Р Е Ш Е Н И Е
№
632/30.7.2021г.
гр.
Пазарджик, 30.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на девети юли две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина Г., като разгледа докладваното от съдия
Лесенски адм. дело № 234 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство
на територията /ЗУТ/ и е образувано по жалба на Д.Б.Б. *** против Заповед №
РД-25-107 от 12.02.2021 г., издадена от кмета на Община Ракитово, с която е
наредено да се премахне незаконен строеж - Дървен навес над открита
съществуваща тераса, находящ се в имот с идентификатор 62004.6.301 по КК на гр.
Ракитово.
В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена
в нарушение на административнопроизводствените
правила, в нарушение на материалноправните разпоредби и в несъответствие с
целта на закона, без да бъдат изяснени всички факти и обстоятелства от значение
за случая от страна на административния орган. Моли се да бъде
отменена обжалваната заповед.
В
съдебно заседание
жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа така
подадената жалба. Моли да се отмени
оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата -
кмет на Община Ракитово,
чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде оставена без уважение, счита
оспорената заповед за правилна и законосъобразна.
Административен
съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Във връзка с подаденa жалба от А.Г., работна група от
длъжностни лица по контрол на строителството към Община Ракитово е извършила проверка на място и
по документи на строеж: ”Дървен навес над открита съществуваща тераса”, находящ
се в имот с идентификатор 62004.6.301 по КК на гр. Ракитово, представляващ УПИ
IV-1185, кв.127 по регулационния план на гр. Ракитово, вид собственост: частна,
вид територия урбанизирана, НТП: ниско застрояване (до 10 м), с площ 749 кв.м.,
с административен адрес: гр. Ракитово, ул. „***” № ***. При проверката е
съставен Констативен акт № 5/3.12.2020г., в който е отразено, че е налице
строеж, представляващ дървен навес, построен над съществуваща открита тераса на
северозападната фасада на двуетажна жилищна сграда с идентификатор
62004.6.301.1, с размери 2.0/4.48 м. Навесът представлява дървена покривна
конструкция, изпълнена от 2 бр. дървени колони с размери 11/11 см., които са
захванати с метални планки към съществуващата бетонова плоча-тераса и е
конструктивно свързан със стената на жилищната сграда, посредством анкерирана
греда. Покривът е едноскатен, с височина 2.48- 2.20 м., стрехата пред терасата
е с размер 0,60 м. Конструкцията е дървена - гредоред и бичмета с размери 9/6
см. Покрит е с ламарина и са поставени водостоци, от вътрешната страна навесът
е с дървена обшивка. При проверката е установено също, че не са спазени
отстоянията по чл.31, ал.1, т.1 от ЗУТ от страничната регулационна линия между имоти
62004.6.301 и 62004.6.300. При проверката от събраните документи е установено,
че собственик на поземлен имот с идентификатор 62004.6.301 и на жилищната
сграда с идентификатор 62004.6.301.1 е Д.Б.Б., съгл. нот. акт № 52/10.06.2020 г.,
същият е възложител и извършител на строежа. По данни на подалия жалбата А.Г.
изграждането на навеса е започнало на 22.07.2020 г., снимковият материал от
„Гугъл мапс“ също потвърждавал, че към 2018 г. строежът не е бил осъществен.
Строежът не е нанесен в кадастралната карта на гр. Ракитово. Строежът е
изпълнен по стопански начин, без необходимите строителни книжа: становище на
инженер-конструктор и разрешение за строеж в нарушение на разпоредбите на чл.
148, ал.1 във вр. с чл.147, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗУТ и е незаконен по смисъла на
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Видът и характеристиките на навеса, начинът, по който
е изграден и прикрепен към сградата - дървена конструкция с плътен покрив,
функционално свързан с жилището го квалифицирали като строеж по смисъла § 5, т.
38 ДР на ЗУТ . Същият бил от шеста категория (чл. 137. ал.1, т. 6 ЗУТ) и
представлявал постройка на допълващото застрояване по смисъла на чл. чл. 147,
ал. 1, т. 1 във вр. с чл.40, ал.1 ЗУТ, за чието изграждане е необходимо
издаване на разрешение за строеж (арг. чл. 147. ал. 1, т. 1 ЗУТ). Съгласно
становището на гл. архитект на община Ракитово за строежът "Дървен навес
над открита съществуваща тераса" не е приложим режима на търпимост по см.
на § 16 от ПР на ЗУТ или § 127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, с оглед периода на
построяване, както и поради нарушаване изискуемите отстояния от страничната
регулационна линия. Констативният акт е съставен в отсъствието на Д.Б.Б., същият
не е намерен на адреса, за да му бъде връчен акта лично, поради което му е
съобщен на 09.12.2020 г. по реда на § 4 от ДР на ЗУТ чрез залепване на
съобщение на таблото за обяви, на строежа, също така е публикувано и на
интернет страницата на община Ракитово. В законоустановения 7-дневен срок е
постъпило възражение от Д.Б.Б. с вх. № 94-3666/16.12.2020 г., в което се
излагат съображения, че констатациите в акта противоречат на предишна проверка
от 02.09.2020 г., когато служителите на община Ракитово установили, че
изградения навес не е строеж. За извършената на 02.09.2020 г. проверка е уведомена
Главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК, която с писмо с изх. № ПЗ-1965-03-684/30.09.20 г. дава задължителни
указания на община Ракитово за извършване на повторна проверка и становище, че
дървения навес не е леко слънцезащитно съоръжение. Поради което ответникът
приел, че възраженията са неоснователни, като безспорно е установен незаконен
строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т. 2 от ЗУТ, който подлежи на премахване. Поради
изложеното и на основание чл.225а, ал.1, чл.223, ал.1, т.8 и чл.225, ал.2, т.2
от ЗУТ, кметът на Община Ракитово е издал оспорената заповед, с която е
наредено премахването на посочения по-горе строеж. Заповедта е редовно съобщена
на жалбоподателя, като в законоустановения 14-дневен срок същият е упражнил и
правото си на жалба пред Административен съд Пазарджик.
За изясняване на
значимите за спора обстоятелства по делото е допусната съдебно-техническа
експертиза, чието заключение е неоспорено от страните. Съдът намира заключението
за компетентно изготвено, като вещото лице е отговорило точно на поставените
въпроси, поради което съдът го кредитира изцяло. В отговор на поставените
въпроси вещото лице е констатирало, че сграда с идентификатор 62004.6.301.1 с
функционално предназначение Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 2 със
застроена площ от 56 кв.м. е построена в Поземлен имот с идентификатор
62004.6.301, област Пазарджик, община Ракитово, гр. Ракитово, п.к. 4640, ул. „***” № ***, вид
територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м) с площ от 749 кв. м., стар
номер 1185, квартал 127, парцел IV-1185, съгласно Заповед за одобрение на КККР
№ РД-18-16/25.03.2010 г. на ИД на АГКК. Сградата е разположена на лицето на
П.И. и отстои на 3,00 м.л. посока югоизток от имотната граница и страничната
дворищно регулационна линия към съседен Поземлен имот с идентификатор
62004.6.300 на ул. „***“ № *** с площ от 908 кв. м, стар номер 1184, квартал
127, парцел 111-1184. На втория надземен етаж на сградата с идентификатор
62004.6.301.1 съществува външна открита тераса, която не е нанесена и отразена
в кадастралната карта, с размери 1,50/4,44 м.л. Същата е изпълнена от подова
стоманобетонова плоча и метален парапет и функционално свързана с жилищните
помещения на сградата. Върху стоманобетоновата плоча на съществуващата тераса е
поставена дървена конструкция на навес с размери - ширина от 2,21 м.л., дължина
от 4,45 м.л. и средна височина от 2,47 м.л. Навесът е изпълнен от две
вертикални дървени колони с размери - 0,10/0,11 м.л., 8 бр. хоризонтални гради
с размери 0,9/0,6 м.л., обшити с дървени рендосани дъски и покрит с поцинкована
ламарина. За водоотвеждането е поставен хоризонтален улук и вертикална
водосточна тръба. Цялата дървена конструкция е захваната за фасадата на
жилищната сграда посредством анкерни болтове за хоризонтална дървена греда с
дължина от 4,40 м.л. Вещото лице не е открило и не са му били представени
строителни книжа и документи за процесния навес и същият заедно със
съществуващата тераса не са отразени и нанесени в сега действащата кадастрална
карта, одобрена със Заповед № РД-18-16/25.03.2010 г. на ИД на АГКК.
С оглед
така установеното, вещото лице е достигнало до следните изводи:
Описаният в
процесната заповед на кмета на община Ракитово обект не представлява строеж по
смисъла на параграф 5, т.38 от ДР на ЗУТ поради следните констатации:
- същият не е
сграда, постройка, надстройка, укрепително и възстановително съоръжение;
- не е основен
ремонт или реконструкция, с които са да са заменени основни части и
конструктивни елементи;
- изпълненият
навес представлява слънцезащитно устройство поставено над съществуваща тераса и
може да се отдели и премести в пространството без да губи своята
индивидуализация и възможност да бъде ползвано на друго място със същото
предназначение.
Изграждането на
навеса не увеличава застроената площ на сградата, тъй като в застроената площ
на сградата се включва площта на съществуващата тераса, която е разположена над
1,20 м.л. от средното ниво на прилежащия терен. С поставянето дървена
конструкция на навеса върху съществуващата тераса се променя архитектурния вид
на фасадата на сградата и се повишава натоварването върху стоманобетонавата
плоча в обем равняващ се в теглото му, което е в рамките на допустимите
параметри, по следните показатели:
- дървената
конструкция е с тегло от 146 кгр. + 28 кгр. покриване с ламарина + 34 кгр. улук
и водосток = 208 кгр.
- стоманобетоновата
плоча на съществуващата тераса е изпълнена с усилена конструкция - укрепена е с
две хоризонтални носещи греди, разпределящи натоварването на вертикална греда,
а в останалите две страни е запъната във външните носещи стени на сградата и
може да понесе натоварването до 745,92 кг.
(6,66 м.кв. х 112 кгр. за м.кв ), съгласно строителните правила и норми.
Стоманобетоновата плоча на съществуващата тераса и поставената над нея дървена
конструкция на навес попадат в сервитута на минимално допустимото разстояние до
граничната регулационна линия към имот с идентификатор 62004.6.300 по КК на гр.
Ракитово от 3,00 м.л., съгласно нормата в чл.31, ал.1, т.1 от ЗУТ. Същите
отстоят до страничната граница на съседния имот на 1,40 м.л.
Въз основа на така изложената
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от
обжалването.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146
от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като
проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда
е да преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната заповед е издадена в
предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен
орган, но в противоречие материалноправните разпоредби по издаването ѝ.
Заповедта е издадена на основание чл.225а, ал.1, чл.223, ал.1, т.8 и чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ.
Съгласно чл.225а, ал.1 ЗУТ за
строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни
строежи, извършени без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж. Издаването ѝ се предхожда от съставен констативен акт, който е
задължителен етап в административната процедура, съгласно чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Констативният акт е редовно съобщен на заинтересованите страни, поради
което съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила в тази насока. Следва да се отбележи, че твърдяното от жалбоподателя разминаване
между констативния акт и оспорената заповед относно отстоянията на строежа,
действително се установява в случая. Съдът обаче счита, че така констатираното
разминаване не следва да се квалифицира като съществено нарушение, дотолкова,
доколкото параметрите на строежа, описани в констативния акт и заповедта
съвпадат и се потвърждават от заключението по назначената съдебно-техническа
експертиза, което е прието без оспорване от страните и се кредитира от съда
като компетентно и безпристрастно дадено. При това положение и независимо, че в
констативния акт отстоянието със съседния имот не е посочено, това само по себе
си не може да обоснове извод за незаконосъобразност на оспорената заповед.
Допуснато процесуално нарушение не е съществено, доколкото не води до различен
от постановения със заповедта краен резултат.
Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ
кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Строеж или част от него е незаконен,
когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж. В случая съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган в
установената от закона писмена форма.
Безспорно по делото обаче се
установи, че описаният в процесната заповед на кмета на община Ракитово
обект не представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. В тази
насока е заключението на вещото лице, според което обектът не е сграда, постройка,
надстройка, укрепително и възстановително съоръжение; не е основен ремонт или
реконструкция, с които са да са заменени основни части и конструктивни
елементи. Изпълненият навес представлявал слънцезащитно устройство, поставено
над съществуваща тераса и можел да се отдели и премести в пространството без да
губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползвано на друго място със
същото предназначение.
Съгласно § 5,
т.38 от ДР на ЗУТ: „Строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни
сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1
от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими
културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението“. Съгласно
§ 5, т.80 от ДР на ЗУТ: „Преместваем обект“ е обект, който няма
характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от
мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без
да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго
място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на
мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не
изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта,
върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се
закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на
повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е
неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира
конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за
основа за изграждане на строеж“. Видно е с оглед заключението на вещото лице,
че процесният навес не попада под дефиницията на строеж, а по-скоро на тази за преместваем
обект. Съгласно чл.148, ал.1 ЗУТ: „Строежи могат
да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон“. Видно е, че
разрешение се издава само за строеж и не се изисква такова за преместваем обект.
Ето защо съдът намира обжалваната
заповед за незаконосъобразна, поради което ще следва да бъде отменена.
По
делото е налице искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя,
изразяващи се в заплатена държавна такса в размер на 10 лв., депозит за вещо
лице в размер на 100 лв. и адвокатски хонорар в размер на 600 лв., за които са
приложени доказателства за извършването им – вносни бележки и договор за правна
защита и съдействие. При това положение и с оглед изхода на спора, на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати
сторените по делото разноски в общ размер на 710 лева.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд Пазарджик, VII състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед №
РД-25-107 от 12.02.2021 г., издадена от кмета на Община Ракитово, с която е
наредено да се премахне незаконен строеж - Дървен навес над открита
съществуваща тераса, находящ се в имот с идентификатор 62004.6.301 по КК на гр.
Ракитово.
ОСЪЖДА Община Ракитово да заплати на Д.Б.Б. с ЕГН **********
***, сумата от 710 (седемстотин и десет) лева, представляваща сторените
по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Пазарджик
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/