РЕШЕНИЕ
№ 577
гр. Пловдив, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело №
20225330101996 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
"ЕВН България Топлофикация" ЕАД, против Г. Г. Т. от гр. ****, с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на
установено, че ответникът дължи на ищеца дължи на ищеца следните суми:
сумата от 1080,83 лева, представляваща стойността на разпределената
топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. за обект, находящ се
в гр. ****, ул. „****” № ***, ет. **, ап. ***, ведно със законната лихва от
датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 18.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата
от 92,11 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главницата в размер на законната лихва за периода 02.07.2021 г. – 17.10.2021
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16369 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив.
В исковата молба се твърди, че в качеството си на енергийно
предприятие ищецът е единственото търговско дружество, притежаващо
лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр.
1
****, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че ответникът
в качеството си на собственик на обект, находящ се в гр. ****, ул. „****” №
***, ет. **, ап. ***, има качеството на клиент на топлинна енергия. Поддържа,
че за процесния период била доставена от ищеца и била разпределена от
търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия за битово-
гореща вода, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и услуга за
дялово разпределение на обща стойност 1172.94 лева, включваща, включваща
главница в размер на 1080.83 лева, представляваща стойността на
разпределената топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. ,
ведно с обезщетение за забава в размер на 92,11 лева за периода 02.07.2020 г.
– 17.10.2021 г. Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 16369 по описа за 2021 г. на
Районен съд Пловдив, която била връчена на длъжника на основание чл. 47,
ал.5 ГПК. С оглед дадени указания от заповедния съд, предявява исковите
претенции. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от **** на
ответницата – адв. В., с който се взима становище за неоснователност на
исковите претенции.
Сочи се, че от исковата молба не може да се направи извод, че
ответницата има качеството на собственик или титуляр на вещно право на
ползване, както и че процесния имот е присъединен към абонатна станция.
Излагат се твърдения, че не се представят доказателства, че е спазена
процедура по избор на ФДР и взето решение с мнозинсктво 2/3 от
собствениците и ползвателите в ЕС, не е представен договор между ЕВН
Топлофикация АД и **** ЕАД.
Твърди се, че от представената справка за доставена топлинна енергия
не ставало ясно по какъв начин се изчислявали сметките за отопление и топла
вода от **** ЕАД, какви са основните показатели, които формират цената на
предоставените услуги, какво е действителното потребено количество топла
вода. Не ставало ясно как са отчетени количествата ТЕ за сградата и за
методиката за изчисление на отдадената топлинна енергия от „щранг –
лирата”, по изчислителен път, монтирани ли са измервателни устройства в
имота на ответницата, от какъв тип са, отчитат ли се дистанционно, отговарят
2
ли същите на изискванията за техническа годност, 3 извършвани ли са
проверки от проверители на дружеството за топлинно счетоводство, какво е
количеството отчетена топла вода, каква е топлинната мощност на
отоплителните тела в имота на потребителя. Не ставало ясно и по какъв начин
ФДР са отчели действително потребената топлинна енергия от сградата, като
разлика между начално и крайно показание на топломера в абонатната
станция, какъв е технологичния разход на топлинна енергия на абонатната
станция, какъв е температурния коефициент и осреднения разход на топлинна
енергия за подгряване на 1 куб. м. топла вода от предходния неотоплителен
период, каква е сумата за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация на имота. Не ставало ясно какъв е типът сградната инсталация в
ЕС и колко на брой са отоплителни тела в общите части на сградата. Иска се
от съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното
от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 150, ал. 1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Легална
дефиниция на понятието "потребител" е дадена в § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката /обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г./, според който по смисъла на този
закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик
или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Липсата на
представен договор, сключен между ищцовото дружество и ответника не
обосновава извод за липса на качеството потребител на топлинна енергия.
Липсва противоречие и в съдебната практика в тази насока. Нормите на
чл.150 от ЗЕ предвиждат възникването на договорни отношения по продажба
на топлинна енергия по силата на публикувани общи условия, без да е
необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. Следователно
правото на собственост или на ползване на върху апартамента води до
създаване на договорни отношения по продажба на топлинна енергия с
топлофикационното дружество и до възникване на задължението и да
3
заплаща стойността на изразходваната топлоенергия.
От приетите по делото доказателства се установява, че процесната
жилищна сграда е присъединена към топлопреносната мрежа.
На **** ответникът е подала до ищцовото дружество заявление за
услуга - смяна на клиент за топлофициран обекта, в което е отбелязала, че
подава заявлението в качеството й на наследник на собственика на имота,
като към заявлението е приложено Удостоверение за наследници, от което е
видно, че тя е единствен наследник на Г.С.Т. Към заявлението е приложена и
декларация за започване на продажба на топлинна енергия за битови нужди за
процесния апартамент с ИТН ****, видно от която ответницата е поискала да
бъде открита на нейно име партида при ищеца, в качеството й на купувач на
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ****, ул. „****“ № ***, ап.***. С
оглед изложеното съдът приема, че се доказа качеството потребител на
ответника
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. В ал.2 от същата разпоредба е предвидено, че тези общи условия
влизат в сила 30 дни след публикуването им в местен и централен
всекидневник, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите.
В този смисъл, за възникване на правоотношение за покупко-продажба на
топлоенергия не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор
между потребителя и доставчика на услугата. С факта на присъединяване на
собственото на жалбоподателя жилище към топлопреносната мрежа и
фактическото ползване в него на топлинна енергия, доставена от "ЕВН
България Топлофикация" ЕАД, е възникнало валидно облигационно
правоотношение между страните по делото. Следва да се отбележи, че
ответникът не твърди и не се установява да е оспорил Общите условия, което
води до извода, че същите са приети от него. Общите условия са публикувани
в местен и централен всекидневник и са влезли в сила.Съгласно разпоредбата
на чл. 150, ал. 3 ЗЕ и разпоредбата на чл. 106 а, ал. 3 ЗЕЕЕ (отм.),
потребителите, които не са съгласни с публикуваните общи условия могат да
възразят по съответния ден в 30 - дневен срок след публикуване на ОУ, за
4
каквото възражение от страна на ответника няма данни по делото.
Съгласно чл.4, ал.1 ОУ продавачът е длъжен да доставя в абонатните
станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ купувачът е длъжен да заплаща
дължимите суми за топлинна енергия в срок. Съгласно чл.18 ОУ търговското
измерване и отчитане на продадената топлинна енергия се извършва чрез
средство за търговско измерване - топломер, монтиран в абонатната станция
на границата на собственост. Отчетеното по този начин количество потребена
топлинна енергия за сградата се разпределя между отделните имоти,
присъединени към абонатната станция, от избран от тях търговец, чрез
системата за дялово разпределение. Установява се, че посочените общи
условия са публикувани в един местен и един национален ежедневник.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
изготвено от вещото лице след справка в ищцовото дружество справки за
разпределена ТЕ от **** ЕАД. Заключението е прието по делото, като
обективно, пълно и компетентно изготвено и не е оспорено от страните по
делото. От заключението се установява, че жилищният блок в гр. ****, ул.
„****” № ***, ет. **, ап. *** е бил включен към топлопреносната мрежа на
ищцовото дружество, като през процесния период в блока е ползвана
топлоенергия (ТЕ) за отопление и битово горещо водоснабдяване (БГВ).
Топлинното счетоводство на блока през процесния период се води от фирма
за дялово разпределение "****" ЕАД, като в имота на ответника има
монтирани 1 бр. отоплителни тела, снабдени с ИРУ на ежемесечен визуален
отчет. През имота на ответника не преминава щранг лира. В имота на
ответника има 1 бр. водомерно устройство за топла вода за отчитане на
изразходваното количество ТЕ за БГВ.
През процесния период отчитането на ТЕ по топломера в АС е
извършвано чрез преносим терминал ежемесечно от абонатчици на ищцовото
дружество. Количеството ТЕ, намалена със загубите на ТЕ в АС е подавано на
"****" ЕАД за разпределение по потребители. Разпределението на ТЕ за
отопление в етажната собственост е извършвано всеки месец визуално от
отчетените показания на ИРУ. ТЕ, отдадена от сградната инсталация се
определя от топлинния счетоводител, по формула към т. 6.1.1 на Методиката
за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост приложение към
5
чл. 61, ал.1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 год. за топлоснабдяването и се разпределя пропоционално на
проектните отопляеми обеми на имотите. За имота на ответника отопляемият
обем е 137 м3. За целия процесен период за апартамента е разпределена
0,48135 MWh за сградна инсталация. Начисляването на дължимите суми за
ТЕ за всички абонати в това число и на ответника през целия период е
извършвано от ищцовото дружество, като разпределената топлинна енергия
от топлинния счетоводител е умножавана по действащите за периода цени.
През процесния период 01.05.2020 г. -30.04.2021 г. абонатната станция,
обслужваща жилищния блок гр. ****, ул. „****” № ***, ет. **, ап. ***е
работила, като е подавала ТЕ за отопление и БГВ. Подадената е общо
100,52686 MWh ТЕ за разпределение, от които са отчислени технологични
разходи в размер на 3,929617 MWh за сметка на ищцовото дружество.През
процесния период 01.05.2020 г. -30.04.2021. в ап. ** всички 1 бр. отоплителни
дела са били присъединени към топлопреносната мрежа в блока и са били
снабдени с ИРУ за визуален отчет, като за отчитането им не е осигуряван
редовен достъп. Спрямо изискванията на Методика за дялово разпределение
на ТЕ в сгради етажна собственост , приложение чл.61, ал.1 от от Наредба
16-334/06.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 год би следвало в
тези случаи служебно да се начисли ТЕ за отопление от тези отоплителни
тела по максимална нормативна мощност, но топлинния счетоводител е
начислявал ТЕ за отопление на радиаторите по предходен период, а в случая
той е бил с нулеви показания, поради което и през процесния период
начисления за отопление от радиатори не са правени. Монтираните 1 брой
ИРУ са технически изправни. Има един брой водомер за топла вода, като
изчисленията за израходвано количество ТЕ за БГВ са ставали на база 1 брой
лица по 140 л/денонощие в периода юли 2020 до февруари 2021 год., поради
неосигурен достъп за отчет на устройството. След този период жилището се
води необитаемо в журналите на топлинния счетоводител и начисления на ТЕ
за БГВ не са правени. Установява се, че за имота на ответницата са прилагани
изискванията на т.6.7., вр. чл. т.6.5 от Методика за дялово разпределение на
ТЕ в сгради етажна собственост , приложение чл.61, ал.1 от от Наредба 16-
334/06.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 год за БГВ – 1 бр.лица
по 140 л/денонощие за периода юли 2020 до февруари 2021. Количеството ТЕ
разпределено в имота на ответника за периода 01.05.2020 г. -30.04.2021 год. е
6
общо 10,4901 MWh в това число 0,48135 MWh за отдадена от сградната
инсталация, 0,0 MWh за отопление и 10,00875 MWh за БГВ. Установява се, че
няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество
ТЕ и начисленото от ищцовото дружество. Начинът на разпределение и
начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната
методика от нормативните актове, посочени в раздел II, уреждащи
разпределението и начисляването на разходите за ТЕ. Установява се също, че
отоплителната инсталация в апартамента е с вертикално разпределение –
вертикален щранг, с ашлух към отоплителното тяло. В имота е монтиран
3
водомер за топла вода, показанията на който за месец май 2020 год. – 5 ми
3
за месец юни 2020 год. 2 м гореща вода, след този период не е бил осигурен
достъп. Установява се, че в архивите на топлинния счетоводител на са
открити уведомителни писма за изтекла метрологична годност на
измервателните устройства в процесното жилище, поради което същите се
считат метрологично годни. В АС са монтирани общ водомер и топломер и
има работеща съвременна система за автоматично регулиране на
температурата за БГВ и системата на ВОИ.
От приетото по делото заключение на съдебно - счетоводната
експертиза, се установява, че за времето от 01.05.2020г. - 30.04.2021г. по
партидата на ответницата е издадено едно кредитно известие /т.
нар.”минусови изравнителни сметки”/на стойност 42.34 лв. /четиридесет и
два лева тридесет и четири ст./представлява възстановяване съгласно
Решение на КЕВР от 10 юни 2020 г. за понижение на цената на топлинната
енергия за клиенти на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, за което е
издадено кр.изв. № ****/****. Сумата от 42.34 лв. /четиридесет и два лева
тридесет и четири ст./ е прихваната от стойността на ф.№ ****/**** на
стойност 45.76лв./четиридесет и пет лева седемдесет и шест ст./ издадена за
период 01.06.2020г. до 30.06.2020г. Размерът на задължението за доставена
топлинна енергия на ответницата Г. Т. за процесния период /01.05.2020г.-
30.04.2021г./ за всеки един от начислените компоненти ТЕ - по месеци и
общо, е в размер на 1 080.83лв. / хиляда и осемдесет лева осемдесет и три ст./-
главница. Размерът обезщетението за забава върху главницата за периода
02.07.2020г. - до 18.10.2021г. и ДДС е в размер на 92.11лв./деветдесет и два
лева и единадесет ст./. Общото задължение 1 172.94лв./ хиляда сто седемдесет
и два лева деветдесет и четири ст./ Установява се, че претендираната
главница и законна лихва съответстват на установените такива.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че стойността на ед. цена на
топлоенергията за мегават/часа за периода от 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. е
правилно изчислен. Вещото лице пояснява, че във фактурата, издавана от
7
ищеца подробно е описано общо енергията, която е използвана, съответно по
компоненти и отстрани са дадени формулите, по които са изчислени
показанията на съответния абонат. Отбелязано е начално и крайно показание,
разликата във всяка една фактура и съответно как са получени отделните
компоненти, посочена е единичната цена на мегават/часа на първа страница.
.Във фактурата е посочен и разхода за гореща вода, където е посочено колко е
единичната стойност на кубик гореща вода. Посочва се, че единичната цена
на кубик БГВ за съответния период на експертизата е 0.**********.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че
ответникът е в договорни правоотношения с ищеца по делото, при
общоизвестните общи условия за продажба на топлинна енергия от "ЕВН
България Топлофикация" ЕАД и като клиент е длъжна да монтира средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имота си и да заплаща цената
за доставената топлинна енергия.
Освен заплащането на съответната топлинна енергия, постъпила в
собствения имот, потребителят е длъжен да заплати и тази за сградна
инсталация.
В Тълкувателно Решение № 2/2016 от 25.05.2017 по т.д. № 2/2016 г. по
описа на ВКС, ОСГК, е прието, че за отношенията, възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите.Съобразно разпоредбата на
чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда-етажна
собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се
разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на
отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество
топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености
на сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната
инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от
ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите
8
стени на имотите, подове тавани и пр., т. е. нал. е топлообмен, в резултат на
който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички
собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да
участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна
енергия, без оглед на това дали и каква част от тази енергия се използва за
отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на
чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда-етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно
- техническата експертиза по делото съдът установява, че за процесния
период абонатната станция е работила, като е подавала ТЕ за отопление и за
битово горещо водоснабдяване (БГВ).
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а
от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната
инсталация и други фактори, като всички съсобственици участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация /обща част/ топлинна
енергия, без оглед на това каква част се използва за отопляване на собствения
имот и каква температура е постигната в имота на потребителя. От
заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертизи,
приети от съда се установява, че начислените на ответника суми са правилно
определени, при съобразяване на действащите нормативни изисквания и при
ползване на информацията от фирмата за топлинно счетоводство.
Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост
/каквато е тази, в която се намира процесният апартамент/, се извършва по
система за дялово разпределение, съобразно чл. 139, ал.1 ЗЕ. Общото
консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост,
присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление,
съобразно чл. 140а ЗЕ. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
9
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички
потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 145, ал. 3
ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а
от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната
инсталация и др. фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост -
чл. 140, ал. 3 ЗЕ и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и
ограждащите стени на имотите, подове, тавани и т.н., т. е. налице е
топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда.
Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна
собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се
използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и изричната
разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, според която потребителите в сграда-етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Съгласно Решение на СЕС от 05.12.2019 г. по отправени преюдициални
запитване, член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за
изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на
Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във
връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски
практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и
изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО
и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) №
2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета ("Директива за нелоялни
търговски практики"), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда -
етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са
длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
10
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.
Приема се също така, че член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно
ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на
енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10,
параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение
на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО
и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна
уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост
сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки
собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на
неговия апартамент.
Съдът възприема изцяло заключението на СТЕ, като компетентно и
обективно дадено, неоспорено от страните. Начинът на разпределение и
начисляване на потребената от ответника топлинна енергия според вещото
лице по СТЕ е бил извършван в съответствие с нормативните изисквания
/поради което и съдът не споделя възраженията на ***** на ответника за
неправилно отчитане/. Вещото лице е изготвило експертизата, като е
ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния
счетоводител, относно дяловото разпределение, а е извършило и
самостоятелни изчисления. Заключението не е оспорено, няма основание да
не се кредитира, доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно
на поставените му задачи.
Конкретният размер на задълженията на абоната се установява от
вещото лице по ССчЕ, поради което съдът намира, че предявените искове за
главница и лихва са изцяло основателни и доказани по размер, поради което
исковете следва да се уважат изцяло.
Съдът не споделя възражения на **** на ответника за неправилно
отчитане, тъй като видно от заключението на вещото лице по назначената
СТЕ, начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника
ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в
раздел II, уреждащи разпределението и начисляването на разходите за ТЕ
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да се
11
присъдят разноски в полза на ищеца. Ищецът е направил разноски в размер
на 75.00 лева в заповедното производство и 837.26 лв. в исковото
производство /300 лева депозит за СТЕ, 150 лева депозит на ССчЕ, 312.26
лева депозит на особен представител и 75 лева държавна такса/. Съдът счита,
че размерът на юрисконсултското възнаграждение за представителство в
исковото производство, съобразявайки разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приключване на
производството в едно заседание и липсата на фактическа и правна сложност
следва да бъде определен на 100 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Г. Г. Т. ЕГН ********** дължи на
"ЕВН България Топлофикация" ЕАД, ЕИК ********* следните суми: сумата
от 1080,83 лева, представляваща стойността на разпределената топлинна
енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. за обект, находящ се в гр.
*****, ул. „*******” № **, ет. **, ап. ***, ведно със законната лихва от датата
на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
18.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 92,11 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер
на законната лихва за периода 02.07.2021 г. – 17.10.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 16369 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Г. Г. Т. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА ЕВН България
Топлофикация" ЕАД, ЕИК 11501660 сумата от 75 лв.- разноски по ч.гр.д. №
16369/2021 г. по описа на РС Пловдив и сумата от 937.26 лв. - разноски по
гр.д. № 1996/2022 г. по описа на РС Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението ч.гр.д. № 16369/2021 да се върне на
заповедния съд.
12
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
13