О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 859 13.05.2019 г. град
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро гражданско
отделение, I-ви въззивен граждански състав, на тринадесети май през две хиляди
и деветнадесета година, в закрито
заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Таня Русева-Маркова
2. мл.с.
Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 580 по описа за 2019 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе
взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „УНИ
ИНВЕСТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж. к. Изгрев, бл. 192, ап. 114 чрез адв. А.П. против Решение №
325/12.02.2019г. по гр.д. № 6067/2018г. по описа на РС Бургас, с което са
отхвърлени исковете на „УНИ ИНВЕСТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД против Т.С.П. за установяване
съществуването на вземания в полза на ищеца за сумата общо в размер на 480
лева, дължима за неизпълнени задължения за заплащане на възнаграждение по вписан
договор за поддръжка на ап. 407 и паркомясто 43, находящи се в гр. Бургас, ж.
к. Изгрев, бл. 192, за периода от октомври 2017 г. до юни 2018 г., в размер на
60 лева месечно, съгласно издадени фактури и заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 4304/2018 г. на БРС.
Жалбоподателят счита решението на РС Бургас за
неправилно и незаконосъобразно. Намира, че неправилно са преценени събраните по
делото доказателства, не са обсъдени поотделно и в съвкупност и неправилно не е
допусната съдебно-техническа експертиза. Счита, че неправилно е прието, че
процесните договори не представляват такива по смисъла на чл. 2 ЗУЕС и че за
сградата на адрес гр. Бургас, ж.к. Изгрев бл. 192 не важи особения режим по чл.
2 ЗУЕС. Сочи, че ако се приеме, че не е налице договор по чл. 2 ЗУЕС, то
първоинстанционният съд е следвало да коментира дали не е налице друг обвързващ
страните договор. Смята, че представените договори по своята правна същност са договори
за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД и не е нужно да бъдат сключвани в
специална форма, като обстоятелството, че действията по управление на комплекса
са действия по договор за поръчка, а не за изработка се установявало при анализ
на договора и тълкуване на действителната воля на страните. От първа инстанция
не били обсъдени доказателствата, които установявали извършени услуги и в този
смисъл, ако се допуснело отхвърляне на иска, то счита, че е налице
неоснователно обогатяване на ответника. Сочи, че процесните договори касаят целия
комплекс и от представените доказателства се установявало изпълнение на
договорните задължения. Намира за ирелевантно дали ответникът се е възползвал
от тези дейности, дружеството ищец било изпълнило задълженията си по договора,
а възраженията на ответника и изводите на първа инстанция били неоснователни,
неправилни и необосновани. Сочи, че за ответника е възникнало задължение да
заплати задълженията, тъй като бил запознат с договорите преди подписване на
нотариалния акт и въвеждане на сградата в експлоатация, ползвал всички услуги,
за което редовно били издавани фактури, а вземанията били изискуеми. Намира, че
неправилно РС Бургас не е допуснал съдебно-техническа експертиза, тъй като била
от значение за установяване, че дружеството-ищец е изпълнило задълженията си по
договора. Сочи, че в закона липсва
определение за понятието „инвеститор“, поради което се позовава на
противоречива практика и намира, че РС е
тълкувал разпоредбата на чл. 2 ЗУЕС неправилно.
Моли да се отмени решението на РС Бургас
и вместо това да се приеме за установено, че ответникът дължи сумата в размер
на 480 лева за неизпълнени задължения за заплащане на възнаграждение по вписан
договор за поддръжка на ап. 407 и паркомясто 43, находящи се в гр. Бургас, ж.
к. Изгрев, бл. 192, за периода от октомври 2017 г. до юни 2018 г., в размер на
60 лева месечно, за което били издадени фактури и заповед по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 4304/2018 г. на БРС.
Моли да се допусне съдебно-техническа
експертиза, която да отговори на поставени с въззивната жалба въпроси.
В срок е постъпил отговор на въззивна
жалба от Т.С.П. чрез адв. А.Й.. Намира решението на първа инстанция за валидно,
допустимо и правилно като постановено при спазване на материалните и
процесуалните норми. Счита, че с въззивната жалба ищецът въвежда ново основание
на иска като твърди, че договорите са сключени не на основание чл. 2 ЗУЕС, а на
основание чл. 280 ЗЗД, което било в нарушение на процесуалните правила. За
недопустимо намира и позоваването на чл. 59 ЗЗД, освен това счита за недоказани
твърденията за предоставяне на услуги като излага подробни съображения, че
представените доказателства не установяват предоставяни услуги. Поддържа, че
ищецът не е доказал изпълнението на задълженията си по договорите, но не е
доказал и размера на обедняването си, за да може да претендира неоснователно
обогатяване. Оспорва наличието на валидни договори между страните. Намира
доводите, че договорите са такива за поръчка и са уговаряни в полза на
ответника като трето лице, за неоснователни. Поддържа, че искането за допускане
на СТЕ е неоснователно.
Моли да се остави без уважение въззивна
жалба и да се потвърди решението на РС Бургас. Претендира разноски.
Препис от решението е връчен на въззивното
дружество на 22.02.2019г. като въззвината жалба е подадена на 08.03.2019г.,
поради което същата е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт и следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Относно докателственото искане за
допускане на съдебно-техническа експертиза: Този състав на съда намира искането
за недопустимо като възможността за събиране на доказателства от въззивна
инстанция е изчерпателно уредена в разпоредбата на чл. 266 ГПК. В случая съдът счита, че не е налице сочената
във въззвината жалба хипотеза на чл. 266, ал. 3 ГПК, тъй като не се установяват
допуснати от РС Бургас нарушения на процесуалните правила. С исковата молба
ищецът е направил искане за допускане на съдебно-техническа експертиза, а в
първо съдебно заседание се е отказал от искането си, тъй като е намерил, че
делото е попълнено с достатъчно писмени доказателства. Предвид посоченото не се
установява нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд.
С оглед на гореизложеното и на основание
чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба
от „УНИ ИНВЕСТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж. к. Изгрев, бл. 192, ап. 114 чрез адв. А.П. против
Решение № 325/12.02.2019г. по гр.д. № 6067/2018г. по описа на РС Бургас,
съобразно настоящото определение.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на въззивното дружество за допускане на съдебно-техническа
експертиза.
ВНАСЯ в.гр.д. № 580/2019
г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание,
насрочено за 29.05.2019г. от 10,10 часа.
Препис от определението да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.