляди петсотин и петдесет евро/.
Във връзка с горното е необходимо
да се посочи, че в практиката на ВКС е дадено тълкуване по повод материалната и
формална доказателствена сила на нотариалния акт като
официален документ, съгласно което се приема, че в частта за размера и
плащането на продажната цена, нотариалният акт представлява частен
свидетелстващ документ и няма обвързваща материална доказателствена
сила. /така в Решение № 173 от 27.07.2010 г. по гр.д. № 5166/2008 г., IV г.о.,
Решение № 38 от 19.05.2017 г. по гр.д. № 3438/2016 г., II г.о./ Съгласно
правилата на ГПК
за доказване наличието
на симулация и доказателствените средства, които са допустими за това,
свидетелски показания са допустими, в случай, че е налице начало на писмено
доказателство или писмен документ от
който да се установява симулацията. В настоящия случай е налице писмен
документ, а именно предварителен договор за покупко-прадажба
на недвижим имот, представляващ начало на писмено доказателство, от който е
видно, че страните по сделката за придобиване на имота, предмет на настоящата
искова молба са договорили продажна цена в размер, различен от този посочен в
нотариалния акт.
Като доказателство в подкрепа на
предходното ищецът представя Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен на 05.01.2006 г. между него и продавача „ЖИСТСТРОЙ"
ООД, вписано в регистъра на търговските дружества във ВОС, по ф.д. № 2066/2004
г., партида 9, регистър № 1, том 348, стр. 34, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. "****"
№ 4, ет. 2, ап. 4, с дан. № ********** и БУЛСТАТ/ЕИК *********-представлявано
заедно и поотделно от управителите ***** Г., което дружество към настоящия
момент е в ликвидация. От цитирания Предварителен договор и по-конкретно от т.
1.1. и т. 1.2. на същия договор, е видно, че страните
са се задължили да прехвърлят с окончателен договор за покупко-продажба
собствеността върху гореописания недвижим имот за сумата от 29 500 евро
/двадесет и девет хиляди и петстотин евро/, т.е. от същия Предварителен договор
е видно, че действителната договорена продажна цена за закупуването на имота е
сумата в размер на 29 500 евро /двадесет и девет хиляди и петстотин евро/, а НЕ
посочената в Нотариалния акт - сума в размер от 24 275.70 лева /двадесет и
четири хиляди двеста седемдесет и пет лева и седемдесет стотинки/. Последното е
видно и от Протокол № 1/17.02.2006 г. от проведено общо събрание на съдружниците на „ЖИСТСТРОЙ" ООД, на което е взето
Решение за продажба на гореописания имот при цена 29 500 евро.
По отношение на действително
заплатената, респективно - придобивната цена на
имота, ищецът твърди, че същата е в
размер от 26 500 евро /двадесет и шест хиляди и петстотин евро/, тъй като това
е сумата, която той е заплатил за придобиването на имота, по начина, уговорен в
Предварителния договор, а именно:
- на 05.01.2006 г., при подписването на Предварителния договор,
в офиса на посредника по сделката - Агенция за недвижими имоти
"ЕДИВАР", посочена като такава в т. 2.2. от
Предварителния договор, ищецът, в изпълнение на задължението си поето съгласно
т. 2.5. от същия Предварителен договор, е платил на продавача, чрез неговия
управител Живко Петров Стаматов, в брой, като капаро, сумата в размер от 5900
евро /пет хиляди и деветстотин евро/, представляваща част от продажната цена;
- на 01.03.2006 г., в деня на подписване на Нотариалния акт,
ищецът е платил на дружеството продавач, чрез неговия управител Живко Петров
Стаматов, сумата в размер от 20 650 евро /двадесет хиляди и шестстотин и
петдесет евро/ в изпълнение на задължението си по т. 2.6. от Предварителния
договор, а именно да изплати остатъка от посочената в т. 1.2. от същия договор
продажна цена, както следва: сумата в размер от 20 650 евро /двадесет хиляди и
шестстотин и петдесет евро/ - при нотариалното изповядване на сделката, след
изготвяне на данъчна оценка - с краен срок 15.03.2006 г.
Плащането на сумата в размер от 20
650 евро /двадесет хиляди и шестстотин и петдесет евро/ е извършено от ищеца, в
брой, в офиса на дружеството продавач -„ЖИСТСТРОЙ" ООД. За извършеното от
доверителя ми плащане, е била издадена разписка от дружеството продавач -
„ЖИСТСТРОЙ" ООД, с която обаче ищецът не разполага, тъй като разписката
заедно с други документи, които касаят гореописаната сделка са останали в процесния имот, а предвид че същият е бил семейното жилище
на съпрузите по смисъла на §1 от ДР на СК и че с бракоразводното решение същият
е предоставен от съда за ползване на ответницата М. ****, последната не му предоставя
достъп до имота и вещите му, поради
което и същият не представя такава.
Останалата част от договорената с
Предварителния договор продажна цена, а именно последната вноска по същата, в
размер от 2950 евро /две хиляди деветстотин и петдесет евро/, съгласно т. 2.6.
от същия договор, ищецът се е задължил
да заплати на продавача при окончателното завършване на сградата и получаване
на разрешение за ползване /Акт 16/, като едновременно с това, съобразно същата
т. 2.6. от договора, за тази последна сума, доверителят ми се е задължил да
подпише Запис на заповед в полза на продавача, чийто падеж, съгласно посоченото
в т. 2.6 от договора, изтича в деня на получаване на Акт 16. В изпълнение на
поетото задължение по цитираната т.2.6. от Предварителния договор, ищецът, на
01.03.2006 г., подписал запис на заповед, съгласно който падежът за плащане на
сумата от 2950 евро е уговорен като определяем, а именно след кумулативно
настъпване на следните условия: „да се плати след прехвърляне на земята по
предварителен договор и при получаване на Акт 16 удостоверение за ползване на
сградата". Последното е видно от запис на заповед от 01.03.2006 г.,
издадена от Я.Я.С. в полза на поемателя
„Жистстрой" ООД.
По отношение на последната част от
продажната цена, а именно сумата в размер от 2950 евро /две хиляди деветстотин
и петдесет евро/, която ищецът е следвало да заплати при окончателното
завършване на сградата и въвеждането й в експлоатация, съгласно уговореното в
т.2.6. от Предварителния договор, последният твърди, че същата не е заплатена
на продавача, тъй като именно сумата от 2950 евро е прихваната с насрещно
вземане на купувача срещу продавача за неустойка за забава, договорена в чл.
3.1. от Предварителния договор. Съгласно чл. 2.1.4 от Предварителния договор,
продавачът се е задължил да предаде владението на имота на купувача, в
описаната в т. 2.1 и сл., степен на завършеност до 30.05.2006 г., до която дата
продавачът е следвало да въведе сградата в екплоатация.
Видно от издаденото от Главния архитект на район Одесос, при Община Варна, на
основание чл. 177, ал. 3 от ЗУТ Удостоверение № 0-153/01.10.2008 г. за
въвеждане в експлоатация на строеж на ул. „***** № 12, в гр. Варна, продавачът е
забавил изпълнението на задължението си по чл. 2.1.4. от Предварителния договор
с 29 /двадесет и девет/ месеца, за която забава, съгласно чл. 3.1. от същия
договор той е дължал на купувача неустойка за забава в размер от по 100 евро за
всеки месец просрочие, поради което и общия размер на
неустойката за забавата от 29 месеца възлизала на 2900 евро. Предвид еквивалетния размер на двете насрещни задължения, страните
по предварителния договор постигнали съгласие да направят прихващане на своите
насрещни вземания, поради което и доверителят ми не е дължал заплащане и не е
заплатил последната вноска по предварителния договор в размер на 2950 евро,
поради което и ищецът твърди, че за закупуването на спорния имот е заплатил
сумата в размер от 26 550 евро /двадесет ишест хиляди
петсотин и петдесет евро/, която именно сума е и
неговата придобивна цена, а не първоначално
договорената и посочена в чл. 1.1. от Предварителния
договор. Ето защо, действително заплатената сума от ищеца за закупуване на
гореописания недвижим имот и представляваща неговата придобивна
стойност е сумата в размер от 26 550 евро /двадесет и шест хиляди петсотин и петдесет евро/, която сума е заплатена от ищеца
изцяло с лични средства, които нямат брачен произход и ответницата няма принос
в придобиването на имота.
2. По отношение на произхода на
вложените средства за закупуването на гореописания недвижим имот ищецът твърди,
че сумата в размер от 26 550 евро
/двадесет и шест хиляди петстотин и петдесет евро/ има изцяло личен, по смисъла на чл. 20 от СК 1985
г. (отм.), респ. на чл. 22, ал. 1 от СК произход.
Съгласно чл. 20, ал. 1 от СК
1985 г. (отм.) „Вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити преди
брака, както и вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през
време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобип. Лични са и вещите и правата върху вещи, придобити
от единия съпруг по реда на Гражданския процесуален кодекс, когато се насочва
принудително изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху вещи и права върху
вещи, които са съпружеска имуществена общност", а съгласно чл. 22 ал.1 от СК вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака
по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.
В конкретния случай ищецът
твърди, че средствата за придобиване на гореописания имот е придобил от
продажбата на лично имущество по смисъла на цитираните разпоредби на чл. 20,
ал. 1 от СК 1985 г. (отм.) и чл. 22, ал. 1 СК, а именно от продажбата на 3/4
идеални части от АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се на първи
етаж, във вход „А" на бл. 31, в гр. Варна, ж.к. „***** при граници: апартамент от вход
„Б", паркинг, стълбище, ап. 2, и тревна площ, ведно с принадлежащото му
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ при граници: улица, тревна площ, коридор и изба на ап. 2,
както и 1.7138% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху държавно дворно място, находящо се в III
зона, съобразно ПУП на 16 микрорайон - Север на гр. Варна. Имотът е бил
собственост на майката на ищеца *****
И.,
който тя е придобила по силата на Договор № 3999/80 г. След нейната смърт на
09.04.1994 г., видно от Удостоверение за наследници с изх. №
АУ094816МЛ/29.09.2019 г., ****
И., с ЕГН: **********
е оставила наследници по закон, а именно своите низходящи - ищецът Я.С.,
неговият брат *****с
ЕГН: ********** и сестра му *****,
с ЕГН: **********, които придобили по наследство от тяхната майка гореописания
недвижим имот, при равни квоти от по 1/3 идеални части от същия имот.
На 21.02.1995 г., две години
преди ищецът и ответницата да сключат брак, сестрата на ищеца - Снежана
Янакиева Статева продала своята 1/3 идеална част от наследения недвижим имот на
братята си - ищеца Я.Я.С. и ***** с нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 138, том V, дело 1693/21.02.1995 г., на нотариус при
Варненски районен съд - Д. Стоянова. Така, преди брака с ответницата,
ищецът е придобил по наследство и продажба
1/2 идеална част от предходно описания недвижим имот, а именно АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се на първи етаж, във вход „А" на бл. 31, в
гр. Варна, ж.к. „*****".
На 25.05.2005 г. по време на брака
му с ответницата е починал братът на ищеца *****, с ЕГН **********, който, видно от
Удостоверение за наследници с изх. № АУ094817МЛ/29.09.2019 г., оставил като
наследници по закон своите брат и сестра - ищецът Я.С. и *****, с ЕГН **********, които са наследили
собствената му 1/2 идеална част от гореописания имот, при равни квоти от по 1/4
идеална част за всеки от тях.
Така ищецът придобил в собственост
3/4 идеални части от Апартамент № 1, вход „А", бл. 31, в гр. Варна, ж.к. „*****", представляващи негово лично
имущество, по смисъла на чл. 22, ал. 1 СК, като придобити по наследство и
продажба преди брака с ответницата, а сестра му Снежана Янакиева Статева
придобила другата 1/4 от същия имот, по наследство от починалия си брат Андрей Я.
Теохаров.
С Нотариален акт, вписан в Служба
вписвания - гр. Варна с вх. per № 20245 от 12.08.2005
г., Акт № 168, том LXIV, дело № 15341 ищецът продал притежаваните от него 3/4
идеални части от Апартамент № 1, вход „А", бл. 31, в гр. Варна, ж.к. „*****", представляващи негово лично
имущество, за сумата от 14 500 лв. /четиринадесет хиляди и петстотин лева/, за
която сума, пред нотариуса ищецът е заявил, че е получил от купувача изцяло и в
брой, която сума обаче не била нито действително уговорената и платена продажна
цена, която купувачът по сделката ****** заплатила на ищеца за придобиването на притежаваните
от него идеални части от имота, нито моментът на плащането е бил този, който е
посочен в цитирания нотариален акт. Посочената сума от 14 500 лв. /четиринадесет
хиляди и петстотин лева/, била посочена в нотариалния акт като цена на
закупуването на имота, тъй като почти съвпадала с данъчната оценка на имота към
момента на подписване на нотариалния акт, поради което и описаната сделка била
сключена при условията на относителна симулация, а именно - в частта за цената.
Действителната сума, която
ищецът и неговата сестра договорили за продажбата на собствените на ищеца 3/4
идеални части от Апартамент № 1, вход „А", бл. 31, в гр. Варна, ж.к. „*****" и която, сестрата на ищеца ***** действително му платила, е сумата в
размер от 36 000 евро /тридесет и шест хиляди евро/, каквато била действително доворената между тях продажна цена, като към датата на
подписване на нотариалния акт, *****
НЕ е платила на ищеца нито договорената, нито посочената в акта, тъй като, с
оглед на това, че имали да уреждат отношения във връзка с подялба и
разпределение на друго тяхно наследствено имущество, се разбрали тя да му
изплати цялата договорена продажна цена в размер от 36 000 евро /тридесет и
шест хиляди евро/ след като продаде нейн собствен
недвижим имот. Ето защо, продажната цена на собствените на ищеца 3/4 идеални
части от Апартамент № 1, вход „А", бл. 31, в гр. Варна, ж.к. „****", в размер от 36 000 евро
/тридесет и шест хиляди евро/ му е изплатена изцяло на 15.12.2005 г., на която
дата *****
продала друг свой собствен недвижим имот, с Нотариален акт № 194, том III, per. № 3912, дело 562/2005 г. на нотариус **** срег. № 480
на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд Варна на купувача **** Радев с ЕГН **********.
Продажбата на недвижимия имот,
който *****
продала с предходно цитирания Нотариален акт също е извършена при условията на
симулация в цената на сделката, като и по тази сделка, като продажна цена е
записана данъчната оценка на имота, а именно сумата в размер от 2259 лева /две
хиляди двеста петдесет и девет лева/, а действително уговорената и платена
цена, не е посочената сума в акта, а сумата в размер от 36 000 евро /тридесет и
шест хиляди евро/, която купувачът *****, с ЕГН: ********** платил на ******, като превел същата сума по банков
път направо по сметка на ищеца Я.Я.С..
По отношение на вложените за
закупуването на процесния имот средства:
В съдебната практика е прието,
че: „Когато в имуществените отношения между съпрузите е приложим законовия
режим на съпружеска имуществена общност, придобитото по време на брака чрез
договор за покупко-продажба имущество има същия статут, какъвто е статута на
паричните средства, вложени в придобиването, като преценката се извършва
съобразно нормативната уредба на съпружеската имущества общност към момента на
плащането. В случаите, които плащането е извършено от влог на единия съпруг при
действието на Семейния кодекс от 1985 г. /отм./, по който съгласно чл.19, ал.1
паричните влогове се включват в обхвата на съпружеската имуществена общност, за
да се обори презумпцията за съвместен принос по чл.19, ал.1 е необходимо да се
установи произхода на средствата по влога и да се докаже техния личен характер.
"/Решение № 168 от 30.11.2016 г. по гр. д. № 2411 / 2016 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро гр. отделение/.
За закупуването на имота ищецът е вложил сумата в размер от 26
550 евро /двадесет и шест хиляди петсотин и петдесет
евро/, представляваща част от сумата в размер от 36 000 евро, която е получил
по своя банкова сметка ***.12.2005 г. от продажбата на собствените си 3/4
идеални части от Апартамент № 1, вход „А", бл. 31, в гр. Варна, ж.к. „*****".
На 05.01.2006 г., при
подписването на Предварителния договор за продажбата на същия имот ищецът е
заплатил сумата в размер от 5900 евро като капаро, съгласно т. 2.5 от същия
Предварителен договор, както подробно е описано по-горе, а сумата в размер от
20 650 евро /двадесет хиляди и шестстотин и петдесет евро/ ищецът е платил на
продавача, чрез неговия управител и представляващ ***** в деня на подписване на Нотариалния
акт, а именно на 01.03.2006 г. И двете плащания ищецът твърди да е извършил в
брой, като няколко дни преди съответните дати на всяко от плащанията е заявявал
в банката предварително за тегленето на сумите, предвид техния размер. Ищецът
твърди, че по сметката, по която са постъпили средствата от продажбата на
гореописаното лично имущество, а именно от продажбата на собствените му 3/4
идеални части от Апартамент № 1, вход „А", бл. 31, в гр. Варна, ж.к. „***** и от която са изтеглени сумите за
закупуването на процесния имот, не е имало семейни
средства. Твърди, че вложената сума за
закупуването на процесния имот представлява
негово лично имущество и изключва съвместния принос на другия съпруг -ответницата
по настоящата искова молба, която, няма нито пряко, нито косвено съдействие за
придобиването му. Не само закупуването на имота, но и последващото му обзавеждане и довършителните работи в имота
са извършени изключително с лични средства на ищеца, по смисъла на чл. 22, ал.
1 от СК (чл. 21, ал. 1 СК от 1985 г., отм.), получени от продажбата на друго
негово лично имущество.
Предявени са и съединени искове
в условие на ЕВЕНТУАЛНОСТ по
отношение на главния иск за защита на различни интереси, а именно:
Иск по чл. 56, ал. 6 СК за
изменение на решението с което е определено ползването на семейното жилище от
ответницата
Твърдения от които ищецът черпи права:
С бракоразводното решение, на
основание чл. 56, ал. 1 от СК, ползването на процесният
апартамент, който е бил семейното жилище на страните по делото, е предоставено
на бившата съпруга - ответницата по настоящата искова молба, която продължава
да го ползва и към настоящия момент.
Съгласно чл. 56, ал. 1 СК при
допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от
двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е
поискал това и има жилищна нужда. Съгласно чл. 56, ал. 5 от СК, когато съпрузите
са съсобственици, както е приел съдът към момента на развода, семейното жилище
се предоставя за ползване на единия от тях, като при постановяване на решението
съдът взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината,
здравословното състояние и други обстоятелства. В конкретния случай, видно от
бракоразводното решение, съдът е предоставил ползването на семейното жилище на
ответницата, след като е приел, че имотът представлява СИО и след като е
обявил, че ищецът има вина за развода. Произнасянето на съда по повод
ползването на семейното жилище, респективно в случаите по искане за изменение
на това ползване, съставлява акт на спорна съдебна администрация на граждански
правоотношения, като същия обвързва страните и изменението на постановеното
ползване може да се допусне при съществено изменение на обстоятелствата, в
какъвто смисъл са указанията в т.6 и т.7 от T.V ОТ ППВС №12/71 год. и с оглед
изричната възможност, уредена с чл. 56, ал. 6 от СК в сила от 01.10.2009 год.,
приложим и при заверени бракове, на основание § 4. от ПЗР на СК от 2009 г.
Решението по чл. 56, ал. 1 от СК във връзка с ал. 5 от СК може да бъде
променено по реда и при условията на чл. 56, ал. 6 СК при изменение на
обстоятелствата, които са от значение за предоставянето на ползването по ал. 5
от СК. Такава възможност да поиска промяна на мерките и без да е налице каквото
и да било изменение на обстоятелствата, съществува и когато в отделно
производство съпругът, който иска изменението е доказал, че имуществените
отношения между съпрузите в действителност са различни от тези, които съдът е
приел по брачния иск. /В този смисъл и Определение № 260 от 11.06.2018 г. по ч.
гр. д. № 1644 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/.
Доколкото производствата по спорна съдебна администрация се разглеждат по
правилата на общия исков процес, както и предвид, че настоящия иск за изменение
ползването на семейното жилище е обусловен от изхода на предявения с настоящата
искова молба установителен иск по чл. 23, ал. 1 от СК, считам че е допустимо с предявения иск по чл. 23, ал. 1 от СК, в условията
на евентуалност да бъде разгледан иск по чл. 56, ал. 6 от СК за изменение на
ползването на семейното жилище, което е постановено с бракоразводното решение.
Ето защо, в условията на евентуалност, в случай че бъде уважен предявения с
настоящата искова молба иск за установяване на правото му на собственост върху
гореописания недвижим имот, придобит от него чрез пълна трансформация на негово
лично имущество, по време на брака му с ответницата и представляващ семейното
жилище на страните и на това основание ищецът бъде признат за негов
изключителен собственик при условията на чл. 23, ал. 1 СК, както и предвид, че
същият имот с бракоразводното решение е предоставен за ползване на ответницата,
ищецът Я.С. моли на основание чл. 56,
ал. 6 от СК, съдът да измени ползването на семейното жилище, като предостави
ползването му на ищеца Я.С. поради промяна в обстоятелствата, релевантни за
предоставяне ползването на семейното жилище на основание чл. 56, ал. 1 от СК
във връзка с чл. 56, ал. 5 от СК.
Иск по чл. 23, ал. 2 СК за
установяване на частична трансформация на лично имущество
Твърдения от които ищецът черпи
права:
В случай че съдът приеме за доказани
твърденията на ищеца за симулация по отношение на продажната цена, посочена в
Нотариалния акт, с който е придобит спорния имот по време на брака с
ответницата и приеме за доказано, че придобивната
цена на същия имот е в размер на 26 550 евро /двадесет и шест хиляди петсотин и петдесет евро/, но приеме за недоказано, че
посочената придобивна цена е заплатена изцяло от
ищеца с лични несемейни средства и че ответницата има принос в придобиването на
имота, ищецът С. моли съдът, като вземе
предвид, че левовата равностойност на сумата в размер от 26 550 евро, изчислена
по централен курс на БНБ, 1,95583 лева за 1 EUR (едно евро), се равнява на
сумата в размер от 51927,29 лева /петдесет и една хиляди деветстотин двадесет и
седем лева и двадесет и девет стотинки/ да признае за установено по отношение
на ответницата, че ищецът Я.С. е придобил на основание чл. 23, ал.2 СК в лична
собственост, чрез частична трансформация на несемейни средства, по време на
брака си с ответницата М. ****, 99 % от имота,
които се равняват на 51408/51927,29 идеални части от недвижимия имот, предмет
на настоящия иск, а останалите 519,27/51927,29 идеални части от същия имот са
придобити от съпрузите в режим на съпружеска имуществена общност, която след
прекратяването й се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни права
от по 259,64/51927,29 идеални части за всеки от тях и в резултат на последното,
да се приеме за установено между страните, че процесният
имот се притежава от тях в съсобственост при квоти, както следва:
- За ищеца: 51667,64/51927,29 идеални части от процесния имот, от които 51408/51927,29 идеални части,
придобити в индивидуална собственост чрез частична трансформация на лично
имущество при условията на чл. 23, ал. 2 СК и 259,64/51927,29 идеални части
придобити след прекратяване на брака и прекратяване на СИО;
- За ответницата: 259,64/51927,29 идеални части от процесния имот, придобити след прекратяване на брака и
прекратяване на СИО;
- В условията на евентуалност, в случай че съдът не приеме за
доказани твърденията на ищеца, че придобивната цена
на процесния имот е в размер на сумата от 26 550 евро
/двадесет ишест хиляди петсотин
и петдесет евро/ и че същата е заплатена изключително и изцяло с лични средства
на ищеца, и вместо това приеме, че придобивната цена
на имота е в размер от 24 275.70 лева /двадесет и четири хиляди двеста
седемдесет и пет лева и седемдесет стотинки/, както е посочено в нотариалния
акт, с който е придобит имота, както и ако приеме за недоказано, че посочената придобивна цена е заплатена изцяло от ищеца с лични
несемейни средства по смисъла на чл. 20, ал. 1 от СК 1985 г. (отм.), респ. на
чл. 22, ал. 1 от СК и че ответницата има принос в придобиването на имота,
моли съдът да признае за установено по
отношение на ответницата, че ищецът Я.С. е придобил на основание чл. 23, ал. 2
от СК в лична собственост, чрез частична трансформация на несемейни средства по
време на брака си с ответницата М. ****, 99 % от имота, които се равняват на 24032,94/24275,70
идеални части от недвижимия имот предмет на настоящия иск, а останалите
242.76/24275,70 идеални части от същия имот са придобити от съпрузите в режим
на съпружеска имуществена общност, която след прекратяването й се е
трансформирала в обикновена съсобственост при равни права - по 121,38/24275,70
идеални части за всеки от тях и в резултат на последното, да се приеме за
установено между страните, че процесният имот се
притежава от тях в съсобственост при квоти, както следва:
- За ищеца: 24154,32/24275,70 идеални части от процесния имот, от които 24032,94/24275,70 идеални части,
придобити в индивидуална собственост чрез частична трансформация на лично
имущество при условията на чл. 23, ал. 2 СК и 121,38/24275.70 идеални части
придобити след прекратяване на брака и прекратяване на СИО;
- За ответницата: 121,38/24275,70 идеални части от процесния имот, придобити след прекратяване на брака и
прекратяване на СИО;
Във всички случаи, ако по делото не
бъде установена твърдяната от ищеца пълна трансформация, но се установи
частично влагане на лични средства при придобиването на имота, предмет на
настоящата искова молба в размер различен от посочените по горе хипотези,
ищецът Я.С. моли съдът при условията на
чл. 162 ГПК, да уважи иска на основане чл. 23, ал. 2 СК за съответната идеална част от тях, установена по делото.
Искове в условията на евентуалност по
57, ал. 2 във вр. с ал. 1 от СК във вр. с чл. 228 ЗЗД и чл. 86 СК във вр.
с чл. 84, ал. 1 СК
Твърдения от които ищецът черпи права:
Предвид че с бракоразводното решение
ползването на спорния недвижим имот, представляващ семейното жилище на
страните, е предоставено на бившата съпруга -ответницата по настоящата искова
молба, същата го ползва и към настоящия момент, като за ползването му не
заплаща наем.
Съгласно трайно установената и
непротиворечива съдебна практика, във всички хипотези на предоставяне
ползването на семейното жилище по силата на съдебното решение по чл. 56 СК,
възниква наемно отношение по аргумент от чл.57, ал.1 СК, страни по което са
собственикът/съсобственикът на имота - в качеството на наемодател, и бившият
съпруг, на когото е предоставено ползването - в качеството на наемател, като
произнасянето по чл. 56 СК в съдебното решение замества съгласието на
наемодателя. Доколкото този акт на съдебна администрация от една страна
ограничава правомощията на собственика/съсобственика да ползва лично вещта си,
в закона е предвидено, че в случаите на предоставено ползване на съпруг, когато
няма ненавършили пълнолетие родени от брака деца и в съдебното решение не е
определен срок, за който ползването се предоставя при условията на чл.56,ал.5 СК, наемното правоотношение възниква като безсрочно с произтичащата от това
възможност за приложението на чл. 238 ЗЗД по аргумент от чл. 239 ЗЗД. Наемното
правоотношение възниква с влизането в сила на бракоразводното решение, от който
момент се дължи и заплащането на наемната цена, а същата - дори да не е
определена с това решение, е определяема и е равна на средния месечен пазарен
наем за имот от вида на този, представляващ семейно жилище. (В този смисъл е и
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 392 от 01.02.2012 г. по гр.д.№
1641/2011 г. на ВКС, III г.о.)
В конкретния случай, при
постановяване на бракоразводното решение съдът не е определил наемната цена,
която съпругата - ответница по настоящия иск, да заплаща на ищеца Я.С., нито е
определил срок, за който се предоставя ползването на семейното жилище.
Едновременно с това, към момента на постановяване на решението няма ненавършили
пълнолетие родени от брака деца, поради което следва да се счита, че наемното
правоотношение между страните е възникнало на основание чл. 56, ал.1 и ал. 5 от СК като безсрочно, за което наемно отношение, съгласно чл. 239 ЗЗД се прилагат
разпоредбите на чл. 228 ЗЗД и сл.
В съдебната практика е безспорно,
че считано от влизане в сила на бракоразводното решение, с което е предоставено
ползването на семейното жилище и от което възниква наемно правоотношение между
бившите съпрузи, ползващият семейното жилище съпруг дължи наем на неползващия
съпруг без да е необходимо да бъде изрично поканен за това. В случаите, в които
размерът на наема не е определен от съда, наемната цена е определяема и се
дължи в размер на средния месечен пазарен наем за имот от вида на този,
представляващ семейно жилище. Ето защо, в настоящия случай, предвид че процесният имот е бил семейното жилище на страните по
смисъла на §1 от ДР на действащия СК (от 2009 г.), приложим и по отношение на
страните и че същото е предоставено от съда за ползване на ответницата М. *****, както и предвид, че ответницата
ползва имота считано от влизане в сила на бракоразводното решение и продължава
да го ползва и към настоящия момент, и че не заплаща и не е заплащала наем на
ищеца за ползването му, то същата дължи наем от дата на влизане в сила на
решението 29.11.2017 г., с което е предоставено ползването на имота на
ответницата, при това без да е необходима покана от ищеца.
Независимо от последното, на
20.11.2017 г., преди да е получил съдебното решение за развод, Я.С. е изпратил
нотариална покана на ответницата М. ****, с която е поканил същата да му
заплаща наем за цялото жилище, считано от влизане в сила на бракоразводното
решение, в размер от 500 лева за ползването на цялото жилище, с аргумента, че
същото е негова изключителна лична собственост, предвид че макар и да е
придобито по време на брака, то е придобито изцяло с негови лични средства. Със
същата покана, в условията на евентуалност, в случай че не бъде доказано по
съдебен ред, че имотът е негова лична собственост, като придобит чрез
трансформация на негово лично имущество, ищецът е поискал ответницата да му
заплаща наем в размер на 250 лева за половината от имота, която същият е
придобил при прекратяването на брака на основание чл. 28 от СК, във вр. с чл. 27, ал. 1, вр. чл. 21,
ал. 1 от СК. Поканата е връчена на ответницата на 22.11.2017 г.
Сумата в размер от 500 лева,
която ищецът е поискал от ответницата с горецитираната
Нотариална покана, като месечна наемна цена за ползването на целия имот,
предмет на настоящата искова молба, същият е определил съобразно площта и
местонахождението на имота, в това число и от направена справка в интернет на
страниците на агенции за недвижими имоти, от която, към момента на изпращане на
поканата, е установил, че наемната цена на имоти като процесния,
обзаведен и оборудван с всичко необходимо за едно домакинство, находящ се в района, в който се намира процесният
имот, е в размер между 450 и 550 лева на месец, поради което и ищецът е поискал
средната пазарна цена, която е 500 лева за целия имот. В случай, че съдът приеме за установено, че
ищецът е придобил целия процесен имот чрез пълна
трансформация на лично имущество на основание чл. 23, ал. 1 от СК, същият, с
настоящата искова молба претендира наем за ползването на семейното жилище,
така, както е поискал с нотариалната поканата, а именно в размер на 500 лева
месечно за ползването на целия имот за периода от датата на влизане в сила на
съдебното решение - 29.11.2017 г., с което на ответницата е предоставено за
ползване семейното жилище до 31.01.2019 г. или общо в размер от 7033,33 лв.
/седем хиляди тридесет и три лева и тридесет и три стотинки / за посочения
период, която сума представлява част от общата сума в размер от 15533,33 лева
/петнадесет хиляди петстотин тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/ за
месечен наем, дължима за периода от влизане в сила на бракоразводното решение
-29.11.2017 г. до датата на подаване на настоящата искова исковата молба -
16.07.2020 г.
Едновременно с горното, на
основание чл. 86 във връзка с чл. 84, ал.1 от ЗЗД ответницата дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху всяко просрочено плащане на
поискания наем, считано от датата на влизане в сила на решението, до датата на
подаване на исковата молба, защото, предвид че в конкретния случай наемното
правоотношение се счита възникнало от датата на влизане в сила на
бракоразводното решение - 29.11.2017 г., и че за неговата изискуемост не се
дължи покана, то и тази дата следва да се счита за определена за изпълнение на
задължението по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а забавата на всяко просрочено
плащане следва да се счита за настъпила на всяко 30-то число от месеца, за
който се дължи наема. Ето защо, на основание чл. 86 ЗЗД, вр.
чл. 84, ал. 1 ЗЗД, едновременно с претендираната с
настоящата искова молба сума в размер от 7033,33 лв. /седем хиляди тридесет и
три лева и тридесет и три стотинки / за периода от 29.11.2017 - 31.01.2019 г.,
представляваща главница общо, за същия период, доверителят ми претендира и
обезщетение за забава в общ размер от 1457,61 лева, представляващо сбор от
размера на законната лихва върху всяко просрочено плащане на наемната цена в
размер от 500 лева месечно, считано от датата на забавата на всяко плащане -
30-то число от месеца, за който се дължи наема до дата на подаване на исковата
молба - 16.07.2020 г., както следва:
- За месец ноември 2017 г. - наем в размер на 33,33 (тридесет и три лева и 0,33) лева - главница, ведно с
лихва за забава от 30.11.2017 г. до 16.07.2020 г. в размер на 8.89 лева (осем и
0.89) лева;
- За месец декември 2017 г. - наем в размер на 500 (петстотин)
лева - главница, ведно с лихва за забава от 30.12.2017 г. до 16.07.2020 г. в
размер на 129.17 лева (сто двадесет и девет и 0.17) лева;
- За месец януари 2018 г. - наем в размер на 500 (петстотин)
лева - главница, ведно с лихва за забава от 30.01.2018 г. до 16.07.2020 г. в
размер на 124.86 лева (сто двадесет и четири и 0.86) лева;
- За месец февруари 2018 г. - наем в размер на 500 (петстотин)
лева - главница, ведно с лихва за забава от 01.03.2018 г. до 16.07.2020 г. в
размер на 120.69 лева (сто и двадесет и 0.69) лева;
- За месец март 2018 г. - наем в размер на 500 (петстотин) лева
- главница, ведно с лихва за забава от 30.03.2018 г. до 16.07.2020 г. в размер
на 116.67 лева (сто и шестнадесет и 0.67) лева;
- За месец април 2018 г. - наем в размер на 500 (петстотин) лева
- главница, ведно с лихва за забава от 30.04.2018 г. до 16.07.2020 г. в размер
на 112.36 лева (сто и дванадесет и 0.36) лева;
- За месец май 2018 г. - наем в размер на 500 (петстотин) лева -
главница, ведно с лихва за забава от 30.05.2018 г. до 16.07.2020 г. в размер на
108.19 лева (сто и осем и 0.19) лева;
- За месец юни 2018 г. - наем в размер на 500 (петстотин) лева -
главница, ведно с лихва за забава от 30.06.2018 г. до 16.07.2020 г. в размер
103.89 лева (сто и три и 0.89) лева;
- За месец юли 2018 г. - наем в размер на 500 (петстотин) лева -
главница, ведно с лихва за забава от 30.07.2018 г. до 16.07.2020 г. в размер
99.72 лева (деветдесет и девет и 0.89) лева;
- За месец август 2018 г. - наем в размер на 500 (петстотин)
лева - главница, ведно с лихва за забава от 30.08.2018 г. до 16.07.2020 г. в
размер 95.41 лева (деветдесет и пет и 0.41) лева;
- За месец септември 2018 г. - наем в размер на 500 (петстотин)
лева - главница, ведно с лихва за забава от 30.09.2018 г. до 16.07.2020 г. в
размер 91.11 лева (деветдесет и един и 0.11) лева;
- За месец октомври 2018 г. - наем в размер на 500 (петстотин)
лева - главница, ведно с лихва за забава от 30.10.2018 г. до 16.07.2020 г. в
размер 86.94 лева (осемдесет и шест и 0.94) лева;
За месец ноемри 2018 г. - наем в размер на 500 (петстотин) лева -
главница, ведно с лихва за забава от 30.11.2018 г. до 16.07.2020 г. в размер
82.63 лева (осемдесет и две и 0.63) лева;
- За месец декември 2018 г. - наем в размер на 500 (петстотин)
лева - главница, ведно с лихва за забава от 30.12.2018 г. до 16.07.2020 г. в
размер 78.47 лева (седемдесет и осем и 0.47) лева;
- За месец януари 2019 г. - наем в размер на 500 (петстотин)
лева главница, ведно с лихва за забава
от 30.01.2019 г. до 16.07.2020 г. в размер 74.17 лева (седемдесет и четири и 0.17) лева;Общо: 1457,61 лева
В случай че съдът отхвърли иска по
чл. 23, ал. 1 от СК за признаване за установено, че ищецът е придобил процесния имот чрез пълна трансформация на лично имущество
и уважи предявения в условията на евентуалност иск по чл. 23, ал. 2 СК за
признаване за установено, че ищецът притежава 99% идеални части от процесния имот, придобити от него чрез частична
трансформация на лично имущество и останалата част от 1% - придобита в режим на
СИО, същият претендира наем за ползването на семейното жилище, в размер на
99,5% от наема в размер на 500 лева за целия имот, което се равнява на 497.5
лева /четиристотин деветдесет и седем лева и петдесет стотинки / месечно за
ползването на притежаваните от него 99,5 % идеални части от имота, за периода
от датата на влизане в сила на съдебното решение - 29.11.2017 г., с което на
ответницата е предоставено за ползване семейното жилище, до 31.01.2019 г., или
общо в размер от 6 998.16 лева /шест хиляди деветстотин деветдесет и осем лева
и шестнадесет стотинки/ за посочения период, която сума представлява част от
общата сума за месечен наем в размер от 15 455.66 лева, припадаща се на ищеца
съобразно квотата му от 99,5% идеални части в съсобствеността, дължима за
периода от влизане в сила на бракоразводното решение - 29.11.2017 г. до датата
на предявяване на настоящата искова молба - 16.07.2020 г.
Едновременно с претендираната в условията на евентуалност сума в размер от
6998.16 лв. за периода от датата на влизане в сила на съдебното решение -
29.11.2017 г. с което на ответницата е предоставено за ползване семейното
жилище, до 31.01.2019 г., представляваща главница общо, за същия период, ищецът
претендира и обезщетение за забава на основание чл. 86 ЗЗД, вр.чл.84,
ал.1 ЗЗД в общ размер от 1426,01 лева /хиляда четиристотин двадесет и шест лева
и една стотинка/, представляващо сбор от размера на законната лихва върху всяко
просрочено плащане на наемната цена в размер от 497.5 лева месечно, считано от
датата на забавата на всяко плащане, а именно 30-то число от месеца за който се
дължи наема до дата на подаване на исковата молба - 16.07.2020 г., както
следва:
-За месец ноември 2017 г.
- наем в размер на 33,16 лева (тридесет и три и 0.16 лева) - главница, ведно с
лихва за забава от 30.11.2017 г. до 16.07.2020 г. в размер на 8.84 лева (осем и
0.84 лева) ;
-За месец декември 2017 г.
- наем в размер на 497.5 (четиристотин деветдесет и седем лева и петдесет
стотинки) лева - главница, ведно с лихва за забава от 30.12.2017 г. до
16.07.2020 г. в размер на 128.52 лева (сто двадесет и осем и 0.52 лева);
-За месец януари 2018 г. -
наем в размер на 497.5 (четиристотин деветдесет и седем лева и петдесет
стотинки) лева - главница,, ведно с лихва за забава от 30.01.2018 г. до
16.07.2020 г. в размер на 124.24 лева (сто деветдесет и четири и 0.24 лева);
-За месец февруари 2018 г.
- наем в размер на 497.5 (четиристотин деветдесет и седем лева и петдесет
стотинки) лева - главница, ведно с лихва за забава от 01.03.2018 г. до
16.07.2020 г. в размер на 120.09 лева (сто и деветдесет и 0.09 лева);
-За месец март 2018 г. -
наем в размер на 497.5 (четиристотин деветдесет и седем лева и петдесет
стотинки) лева - главница, ведно с лихва за забава от 30.03.2018 г. до
16.07.2020 г. в размер на 116.08 лева (стои шестнадесет и 0.08 лева) ;
- За месец април 2018 г. -
наем в размер на в размер на 497.5 (четиристотин деветдесет и седем лева и
петдесет стотинки) лева - главница, ведно с лихва за забава от 30.04.2018 г. до
16.07.2020 г. в размер 111.80 лева (сто и единадесет и 0.80 лева);
-За месец май 2018 г. -
наем в размер на 497.5 (четиристотин деветдесет и седем лева и петдесет
стотинки) лева - главница, ведно с лихва за забава от 30.05.2018 г. до
16.07.2020 г. в размер 107.65 лева (сто и седем и 0.65 лева);
- За месец юни 2018 г. - наем в размер на 497.5 (четиристотин
деветдесет и седем лева и петдесет стотинки) лева - главница, ведно с лихва за
забава от 30.06.2018 г. до 16.07.2020 г. в размер 103.37 лева (сто и три и 0.37
лева);
-За месец юли 2018 г. -
наем в размер на 497.5 (четиристотин деветдесет и седем лева и петдесет
стотинки) лева - главница, ведно с лихва за забава от 30.07.2018 г. до
16.07.2020 г. в размер 99.22 лева (деветдесет и девет и 0.22 лева);
-За месец август 2018 г. -
наем в размер на 497.5 (четиристотин деветдесет и седем лева и петдесет
стотинки) лева - главница, ведно с лихва за забава от 30.08.2018 г. до
16.07.2020 г. в размер 94.94 лева (деветдесет и четири и 0.94 лева);
-За месец септември 2018
г. - наем в размер на 497.5 (четиристотин деветдесет и седем лева и петдесет
стотинки) лева - главница, ведно с лихва за забава от 30.09.2018 г. до
16.07.2020 г. в размер 90.65 лева (деветдесет и 0.65 лева);
-За месец октомври 2018 г.
- наем в размер на 497.5 (четиристотин деветдесет и седем лева и петдесет
стотинки) лева - главница, ведно с лихва за забава от 30.10.2018 г. до
16.07.2020 г. в размер 86.51 лева (осемдесет и шест и 0.51 лева);
-За месец ноемри 2018 г. - наем в размер на 497.5 (четиристотин
деветдесет и седем лева и петдесет стотинки) лева - главница, ведно с лихва за
забава от 30.11.2018 г. до 16.07.2020 г. в размер 82.22 лева (осемдесет и два и
0.22 лева);
-За месец декември 2018 г.
- наем в размер на 497.5 (четиристотин деветдесет и седем лева и петдесет
стотинки) лева - главница, ведно с лихва за забава от 30.12.2018 г. до
16.07.2020 г. в размер 78.08 лева (седемдесет и осем и 0.08 лева);
За месец януари 2019 г. -
наем в размер на 497.5 (четиристотин деветдесет и седем лева и петдесет
стотинки) лева - главница, ведно с лихва за забава от 30.01.2019 г. до
16.07.2020 г. в размер 73.80 лева (седемдесет и три и 0.80 лева) - Общо:
1426,01 лева
В случай че съдът отхвърли, както
иска по чл. 23, ал. 1 от СК, така и предявения в условията на евентуалност иск
по чл. 23, ал. 2 СК за признаване за установено, че същият имот е придобит от
ищеца чрез пълна или частична трансформация на лично имущество, същият
претендира наем за ползване на семейното жилище в размер на 250 лева месечно,
за 1/2 идеална част от имота, считано от 29.11.2017 г. - датата на влизане в
сила на съдебното решение, с което на ответницата е предоставено за ползване
семейното жилище до датата на подаване на настоящата искова молба - 16.07.2020
г. или общо дължимо в размер от 7766,66 лв. /седем хиляди седемстотин шестдесет
и шест лева и шестдесет и шест стотинки/, която сума представлява припадащата
се част на ищеца съобразно квотата
му в съсобствеността, придобита във всички случаи при прекратяването на брака
на основание чл. 28 от СК, във вр. с чл. 27, ал. 1, вр. чл. 21, ал. 1 от СК.
Едновременно с претендираната в условията на евентуалност сума в размер от
7766,66 лева за периода от датата на влизане в сила на съдебното решение
-29.11.2017 г., с което на ответницата е предоставено за ползване семейното
жилище, до датата на подаване на исковата молба - 16.07.2020 г., представляваща
главница общо за същия период, ищецът претендира
и обезщетение за забава на основание чл. 86 ЗЗД, вр.
чл. 84, ал. 1 ЗЗД, в общ размер от 989,72 лева /деветстотин осемдесет и девет
лева и седемдесет и две стотинки/, представляващо сбор от размера на законната
лихва върху всяко просрочено плащане на наемната цена в размер от 250 лв.
месечно, считано от датата на забавата на всяко плащане, а именно 30-то число
от месеца за който се дължи наема до дата на подаване на исковата молба -
16.07.2020 г., както следва:
- За месец ноември 2017 г. - наем в размер на 16,66 (шестнадест лева и 0,66) лева -главница, ведно с лихва за
забава от 30.11.2017 г. до 16.07.2020 г. в размер на 4.45 лева (осем и 0.89)
лева; -За месец декември 2017 г. - наем в размер на 250 (двеста и петдесет)
лева -главница, ведно с лихва за забава от 30.12.2017 г. до 16.07.2020 г. в
размер на 64.59 лева (шестдесет и четири и 0.59) лева; - За месец януари 2018 г. - наем в размер на в размер на 250
(двеста и петдесет) лева - главница, ведно с лихва за забава от 30.01.2018 г.
до 16.07.2020 г. в размер на 62.44 лева (шестдесет и два и 0.44) лева;-За месец
февруари 2018 г. - наем в размер на 250 (двеста и петдесет) лева -главница,
ведно с лихва за забава от 01.03.2018 г. до 16.07.2020 г. в размер на 60.35
лева (шестдесет и 0.35) лева;- За месец
март 2018 г. - наем в размер на 250 (двеста и петдесет) лева - главница, ведно
с лихва за забава от 30.03.2018 г. до 16.07.2020 г. в размер на 58.34 лева
(петдесет и осем и 0.34) лева;-За месец април 2018 г. - наем в размер на 250
(двеста и петдесет) лева - главница, ведно с лихва за забава от 30.04.2018 г.
до 16.07.2020 г. в размер на 56.19 лева (петдесет и шест и 0.19) лева;- За месец май 2018 г. - наем в размер на 250
(двеста и петдесет) лева - главница, ведно с лихва за забава от 30.05.2018 г.
до 16.07.2020 г. в размер 54.10 лева (петдесет и четири и 0.10) лева;-За месец
юни 2018 г. - наем в размер на 250 (двеста и петдесет) лева - главница, ведно с
лихва за забава от 30.06.2018 г. до 16.07.2020 г. в размер 51.95 лева (петдесет
и един и 0.95) лева;- За месец юли
2018 г. - наем в размер на 250 (двеста и петдесет) лева - главница, ведно с
лихва за забава от 30.07.2018 г. до 16.07.2020 г. в размер 49.86 лева
(четиридесет и девет и 0.86) лева;-За месец август 2018 г. - наем в размер на в
размер на 250 (двеста и петдесет) лева - главница, ведно с лихва за забава от
30.08.2018 г. до 16.07.2020 г. в размер 47.71 лева (четиридесет и седем и 0.71)
лева;- За месец септември 2018 г. - наем в размер на 250 (двеста и петдесет)
лева -главница, ведно с лихва за забава от 30.09.2018 г. до 16.07.2020 г. в
размер 45.56 лева (четриридесет и пет и 0.56)
лева;-За месец октомври 2018 г. - наем в размер на 250 (двеста и петдесет) лева
¬главница, ведно с лихва за забава от 30.10.2018 г. до 16.07.2020 г. в
размер 43.48 лева (четриридесет
и три и 0.48) лева;-За месец ноемри 2018 г. - наем в
размер на 250 (двеста и петдесет) лева -главница, ведно с лихва за забава от
30.11.2018 г. до 16.07.2020 г. в размер 41.32 лева (четиридесет и един и 0.32)
лева;- За месец декември 2018 г. - наем в размер на 250 (двеста и петдесет)
лева -главница, ведно с лихва за забава от 30.12.2018 г. до 16.07.2020 г. в
размер 39.24 лева (тридесет и девет и 0.24) лева;- За месец януари 2019 г. -
наем в размер на 250 (двеста и петдесет) лева -главница, ведно с лихва за
забава от 30.01.2019 г. до 16.07.2020 г. в размер 37.08 лева (тридесет и седем
и 0.08) лева;-За месец февруари 2019 г. - наем в размер на 250 (двеста и
петдесет) лева -главница, ведно с лихва за забава от 01.03.2019 г. до
16.07.2020 г. в размер 35.00 лева (тридесет и пет) лева;-За месец март 2019 г.
- наем в размер на 250 (двеста и петдесет) лева - главница, ведно с лихва за
забава от 30.03.2019 г. до 16.07.2020 г. в размер 32.99 лева (тридесет и два и
0.99) лева;- За месец април 2019 г. -
наем в размер на 250 (двеста и петдесет) лева - главница, ведно с лихва за
забава от 30.04.2019 г. до 16.07.2020 г. в размер 30.83 лева (тридесет и 0.83)
лева;- За месец май 2019 г. - наем в
размер на 250 (двеста и петдесет) лева - главница, ведно с лихва за забава от
30.05.2019 г. до 16.07.2020 г. в размер 28.75 лева (двадесет и осем и 0.75)
лева;-За месец юни 2019 г. - наем в размер на 250 (двеста и петдесет) лева -
главница, ведно с лихва за забава от 30.06.2019 г. до 16.07.2020 г. в размер
26.60 лева (двадесет и шест и 0.60) лева;-За месец юли 2019 г. - наем в размер
на 250 (двеста и петдесет) лева - главница, ведно с лихва за забава от
30.07.2019 г. до 16.07.2020 г. в размер 24.51 лева (двадесет и четири и 0.51)
лева; - За месец август 2019 г. - наем в размер на 250 (двеста и петдесет) лева
-главница, ведно с лихва за забава от 30.08.2019 г. до 16.07.2020 г. в 22.36
лева (двадесет и два и 0.36) лева; -За месец септември 2019 г. - наем в размер
на 250 (двеста и петдесет) лева -главница, ведно с лихва за забава от
30.09.2019 г. до 16.07.2020 г. в 20.21 лева (двадесет и 0.21) лева; -За месец
октомври 2019 г. - наем в размер на 250 (двеста и петдесет) лева -главница,
ведно с лихва за забава от 30.10.2019 г. до 16.07.2020 г. в 18.13 лева (осемнадсет и 0.13) лева; - За месец ноември 2019 г. - наем
в размер на 250 (двеста и петдесет) лева -главница, ведно с лихва за забава от
30.11.2019 г. до 16.07.2020 г. в 15.97 лева (петнадесет и 0.97) лева; - За
месец декември 2019 г. - наем в размер на 250 (двеста и петдесет) лева
-главница, ведно с лихва за забава от 30.12.2019 г. до 16.07.2020 г. в 13.89
лева (тринадесет и 0.89) лева;- За месец януари 2020 г. - наем в размер на 250
(двеста и петдесет) лева -главница, ведно с лихва за забава от 30.01.2020 г. до
16.07.2020 г. в 11.74 лева (единадесет и 0.74) лева;- За месец февруари 2020 г.
- наем в размер на 250 (двеста и петдесет) лева -главница, ведно с лихва за
забава от 01.03.2020 г. до 16.07.2020 г. в 9.58 лева (девет и 0.58) лева;-За
месец март 2020 г. - наем в размер на 250 (двеста и петдесет) лева - главница,
ведно с лихва за забава от 30.03.2020 г. до 16.07.2020 г. в 7.57 лева (седем и
0.57) лева; -За месец април 2020 г. - наем в размер на 250 (двеста и петдесет)
лева - главница, ведно с лихва за забава от 30.04.2020 г. до 16.07.2020 г. в
5.42 лева (пет и 0.42) лева;- За
месец май 2020 г. - наем в размер на 250 (двеста и петдесет) лева - главница,
ведно с лихва за забава от 30.05.2020 г. до 16.07.2020 г. в 3.33 лева (три и
0.33) лева;- За месец юни 2020 г. - наем в размер на 250 (двеста и петдесет)
лева - главница, ведно с лихва за забава от 30.06.2020 г. до 16.07.2020 г. в
1.18 лева (един и 0.18) лева - Общо:
989,72 лева.
В срока
по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата по иска М. **** чрез
упълномощен представител с който изразява становище за допустимост на предявените многобройни искове. Исковете са
подсъдни на районен съд Варна.
По тяхната основателност: разделя
предявените искове на три групи:
1.
Искове за признаване, че ищецът е собственик на ап.1, находящ
се в гр.Варна, ул."****"12, ет.2, на основание чл.23, ал.1 СК - пълна
трансформация на негово лично имущество – средства придобити от продажна на
лично недвижимо имущество, а в условията на евентуалност, че е собственик на
по-голяма част от имота, на основание чл.23. ал.2 СК - частична трансформация
на негово лично имущество - средства придобити от продажба на лично недвижимо
имущество.
Предявените искове както за пълна, така и
за частична трансформация са изцяло неоснователни.
М. **** оспорва твърденията, че процесният имот е закупен, обзаведен и довършителните
работи в него са извършени с пари, получени от продажба на лично имущество на
бившият й съпруг, сега ищец, Я.С.. Всичко това е извършено със семейни средства
и спестявания, придобити от трудовата дейност на двамата и на бизнеса, който
страните са развивали.
Летните сезони от 2000г. до 2004г. ответницата е
работила като главен готвач в гр.Приморско, ресторант „Лефтери", а зимните сезони в ресторант „Чинари"
на спирка „*****", гр.Варна. Ответника през това време работил като
сервитьор в ресторант „Чинари". От пролетта на 2005г. двамата наели от
познат бистро „Каней" в к.к."Св.Константин
и Елена", гр.Варна. Сезона бил много добър и спестили доста пари. Освен
това имали уговорка следващият сезон да започнат работа още в началото на
февруари 2006г., т.к. в близост започвал голям строеж и сключили договор за
всекидневно двукратно изхранване на работниците - обяд и вечеря. Така и
станало, започнали февруари и работили до края на октомври, а на следващата
година - 2007г., стопанисвали ресторант „Мираж" в к.к."3латни
пясъци". През всичкото това време, банкови сметки имал само Я.С. и всички
парични средства, включително оборотни се съхранявали там.
Апартамент № 1 на ул."****"
12 е купен по изричното настояване на М. ****, която искала да вложат парите,
които печелят, т.к. бившият й съпруг имал слабост към залаганията, бил чест
посетител в офисите на „Еврофутбол". Като имал
пари раздавал щедро заеми на приятели, някой от които ги връщали, повечето
обаче не. Обичал скъпите часовници, компаниите, почивките из страната с
приятели, но без съпругата, сменял често колите, къде с договор, къде без. Това
провалило бизнеса с ресторантите след 2008 г.-2009 г., а не след дълго и брака
на страните.
През 2005 г. сезона бил добър,
парите били в изобилие и ответницата намерила
процесният имот чрез познат брокер, огледала строежа
заедно с Я.С. и Андрей Гаранин, който е кум на
страните и собственик на строителна фирма, и след неговото одобрение за
качеството на извършваното строителство, взели решение да закупят жилището.
Посочената в предварителният
договор от 05.01.2006 г. цена - 29500 евро, представлява действително
договорената цена, от която са заплатени 5900 евро - капаро и 20650 евро - на
01.03.2006г. при изповядване на сделката. Последната вноска - 2950 евро не били
заплатени, т.к. строителят се забавил със завършване на строежа.
Довършването на апартамента,
който бил закупен до степен на завършеност по БДС, било извършено от Андрей Гаранин и неговата фирма – „ГАРАНТЕКС" ООД. Били
извършени многобройни СМР на обща стойност 17580 лв., описани подробно в
Рекапитулация от 15.07.2007г. Тези дейности, както и обзавеждането на жилището
продължили до есента на 2007 г., т.к. спестените пари отишли за покупката, а
освен това трябвало да се заделя и за бизнеса: наемът на бистро „Каней" бил 14000 лв., плащал се преди сезона,
обикновено м.март, но през 2006 г. се наложило да бъде заплатен още в края на
януари, защото започнали работа февруари, а наема на „Мираж" бил 20000 лв.,
за първоначално зареждане били необходими не по-малко от 10000 лв., отделно за
заплати на персонала. През 2006 г. Я.С. закупил и два автомобила: „**** закупен
на 22.06.2006 г. за 7000лв. и „Ситроен Ксара",
закупен на 01.12.2006 г. също за 7000 лв.
По този начин бил закупен, довършен и обзаведен ап.№ 1 на ул."****"
12. Никакви лични средства ищеца не е вложил. Дали въобще е получил някакви
пари от сестра си Снежанка Статева, ответницата
не знае, както не знае дали той й е платил някакви пари през 1995 г.,
когато тя продала на него и на другия им брат нейната 1/3 от същият имот.
Според неговите думи, това била тяхна семейна работа, за която се разбрали
преди много години с брат си и сестра си, сметките са им уредени и не подлежат
на коментар.
Така или иначе Я.С. свои пари за
покупката на апартамента не е дал. Цялата продажна цена била платена с парите
от ресторантьорския бизнес. От там дошли и средствата
за довършване и обзавеждане.
Доказателство в тази посока е и
подадената от Я.С., декларация по чл.14 ЗМДТ, след закупуването на имота, в
който лично той е посочил че съсобственици са двамата със съпругата му М. ****
при квоти по 1/2.
Твърденията за сложната схема от симулативни сделки, би била интересна за полицията, НАП и
Дирекция "Местни данъци и
такси", но според нея е абсурдна и
нелогична, измислена единствено за целите на процеса. Няма никаква логика С. да
продава на 12.08.2005 г. на сестра си Снежанка собствените си идеални части от
наследствен апартамент в ж.к."Трошево", в
НА да е записано, че получил от нея в брой цялата продажна цена в размер на
14500 лв., но всъщност да не получи нищо на тази дата, а действителната им
уговорка в същото време да определя цена 36000 Евро, които пък той да получи по
банковата си сметка на 15.12.2005 г., и то не от нея, а от купувача на имот в
гр.Бяла, който тя продала, ама не за 2259 лв., както пише в НА, а за 36000 евро.
Тези твърдения са в противоречие
със заявеното от процесуалният представител на Я.С. в ОИМ по бракоразводното
дело гр.д.№7644/2017г. на ВРС, 19 състав, където поддържаната версия е, че
апартамента на ул."****" бил придобит със средства на бащата на
ответника. Няма никакви сестри и многобройни, многообхватни симулации.
Освен това, симулации като твърдяните не биха могли да бъдат разкривани със
свидетелски показания, освен по общият ред, при наличието на предпоставките на
чл.165, ал.2 ГПК. Съгласно цитираното в исковата молба Решение №86 от
04.07.2018г. по гр.д.№2862/2017г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр.
отделение, свидетелски показания са допустими за установяване на действителната
цена и произхода на средствата, но всичко това е само по отношение на имота, за
който се претендира трансформация. Обяснението, което са дали върховните съдии
за допустимостта на такива доказателства е следното: „С иска по чл.23 СК се
цели установяване, че при осъществяване на придобивния
способ са вложени лични на единия съпруг средства. Спорът се развива между
съпрузите, респ. бившите съпрузи, които или единия от тях, са участвали в
сделката като приобретатели. Нормите на СК са
специални и отчитат спецификата на семейните отношения, които не са само
имуществени, а имуществените се преплитат и със сложни лични отношения. Докато
съпрузите са в брак те не могат да предполагат бъдещ развод, за да подписват
обратни писма с оглед бъдещо разкриване на симулация ". Това разбиране по
въпроса е напълно логично, с оглед на взаимоотношенията между съпрузите и
техните сложни семейни, имуществени и най-вече лични взаимоотношения.
Не така стои въпроса с
допустимостта на свидетелски показания за опровергаване съдържание на писмени
документи, в случая НА, от участващи в тях лица, по отношение продажна цена,
време и начин на плащане, по които страни са трети лица, нямащи никакво
отношение към брака. За тях ограниченията на чл.164 и чл.165 ГПК важат с пълна
сила. Ако се доведе до край логиката с веригата симулативни
сделки, описана в ИМ, би трябвало свободно да можем да изследваме по какъв
начин купувачът на имота в гр.Бяла е получил парите, с които е платил на
продавачката Снежанка Статева, дали пък и той не е сключил някаква симулативна сделка, по която продал имот за 100 000 лева
/примерно/, а в НА записал 500 лв. След това неговият купувач и т.н. и т.н.
докато стигне до крепостните актове. Всичко това е абсурдно и не би могло да
бъде допуснато.
Не без значение е и факта, че се
цели използването на тези документи и скритото им съдържание, необективирано в нотариалните актове, като косвено
доказателство по отношение на лице, което не само не е участвало в тях, а дори
не е знаело за осъществяването им, камо ли за тайните им клаузи.
Поради всичко това, предявените
искове по чл.23, ал.1 от СК, а в условията на евентуалност чл.23, ал.2 от СК са
неоснователни и моли за отхвърлянето им
като й се присъдят разноски.
2. Иск по чл.56, ал.6 СК
Безспорно, при промяна на
обстоятелствата, съдът може да измени решението си за предоставяне ползването
на семейното жилище. Такова изменение обаче не е налице, т.к. не е налице
твърдяната трансформация, а други причини в исковата молба не са посочени.
С оглед на липсата на
трансформация по смисъла на чл.23, ал.1 и ал.2 СК, този иск, предявен в
условията на евентуалност, не следва да бъде разглеждан по същество.
3. Искове по чл.57, ал.2, вр. с ал.1 от
СК, във вр. с чл.228 ЗЗД, във вр.
с чл.86 СК
В исковата молба са посочени няколко варианти на тези искове в
зависимост от уважаването на иска по чл.23, ал.1 СК, или уважаването на иска по
чл.23, ал.2 СК или не уважаването на никой от тези искове. Тъй като исковете по
чл.23, ал.1 и ал.2 са неоснователни, съпругът, на който е предоставено
ползването на семейното жилище, дължи на неползващият съпруг наем за 1/2 ид.част от имота, на основание чл.57, ал.2 СК, от датата на
влизане в сила на решението за развод, с което е предоставено и ползването, а
именно: 22.11.2017 г. Безспорно е също така, че се дължи и лихва, на основание
чл.86 ЗЗД. Посоченият в исковата
молба размер на месечен наем за ползване
на целият имот 500 лв., съответно 250
лв. месечно за 1/2 от него е много завишен, поради което го оспорва. Той не
съответства нито на площта на апартамента, нито на пазарната конюнктура,
особено през 2020 г.
ВЪЗРАЖЕНИЯ ЗА ПРИХВАЩАНЕ
1. При уважаване на иска на ищеца
и признаване за установено между страните, че
Апартамента №1 на ул."****" 12 е изключителна собственост на Я.С.
на основание пълна трансформация по смисъла на чл.23, ал.1 от СК или че той е
едноличен собственик на 99% ид.части от него или
някакви други квоти, различни от 1/2, на основание чл.23, ал.2 СК и поради това
съдът уважи изцяло или частично исковете по чл.57. ал.2. във вр.с ал.1 СК във вр. чл.228 ЗЗД, отв.М. **** предявява
следните възражения за прихващане с вземания към ищеца, Я.С.:
1.1. На 19.12.2016г. М. **** е заплатила сума в
общ размер 1485.50 лв., представляваща дължими данък недвижими имоти, такса
битови отпадъци и лихви върху тях за Апартамента №1 на ул."****" 12,
за периода 2011г. - 2016г. Я.С. не е заплащал дължимите данъци и такси за
имота, поради което от органите на Дирекция „Местни данъци" при общ.Варна
бил издаден АУ-5390-1/15.06.2016г. Страните били във фактическа раздяла от
2015г., не поддържали никакви връзки, а съпругата дори не знаела къде се намира ищеца - в чужбина или в България. За да плати
задълженията преди образуване на изпълнително производство, М. **** взела пари
на заем от работодателят си и на 19.12.2016 г. заплатила всичко дължимо до
момента. Ако съдът приеме,
че С. е изключителен собственик на имота
или на идеална част по-голяма от 1/2, то и задълженията за данъци и такси за
имота са изцяло негови или на съответната идеална част от тях по-голяма от 1/2.
След като задълженията са платени от ответницата с нейни лични средства, то ответника се е
обогатил неоснователно, поради което следва да върне това, с което е обогатил,
до размера на обедняването, в случая 1485.50 лева.
1.2. Както се посочи по-горе процесното жилище, което било семейно на страните е
довършено в периода 01.03.2006г. - 15.07.2007г. със семейни средства в общ
размер 17580 лева.
Ако съдът приеме, че С. е изключителен собственик на имота или
на част по-голяма от 1/2, той ще получи имот, стойността на който е увеличена
вследствие на подобренията. Т.к. тези подобрения са извършени по време на брака
на страните и с общи средства, то участието на М. **** е с половината от тези средства.
Поради това Я.С., се е обогатил неоснователно за нейна сметка с частта от
стойността на подобренията извършени от доверителката ми и трябва да й върне
това, с което се е обогатил, до размера на обедняването, което към момента
определя на 8790 лева - половината от стойността на извършените СМР,
общо в размер на 17580 лв.
1.3. След влизане в сила на решението за развода - 29.11.2017г. и
предоставянето на ползването му на М. ****, тя е извършила СМР, които
увеличават стойността му, а част от тях са били наложителни след наводняване на
жилището от теч в апартамент на горния етаж. Те са описани в рекапитулация на
„ГАРАНТЕКС ДИЗАЙН"ООД и са на обща стойност 5200 лв. Ако съдът
приеме, че С. е изключителен собственик
на имота или на част по-голяма от 1/2, той ще получи имот, стойността на който
е увеличена вследствие на подобренията. Т.к. тези подобрения са извършени след
развода на страните, те са финансирани с лични средства на М. ****. Поради това
Я.С., се е обогатил неоснователно за нейна сметка, със стойността на подобренията
извършени от нея и следва да й върне това, с което се е обогатил, до размера на
обедняването, което към момента определя на 5200 лева.
Поради гореизложеното, ако бъдат
уважени предявените искове, моли съдът
да разгледа и уважи и предявените
възражения за прихващане, по реда на посочването им. Претендира ответникът да й
заплати разноските за производството.
2. Ако съдът отхвърли исковете по
чл.23, ал.1 СК и чл.23, ал.2 СК и приеме, че страните са собственици на по 1/2
идеална част от имота, и поради това уважи изцяло или частично иска по чл.57,
ал.2, във вр. с ал.1 СК, във вр.
с чл.228 ЗЗД, моли да разгледа следните възражения за прихващане с изискуеми
вземания на М. **** към ищеца, а именно:
2.1. Както е описано в т.1.2.
на 19.12.2016 г. ответницата е заплатила
сумата 1485.50 лв., представляваща дължими данък недвижими имоти, такса битови
отпадъци и лихви върху тях за Апартамента №1 на ул."****" 12, за
периода 2011-2016г. Половината от тази сума е задължение на Я.С., т.к. той е
собственик на 1/2 ид.част от имота. След като
задълженията са платени от нея ответника
се е обогатил неоснователно, поради което следва да върне това, с което е
обогатил, до размера на обедняването, в случая 742.75 лева.
2.2. След влизане в сила на решението за
развода - 29.11.2017г. и предоставянето на ползването му на М. ****, тя е
извършила СМР, които увеличават стойността му, а част от тях са били
наложителни след наводняване на жилището от теч в апартамент на горния етаж. Те
са описани в рекапитулация на ГAPAHTEKC ДИЗАЙН ООД и са на обща стойност 41720
лева /след допуснато увеличение по реда на чл.214 ГПК, с която сума се е увеличила
стойността на жилището вследстви ена извършените подобрения. Ответницата М. **** претендира
прихващане с насрещно вземане на ищеца за сумата 20860 лева, която сума е
половината от разходите за подобренията
вследствие на които се е увеличила стойността на имота.
Тъй като ищецът Я.С. е собственик
на 1/2 идеална част от имота, той ще получи имот, стойността на който е
увеличена вследствие на подобренията. Понеже тези подобрения са извършени след
развода на страните, те са финансирани с лични средства на М. ****. Поради това
Я.С., се е обогатил неоснователно за нейна сметка, със стойността на
подобренията извършени от нея и следва да й върне това, с което се е обогатил,
до размера на обедняването, което към момента определям на 2600лв. - половината
от стойността на всички извършени СМР.
При уважаване на предявените искове, моли съдът да разгледа и
уважи и предявените възражения за прихващане, по реда на посочването им, като й
присъди разноските за производството.
Прието за разглеждане е и
възражение за прихващане, заявено от
ответницата М.К. от вземането на ищеца Я.С. за сумата в размер на 625 лева,
която й е присъдена с влязло в сила решение по гр.д. № 7644/ 2017 год. по описа
на ВРС.
В съдебно заседание ищецът чрез упълномощени процесуални представители
поддържа молбата.
Ответницата чрез упълномощен
процесуален представител поддържа
отговора.
Съдът
като взе предвид становището на страните, представените доказателства и въз
основа на закона, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните нямат спор, че са бивши съпрузи и бракът им е прекратен с
развод на осн.чл.49, ал.1 и ал.3 СК с влязло в сила
решение от 02.11.2017 г. на РС Варна. Процесният
имот, представляващ ап.№ 1, разположен на втория етаж в жил.сграда
на ул. **** в гр.Варна, с площ 46.80 кв.м.
е придобит от тях с договор за продажба на 01.03.2006 г. по време на
брака им, сключен през 1997 г., обективиран в нот.акт № 57, том II, рег.№ 2078, дело № 253/2006 г. Посочената сума в нот.акт е 24 275.70
лева, същата е платена от купувача на продавача и представлява данъчната оценка
на продавания имот съгласно удостоверение за данъчна оценка от 2006 г.,
посочено в нот.акт. Купувачът Я.С. е заявил, че
купува описания имот при посочените условия. В предварителния договор за
продажба е посочена цена на имота 29 500 евро, която не се оспорва от
ответницата. В отговора на молбата самата
тя заявява, че действителната цена, която съпрузите са заплатили на продавача е
29 500 евро и същата е заплатена по следния начин: 5900 евро капаро, 20650
евро са платени при изповядване на сделката пред нотариус на 01.03.2006 г.
Последната вноска от 2950 евро не е платена, тъй като строителят се е забавил
със строежа. Довършването на апартамента е извършено от кума на страните Андрей
Гаранин и неговата фирма „Гарантекс“
ООД като са извършени многобройни СМР на обща стойност 17580 лева, описани
подробно в рекапитулация от 15.07.2007 г. Част от подобрения на стойност 20860
лева /след увеличение на първоначалната
цена на възражението/, които са с обща стойност 41720 лева и извършени в
периода 01.03.2006 г. - 15.07.2007 г., както и след влизане в сила на решението
за развода 29.11.2017 г. зва рса
направени от ответницата след развода й с ищеца и са заплатени изцяло с нейни
лични средства. Ответницата заявява, че цялата продажна цена е платена с пари
на съпрузите от ресторантьорския им бизнес, от там са
дошли и средствата за довършване и обзавеждане на жилището. Я.С. не е давал никакви
свои лични средства. Ответницата не знае дали въобще той е получил пари от
сестра си за продажбата на наследствен имот и дали той е плащал пари за
покупката през 1995 г. когато тя е продала на него и на брат му нейната 1/3 ид.част от същия наследствен имот.
При неоспорване на твърденията в молбата за действителната продажна цена
на жилището, съдът приема, че същата е 29 500 евро, като на продавача е
платена 26550 евро, тъй като последната
вноска от 2950 евро не е платена въобще поради забава на продавача. Платената
продажна цена от страните по делото е 26550 евро.
С договор за продажба от 21.02.1995 г.
Снежанка Янакиева Статева е продала на братята си Андрей Я. Теохаров
и Я.Я.С. придобита по наследство 1/3 ид.част от апартамент в гр.Варна, жк
Младост, бл.31, вх.А, ет.1, ап.1 за цена 13104 лева, която е равна на данъчната
оценка и е изплатена изцяло на продавача.
С договор за продажба от 12.08.2005 г. Янко С. продава на сестра си
Снежанка Статева собствената си 3/4
идеална част от недв.имот, придобит чрез
покупко-продажба и по наследство, представляващ
апартамент № 1, находящ се в гр.Варна, жк *****, бл.31, вх.А, ет.1 ведно с принадлежащото избено
помещение за сумата 14 500 лева, за
която сума продавачът заяви, че е получил напълно и в брой от купувача.
С договор за продажба от 15.12.2005 г. ***** свой собствен недвижим
имот, придобит чрез прехвърляне срещу издръжка и гледане, представляващ УПИ № XIV-71 по плана на гр.Бяла за продажна цена в размер на
2259.20 лева, която е платена напълно на продавача.
На 20.11.2017 г. ищецът е изпратил покана до ответницата с искане да му
заплаща наем в размер на 500 лева за ползване на ап.№ 1 на ул.**** № 12 в
гр.Варна. Същата е получена от адресата на 22.11.2017 г.
След придобиването на ап.№ 1 на ул.“****“ ищецът Я.С. заедно с други
наследници е извършил разпоредителни сделки на 10.05.2006 г., на 31.01.2007 г.,
на 19.11.2007 г. като е отчуждил с договор за продажба наследствени земеделски
земи.
От заключението на СПЕ, което съдът
цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че не е
възможно да се посочи периода на създаване на представения частен документ „Рекапитулация
съгласно количествено-стойностна сметка Относно: РСМР на апартамент № 1 на ул.****
12“, собственост на М. **** и Я.С., а от там да се отговори дали документа е антидатиран.
От справка НАП за трудови договори и декларирани доходи за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2007 г. за М. **** се установява, че
същата е декларирала доходи от трудови правоотношения в размер на 286.82 лева и
от извънтрудови правоотношения в размер на 1440.00
лева.
За придобития имот ап.№ 1 на ул. **** № 12 в гр.Варна е подадена данъчна
декларация по чл.14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти в която са
вписани равни идеални части за собствениците – по ½ ид.част
за всеки. Декларацията е подадена от ищеца Я.С..
С акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК от
15.06.2016 г. на Община Варна, Дирекция „МД“ е установен размера на
задълженията за данъци и такси върху недвижимите имоти на собственика Я.С. за периода 2011 г. – 2015 г. в размер на 619.89
лева
По искане на страните са разпитани две групи свидетели. От показанията
на св.Кръстева, която е първа
братовчедка на ищеца се установява, че заедно са продали наследствени имоти от дядо им. През 2005 год.
починал брата на Я.. Той има и сестра, която също е починала. Тогава Я. живеел в жилището на майка си и със сестра
му Снежка имали дял, но тя му наплатила дела през 2005
год., месец януари и купила жилището в
кв. „*****“ от Я.. Сестра му много се
тревожела и казвала: „Нашето момче с тази добрина ще вземе да остане на пътя!
Харесал си е гарсониера да си купи, но аз ще продам имота в гр. Бяла и ще му
дам“. В края на 2005 год. през зимата сестра му Снежана продала
имота в гр. Бяла за 36 000 евро и дала тази сума на Я. за да купи дела му от наследствената
гарсониера. През пролетта на 2006 г. Я. предплатил жилището, но то не било
завършено. По-късно продали наследствени ниви
в гр. Бяла и на двамата им се
паднали по 20 000 евро. Сестра му се
радвала, че Я. ще може да си обзаведе
гарсониерата. През 2007 год. пак имали някаква продажба, но свидетелката не си
спомня. Когато жилището им било завършено, Я. ги поканил и всички били
възхитени, че всичко е направено с вкус и той бил горд, че много е допринесъл
за тази обстановка. Дал е много пари за гарсониерата, както и труд. С 20 000
евро от продажбата през 2006 г., които
получил, той си купил жилище и го довършил. Тези пари му стигнали да довърши
жилището и да го обзаведе. Виждала е съпругата
на Я. само веднъж. Я. й е казвал, че той работи
като сервитьор, а съпругата му била
много добър готвач. Свидетелката заявява, че
Я. е прехвърлил апартамента на сестра
си Снежка преди тя да му даде парите. Тя му платила по-късно когато продали наследствените имоти в гр.
Бяла.
Свидетелят Джолов е племенник на ищеца и
разказва, че майка му купила имот от вуйчо му. При прехвърлянето на апартамента
уговорката между брата и сестрата /майката на свидетеля и ищеца/ била да се прехвърли апартамента от вуйчо му без
да се дават пари, тъй като тогава майка му нямала средства. Тогава вуйчо му бил
капарирал апартамента в кв.Погреби. Когато
се продали имотите в гр. Бяла, майката
на свидетеля платила на брат си Я. 36 000 евро
за жилището в кв.Трошево. Знае, че след това вуйчо му си купил жилището,
което е на ул. „****“. Когато свидетелят
отишъл за първи път жилището не било завършено
и вуйчо му правел ремонт. Банята, тоалетната и кухнята били завършени. Довършителните
работи на жилището си правел Я., имало и негови приятели, които се занимавали с
ремонтни дейности. Когато е ходил в жилището е имало фаянс и теракот, блиндирана
врата, банята, хола и кухнята били завършени.
Вуйчо му работел като барман и сервитьор, а съпругата е главен готвач. Знае, че пред
2005-2006 год. двамата са работели
в к.к. „Дружба“ в заведението „Кание“. Само двамата са работели, не имало персонал, но не
знае дали заведението е било тяхно. Държали са заведението „Чаршията“, което е
срещу „*****“ и когато го взели
направили голям ремонт.
Свидетелят Танчев е първи
братовчед на ищеца. Разказва, че знае
от Снежана, че е купила дела от наследствения апартамент
от Я., защото на него му трябвали пари за апартамента, който бил купил. Първия път
когато отишли в този апартамент било
за да разделйт парите от продажбата на имота в
гр.Бяла. Тогава в апартамента имало довършителни работи - обзавеждане, а не ремонт. Доколкото знае Я. е
купил апартамента с парите от продажбата
на мястото в гр. ****. Знае, че Я. и М. са
имали заведение срещу „*****“, което дали
под наем, а след това го държали те. Имали заведение и в кв. „Виница“, чувал е че и в к.к. „Златни пясъци“ са държали заведение. Знае, че след
смъртта на брата на Я. и Снежана, тя продала свое място в гр. Бяла и
през 2006 год.-2007 год. с парите от продажбата платила на брат си Я. около 35 000 евро.
Свидетелят **** е бил работодател
на Я. и на Снежана в ресторант „Чинара“, който се намира на спирка „Марек“. Когато М.
започнала работа, двамата със съпруга й се били върнали от гр.Поморие,
където тя работила като главен готвач.
Дошла заедно с екипа си и със съпруга й Я.. Това се случило в периода 2008-2011 год. или по – рано. Не може да кажа точно. Съпрузите му споделяли, че преди това са работили в к.к. „Златни пясъци“ и че
М. винаги е била водеща и е получавала по-добри пари от Я.. Знае, че са си закупили жилище срещу
училище „Елин Пелин“. М. му е споделяла, че изплащат апартамента и все се
оплаквала, че нямат пари и че всички пари, които изработи ги влагат за жилището. След като се
развели се срещнали случайно в „Данъчна служба“, когато плащала някакво
задължение на Я.. Заявява, че М. винаги
е печелила повече от Я., тя била доминиращата
фигура и ръководела процеса. Не е виждал
да живеят охолно и да харчат пари, но
има впечатление за Я., че си сменял постоянно колите и по този повод е имал
грижи, за които свидетелят е ходил да го
защитава, помогнал му е да отиде в гр.
Банско и да си намери работа. Там не му плащали заплатите и свидетелят е ходил
лично да урежда за да му платят възнагражденията. Я. му е споделял, че има лични неприятности, на него
му дължали някакви пари, но не ги е получил. Впечатленията му са, че М. и Я. винаги са работили и двамата са свестни и добри хора. М. е много добър
готвач за което е много търсена. Свидетелят й е
намерил работа за 4500 лв. като главен готвач, а тя му казала, че е в
Крим.
Свидетелят Рачев разказва, че М. е
работила дълги години в неговите
заведения - първо в „Редрок“, кв. „Аспарухово“, а след това до Първо РПУ на ул.„*****“, след
това пак в кв. Аспарухово. Това е от
2012 год. - 2013 год. до 2019 год. - 2020 год. Я. също е работил при него, но не за цял сезон.
М. е работила и в „Борисовата
воденица“ и в други заведения. Двамата са имали
и техен бизнес. Знае, че са купили апартамент с Я. и М. доста инвестирала в този апартамент. Тя му е споделяла тези неща. Тъй като имали сериозен
проблем с апартамента и искали да го
вземат със съдия-изпълнител, свидетелят е давал в заем пари на М.. Много пъти е плащала ток понеже са го спирали
или щели да го спрат. Имало и някакви
наводнения и ремонти.
Свидетелят Гаранин е кум на страните и ги познава от 1994 год. Те са работили в различни
заведения, като впоследствие имали свое
заведение в к.к. „Дружба“ - „Каней“. Това заведение го взеха под наем с техен познат и
си работили като съдружници две лета 2005г.-2007г.. След
това са работили в „Мираж“ в к.к. „Златни пясъци“, което също било под наем. В заведението
„Каней“ свидетелят е правил ремонти в служебното помещение, в кухнята, в
склада. В това заведение бизнеса вървял
добре, защото те отворили два месеца
преди сезона и там идвали да се хранят работници.
В сезона също имало много работа. През
2005 год. започнали да избират жилище. Той им бил консултант защото се занимава със строителство. Ходили на огледи
да избират жилище и накрая избрали процесното, което нямало
акт №16, било на етап №15 –
на мазилка и нямало абсолютно нищо. Купили
жилището с парите, които събирали доста време. Апартамента бил на мазилка и неговата
фирма „Гарантекс“
го довършила. СМР-та били за от ел.инсталация,
ВиК, преправяне на баня, дограми, врати, фаянс, цялостен
ремонт - с окачени тавани, с ефектно осветление. Ремонта продължил доста, защото нямали достатъчно
средства. Започнали с определена сума и сумите били давани от двамата – веднъж Я.,
втори път М., но винаги двамата били заедно. Първоначалната сума била малка и
за това ремонта бил обикновен, само за
да влязат да живеят в жилището. Впоследствие
като печелили ремонта станал доста
луксозен и продължил доста във времето. В повечето случай М. му давала парите,
тъй като тя му е приятелка. Рекапитулациите
са направени от него, той ги е подписал
и е сложил печата на фирмата. Крайната
цена е сумата, която е получил след
всички извършени ремонти. Впоследствие имало наводнение през 2017 г. -2018 г. През
2017 год. или 2018 год. комшийката ги наводнила и сменяли таваните, защото
всичко било подгизнало, ел. инсталацията била повредена. Променяли захранването
на бойлера, впоследствие го сменили. Мазилката към хола била подпухнала и свидетелят след това си поддържал обекта и правел текущи
ремонти. М. и Я. *** през 2005 год. или през 2006 год. Апартамента се състои от спалня, хол с кухня,
коридор и баня на ет.2. Когато започнал ремонта
в апартамента само стените били измазани
с груба мазилка, нямало финна, гладка, гипсова шпакловка. Прозорци имало, но нямало
врати. Преди промените имало „ВиК“ и ел. инсталация,
но нямало подови настилки и нищо друго. Свидетелят им направил оферта.
Първоначално те поискали окачени тавани, след това поискали допълнително осветление, окачени
тавани второ ниво и фигури по тавана. Искали ефектно осветление, лед лунички и
фигури. Оттам-нататък офертите били устни, като накрая се направила общата
рекапитулация. Ремонта приключил през
2007 год. есента. Я. и М. обикновено били заедно. Понякога Я. давал пари Я., понякога М. давала пари. Към
първоначалния ремонт добавили
по-луксозни тапети, фигурите по тавана, ново осветление, променили плочките в банята, тъй като казали, че могат да си позволят и да заделят повече пари и тогава направили
дизайнерски ремонт, което довело до увеличаване на цената. След наводнението
състоянието било лошо – подгизнал тавана
в банята и в коридора, стеничката между коридора и банята. Имало проблеми с
ел.инсталацията и се наложило да променят
захранването, защото дало на късо. Наложило се да махат подпухнали мазилки и да правят козметичен ремонт на хола. Тавана в
банята бил подменен изцяло, имало частично префугирване на плочките, частично ги подменили. В
коридора частично бил свален гипскартона. В хола имало корекции на стената към банята, тъй като
имало подпухнала мазилка. Имало пукнатини от наводнението. Имало и пукнатини от
улягването на сградата, които също се оправили. След 2007 год. свидетелят е правил текущи ремонти, когато имало спукана
мека връзка в кухнята и там станало наводнение. Наложило се да демонтират
кухнята, оправили ВиК инсталацията и освежили
частично хола. Правени са текущи ремонти
от 2016 г. до 2020 г. Правил ремонт на дограмата, смяна
на механизми и на два пукнати стъклопакета. Семейството
купувало скъпи коли, които постоянно се
сменяли с по-луксозни. Я. играел „Еврофутбол“, купувал
скъпи парфюми и часовници. Когато имал пари той не се ограничавал абсолютно в
нищо. Впечатленията на свидетеля са, че
семейството е разполагало с много пари. М. е работела винаги – и през зимата и
през лятото, Я. не е работел
постоянно. Той имал много заеми и кредити, които впоследствие тя е връщала.
От заключението на СОЕ от 16.6.2022 г.
се установява, че за периода м.ноември 2017 г. – 16.7.2020 г. пазарния наем за процесния имот е 11466.46 лева.
От заключението на СТЕ – по основната и допълнителната задача се установява, че всички описани в обобщената
рекапитулация на „Гарантекс“ ООД от 15.7.2007 г.
дейности са изпълнение на място в апартамент № 1. Към момента на изпълнението
им тяхната стойност е 5311.69 лева. Вследствие на направените подобрения в
жилището, увеличената стойност на ап. 1 към м.юни 2022 г. е 16900 лева. Стойността
на СМР, водещи до увеличаване стойността на жилището, включени в
рекапитулацията на „Гарантекс Дизайн“ ООД в периода
2018 г. – 2020 г. е 879.04 лева. Увеличената стойност на жилището вследствие на
тези подобрения е 2800 лева.
От заключението на ССЕ на в.л. С. се
установява, че от представената информация за движението на сметките на ищеца
за процесния период се установява, че на 15.12.2005
г. в банка ОББ АД на името на Я.Я.С. е открита
спестовна банкова сметка *** ***, стар №
800234413023117 и същата е закрита на
14.02.2007 г. На 15.12.2005 г. по същата сметка е постъпила сумата 36000 евро с
основание „Захранване, кореспондент Я.С.“. От тези данни за превода вещото лице
не може да определи източника на средствата. За посочените в задачата дати
05.01.2006 г. и 01.03.2006 г. са
извършени тегления и преводи по сметка BG43UBBS80024413023117 и по сметка BG243UBBS80024413261012, двете с
титуляр Я.С.. За периода 15.12.2005 г. – 01.03.2006 г. по същата сметка са
извършени следните трансакции: вноска по сметка 36000 евро, 4 тегления за периода
21.12.2005 г. – 05.01.2006 г. за по 2000 евро всяко – общо 8000 евро, превод 28000 евро. От сметка ******,
стар № ***** за периода 05.01.2006 г. – 07.03.2006 г. са извършени 5 тегления
на обща сума 25400 евро. Сметката е открита на 05.01.2006 г. и е закрита на
14.02.2007 г. От информацията за постъпилата с банков превод от 05.01.2006 г.
сума в размер на 28000 евро банковия превод е постъпил от сметка BG43UBBS80024413023117 с титуляр Я.С..
Банкова сметка № BG50BFTB76301078478370, стар № **********
е открита на 31.01.2007 г. и е закрита на 13.02.2007 г. На 31.01.2007 г. по
сметката постъпва сумата 37290 лева с основание „закупуване на имот 07598
11 101 м-ст Коланис зем на Бяла“. От сметката са извършени едно теглене за 5000 лева на 01.02.2007 г. и
един превод за сумата 32270 лева на 13.02.2007 г.
От движението на сметка
BG43UBBS80024413023117 се установява, че са постъпили общо 23318.02 евро – вноска 20000 евро на
10.05.2006 г. с основание „захранване“ и вноска от 3318.02 евро на 28.08.2006
г. с основание „захранване“. Има извършени две тегления за обща сума 3179.49
евро /2051.28 евро на 12.09.2006 г. и 1128.21 евро на 29.09.2006 г. и три
превода в размер на 20143.25 евро /20000 евро на 10.01.2005 г., 143.13 евро на
13.02.2007 г. и 0.12 евро на 14.02.2007 г./.
От движението по сметка
BG243UBBS80024413261012 за периода 01.03.2006 г. – 14.02.2007 г. са постъпили
общо 20000 евро с един превод на 10.05.2006 г. от сметката на Я.С.
BG43UBBS80024413023117. От сметката са извършени 27 тегления за обща сума в
размер на 45282.06 евро и два превода за обща сума в размер на 927.05 евро на 13.02.2007 г. и на 14.02.2007 г.
Сметка BG65UBBS80024418619010 е
открита на 13.02.2007 г. и е закрита на 02.07.2007 г. От движението на
същата за периода от откриването до 02.07.2007
г. са постъпили общо 34938.29 евро с 6 преводи на обща стойност 33538.29 евро и
2 бр.вноски на обща стойност 14000 евро.
От сметката са извършени 6 тегления за обща сума в размер на 5974.36
евро и 3 превода за обща сума в размер на 12665.98 евро.
Сметка BG63UBBS800220075468202, стар
№ 800232007546820 е открита на
13.02.2007 г. и е закрита на 02.07.2007 г. От движението на същата за периода 13.02.2007 г. – 02.07.2007 г. са
постъпили общо 47470 лева с един преводи 32270 лева и 8 вноски на обща стойност
15200 лева. От сметката са извършени 14
тегления за обща сума в размер на 38300 лева.
От представените данни за движението
на парични средства по сметките на Я.С. за периода 01.03.2006 г. – 31.12.2007
г. няма информация същият да е теглил сума в размер на 17580 лева от
сметките си на 15.12.2007 г. или дни преди и след тази дата.
При налична информация от движението на сметка BG43UBBS80024413023117,
стар № 800234413023117 с титуляр Я.С. е видно, че на 15.12.2005 г. е постъпила
сумата 36000 евро, трансакция: вноска по сметка, основание: захранване,
кореспондент: Я.Я.С.. На същата дата 15.12.2005 г. не
са извършени други трансакции по сметката.
В с.з. експертът уточнява, че на
стр. 11 последния абзац датата на закриване на сметката е 02.07.2014 год. На
стр. 12 в таблицата в колони „разход и приход“ трябва да пише лева, а не евро,
както е посочено. В колона – „основание №2 от дата – 13.02.2007 год.“ сумата от
28 000 евро графата трябва да е празна. В края на таблицата на стр. 14 трябва
да е – общо лева, а не както е посочено евро. В заключителната част на стр. 17
„б“ трябва да се отрази, че сметките вече са закрити на 02.07.2014 год.
От заключението на повторната СОЕ,
изготвено от в.л. М.С. се установява, че пазарната стойност на имота е
определена като в площта са включени площта на жилището и прилежащите общи
части – така, както се посочват площите на имотите , обявени за продажба.
Пазарна стойност на имота без подобрения 128 810 лева. Пазарна стойност с
подобренията 170 530 лева. Разлика, представляваща увеличена пазарна
стойност вследствие на подобренията
41 720 лева.
На осн.чл.
214 ГПК е допуснато увеличение на възражението за прихващане на М. **** като
същото е с цена 20 860 лева, която сума
представлява половината от разходите, с които се е увеличила стойността на
имота общо в размер на 41720 лв. за периодите, посочени в отговора - от 01.03.2006 год. до 15.07.2007 год. и след
влизане в сила на решението за
развода 29.11.2017 год.
1.По иска с пр.осн. чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 21, ал.1 СК (1985 г. отм.), респективно чл.23,
ал.1 от действащия СК за приемане за установено
по отношение на ответницата М.Г. ****, с ЕГН: **********, че недвижим
имот, придобит по време на брака с ищеца Я.Я.С. с
ЕГН: ******)002, с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан
в Служба по вписванията - Варна с вх.рег.№ 4018 от 02.03.2006 г, акт № 73 том
XIII, дело 2933/2006 г., а именно: АПАРТАМЕНТ № 1, с идентификатор
10135.1.431.1.1, по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-194/27.03.2019 г. на
изпълнителен директор на АГКК, без последващи
изменения, находящ се в жилищна сграда, с
идентификатор 10135.1.431.1, с адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул."****" № 12, на втори жилищен
етаж, със застроена площ 46,80 кв.м. /четиридесет и шест цяло и осемдесет
стотни квадратни метра/, състоящ се от: спалня, бяня-тоалет,
дневен тракт с кухненски бокс и коридор, при граници и съседи: апартамент № 2, асансьорна шахта, стълбище, двор, калкан на УПИ Х-9 и
улица, съгласно документ за собственост, а съгласно Схема на самостоятелен
обект в сграда № 15-883692-30.09.2019 г. - със съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - 10135.1.431.1.2, под обекта - 10135.1.431.1.8, над
обекта - 10135.1.431.1.3, ведно с принадлежащата му ИЗБА № 4, с площ 8,26
кв.м./осем цяло и двадесет и шест стотни квадратни метра/, при граници: изба
№5, коридор, асансьорна шахта, машинно помещение и
улица, както и 8.8886% /осем цяло осем хиляди осемстотин осемдесет и шест десетохилядни процента/ идеални части от общите части на
сградата, съставляващи 10.12 кв.м. /десет цяло и дванадесет стотни квадратни
метра/ и от правото на строеж върху ДВОРНОТО МЯСТО, цялото с площ 220 кв.м.
/двеста и двадесет квадратни метра/, съставляващо УПИ XI-16 /единадесет -
шестнадесет/, попадащо в квартал 172 /сто седемдесет и две/, 11 /единадесети/ микрорайон
по плана на град Варна, при граници: УПИ XII-10, VI-5, Х-9 и улица "****",
е изключителна лична собственост на ищеца Я.Я.С., с
ЕГН **********, като придобит изцяло с негови лични средства чрез пълна
трансформация на негово лично имущество:
Производството е по иск по чл.23, ал.1 СК за установяване на пълна трансформация
на лично имущество при придобиване на недвижим имот. Страните са бивши съпрузи
- бракът им е сключен на 21.05.1997 г. и е
прекратен с влязло в сила решение № 4412/02.11.2017 г. по гр.д.№
7644/2017 г. на РС Варна, влязло в сила на 29.11.2017 г. Процесният
апартамент № 1 е придобит чрез договор
за продажба на 01.03.2006 г., на името
на съпруга Я.Я.С. за сумата 29500 евро, посочена в
предварителния договор.
Твърденията са, посочената в
нотариалния акт продажната цена за покупката на гореописания недвижим имот в
размер 24 275.70 лева представлява данъчната оценка на имота и същата не е действително договорената и платена продажна
цена за гореописания недвижим имот. Действително договорената продажна цена за
покупката на имота в размер на 29 500 евро,
а действително платената продажна цена
е 26550 евро и е платена по
описания начин в предварителния договор. Доколкото страните по делото нямат
спор, че действително това е заплатената
цена за придобития по време на брака им имот, съдът приема за
установено, че придобивната стойност на имота е 26550
евро.
Твърди се от ищеца, че цялата продажна цена
е заплатена от него като средствата
по сметката му са набрани от продажбата на негов наследствен имот в гр.Варна, жк
Трошево, бл.31, вх.А, ап.1. Ищецът е отчуждил
собствените си 3/4 идеални части в полза на неговата сестра Снежана Статева на
12.08.2005 г. за сумата 14500 лева, която сума продавачът Я.С. е заявил, че е
получил напълно и в брой при подписване на нотариалния акт. Същата обаче не е
нито действителната продажна цена, нито е получена на същата дата. Твърди, че за прехвърлените ид.части е получил от сестра си Снежана Статева сумата
36000 евро на 15.12.2005 г. от продажбата на нейн
имот.
От заключението на ССЕ за движението на
сметките на ищеца за същия период се установява, че на 15.12.2005 г. на името
на ищеца Я.С. е открита сметка в ОББ АД BG43UBBS80024413023117, стар №
800234413023117 и на същата дата по нея е постъпила сумата 36000 евро със
следната информация за сметката:
трансакция: вноска по сметка, основание: захранване, кореспондент: Я.Я.С..
От свидетелските показания се установи, че
съпрузите са печелили много добре от ресторантьорския
бизнес. Съпругата е работила винаги и е била с по-висока заплата от съпруга, тя
е работила и през летния и през зимния сезон. Съпругът не е работил през
зимата. ищецът е продал свои наследствени имоти, често сменял колите с
по-луксозни, имал заеми, които трябвало да плаща. Имал и дадени в заем суми, но
не можал да си получи.
Трансформацията е възможна при доказване произхода на средствата, с
които е закупен недвижимия имот. С оглед на това, в тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че паричните средства
за закупуване на имота са получени от
него именно от продажбата на имота в ж.к Трошево,
след което той ги е внесъл по негова сметка, открита в ОББ АД, както и че
именно с тази сума е платен придобития по време на брака му с ответницата
недвижим имот. Доколкото е налице презумпцията
на чл.21, ал.3 СК за съвместен принос, следва да се установи фактическото и
правното основание, на което тези парични преводи са правени по личната сметка
на ищеца, както и че именно те са били вложени за покупката на целия процесен недвижим имот. В случая е установено единствено,
че има вноска на сумата 36000 евро, а от посоченото основание „захранване“
не може да се направи извод, че съществува връзка между сумата,
извършените продажби от ищеца и от неговата сестра и покупката на жилището -
ап.№ 1 на ул.“****“. Ищецът няма
твърдение в исковата молба за правното основание на извършения паричен
превод. Поради това не може да се приеме, че внесената от самия ищец сума по
негова сметка в ОББ АД е получена от продажбата
на наследствения имот ап.№ 1 в гр.Варна, жк Трошево и че именно с тази сума е платено капарото в размер на 5900 евро на 05.01.2006 г. и окончателната цена в
размер на 20650 евро на 01.03.2006 г.
В договора за продажба от 15.12.2005 г. е посочено, че
сестрата на ищеца Снежанка Статева е
получила от купувача Радомир Стефанов
Радев за УПИ № XIV-71 по плана на
гр.Бяла сумата 2259.20 лева. Разпоредбата
на чл.164, ал.2 ГПК сочи, че за опровергаване съдържанието на официален
документ, установяване на обстоятелства,
за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на
договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между
съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по
сватовство до втора степен включително, за погасяване на установени с писмен акт парични
задължения, за установяване на писмени
съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за
тяхното изменение или отмяна, за опровергаване
съдържанието на изходящ от страната частен документ се допускат само при
изрично съгласие на страните, каквото в случая не е налице.
В множество свои решения ВКС приема,
че придобитото по време на брака чрез договор за покупко-продажба имущество има
същия статут, какъвто е статута на паричните средства, вложени в придобиването;
когато плащането е извършено от влог на единия съпруг при действието на
Семейния кодекс от 1985 г./отм./, по който съгласно чл.19, ал.1 паричните
влогове се включват в обхвата на съпружеската имуществена общност, за да се
обори презумпцията за съвместен принос по чл.19, ал.3 е необходимо да се
установи произхода на средствата по влога и да се докаже техния личен характер.
По сега действащия Семеен кодекс от 2009г. паричните влогове са изключени от
режима на съпружеска имуществена общност /не са посочени в нормата на чл.21,
ал.1 СК/ и представляват лично имущество на съпруга - титуляр, независимо от
това дали придобиването им е резултат на съвместен принос на двамата съпрузи.
Затова, когато новопридобито имущество е заплатено
със средства от влог на единия съпруг при действието на СК от 1985 г., то
презумпцията за съвместен принос не е опровергана. Така в Решение № 86 от
14.07.2016г. по гр.д. № 914/2016г. на ІІ г.о., Решение № 168 от 30.11.2016г. по
гр.д. № 2411/2016г. на ІІ г.о. и Решение № 264 от 21.03.2017г. по гр.д. №
2060/2016г. на ІV г.о. и други.
Режимът на съпружеска имуществена
общност е най-често приложим на практика в имуществените отношения между
съпрузите, защото съгласно чл.18, ал.2 СК се прилага, ако не е избран друг
режим. При разглеждането на имуществените спорове между съпрузите, следва да се
изхожда от прогласените от Семейния кодекс принципи на семейните отношения - чл.2
и от социалните функции на брака и семейството- чл.17. В този смисъл са разясненията в ППВС № 5/1972г.
При сравнителноправен
анализ на уредбата на имуществените отношения досега в трите семейни кодекса -
от 1968г., от 1985г. и сега действащия от 2009г. е видно, че в тях са заложени
едни и същи, непроменени принципи на семейните отношения - принципите на
равенство на мъжа и жената, зачитане на личността в семейството, уважение,
грижа и подкрепа между на членовете на семейството /чл.1 СК от 1968г., чл.3 СК
от 1985г. и чл.2 СК от 2009г./. Досежно уредбата на
имуществените отношения и в трите кодекса е прогласено, че съпрузите са длъжни
чрез взаимно разбирателство, уважение, общи усилия, съобразени с възможностите,
имуществото и доходите на всеки от тях, да осигуряват благополучието на
семейството и грижата за децата /чл. 12 СК от 1968г., чл.15 СК от 1985г. и
чл.19 от СК от 2009г./. Именно на тези принципи е основана идеята за
съпружеската имуществена общност /СИО/, уредена за първи път в кодекса от 1968г.
Според чл.13 от този кодекс общността обхваща вещите и правата върху вещи,
придобити по време на брака; следващият кодекс от 1985г. разширява обхвата на
СИО и включва в нея не само вещите, но и паричните влогове - чл.19, като
поставя изискването да са придобити със съвместен принос, за съществуването на
който е създадена законова презумпция. Сега действащият кодекс, вероятно
отчитайки несъвършеството на предходната уредба,
доколкото съсобственост може да съществува върху вещи, но не и върху вземания и
пари, прогласява за СИО само вещните права, придобити по време на брака, като
отново урежда презумпцията за съвместен принос при придобиването - чл.21, ал.3 СК. Настоящата уредба съответства на тази от първия Семеен кодекс. От
съществено значение е, че и при двата предходни режима трансформация на
имущество, заплатено с паричен влог, натрупан по време на брака, не е била
признавана.
Трансформацията
на лично имущество по чл.23 СК е приложима за личното имущество, посочено в чл.
22 СК - придобито преди брака, по дарение, по наследство и при останалите
хипотези, посочени в нормата. Не настъпва преобразуване на лично имущество
когато с паричен влог на единия съпруг, формиран по време на брака се
придобиват вещни права. В този случай намира приложение презумпцията на чл.21,
ал.3 СК за съвместен принос. Именно на придобитите по време на брака вещни
права законодателят създава статут на СИО, считайки презумптивно,
че са резултат на съвместен принос. В този
смисъл е и практиката по приложението на СК от 1968 г., изразена в ППВС №
5/1972г., ППВС № 8/1980г. и др. съгласно която паричните влогове набрани по
време на брака са лични на съпрузите, но купеното с тях е СИО. Да се приеме, че
всяка вещ, заплатена със средства от банкова сметка ***, е негова лична
собственост, без оглед произхода на средствата по сметката, означава игнориране
на презумпцията за съвместен принос и води до изпразване от съдържание на
съпружеската имуществена общност. Ако съпругът твърди, че е осъществена
трансформация на лично имущество при придобиване на вещно право, заплатено с
негов влог, трябва да установи или че влогът е негово лично имущество по чл.22 СК, или че средствата по влога имат друг извънсемеен
произход и презумпцията за съвместен принос е опровергана.
В производството не е доказано от страна на ищеца,
че средствата по неговата сметка представляват
лично имущество по смисъла на чл.22 СК, нито е опровергана по някакъв начин
презумпцията за съвместен принос. Видно, че по сметката има постъпила сума, внесена
от ищеца на посочената дата 15.12.2005 г.,
но липсват каквито и да е доказателства за произхода на тези средства,
още по-малко, че сумата е вложена за придобиване на имота от съпрузите – на
05.01.2006 г. при заплащане на капарото от 5900 евро когато е подписан
предварителния договор и на 01.03.2006 г. при подписване на нотариалния акт.
Няма разписка или друг документ, че сумите са платени в брой, както се твърди в
исковата молба. Няма и доказателства, че сумите са платени по банков път.
Изложеното води до извод, че недвижимия
имот е придобит със съвместен принос на двамата съпрузи по време на брака им,
следователно същият е в режим на съпружеска имуществена общност. При
прекратяване на брака и на СИО дяловете на двамата съпрузи в придобития по време
на брака недвижим имот са равни, от което следва, че предявеният иск е неоснователен и следва да
се отхвърли.
Извода, че процесния
имот е в режим на съпружеска имуществена общност води до оставяне без
разглеждане на предявения в условие на евентуалност иск на осн. чл.23, ал.2 СК за приемане за установено по отношение
на М.Г. ****, с ЕГН: **********, че Я.Я.С., с ЕГН: **********, в резултат на частична
трансформация на лично имущество е едноличен собственик на 99% идеални части от
правото на собственост на придобития по време на брака с ответницата недвижим
имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 1, с идентификатор 10135.1.431.1.1, по
КК и КР, одобрени със заповед
РД-18-194/27.03.2019 г. на
изпълнителен директор на АГКК, без последващи
изменения, находящ се в жилищна сграда, с
идентификатор 10135.1.431.1, с адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул."****" № 12, на втори жилищен
етаж, със застроена площ 46,80 кв.м. /четиридесет и шест цяло и осемдесет
стотни квадратни метра/, състоящ се от: спалня, бяня-тоалет,
дневен тракт с кухненски бокс и коридор, при граници и съседи: апартамент № 2, асансьорна шахта, стълбище, двор, калкан на УПИ Х-9 и
улица, съгласно документ за собственост, а съгласно Схема на самостоятелен
обект в сграда № 15-883692-30.09.2019 г. - със съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - 10135.1.431.1.2, под обекта - 10135.1.431.1.8, над
обекта - 10135.1.431.1.3, ведно с принадлежащата му ИЗБА № 4, с площ 8,26 кв.м./осем
цяло и двадесет и шест стотни квадратни метра/, при граници: изба №5, коридор, асансьорна шахта, машинно помещение и улица, както и
8.8886% /осем цяло осем хиляди осемстотин осемдесет и шест десетохилядни
процента/ идеални части от общите части на сградата, съставляващи 10.12 кв.м.
/десет цяло и дванадесет стотни квадратни метра/ и от правото на строеж върху
ДВОРНОТО МЯСТО, цялото с площ 220 кв.м. /двеста и двадесет квадратни метра/,
съставляващо УПИ XI-16 /единадесет -шестнадесет/, попадащо в квартал 172 /сто
седемдесет и две/, 11 /единадесети/ микрорайон по плана на град Варна, при
граници: УПИ XII-10, VI-5, Х-9 и улица "****", и съобразно сумата,
която приемете за доказано, че е придобивната цена на
имота, ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, между страните, че процесният
имот се притежава от тях в съсобственост при квоти:
- За ищеца: 51667,64/51927,29 идеални части
от процесния имот, от които 51408/51927,29 идеални
части, придобити в индивидуална собственост чрез частична трансформация на
лично имущество при условията на чл. 23, ал. 2 СК и 259,64/51927,29 идеални
части придобити след прекратяване на брака и прекратяване на СИО;
- За ответницата: 259,64/51927,29 идеални
части от процесния имот, придобити след прекратяване
на брака и прекратяване на СИО или
- За ищеца: 24154,32/24275,70 идеални части
от процесния имот, от които 24032,94/24275,70 идеални
части, придобити в индивидуална собственост чрез частична трансформация на
лично имущество при условията на чл. 23, ал. 2 СК и 121,38/24275,70 идеални
части придобити след прекратяване на брака и прекратяване на СИО;
- За ответницата: 121,38/24275,70 идеални
части от процесния имот, придобити след прекратяване
на брака и прекратяване на СИО
Без разглеждане следва да се остави и
предявения иск с пр.осн. чл.56, ал.6 от СК за
изменение ползването на семейното жилище
и същото се предостави на ищеца Я.Я.С., с
ЕГН ********** поради настъпила промяна в обстоятелствата, релевантни за
предоставяне ползването на семейното жилище на основание чл. 56, ал. 1 от СК
във връзка с чл. 56, ал. 5 от СК.
Без разглеждане следва да се
остави и предявения в условие на евентуалност иск за осъждане на ответницата М.Г. ****, с ЕГН: **********, да
заплати на ищеца Я.Я.С., с ЕГН: ********** сумата в
размер от 13033.33 лева /тринадесет хиляди и тридесет и три лева и тридесет и
три стотинки/, представляваща частичен иск с правно основание чл. 57, ал. 2, вр. ал. 1 от СК във вр. с чл. 228 ЗЗД, предявен за част от общия размер на иска за вземането на ищеца за наем на процесния имот от по 500 лева на месец за периода от
29.11.2017 г. до 16.07.2020 г., възлизащо в общ размер от 15533,33 лева, като
размера на частичната претенция обхваща
сбора на сумите за наем на процесния имот от 500 лв.
месечно, дължими от ответницата за периода от 29.11.2017 г. до 31.01.2020 г.,
ведно със законната лихва върху претендираната сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане,
ведно с законната лихва върху претендираната сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане,
както и иска с пр.осн.
чл. 86 СК във вр. с чл. 84, ал. 1 за осъждане на
ответницата М.Г. ****, с ЕГН: **********
да заплати на ищеца Я.Я.С., с ЕГН: ********** сумата
в размер на 2019.55 лева /две хиляди и
деветнадесет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща сбор от размера на
законната лихва, изчислена върху всяко просрочено плащане на наемната цена за процесния имот в размер от по 500 лева месечно, за периода
от 29.11.2017 до 31.01.2020 г., считано от датата на забавата на всяко плащане
до дата на подаване на исковата молба - 16.07.2020 г., предявен като част от
общия размер на иска за вземането на ищеца за законна лихва, изчислена върху
всяко просрочено плащане на наемната цена в размер от по 500 лева месечно, за
периода от 29.11.2017 до 16.07.2020 г., считано от датата на забавата на всяко
плащане до дата на подаване на исковата молба - 16.07.2020 г., възлизащо в общ
размер от 2073.72 лева.
Съдът следва да остави без разглеждане предявения осъдителен иск на Я.Я.С., с ЕГН: ********** срещу М.Г. ****, с ЕГН: ********** за заплащане
на сумата в размер на 12968,16 лева
/дванадесет хиляди деветстотин шестдесет и осем лева и шестнадесет стотинки/,
представляваща частичен иск с правно основание чл.57, ал.2, вр.
ал. 1 от СК във вр. с чл. 228 ЗЗД, предявен за част
от общия размер на иска за вземането на ищеца за наем на процесния
имот от по 497.5 лева на месец за периода от 29.11.2017 г. до 16.07.2020 г.,
възлизащо в общ размер от 15455.66 лева /петнадесет хиляди четиристотин
петдесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/, която цена на частичния
иск 12968,16 лева е за периода 29.11.2017 г. - 31.01.2020 г., ведно
със законната лихва върху претендираната сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане,
както и иска с пр.осн.чл.
86 СК за заплащане на сумата в размер на 1985.13 лева /хиляда
деветстотин осемдесет и пет лева и тринадесет стотинки/, представляваща сбор от
размера на законната лихва, изчислена върху всяко просрочено плащане на
наемната цена от датата на забавата на всяко плащане до дата на подаване на
исковата молба - 16.07.2020 г., предявен за част от общия размер на иска за
вземането на ищеца за законна лихва, изчислена върху всяко просрочено плащане
на наемната цена в размер от по 497.5 лева. месечно, за периода от 29.11.2017
до 16.07.2020 г., считано от датата на забавата на всяко плащане до дата на
подаване на исковата молба - 16.07.2020 г., възлизащо в общ размер от 2039.02
лева.
При така направения правен извод за
неоснователност на иска с пр.осн.чл.23, ал.1 СК и за
неоснователност на иска с пр.осн.чл.23, ал.2 СК възраженията
за прихващане на ответницата с пр.осн.чл.103 ЗЗД също следва да се оставят без разглеждане, тъй
като не е налице еднородно вземане в
пари, което да е изискуемо и ликвидно.
Доколкото се касае за подобрения в придобит по време на брака имот и брака е
прекратен с развод, претенциите следва да се квалифицират като претенции по
сметки и същите подлежат на разглеждане в производство за делба.
При така направения извод за
неоснователността на главния иск с пр.осн.чл.23, ал.1 СК и евентуалния иск с пр.осн.чл.23, ал.2 СК, съдът
следва да разгледа предявения иск на
основание чл.57, ал.2, вр. ал.1 от СК за осъждане на ответницата
М.Г. ****, с ЕГН: ********** за заплати на ищеца Я.Я.С., с
ЕГН: ********** сумата в размер от 7758 лева /седем хиляди седемстотин петдесет
и осем лева/ представящата общ сбор на дължими и неплатени суми за наем от по
250 лв. /двеста и петдесет лева/ месечно за ползването на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, за периода от датата на влизане в
сила на съдебното решение - 29.11.2017 г., с което на ответницата е
предоставено за ползване семейното жилище до датата на подаване на настоящата
искова молба - 16.07.2020 г. ведно с законната лихва върху претендираната
сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
заплащане, както и иска с пр.осн. чл. 86 СК във вр. с чл. 84, ал. 1 СК за заплащане на сумата в размер от 989,72 лева
/деветстотин осемдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/,
представляваща сбор от размера на законната лихва, изчислена върху всяко
просрочено плащане на наемната цена в размер от 250 лв. /двеста и петдесет
лева/ месечно, за периода от 29.11.2017 г.-16.07.2020 г., считано от датата на
забавата на всяко плащане до дата на подаване на исковата молба - 16.07.2020 г.
Съгласно чл.57, ал.1 от СК по силата
на съдебното решение, с което се предоставя
ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5 възниква наемно отношение.
Решението с което е прекратен брака на страните е
влязло в сила на 29.11.2017 г. Със същото ползването на семейното жилище е
предоставено на бившата съпруга и съгласно
нормата на чл.57, ал.1 от СК между
бившите съпрузи е възникнало наемно отношение по силата на решението.
За периода м.ноември 2017 г. до
16.07.2020 г. пазарния наем за процесния имот е
11466.46 лева. За 20 месеца средния наем е 573.32 лева. Тъй като решението за
предоставяне ползването на семейното жилище е от 29.11.2017 г. следва да се прибавят 2 дни за м.ноември 2017
г. Общия размер на наема за целия период с включен наем за целия м.ноември 2017
г. е 11466.46 лева, а за ½ част 5723.23 - за 20 месеца по 286.16 лева средно на месец
и по 8 лева на ден. Към тази сума следва да се прибави и сумата 16 лева за
наема за 29-30.11.2017 г. Общо за
периода половината от дължимия месечен наем е в размер на 5739.23 лева. За
горницата до 7758.00 иска е неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на обезщетението за
забава:
Съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Исковата молба следва да се счита за покана от деня на
подаването й до окончателното плащане на задължението. Ищецът е изпратил на
ответницата показа за плащан на наем и същата е получена от нея на 22.11.2017
г. Следователно от датата на получаване на поканата до подаване на исковата
молба 16.07.2020 г. М. **** дължи обезщетение за забава върху главницата 5739.23 лева, което изчислено calculator.bg e
1543.23 лева. Така получената сума превишава
исковата претенция, поради което следва да се присъди лихва върху
главницата за периода в претендирания размер 989,72 лева.
По
въпроса за разноските:
За уважената част на иска ответницата дължи
на ищеца, а за отхвърлената част на иска
ищецът дължи на ответницата разноски за производството съразмерно на уважената,
съответно на отхвърлената част.
Страните
са представили доказателства за разноски и за заплатено възнаграждение на един
адвокат. Процесуалният представител на ответницата е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на възнаграждението на процесуалният представител на ищеца, което
е 3430 лева. Съответно процесуалният
представител на ищеца е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност
на възнаграждението на процесуалния представител на ответницата, което е 2000
лева. Съдът като съобрази, че възнаграждението на адвоката на ищеца превишава с
1430 лева това на адвоката на ответницата, намира, че за предявените няколко
иска с различна цена следва да определи едно общо възнаграждение от 2000 лева,
доколкото не се посочва изрично в какъв размер е възнаграждението за всеки иск.
Следва да се има предвид, че за евентуалните искове не се дължат държавна такса
и разноски.
Така изчислено за уважената част на
иска с цена 1543.23 лева,
възнаграждението по чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 2004 г. за МРАВ е 454.32 лева
и за иска с цена 989,72 лева възнаграждението е 400 лева. Ответницата дължи на
ищеца възнаграждение за един адвокат в размер на 854.32 лева. Ответницата дължи
също така и разноски за уважената част на иска в размер на 669 лева съгласно
представения списък по чл.80 ГПК.
Така изчислено за отхвърлената част
на исковете с обща цена 28260.26 лева
/три неоценяеми и три оценяеми/ възнаграждение по чл.7, ал.2 от Наредба № 1
от 2004 г. за МРАВ е 2910.82 лева. Заплатеното от ответницата възнаграждение на процесуалния й представител
е 2000 лева, което е под минималния размер, следователно същото следва да се
уважи изцяло. Ищецът дължи също така и
разноски за отхвърлената част на иска в
размер на 464.76 лева, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на
Я.Я.С., ЕГН ********** срещу М.Г.
****, ЕГН ********** за приемане за
установено, че придобития по време на брака с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот, № 57 том II, per.
№ 2078, дело № 253/01.03.2006 г, на нотариус *****, с per.
№ 147 на Нотариалната камара и с район на действие PC- Варна, вписан в Служба
по вписванията - Варна, с вх.рег. № 4018 от 02.03.2006 г, акт № 73 том XIII,
дело 2933/2006 г. АПАРТАМЕНТ № 1, с
идентификатор **** по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-194/27.03.2019 г. на
изпълнителен директор на АГКК, без последващи
изменения, находящ се в жилищна сграда, с
идентификатор *****, с адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл.
Варна, ул."****" № 12, на втори жилищен етаж, със застроена площ
46,80 кв.м. /четиридесет и шест цяло и осемдесет стотни квадратни метра/,
състоящ се от: спалня, бяня-тоалет, дневен тракт с
кухненски бокс и коридор, при граници и съседи: апартамент № 2, асансьорна шахта, стълбище, двор, калкан на УПИ Х-9 и
улица, съгласно документ за собственост, а съгласно схема на самостоятелен
обект в сграда № 15-883692-30.09.2019 г. - със съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - *****, под обекта - ***** над обекта - ****, ведно с
принадлежащата му ИЗБА № 4, с площ 8,26 кв.м./осем цяло и двадесет и шест
стотни квадратни метра/, при граници: изба №5, коридор, асансьорна
шахта, машинно помещение и улица, както и 8.8886% /осем цяло осем хиляди
осемстотин осемдесет и шест десетохилядни процента/
идеални части от общите части на сградата, съставляващи 10.12 кв.м. /десет цяло
и дванадесет стотни квадратни метра/ и от правото на строеж върху ДВОРНОТО
МЯСТО, цялото с площ 220 кв.м. /двеста и двадесет квадратни метра/,
съставляващо УПИ XI-16 /единадесет -шестнадесет/, попадащо в квартал 172 /сто
седемдесет и две/, 11 /единадесети/ микрорайон по плана на град Варна, при
граници: УПИ XII-10, VI-5, Х-9 и улица "****" е изключителна собственост на ищеца Я.Я.С., придобит
изцяло с негови лични средства, на осн.чл.23, ал.1 СК.
ОТХВЪРЛЯ иска на Я.Я.С., ЕГН **********
срещу М.Г. ****, ЕГН ********** за
приемане за установено, че в резултат на частична трансформация на лично
имущество ищецът е едноличен собственик на
51408/51927.29 ид.части от придобит по време
на брака му с М. **** с нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот, № **** том II, per.
№ 2078, дело № 253/01.03.2006 г, на нотариус ****, с per.
№ **** на Нотариалната камара и с район на действие PC- Варна, вписан в Служба
по вписванията - Варна, с вх.рег. № 4018 от 02.03.2006 г, акт № 73 том XIII,
дело 2933/2006 г. недв.имот
- АПАРТАМЕНТ № 1, с идентификатор **** по КК и КР, одобрени със заповед
РД-18-194/27.03.2019 г. на изпълнителен директор на АГКК, без последващи изменения, находящ се
в жилищна сграда, с идентификатор *****, с адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул."****" № 12, на втори жилищен
етаж, със застроена площ 46,80 кв.м. /четиридесет и шест цяло и осемдесет
стотни квадратни метра/, състоящ се от: спалня, баня-тоалет, дневен тракт с
кухненски бокс и коридор, при граници и съседи: апартамент № 2, асансьорна шахта, стълбище, двор, калкан на УПИ Х-9 и
улица, съгласно документ за собственост, а съгласно схема на самостоятелен
обект в сграда № 15-883692-30.09.2019 г. - със съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - ****, под обекта - ***, над обекта - ***** ведно с
принадлежащата му ИЗБА № 4, с площ 8,26 кв.м./осем цяло и двадесет и шест
стотни квадратни метра/, при граници: изба №5, коридор, асансьорна
шахта, машинно помещение и улица, както и 8.8886% /осем цяло осем хиляди
осемстотин осемдесет и шест десетохилядни процента/
идеални части от общите части на сградата, съставляващи 10.12 кв.м. /десет цяло
и дванадесет стотни квадратни метра/ и от правото на строеж върху ДВОРНОТО
МЯСТО, цялото с площ 220 кв.м. /двеста и двадесет квадратни метра/,
съставляващо УПИ XI-16 /единадесет -шестнадесет/, попадащо в квартал 172 /сто
седемдесет и две/, 11 /единадесети/ микрорайон по плана на град Варна, при
граници: УПИ ***** улица "****", на осн.чл.23,
ал.2 СК.
ОТХВЪРЛЯ иска на Я.Я.С., ЕГН **********
срещу М.Г. ****, ЕГН ********** за приемане за установено, че в резултат
на частична трансформация на лично имущество ищецът е едноличен собственик
на 24154,32/24275,70 идеални части от
придобит по време на брака му с М. ****
с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, № 57 том II, per. № 2078, дело № 253/01.03.2006 г, на нотариус Огнян Шарабански, с per. № 147 на
Нотариалната камара и с район на действие PC- Варна, вписан в Служба по
вписванията - Варна, с вх.рег. № 4018 от 02.03.2006 г, акт № **** том XIII,
дело 2933/2006 г. недв.имот
- АПАРТАМЕНТ № 1, с идентификатор ***** по КК и КР, одобрени със заповед
РД-18-194/27.03.2019 г. на изпълнителен директор на АГКК, без последващи изменения, находящ се
в жилищна сграда, с идентификатор *****, с адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул."****" № 12, на втори жилищен
етаж, със застроена площ 46,80 кв.м. /четиридесет и шест цяло и осемдесет
стотни квадратни метра/, състоящ се от: спалня, баня-тоалет, дневен тракт с
кухненски бокс и коридор, при граници и съседи: апартамент № 2, асансьорна шахта, стълбище, двор, калкан на УПИ Х-9 и
улица, съгласно документ за собственост, а съгласно схема на самостоятелен
обект в сграда № 15-883692-30.09.2019 г. - със съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - ****, под обекта - ****, над обекта - ***, ведно с
принадлежащата му ИЗБА № 4, с площ 8,26 кв.м./осем цяло и двадесет и шест
стотни квадратни метра/, при граници: изба №5, коридор, асансьорна
шахта, машинно помещение и улица, както и 8.8886% /осем цяло осем хиляди
осемстотин осемдесет и шест десетохилядни процента/
идеални части от общите части на сградата, съставляващи 10.12 кв.м. /десет цяло
и дванадесет стотни квадратни метра/ и от правото на строеж върху ДВОРНОТО
МЯСТО, цялото с площ 220 кв.м. /двеста и двадесет квадратни метра/,
съставляващо УПИ XI-16 /единадесет -шестнадесет/, попадащо в квартал 172 /сто
седемдесет и две/, 11 /единадесети/ микрорайон по плана на град Варна, при
граници: УПИ ****-10, VI-5, Х-9 и улица "****", от които 24032,94/24275,70 идеални части са
придобити в индивидуална собственост чрез частична трансформация на лично
имущество при условията на чл. 23, ал.2 СК и 121,38/24275,70 идеални части са придобити
след прекратяване на брака и прекратяване на СИО, на осн.чл.23,
ал.2 СК.
ОСЪЖДА М.Г. ****, с ЕГН **********
да плати
на Я.Я.С.,
с ЕГН ********** сумата 5739.23
лева /пет хиляди седемстотин тридесет и девет лева и 23 ст./, представяща сбора
на месечните вноски за дължимия наем за
периода от влизане в сила на решение № 4412/2.11.2017 г., постановено по
гр.д.№ 7644/2017 г. на РС Варна - 29.11.2017 г. до датата на подаване на исковата молба - 16.07.2020 г., за 1/2
/една втора/ идеална част от семейното жилище АПАРТАМЕНТ № 1, с идентификатор **** по КК и
КР, одобрени със заповед РД-18-194/27.03.2019 г. на изпълнителен директор на
АГКК, без последващи изменения, находящ
се в жилищна сграда, с идентификатор **** с адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул."****" № 12, на втори жилищен
етаж, със застроена площ 46,80 кв.м. /четиридесет и шест цяло и осемдесет
стотни квадратни метра/, състоящ се от: спалня, баня-тоалет, дневен тракт с
кухненски бокс и коридор, при граници и съседи: апартамент № 2, асансьорна шахта, стълбище, двор, калкан на УПИ ****и
улица, съгласно документ за собственост, а съгласно схема на самостоятелен
обект в сграда № 15-883692-30.09.2019 г. - със съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - **** под обекта - 10135.1.431.1.8, над обекта - ****
ведно с принадлежащата му ИЗБА № 4, с площ 8,26 кв.м./осем цяло и двадесет и
шест стотни квадратни метра/, при граници: изба №5, коридор, асансьорна шахта, машинно помещение и улица, както и
8.8886% /осем цяло осем хиляди осемстотин осемдесет и шест десетохилядни
процента/ идеални части от общите части на сградата, съставляващи 10.12 кв.м.
/десет цяло и дванадесет стотни квадратни метра/ и от правото на строеж върху
ДВОРНОТО МЯСТО, цялото с площ 220 кв.м. /двеста и двадесет квадратни метра/,
съставляващо УПИ XI-16 /единадесет -шестнадесет/, попадащо в квартал 172 /сто
седемдесет и две/, 11 /единадесети/ микрорайон по плана на град Варна, при
граници: УПИ ****-10, VI-5, Х-9 и улица "****", ведно
с законната лихва върху главницата
от подаване на исковата молба 16.7.2020
г. до окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 5739.23 лева до заявената с исковата молба сума 7758
лева, на осн. чл.57, ал.2, вр.ал.1
СК.
ОСЪЖДА М.Г. ****, с ЕГН **********
за плати на Я.Я.С., с ЕГН **********
сумата 989,72 лева /деветстотин
осемдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение
за забава върху главницата 5739.23 лева за периода 29.11.2017 г.-16.07.2020 г.,
представляваща дължим наем за
1/2 идеална част от семейното жилище АПАРТАМЕНТ № 1, с идентификатор ***,
по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-194/27.03.2019 г. на изпълнителен
директор на АГКК, без последващи изменения, находящ се в жилищна сграда, с идентификатор *****, с
адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул."****"
№ 12, на втори жилищен етаж, със застроена площ 46,80 кв.м. /четиридесет и шест
цяло и осемдесет стотни квадратни метра/, състоящ се от: спалня, баня-тоалет,
дневен тракт с кухненски бокс и коридор, при граници и съседи: апартамент № 2, асансьорна шахта, стълбище, двор, калкан на УПИ ***-9 и
улица, съгласно документ за собственост, а съгласно схема на самостоятелен
обект в сграда № 15-883692-30.09.2019 г. - със съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - ****, под обекта - ****8, над обекта - ****, ведно с
принадлежащата му ИЗБА № 4, с площ 8,26 кв.м./осем цяло и двадесет и шест
стотни квадратни метра/, при граници: изба №5, коридор, асансьорна
шахта, машинно помещение и улица, както и 8.8886% /осем цяло осем хиляди
осемстотин осемдесет и шест десетохилядни процента/
идеални части от общите части на сградата, съставляващи 10.12 кв.м. /десет цяло
и дванадесет стотни квадратни метра/ и от правото на строеж върху ДВОРНОТО
МЯСТО, цялото с площ 220 кв.м. /двеста и двадесет квадратни метра/,
съставляващо УПИ ****-16 /единадесет -шестнадесет/, попадащо в квартал 172 /сто
седемдесет и две/, 11 /единадесети/ микрорайон по плана на град Варна, при
граници: УПИ ****-10, VI-5, Х-9 и улица "****", за периода от
влизане в сила на съдебно решение № 4412/2.11.2017 г., постановено по
гр.д.№ 7644/2017 г. на РС Варна - 29.11.2017 г. до датата на подаване на исковата молба - 16.07.2020 г., на осн. чл.86 СК.
ОСЪЖДА М.Г. **** с ЕГН **********
да плати на Я.Я.С. с ЕГН ********** разноски за производството
в размер на 669 лева и възнаграждение за адвокат в размер на 854.32 лева, на осн.чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА Я.Я.С.
с ЕГН ********** *** да плати на М.Г. ****
с ЕГН ********** разноски за производството в размер на 464.76 лева и
възнаграждение за един адвокат в размер на 2000 лева, на осн.чл.78, ал.3
и ал.5 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Районен съдия: