№ 276
гр. С., 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание
на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Митева
Членове:Татяна Грозданова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251000600582 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ НПК.
Образувано е по жалба на частните обвинители В. Т. Ц., Б. В. Б. и К. Г.
Б., чрез повереника им – адв. Н., срещу присъда № 4/25.03.2025 година,
постановена по НОХД 39/2025 година, с която Видинският окръжен съд, в
процедура по глава ХХVІІ НПК признал подсъдимия А. А. - турски
гражданин, за ВИНОВЕН в това, че на 13.10.2023 година около 07:20 часа, на
главен път І-1 (Е-79), километър 19+783 при кръстовището с път ІІ-11, при
управление на МПС - товарен „Мерцедес“, модел „Спринтер 316 ЦДИ“ с
унгарски рег. № ***, движейки се по път ІІ-11 с посока на движение от с.
Арчар към гр. Дунавци, обл. Видин, нарушил чл. 50, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл.
45, ал. 2, предл. 2 от ППЗДвП, като не е спрял на знак № Б-2 /Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство/, в следствие на което навлязъл в
кръстовището, ударил с предната си част, страничната дясна част на
преминаващия по главен път І-1 (Е-79) л.а. марка „Мерцедес“, модел „Е-290
ТД“ с рег. № ***, собственост на В. Т. Ц. с ЕГН: **********, управляван от К.
1
Г. Б. с ЕГН: ********** и по непредпазливост причинил телесна повреда и
смърт на повече от едно лице, а именно смъртта на пътника в автомобила В. Б.
В., ЕГН: ********** и средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство
на здравето временно опасно за живота на водача К. Г. Б. с ЕГН: **********,
поради което и на основание чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, б. “б“, предл. 1, вр. с
ал. 3, предл. 4, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 50, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл.
45, ал. 2, предл. 2 от ППЗДвП и във връзка с чл. 55, ал.1, т.1 НК му наложил
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И
ШЕСТ МЕСЕЦА, чийто размер след това на основание чл.58а, ал.1 от НК
редуцирал с 1/3, и определил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок
от ТРИ ГОДИНИ, чието изтърпяване отложил на основание чл. 66, ал.1 от НК
за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна
сила.
С присъдата си съдът на основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК
лишил подс. А. от право да управлява МПС за срок от четири години и шест
месеца и се произнесъл по разноските по делото, които възложил на
подсъдимия.
Според жалбоподателите присъдата била неправилна,
незаконосъобразна, немотивирана и постановена, както в противоречие на
събраните по делото доказателства, така и при непълнота на доказателствата.
Съдът допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на частните обвинители като страни в
процеса, отказвайки да назначи повторна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, чрез чието заключение да се установи освен
механизмът на настъпване на ПТП и обстоятелството дали ако водачът К. Б. се
е движел със скорост от 50 км/ч биха настъпили различни по вид и степен
травматични увреждания от получените от двамата пострадали. Категорично
се възразява срещу извода на съда, послужил за определяне на наказанието
при приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, за съпричиняване на престъпния
резултат от действията на частния обвинител К. Б.. Изразява се и недоволство
с наложеното на подс. А. наказание, което частните обвинители считат за явно
несправедливо и молят САС да измени присъдата и увеличи наказанието на
15 години лишаване от свобода.
В срока по чл. 322 НПК не са подадени писмени възражения от
2
страните срещу жалбата на частните обвинители, а САС не удовлетвори
искането на жалбоподателите за назначаване на повторна комплексна авто-
техническа експертиза поради характера на първоинстанционното
производство, което е протекло по реда на диференцираната процедура по чл.
371, т. 2 НПК.
В съдебно заседание повереникът на частните обвинители, които не се
явяват, поддържа въззивната жалба. Излага доводи за неправилна
интерпретация на доказателствата по делото от страна на Видинския окръжен
съд, в резултат на която необосновано е прието като изключително
смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство – принос на частния
обвинител Б. към настъпването на пътния инцидент и вредоносния резултат,
какъвто принос с оглед събраните по делото доказателства той няма.
Поддържа се, че е изключително важно за постигане на целите както на
генералната, така и на частната превенция наказанието да бъде в справедлив и
адекватен размер, за да бъде направено всичко възможно да се ограничи
войната по пътищата, която е ежедневие и моли да не бъде прилаган чл. 66, ал.
1 НК, а наказанието да се изтърпи ефективно.
Прокурорът от САП дава становище за основателност на въззивната
жалба. Счита, че установената от автотехническата експертиза скорост на
движение на частния обвинител Б., който е управлявал автомобила си с
превишена скорост от приблизително 35 км/ч над максимално разрешената
скорост от 50 км/ч, не е от съществено значение за вината на подсъдимия, тъй
като Б. се е движил по път с предимство и не е имал никакво задължение,
както и възможност, да пропусне товарния автомобил, който пък излязъл от
път без предимство и навлязъл в кръстовището в момент, когато там вече се е
намирал лекият автомобил. Според прокурора определеното наказание е
значително занижено и то следва да бъде индивидуализирано в размер около
средния, предвиден за престъплението по чл. 343, ал. 4 НК, след което да бъде
редуцирано по реда на чл. 58а, ал. 1 НК.
Защитникът на подс. А. пледира за неоснователност на въззивната жалба
и счита, че присъдата на Видинския окръжен съд следва да бъде потвърдена
като правилна, законосъобразна, мотивирана и справедлива. Излага доводи,
че пострадалият Б. като водач на лекия автомобил има висок процент на
съвина, тъй като се е появил изневиделица за подсъдимия А., движейки се по
3
главния път с 35 км/ч по-висока скорост от допустимата и при наклон.
Акцентира върху процесуалното поведение на подсъдимия, който макар и да е
чужд гражданин, не се укрил от наказателно преследване, въпреки че е можел,
винаги се е явявал при призоваване, не е спрял да се интересува за
състоянието на пострадалите, докато са били в болница, съпричастен е към
тях и дълбоко съжалява за случилото се. Моли да бъде потвърдена присъдата
на ОС Видин.
В своя защита подс. А. заявява, че изпитва вина, съжалява за случилото
се. Сочи, че многократно е изминавал този път и ако другата кола не била с
превишена скорост, пътния инцидент е нямало да настъпи. В последната си
дума моли да бъде потвърдено решението на Видинския окръжен съд и
заявява, че ще се съобрази с решението на въззивния съд, ако то бъде друго.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД като прецени доводите на
страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първостепенния съд и като служебно провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, съобразявайки се и с пределите си на въззивен
контрол при съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК,
очертани с ТР № 1 от 06.04.2009 г. на ВКС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК е проведено от ОС
Видин при съществено нарушение на процесуалните правила, които
определят реда за разглеждане на делата по тази диференцирана процедура.
Несъмнено, подсъдимият А. и неговият защитник в хода на разпоредителното
заседание при обсъждане на въпроса по чл. 248, ал. 1, т. 4 НПК са заявили
желанието си по делото да се проведе съкратено съдебно следствие, като
подсъдимият признае фактите, изложени в обвинителния акт и заяви, че не
желае да се събират доказателства за тези факти. Съдът, обаче, е бил длъжен
преди да постанови определението си по чл. 372, ал. 4 НПК, да провери дали
самопризнанието се подкрепя от събраните по делото доказателства. Тази
проверка обхваща не само процесуалната валидност на доказателствата и
доказателствените средства, на които се основава обвинителния акт, а също
така дали събраната доказателствена съвкупност е достатъчна по обем за
4
разкриване на обективната истина.
Видно е от досъдебното производство, че в основата на обвинителната
теза е поставено заключението на назначената по делото съдебна
автотехническа експертиза, което се основава на два доказателствени
източника – протокола за оглед на местопроизшествие и показанията на св. А.
Ж. А., очевидец на настъпилото транспортно произшествие. В протокола за
оглед на местопроизшествие обаче (ДП, т. 1, л. 15), при описание на пътните
знаци, които регулират преминаването на ППС, не е посочено на какво
отстояние от избраните постоянни ориентири са монтирани пътните знаци В-
26, въвеждащ ограничение на скоростта 50 км/ч, знак А-26 и указателна
табела Д-3, с които е регулирано движението по главен път І-1 (Е-79), по който
пострадалият К. Б. е управлявал лекия автомобил „Мерцедес“, както и какъв е
наклонът на спускане по посоката му на движение. Същевременно, при
привличането си като обвиняем по обвинението, за което е предаден на съд,
подс. А. е дал обяснения (ДП, т. 1, л. 247), според които той е намалил
скоростта си на движение, когато е приближил кръстовището с път Е-79,
огледал се, за да завие надясно към гр. Видин и не е видял приближаващи се
пътни превозни средства и тогава автомобилът на пострадалия се появил
внезапно отляво, той положил усилия да избегне удара, който настъпил за
управлявания от него товарен микробус челно и вляво и в резултат на това
микробусът преминал главния път и се обърнал на лявата си страна и спрял в
близост до мантинелите. Характеристиките на пътя и обясненията на
подсъдимия А., които имат отношение към механизма на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, не са били обсъждани от експерта. Нещо
повече, в нито един момент на вещото лице в хода на досъдебното
производство не са поставени важни за предмета на доказване въпроси - къде
точно по ширина и дължина пътното платно се намира мястото на удара, на
какво отстояние от него са се намирали при съобразяване на скоростта им на
движение управляваните от Б. и подс. А. пътни превозни средства, каква е
била видимостта на всеки един от двамата водачи към другия в района на
кръстовището и какъв точно е механизмът на настъпване на
пътнотранспортното произшествие с описание на инициалния удар и
последващото движение на двата автомобила до окончателното им
установяване на пътното платно. Затова от заключението на АТЕ не става
ясно, при положение че не е определено мястото на удара, как експертът е
5
достигнал до извод в отговора на въпрос 2, че подс. А. е преминал видимата
„Стоп линия“, когато пострадалият Б. е бил на около 16 метра от мястото на
удара, съответно – че товарният автомобил е изминал от момента на навлизане
в кръстовището до момента на удара 10 метра (отговор на т. 5). Решаващият
съд е следвало да се съобрази със задължителните указания, дадени в т. 4 на
ТР № 1/2009 година на ОСНК, че прилагането на диференцираната процедура
по чл. 371, т. 2 НПК е допустимо само при налични, надлежно събрани в хода
на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти,
така че да не се влезе в колизия с прокламираният в чл. 31, ал. 2 от
Конституцията принцип, възпроизведен и в чл. 116, ал. 1 НПК за
недопустимост на обвинението и присъдата да се основават само на направено
самопризнание. Разглеждайки делото по реда на тази диференцирана
процедура без да са изяснени в цялост всички релевантни към предмета на
доказване обстоятелства, първоинстанционният съд незаконосъобразно е
формулирал и изводи за независимо съпричиняване, като обстоятелствата, от
които то е извел от една страна нямат доказателствена обосновка, а от друга -
изводите са в противоречие с естеството на процедурата, доколкото сред
фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати
от подсъдимия е посочено, че и при разрешената скорост от 50 км/ч за частния
обвинител Б. ударът е бил непредотвратим.
По-нататък – първостепенният съд не е следвал стриктно и
процесуалните правила по предварителното изслушване на подс. А., както и
тези по провеждането на самото съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2
НПК. Определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което обявява, че при
постановяването на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт предхожда изявлението на подс. А., че признава тези факти
и е съгласен да не се събират доказателства за тях. После, в отклонение на чл.
373, ал. 2 НПК съдът практически е провел съкратено съдебно следствие по
чл. 371, т. 1 НПК, тъй като е приобщил като доказателства чрез прочитане на
основание чл. 283 НПК съдебно автотехническата експертиза, протоколите за
разпит на свидетели и всички останали писмени доказателства, от значение по
делото, дал е възможност на подс. А. да даде обяснения по делото и дори се
произнасял по искане на частното обвинение за назначаване на повторна
тройна автотехническа експертиза.
6
Допуснатите от ОС Видин процесуални нарушения са от категорията на
съществените, които ограничават както правото на подс. А. да не бъде осъден
в нарушение на чл. 116, ал. 1 НПК единствено въз основа на самопризнанията
му, така и правото на конституираните частни обвинители да постигнат
налагането на справедливо наказание. Те са неотстраними във въззивното
производство поради характера на проведената процедура, което налага
отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на ОС Видин от стадия на разпоредителното
заседание. Процесуалните нарушения не позволяват на въззивната инстанция
да се произнесе по същество относно справедливостта на наложеното
наказание, респективно – оспореното от частните обвинители съпричиняване
на престъпния резултат от поведението на пострадалия Б., както и да отстрани
констатираното сериозно нарушение на материалния закон при
индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода с едновременното
приложение на чл. 55 НК и редуцирането след това с една трета на това
наказание на основание чл. 58а, ал. 1 НК. При провеждането на
разпоредителното заседание новият състав на ОС Видин следва да съобрази и
че по делото не е постъпило искане от законните представители на
малолетните Б. Б. В. и Г. Б. В. за конституирането им в качеството на частни
обвинители.
По изложените съображения и на основание чл. 335, ал. 2 НПК
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 4/25.03.2025 година, постановена по НОХД
39/2025 година по описа на ОС Видин.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от
стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно протестиране или
обжалване пред ВКС.
На основание чл. 395а НПК протоколът от съдебното заседание пред
САС от 30.06.2025 година и настоящото решение да се преведат на турски
7
език и да се изпратят на защитника на подс. А..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8