№ 250
гр. София , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
в присъствието на прокурора Владислав Георгиев Владимиров (АП-София)
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211000600634 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.327 вр.чл.318 НПК,като е образувано по въззивна
жалба вх. №9878/10.06.2021 година,подадена от подсъдимия И. И. П.,с установена по
делото самоличност,ЕГН **********,чрез защитника му адв.С. З. от САК,с посочен съдебен
адрес,против присъда №260063/18.12.2020 година,постановена по нохд №1243/2020 година
по описа на Софийски градски съд.
С атакуваната присъда съдът е признал подсъдимия И. И. П.,роден на *** година в
гр.***,с постоянен и настоящ адрес в гр.***,ул.*** №2,със средно
образование,работещ,неосъждан,неженен,ЕГН ********** за виновен в това,че на
20.11.2019 година ,около 11.15 часа в гр.София,в ж.к.„***“,в тревна площ на около 50 метра
северно от бл.340А,без надлежно разрешително,съгласно Закон за контрол на наркотичните
вещества и прекурсорите,държал с цел разпространение високорисково наркотично
вещество-коноп, разпределено в 10 отделни обекта,с общо нето тегло 8,80 грама на обща
стойност 52,80 лв. /петдесет и два лева и осемдесет стотинки/,включено в Приложение №1
към чл.3,т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични,Списък I:„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве,поради вредния ефект от злоупотребата с тях,забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина”:
1
-коноп с нето тегло 2,57 грама,с процентно съдържание на наркотичен компонент
тетрахидроканабинол 12% на стойност 15,42 лева,
-коноп с нето тегло 0,87 грама,с процентно съдържание на наркотичен компонент
тетрахидроканабинол 12% на стойност 5,22 лева,
-коноп с нето тегло 0,80 грама,с процентно съдържание на наркотичен компонент
тетрахидроканабинол 16% на стойност 4,80 лева,
-коноп с нето тегло 0,78 грама,с процентно съдържание на наркотичен компонент
тетрахидроканабинол 16% на стойност 4,68 лева,
-коноп с нето тегло 1,04 грама,с процентно съдържание на наркотичен компонент
тетрахидроканабинол 12% на стойност 6,24 лева,
-коноп с нето тегло 0,53 грама,с процентно съдържание на наркотичен компонент
тетрахидроканабинол 16% на стойност 3,18 лева,
-коноп с нето тегло 0,57 грама, с процентно съдържание на наркотичен компонент
тетрахидроканабинол 12% на стойност 3,42 лева,
-коноп с нето тегло 0,56 грама,с процентно съдържание на наркотичен компонент
тетрахидроканабинол 16% на стойност 3,36 лева,
-коноп с нето тегло 0,50 грама,с процентно съдържание на наркотичен компонент
тетрахидроканабинол 12% на стойност 3,00 лева,
-коноп с нето тегло 0,58 грама,с процентно съдържание на наркотичен компонент
тетрахидроканабинол 12% на стойност 3,48 лева,поради което на основание чл.354а
ал.1,изр.1,пр.4 , алт.1 вр.чл.55 ал.1,т.1 вр.чл.55 ал.3 НК му е наложил наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца,като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил
изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години,
считано от влизане на присъдата в законна сила.
С атакуваната присъда,на основание чл.354а ал.6 НК,съдът е отнел в полза на
Държавата високорисковите наркотични вещества,като е постановил да бъдат унищожени
след влизане на присъдата в законна сила.С присъдата съдът е отнел в полза на държавата
11 /единадесет/ полиетиленови опаковки,пластмасова кутия и електронна везна,обекти към
дактилоскопна експертиза,запечатани с картон А0368283 и транспортни опаковки към
ФХЕ,запечатани с картон А0329965,като е постановил след влизане в сила на присъдата да
бъдат унищожени,като вещи с незначителна стойност.
Съдът е постановил след влизане на присъдата в сила на подсъдимия И. И. П.,ЕГН
********** да бъдат върнати мобилен телефон HUAWEI и СИМ карта,2 броя банкноти с
номинал 20 лева,4 броя банкноти с номинал 10 лева,2 броя банкноти с номинал 5 лева ,
описани в протокол за обиск и изземване от 20.11.2019 година.
2
На основание чл.189 ал.3 НПК съдът е осъдил подсъдимия И. И. П.,с установена
самоличност,ЕГН ********** да заплати в полза на МВР направени по делото разноски в
размер на 307,14лв./ триста и седем лева и четиринадесет стотинки/ и по 5 лв./пет лева/
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Защитата на подсъдимия И.П. атакува присъдата като необоснована и
незаконосъобразна с твърдение за допуснати съществени процесуални нарушения.Посочено
е,че допълнителни съображения ще се изложат пред въззивния съд.
Твърди се,че подсъдимият П. не е автор на престъпното деяние,за което е признат за
виновен и осъден,а доказателствата по делото,в съвкупната им оценка,не подкрепят такъв
извод на първият съд.
Твърди се,че никой от разпитаните по делото свидетели не е възприел подсъдимото
лице „…дали взема нещо,какво взема,а само споменават,че е отишъл до някакъв храст“.
Сочи се,че при проведен личен обиск у подсъдимото лице не са намерени
инкриминирани вещи,като липсват негови дактилоскопни следи по намерената ел.везна и
пликчета с наркотик.
Претендира се отмяна на постановения първоинстанционен съдебен акт и
постановяване на нов,с който подсъдимият И.П. бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.354а ал.1,изр.1,пр.4,алт.1 НК.
Пред въззивния съд защитникът е поддържал съображенията и оплакванията си
твърдейки,че първият съд е сторил необосновани фактически и правни изводи.Сочи се,че
въпреки множеството събрани доказателства,включително и от разпита на свидетелите-
полицейски служители,не става ясно„….как точно той е взел наркотика,на кой го е
предал,как го е предал“.Акцентира липса на дактилоскопни следи по предмета на
престъпление.Поддържа искането си за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване
на нов,с който подсъдимия П. бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение.
Подсъдимият И.П. поддържа становището и исканията на защитата си, включително
при условията на чл.333 ал.2 НПК.
Становището на представителя на държавното обвинение е,че постановения съдебен
акт е законосъобразен,обоснован е въз основа на събраните възможни и надлежно проверени
по делото доказателства и доказателствени средства,и следва да се потвърди.Сочи,че не са
допуснати процесуални нарушения,които да са ограничили или нарушили правата на
подсъдимия по см. на Закона и ТР№2/2002 година на ОСНК на ВКС,както твърди
защитата.Излага съображения,че при анализа на доказателствения обем първия съд е бил
убедителен и задълбочен както във фактическите си,така и в правните си изводи.Акцентира
на добросъвестно депозираните показания на свидетелите-полицаи,на приобщените по
3
делото веществени доказателства-високорискови наркотични вещества, както и на
показанията на св.Т. и С..Твърди,че възраженията на защитника и на подсъдимия пред
въззивния съд не могат да се споделят откъм обоснованост.
Направено е искане съдебния акт да се потвърди изцяло.
Съдът,като взе предвид направените оплаквания във въззивната жалба,становището на
защитата и заявеното лично от подсъдимия пред състава на въззивния съд,заявеното от
представителя на САП,като провери изцяло атакувания съдебен акт при условията на чл.313
НПК и чл.314 НПК,приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена по реда и начина,разписани в НПК,процесуално
допустима е,а преценена по същество се явява неоснователна.
Съображенията на съда са следните:
Фактическата обстановка,приета от въззивния съд е следната:
Софийска градска прокуратура е внесла в Софийски градски съд обвинителен акт
срещу И. И. П. за това,че на 20.11.2019 година,около 11.15 часа в гр.София,в ж.к.„***“,в
тревна площ на около 50 метра северно от бл.340А без надлежно разрешително,съгласно
Закон за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите,държал с цел разпространение
високорисково наркотично вещество- коноп ,разпределено в 10 отделни обекта,с общо нето
тегло 8,80 грама на обща стойност 52,80 лв./петдесет и два лева и осемдесет стотинки/,
включено в Приложение № 1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични - Списък I:„Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях,забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина”,престъпление по чл. 354а,ал.1,изр.1,
пр.4,алт.1 НК.
С атакуваната присъда съда е признал подсъдимия И.П. за виновен по повдигнатото му
обвинение в извършване на престъпление по чл.354а,ал.1,изр.1,пр.4,алт.1 НК и при
условията на чл.55 ал.1,т.1 вр.чл.55 ал.3 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“
за срок от 3 /три/ месеца,като на основание чл.66 ал.1 НК е отложил изпълнението на
наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години,считано от влизане
на присъдата в законна сила.На основание чл.354а,ал.6 НК,съдът е отнел в полза на
Държавата високорисковите наркотични вещества,като е постановил след влизане на
присъдата в законна сила да бъдат унищожени,отнел е в полза на Държавата
11/единадесет/полиетиленови опаковки,пластмасова кутия и електронна везна ,обекти към
дактилоскопна експертиза,запечатани с картон А0368283 и транспортни опаковки към
ФХЕ,запечатани с картон А0329965,като е постановил след влизане в сила на присъдата да
бъдат унищожени,като вещи с незначителна стойност.Съдът е постановил след влизане на
присъдата в сила на подсъдимия И. И. П.,с ЕГН ********** да се върнат мобилен телефон
HUAWEI и СИМ карта,описани в протокол за обиск и изземване от 20.11.2019 година и 2
4
броя банкноти с номинал 20 лева,4 броя банкноти с номинал 10 лева,2 броя банкноти с
номинал 5 лева.
На основание чл.189 ал.3 НПК съдът е осъдил подсъдимия И. И. П.,ЕГН ********** да
заплати сторените по делото разноски.
Подсъдимият И. И. П. е роден на *** година в гр.***.Има установен постоянен и
настоящ адрес в гр.***,ул. *** № 2,със средно образование е и работи, не е осъждан,не е
женен,ЕГН **********.Преди инкриминираната дата /20.11.2019 година/ в сектор
04,отдел„Криминална полиция“-СДВР била получена информация,че И. И. П.
разпространява наркотични вещества.Информацията съдържала данни,че П. укрива и
съхранява високорискови наркотични вещества в близост до дома си.На 20.11.2019 година
била проведена полицейска операция,в която участвали свидетелите В. С.,Д. И.,Ю. Ц.,И. Г.
и Ф. Х.,разпитани като свидетели по делото.Било организирано наблюдение около и в
близост до дома на подсъдимия П. /къща на ул. „***“ № 2/.Около 11.10 часа И.П. излязъл от
дома си на ул.„***“№2 и се насочил към близка тревна площ на около 50 метра северно от
бл.340А.На това място,между изхвърлени употребявани автомобилни части,П. държал
пластмасова кутия,в която съхранявал наркотични вещества.Подсъдимият П. се придвижил
до място с храсти и разхвърляни около храстите автомобилни части-калници,брони на
автомобили,навел се и взел да „рови“ пред себе си. Взел за кратко пластмасова
кутия,извадил от нея предмет,а след това отново я оставил на същото място.В този момент
бил наблюдаван от св.В. С.,който отстоял на около 15 метра при пряка видимост към П.,но
впоследствие се отдалечил на около 50-тина метра.Действията на П. били наблюдавани и от
свидетеля Г.,но от по-далечно разстояние/вж.показанията на този свидетел,л.87 от делото/,и
от св.Д. И.-полицейски служител,участващ пряко в организираната полицейска акция,л.37
от делото,с приобщени показания от ДП по реда на чл.281 ,ал.4 вр. ал.1 НПК,касателно
датата на провеждане на полицейската операция.След като оставил кутията на същото
място,подсъдимият П. се насочил към бул.„Никола Мушанов“.
Свидетелят С. останал да наблюдава и запази мястото,където П. оставил кутията.
Свидетелят И.,заедно със свои колеги,последвал подсъдимия П. до пространство пред бл.333
в ж.к.„***“.Наблюдавал как П. се среща с В. Т. /разпитан като свидетел по делото/.И.П. и В.
Т. се познавали,П. дължал 20 лева и чрез телефонна връзка,осъществена чрез мобилния
телефон на приятелката на Т.-св.П. С.,Т. си поискал парите.Срещата между П. и Т. била
уговорена от мобилен телефон с телефонен номер ***.Обаждания от страна на В.Т. към И.П.
били регистрирани в 10:46:00 часа и в 11:07:00 часа.Това бил повода за срещата между
двамата,като на самата среща И.П. дал на В. Т. 10 лева.Дал му и пликче ,съдържащо зелена
тревиста маса,като обяснил на В. Т.,че то съдържа „марихуана“ на стойност 10 лева.
Свидетелят В.Т. взел подадените му от П. 10 лева,взел подаденото му пликче и
тичайки се отдалечил от мястото на срещата.Начинът,по който В.Т. се отдалечил след
срещата си с И.П. не позволил на полицейските служители,участващи в акцията да го
задържат на място.
5
И.П. се насочил към бл.37А в ж.к. „***“.Около 11.15 часа бил спрян за проверка от
полицейските служители И.,Х.,Г..Пред свидетелите Г. и Х., двамата разпитани от първия
съд в с.з. на 23.11.2020 година,л.86 и сл. от делото,И.П. заявил обстоятелствата,при които
дал пари и марихуана на В.Т.,а след това завел свидетелите до мястото,където в пластмасова
кутия държал високорисковите наркотични вещества/до храсти с разхвърляни авточасти
,вж.фотоалбум към протокол за оглед на местопроизшествие/.
Бил извършен обиск на И.П. и при това процесуално-следствено действие се иззели
мобилен телефон HUAWEI и парична сума.При извършен оглед на местопроизшествие-в
район от тревната площ и храсти,на около 50 метра северно от бл. 340А,ж.к.„***“ се
установили 10 обекта високорисково наркотично вещество-коноп,държани в пластмасова
кутия. Предмета на престъпление бил установен и надлежно иззет със съставения протокол
за оглед на местопроизшествие.
По делото,по реда на чл.144 и сл НПК,е изготвена физико-химическа експертиза,като
експертното изследване /ФХЕ №680-Х/2019 / установява,че представените за изследване
десет обекта по химичен състав представляват коноп/марихуана/.Конопът /марихуаната/ е
включен в Списък I: „ Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве,поради вредния ефект от злоупотребата с тях,забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични,приета на основание чл.3,ал.2 и ал.3 от Закон за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите.Нетното тегло на изследваните обекти,с везна
RADWAG и клас на точност II,процентното съдържание на наркотичния компонент
„тетрахидроканабинол“ и стойността им/вж.заключение на съдебно-оценителна експертиза/
са категорично установени:
-коноп с нето тегло 2,57 грама,с процентно съдържание на наркотичен компонент
тетрахидроканабинол 12% на стойност 15,42 лева,
-коноп с нето тегло 0,87 грама,с процентно съдържание на наркотичен компонент
тетрахидроканабинол 12% на стойност 5,22 лева,
-коноп с нето тегло 0,80 грама,с процентно съдържание на наркотичен компонент
тетрахидроканабинол 16% на стойност 4,80 лева,
-коноп с нето тегло 0,78 грама,с процентно съдържание на наркотичен компонент
тетрахидроканабинол 16% на стойност 4,68 лева,
-коноп с нето тегло 1,04 грама,с процентно съдържание на наркотичен компонент
тетрахидроканабинол 12% на стойност 6,24 лева,
-коноп с нето тегло 0,53 грама,с процентно съдържание на наркотичен компонент
тетрахидроканабинол 16% на стойност 3,18 лева,
-коноп с нето тегло 0,57 грама, с процентно съдържание на наркотичен компонент
6
тетрахидроканабинол 12% на стойност 3,42 лева,
-коноп с нето тегло 0,56 грама,с процентно съдържание на наркотичен компонент
тетрахидроканабинол 16% на стойност 3,36 лева,
-коноп с нето тегло 0,50 грама,с процентно съдържание на наркотичен компонент
тетрахидроканабинол 12% на стойност 3,00 лева,
-коноп с нето тегло 0,58 грама,с процентно съдържание на наркотичен компонент
тетрахидроканабинол 12% на стойност 3,48 лева.
Общата стойност на предмета на престъпление/високорискови наркотични вещества/
възлиза на 52,80 лева.Изготвено експертно заключение по Протокол №466-Д/2019
година,касателно полиетиленови опаковки,1 брой везна и 1 брой пластмасова кутия с
капак,сочи че не се проявяват дактилоскопни отпечатъци.
Експертното заключението по изпълнената техническата експертиза/вж.л.104-л.109 от
делото/ установява,че на инкриминираната дата-20.11.2019 година,към мобилен телефон
HUAWEI,Имей 1 866237040730930 и Имей 2 866237040766942,иззет от подсъдимото лице,в
10:46:00 часа и в 11:07:00 часа са регистрирани входящи разговори с телефонен номер
***.Свидетелката П.С. установява,че това е номер на ползван от нея мобилен телефон и от
този телефон на инкриминираната дата св.В.Т. е звънял на подс.П.,за да уговори среща
помежду им.По делото надлежно са приобщени писмени доказателства,л.111 от
делото,вкл.справка за съдимост на подсъдимото лице и изготвени доказателствени
средства,касаещи веществените доказателства по делото.Описани са подробно от първия
съд,л.120,7-ми абзац от делото.
Неоснователно,при условията на чл.339 ал.2 НПК,се явява обобщаващото оплакване
на защитата,че в хода на воденото наказателно производство,конкретно в хода на съдебно
следствие,са допуснати съществени процесуални нарушения.В стореното оплакване липсва
каквато и да е конкретика.Въззивният съд намира,че процесуални нарушения в хода на
проведеното наказателно производство не са допуснати,още по-малко са налични
такива,които да се квалифицират като „съществени„по силата на процесуалния Закон или ТР
№2/2002 година на ВКС на Република България.Доказателствените източници са събрани
съобразно изискванията на процесуалния Закон ,което е гарантирало тяхната процесуална
валидност и годност,както и доказателствената им удостоверителност.На нито един
обсъждан по делото доказателствен източник не е придадена предварителна доказателствена
сила.Не се отбелязва превратно или некоректно тълкуване на събраните и проверени по
делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства,гласни доказателствени
средства или некоректна оценка на приобщените веществени доказателства.
Задълбочено,съобразно обективно установеното при провеждано изследване,са коментирани
и обсъдени изготвените по делото експертни заключения.Първоинстанционният съд е
изложил подробни и ясни мотиви за фактите,изясняващи престъпното поведение на
подсъдимия И.П..Констатирал е отчасти противоречия и непълноти в гласни
7
доказателствени средства,но не се е задоволил да ги отбележи декларативно,а подробно ги е
обсъдил при спазване изискването на чл.305 ал.3 НПК.
При условията на чл.339 ал.2 НПК въззивният съд не споделя като основателно
оплакването на защитата,че не са налице доказателства,които категорично да сочат
подсъдимия И.П. като автор на престъпното деяние,за което е признат за виновен и
осъден.Такова твърдение сочи неточна или некоректна критика да доказателствените
източници,свързани с изясняване „предмета на доказване“ и на мотивите към постановената
присъда.
Неоснователни са твърденията на защитата,че никой от разпитаните по делото
свидетели не е възприел подсъдимото лице „…дали взема нещо,какво взема,а само
споменават,че е отишъл до някакъв храст“.Това твърдение сочи,както се приема от
въззивния съд по-горе,на некоректна критика на събраните по делото и надлежно проверени
гласни доказателствени средства,чрез разпит на свидетелите И.,С.,Г.,Х. и Ц..Не държи
сметка на заявеното и от св. Т..Твърдението на защитата,че съвкупната оценка на
доказателствените източници не сочат подсъдимия П. като автор на деяние по чл.354а
НК,не се споделят като обосновани от настоящия съд.
Въззивният съд по същество обсъжда три отделни групи гласни доказателствени
средства-от една страна дадените от подс.И.П. обяснения,л.91 от делото,от втора
показанията на свидетелите-очевидци /полицейски служители В. С.,Д. И.,И. Г.,Ю. Ц. и Ф.
Х.,и от трета-показанията на свидетелите П.С. и В.Т..Първият съд също е дал подробна
аналитична оценка на заявеното по фактите от тези свидетели,както и на дадените от
подсъдимото лице обяснения.Показанията на свидетелите и дадените от подсъдимия
обяснения са обсъдени и оценени коректно от решаващия съд,като е заявено кои
доказателствени източници се кредитират,в кои части и защо,като е пояснено защо част от
гласните доказателствени средства/обяснения на подсъдимото лице и показания на св.В.Т.
не се кредитират в отделни техни части/.
Обосновано първият съд е кредитирал изцяло заявеното по фактите от свидетелите-
полицейски служители,като е приел липса на каквито и да е основания да се приеме
недобросъвестност при излагане на фактите от тях пред първия съд.В мотивите си,л.120,
предпосл. абзац,съдът е посочил,че тези свидетели категорично изясняват условията на
време,място и обстановка,при които са възприели факти,свързани с поведението на
подсъдимия и на св.Т..Обосновано в основата на фактическите си изводи съдът е поставил
показанията на свидетелите И. и С., включително приобщените такива от ДП,касателно
датата на инкриминираното деяние,реализирано от подс.П..Свидетелите С. и И. са участвали
пряко в наблюдение на жилището на подс.П.,възприели са излизането му от
дома,насочването му към тревна площ,където до храсти,в купчина разхвърляни авточасти,е
държал пластмасова кутия,затворена с капак и съдържаща високорисково наркотично
вещество.Възприятия в тази насока твърди и св.Г..Впоследствие св.Г. и свидетелите Ц. и
Х.,л.88 и сл. от делото,са съобщили последователно как подсъдимият се е срещнал със
8
св.Т.,начина по който са разменили вещи /пари и пликче марихуана,начина,по който Т.
бързо,тичайки се е отдалечил от мястото на срещата си с подсъдимия и начина,по който
тримата-Г.,Ц. и Х. са задържали подсъдимия П..Тези свидетели са категорични,че именно П.
им е съобщил къде държи високорисковите наркотични вещества,завел ги е и показал
мястото и кутията,в която държи изследваните по-късно обекти и им е заявил,че тези вещи
са коноп/марихуана/. Местопроизшествието е било запазено от св.С. до пристигане на
разследващите органи. Показанията на тези свидетели впоследствие са потвърдени от
изготвени по делото експертно заключение,установило,че се касае за високорискови
наркотични вещества.Потвърдени са и от показанията на св.Т.,макар този свидетел да е дал в
отделни части от показанията си уклончиво обяснения за случилото се.по основните
факти,обаче,спор не е имало.Обосновано в мотивите си първият съд е подчертал,че
показанията,депозирани от свидетелите полицейски служители са логични и
последователни,като логично е изяснена причината за извършваното от тях наблюдение над
подсъдимия П. и дома му,получената предварителна информация за дейност по
разпространение на наркотични вещества от страна на подсъдимия,проследяването му и
последващото му спиране за проверка,възприети от тях изявления на подсъдимия,че в
близост до жилището си,в тревна площ държи високорискови наркотични вещества-
марихуана,установена впоследствие по количествен и качествен състав/подробно тези
обстоятелства са посочени по-горе и преповтаряне не се налага/.
При анализ на дадените от подсъдимия П. обяснения,първият съд обосновано е
намерил,че следва да ги дискредитира,като декларативни и насочени единствено към
отрицание на безспорно установени факти,от една страна,и изграждане на защитна теза,от
друга,вж.л.121,9-ти абзац.Тези гласни доказателствени средства/обяснения/ влизат в пряко
противоречие с показанията на полицейските служители и с показанията на св.П.С.,а и в
голяма част от заявеното от св.Т. по фактите.Заявеното от св.П.С. /за проведената среща от
В.Т. с подсъдимия и времето на провеждане,причината за това и начина,по който е
уговорена срещата/ се кредитира и от настоящият съд изцяло,доколкото показанията и
кореспондират на обективно установеното чрез други доказателствени източници-заявено от
св.В.Т.,заявено от свидетелите-полицейски служители и техническа експертиза.
Обосновано съдът е кредитирал,както това е сторил и въззивния съд,показанията на св.
Т.,депозирани в хода на проведеното досъдебно производство,приобщени по реда на чл.281
НПК,а не тези,в които пред първия съд твърди,че не е получавал марихуана от подсъдимия
П.,и смята така,защото не е бил „опиянен“ от дадената му зелена тревиста маса в пакетче.
Въззивният съд приема,че пред първия решаващ съд св.Т. неубедително е поддържал
оправдателна за него и за подс.П. теза.Именно от установената пластмасова кутия П. е взел
едно пакетче,предал го е на Т.,за да „изчисти“ дълга си от 10 лева,а последващото експертно
изследване установява,че всички обекти представляват високорисково наркотично
вещество-марихуана.В останалата им част показанията на св.Т. подкрепят заявеното от
свидетелите-очевидци.Вътрешното убеждение на първият съд по фактите,касателно
престъпната дейност на подсъдимия,е изградено на основата на логическа и взаимно
9
обусловена оценка на доказателствените източници и изготвените експертни
изследвания.Ясно проследим е процеса на формирането му и съответства на събрания по
делото доказателствен обем.
Изготвените експертни изследвания сочат,че се касае за високорискови наркотични
вещества,като тези високорискови наркотични вещества са изследвани количествено и
качествено.
Правилно е отбелязано в мотивите на първия съд,че обясненията на подсъдимия са
опровергани от събраните по делото доказателства.Обсъждайки ги
задълбочено,неприемайки тезата на подсъдимия и съпоставяйки този доказателствен
източник с останалите доказателствени източници по делото,обосновано е приета от първия
съд доказателствена недобросъвестност,макар първоначално,към момента на извършване на
процесуално-следственото действие „оглед на местопроизшествие“,такава да е била
налична.
Изготвените,обсъдени и приети от съда по делото ФХЕ /физико-химична експертиза/ и
ОЕ /оценителна експертиза/ установяват,че иззетите вещества представляват високорискови
наркотични вещества-марихуана с общо нето тегло 8,80 грама на обща стойност 52,80 лева.
По делото не е изготвяна съдебно-психиатрична и психологична експертиза,но и не са
възниквали съмнения за това,че подсъдимото лице П. е психично здраво,не се установяват
психотични разстройства и изразен синдром на зависимост към наркотични
вещества.Такива обстоятелства не твърди нито подсъдимия,нито св.Г.,негов близък
родственик.Не съществува спор между страните за това,че подсъдимият разбира свойството
и значение на извършеното и може да ръководи постъпките си.
Като е приел,че по описания начин подсъдимия И.П. от обективна и субективна страна
е осъществил състав на престъпление,чиито признаци са описани в чл.354а ал.1,изр.1 ,пр.4
,алт.1 НК,решаващият съд е сторил обоснован правен извод.
Чрез действие /чрез активни действия/подсъдимият П. е поставил в своя фактическа
власт и на 20.11.2019 година,около 11.15 часа в гр.София,ж.к.„***“,в тревна площ,на около
50 метра северно от бл.340А без надлежно разрешително,съгласно Закон за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите,е държал с цел разпространение високорисково
наркотично вещество „коноп-марихуана“ ,разпределено в 10 отделни обекта,с общо нето
тегло 8,80 грама на обща стойност 52,80 лева/петдесет и два лева и осемдесет
стотинки/,включено в Приложение №1 към чл.3,т.1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични-Списък I:„ Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина”,а именно:
-коноп с нето тегло 2,57 грама,с процентно съдържание на наркотичен компонент
тетрахидроканабинол 12% на стойност 15,42 лева,
10
-коноп с нето тегло 0,87 грама,с процентно съдържание на наркотичен компонент
тетрахидроканабинол 12% на стойност 5,22 лева,
-коноп с нето тегло 0,80 грама,с процентно съдържание на наркотичен компонент
тетрахидроканабинол 16% на стойност 4,80 лева,
-коноп с нето тегло 0,78 грама,с процентно съдържание на наркотичен компонент
тетрахидроканабинол 16% на стойност 4,68 лева,
-коноп с нето тегло 1,04 грама,с процентно съдържание на наркотичен компонент
тетрахидроканабинол 12% на стойност 6,24 лева,
-коноп с нето тегло 0,53 грама,с процентно съдържание на наркотичен компонент
тетрахидроканабинол 16% на стойност 3,18 лева,
-коноп с нето тегло 0,57 грама, с процентно съдържание на наркотичен компонент
тетрахидроканабинол 12% на стойност 3,42 лева,
-коноп с нето тегло 0,56 грама,с процентно съдържание на наркотичен компонент
тетрахидроканабинол 16% на стойност 3,36 лева,
-коноп с нето тегло 0,50 грама,с процентно съдържание на наркотичен компонент
тетрахидроканабинол 12% на стойност 3,00 лева,
-коноп с нето тегло 0,58 грама,с процентно съдържание на наркотичен компонент
тетрахидроканабинол 12% на стойност 3,48 лева.
Подсъдимият И.П. не притежава надлежно разрешение да държи такива високорискови
наркотични вещества /Конвенция на ООН от 1961 година за упойващите вещества
,ратифицирана от Република България,обн.ДВ брой 97/1996 година,Конвенция на ООН от
1988 година за борба срещу незаконния трафик, ратифицирана от Република България и
обнародвана в ДВ брой 89/1993 година,чл.4 ал.2 ЗКНВП,Приложение №1 към чл.3 ал.2
ЗКНВП/.Марихуаната няма легална употреба,пазар и производство,като е поставени под
забраната на ЗКНВП,включени в Приложение №1 към чл.3 ЗКНВП и чл.3 от Наредба за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични,определящо ги като
вещество с висока степен на риск за общественото здраве,поради вредния ефект от неговата
злоупотреба,забранено за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.Подсъдимият
е осъществявал фактическа власт върху инкриминираните наркотични
вещества.Твърденията на защитата за липса на доказателства ,сочещи П. като
човекът,поставил в своя фактическа власт инкриминирания предмет на престъпление са
голословни, необосновани и без доказателствена основа.Именно коректно оценяваният
доказателствен обем води до несъмнен извод,че именно подсъдимият И.П. е осъществявал
фактическа власт върху наркотичните вещества,установени и иззети от посоченото място в
непосредствена близост до дома му.
11
Не толкова количеството на установените високорискови наркотичните
вещества,колкото начина на разпределението им/установени опаковани 10 отделни обекта в
отделни пакетчета и електронна везна/ водят до извод,че се държат с цел разпространение.В
подкрепа на този извод е и факта,че подсъдимият П.,по описания по-горе начин на
посочената дата е разпространил на В. Т. от описаните обекти,макар конкретно обвинение
за това деяние да не е повдигано на подсъдимия.
Престъплението е извършено при форма на вината „пряк умисъл“-чл.11 ал.2 НК,като
подсъдимият И.П. е съзнавал обществено-опасния характер на деянието,предвиждал е
настъпването на неговите обществено-опасни последици и ги е искал.Изведеният в тази
насока правен извод на първия съд държи сметка на обективно установени по делото факти
като основа,на която се анализира субективната страна на деянието.Именно коректно
анализираните факти водят до такъв правен извод.Обосновано първият съд е посочил
причините за извършване на престъплението ,като настоящия съд подчертава ниската степен
на морално-волеви задръжки и проявения нисък оценъчен критерии на поведение от страна
на подсъдимия,съчетан с незачитане на законите в Република България.Не на последно
място причина за извършване на престъпление от този вид е проявяваното чувство за
безнаказаност,на основата на проявени користни мотиви.
Въззивният съд намира,че необосновано защитата оспорва авторството на деянието,
позовавайки се на липса на установени дактилоскопни следи на подс.П. по изследваните
обекти.Правилно на такова възражение от страна на защитата и представителят на
държавното обвинение е посочил,че дактилоскопните следи не могат да се задържат по
обектите неопределено , дълго време.Дактилоскопни следи от подсъдимия по
инкриминираните обекти не са установени,но по делото безспорно,чрез гласни
доказателствени средства,се установява еднозначно досега на подсъдимия с
инкриминираните вещи/най-вече с пликчето,предадено на св.В.Т./.Обсъдените по-горе
доказателствени източници категорично установяват,че И.П. е единственият
субект,поставил в своя фактическа власт инкриминираните наркотични вещества и се е
разпореждал с тях.
Изпълнявайки задължението си по чл.314 НПК-да провери изцяло правилността на
присъдата ,независимо от основанията посочени от страните,въззивният съд намира за
необходимо да даде отговор на въпросите налице ли са основания да се приеме
приложимост на разпоредбата на чл.9 ал.2 НК /малозначителност/ и налице ли е
„маловажност“ на случая,по смисъла на чл.93,т.9 НК.
На първо място следва да се посочи,че въззивният съд не приема,с оглед установените
от обективна и субективна страна съставомерни признаци на деянието,че може да сподели
като обоснован извод,че деянието на подс.П. “…поради своята малозначителност не е
обществено опасно…“,нито приема,че обществената му опасност е явно незначителна.При
собствена оценка на фактите по делото въззивният съд,както това безспорно е сторил и
първия съд намира,че не са налице основания да се приеме „маловажност“ на случая по
12
см.на чл.93,т.9 НК,вж.ППВС №6 /26.04.1971 година по н.д. №3/1971 година.Този извод на
въззивния съд е сторен на основата на разбирането,че престъпленията по чл.354а НК носят
принципно висока степен на обществена опасност и за тях са предвидени високи
санкции,както на наказанието ”лишаване от свобода”,така и за наказанието “глоба”.В
конкретния случай са държани високорискови наркотични вещества не за лична употреба,а
с цел разпространение.Предметът на доказване е конкретен по всяко образувано
наказателно дело и във всеки конкретен случай се отчита конкретната степен на обществена
опасност на деянието и дееца,като основание за признаването на едно лице за виновно по
повдигнато му обвинение и определяне на законосъобразно наказание.Обществената
опасност на едно конкретно престъпно деяние е основно,обективно, определящо и
неюридическо негово качество, което го характеризира от гледна точка на неговото
отрицателно въздействие върху съществуващи и защитени от Закона обществени отношения
и го отличава от непрестъпните деяния.За изясняване на обществената опасност на едно
деяние винаги следва да се оцени конкретно характера,начина и степента на увреда на
обекта на защита, специфичните качества на дееца,субективните му особености ,условията
на време,място и обстановка на реализиране на едно престъпно поведение.Обществената
опасност е определящо качество на престъпното деяние по отношение на останалите негови
свойства ,посочени в чл.9 ал.1 НК.Тя е и основанието за проявата на останалите свойства-
противоправността и наказуемостта.Точно поради това съдът не може да излезе от
„конкретиката“ на наказателно-правния спор.
Не може да се формулира обоснован правен извод за наличие на маловажност по см.на
чл.93,т.9 НК и реализирано престъпно поведение по чл.354а ал.5 вр.ал.3 НК от подсъдимото
лице.Не може да има спор,че “маловажен случай“ е този,при които извършеното
престъпление,с оглед на липса или незначителност на вредни последици,или с оглед други
смекчаващи обстоятелства,представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.Преценката дали едно
деяние представлява „маловажен случай“се извършва на основата на фактическите данни по
конкретния казус,отнасящи се до начина на извършване на деянието,вида и стойността на
предмета му,вредните последици,данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства,които имат значение за степента на обществена опасност и морална
укоримост на извършеното.Конкретният наказателно-правен спор разкрива типични за
престъпления от този вид характеристики,като не се откриват отлики, намаляващи
обществената опасност на деяние и деец ,при съпоставяне на престъпна деятелност от този
вид.
Вярно е,че в конкретния случай държаното от подсъдимия И.П. количество марихуана
не е значително,не е с висока стойност,а самият подсъдим досега не е осъждан.От друга
страна е безспорно установено,че държи високорискови наркотични вещества с цел
разпространение. Макар подчертаните по-горе факти да снижават степента на обществена
опасност на деяние и деец,то въззивният съд приема,че не са от естество да обосноват
„маловажност“на случая.Фактите по делото сочат на едно типично реализирано
13
престъпление от този вид,свързано с държане на високорискови наркотични вещества с цел
разпространение,без каквито и да са отлики от обикновеното проявление на престъпно
поведение от този вид.
Поради изложеното настоящият съд се съгласява изцяло с правния извод на първия
решаващ съд,че подсъдимият П. следва да бъде признат за виновен за извършено
престъпление по чл.354а ал.1,изр.1,пр.4,алт.1 НК.
Законодателят е застанал на принципа за законоустановеност на наказанието,като
съгласно този принцип за всяко престъпление се налага наказанието по вид и в
рамките,които са предвидени в Особената част на НК за него.Преценявайки в тези граници
какво конкретно наказание да наложи на подсъдим,съдът следва да се съобрази с всички
смекчаващи и отегчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства,да прецени
дали смекчаващите такива са многобройни в количествено отношение и да посочи дали
някое от тях е изключително по своя характер,както и дали и най-ниското по размер
наказание за конкретното деяние няма да се окаже прекалено тежко в установените
конкретни условия на определяне на наказателната репресия.Безспорно след сторена оценка
на доказателствата,обуславящи наказателната отговорност,съдът следва да се съобрази с
разпоредбата на чл.54 НК или да определи наказание по реда на чл.55 ал.1 НК.Доводи в тази
насока са изложени в Р №224/07.12.98 год. на ВКС,н.д.№197/98 год.,V-чл. състав.
Въззивният съд намира,че първият съд е приложил правилно Закона,като е определил
наказание на подсъдимия по реда на чл.55 НК,вместо по чл.54 НК.Видно от
мотивите,първият съд е посочил като смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия
П. невисокия количествен и стойностен израз на високорисковите наркотични
вещества,чистото съдебно минало на дееца,коректното му процесуалното поведение в хода
на воденото наказателно производство ,трудовата ангажираност и добрите характеристични
данни,установени чрез разпита на св.Г..
Налице са условия да се приеме наличие на многобройни смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства,при които и най-лекото предвидено наказание в Закона ще се
окаже несъразмерно тежко.Точно поради това въззивният съд приема,че наказанието на
подсъдимия правилно е определено по реда на чл.55 ал.1 т.1 НК.
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства не се установяват,а липсата на
изразено критично отношение към стореното деяние,не следва да се отчита като отегчаващо
такова.Вярно е,че не следва да се подценява упоритостта на подсъдимия И.П. при
реализиране на престъпната деятелност,както и факта,че се касае за тежко престъпление по
см.на чл.93 т.7 НК,но в конкретния случай се отбелязва сравнително занижена степен на
обществена опасност на деянието и ниска степен на обществена опасност на дееца.
За престъплението,за което подсъдимият И.П. е признат за виновен,се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ от ДВЕ до ОСЕМ години и „Глоба“ от 5000/пет/ хиляди до
20000 /двадесет хиляди/ лева.Обосновано е намерено,че в съответствие с нормата на чл.55
14
ал.1 т.1 НК следва да му се наложи и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в
размер от 3/три/ месеца , определено под най-ниския размер,предвиден от
Законодателя.Определеното наказание „лишаване от свобода“ е възможно най-ниското по
размер,с оглед очертаните от Законодателя санкционни граници /близо 8 пъти под
определения минимум от Законодателя/.
Обосновано съдът е приложил нормата на чл.55 ал.3 НК,като не е наложил по-лекото
предвидено от Закона наказание „глоба“.
Въззивният съд споделя доводите на решаващият първоинстанционен съд,че такова по
вид и размер наказание ще изпълни в пълнота целите на наказание по чл.36 НК,ще
реализира в пълнота целите на специалната и генералната превенции,като въздейства
поправително–възпитателно и предупредително-възпиращо на подсъдимия И.П..Налице са
материално-правните и процесуално-правни предпоставки за прилагане разпоредбата на
чл.66 ал.1 НК.Наложено е наказание под три години „лишаване от свобода“,И.П. не е
осъждан,а за постигане целите на наказанието,за превъзпитание и поправянето му не се
налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“.На тази
основа правилно,на основание чл.66 ал.1 НК съдът е отложил изпълнението на наложеното
наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Съдът,при условията на чл.354а ал.6 НК,законосъобразно е отнел в полза на Държавата
наркотичните вещества,представляващи предмет на престъпление,като законосъобразно се е
произнесъл и за останалите веществени доказателства по делото.Законосъобразно съдът се е
произнесъл по реда на чл.189 ал.3 НПК,касателно сторени разноски на досъдебно
производство. Видно е,че в хода на съдебно следствие разноски,включително за експерти не
са сторени,доколкото експертните заключения са приети по реда на чл.282 НПК със
съгласие на страните в отсъствие на експертите,вж.л.90 от делото.По отношение на експерта
Б. ,изготвил назначената от първия съд техническа експертиза,произнасяне за сторените
разноски по справка-декларация не е сторено от съда.Такова следва да се стори по реда на
чл.306 ал.1,т.4,пр.2 НПК.Процесуални нарушения по см.на ТР №2/2002 година на ВКС на
РБ в хода на проведеното наказателно производство не се установяват от въззивния съд.При
цялостната служебната проверка на атакуваната присъда не се констатират основания за
изменянето и.
Водим от горното,на основание чл.334 т.6 вр.чл.338 НПК,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №260063/18.12.2020 година,постановена по нохд
№1243/2020 година по описа на Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред ВКС на РБ в 15 дн.срок
15
от съобщението,че е изготвено по реда и начина,указани в чл.350 ал.2 и сл НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16