№ 112
гр. Бургас, 08.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осми юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно частно
търговско дело № 20222001000091 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по повод частни жалби от “ТРТ и.”
ЕООД, “С. и.” ЕООД и “Р.” ЕООД против определение № 260140 от
16.02.2022 г. по т.д. № 446/2017 по описа на Окръжен съд – Бургас, с което
съдът е отказал да освободи трите дружества от внасяне на държавна такса по
подадената от всяко от тях въззивна жалба против постановеното по делото
решение.
Жалбоподателят “ТРТ и.” ЕООД поддържа, че обжалваното
определение е постановено, без съдът да вземе под внимание реалното
състояние на дружеството, както и без да бъде съобразено правото на всяко
лице да получи свободен достъп до правосъдие. Съдът се убедил след
справка по обявените годишни финансови отчети, че дружеството не
разполага със средства и има много задължения, но въпреки това счел, че
едноличният собственик може сам да финансира производството. Иска се
отмяна на определението и прилагане на чл. 83, ал. 2 ГПК по аналогия и за
юридическо лице с цел достъп до правосъдие.
Жалбоподателят “С. и.” ЕООД счита обжалваното определение за
неправилно и постановено в противоречие с Конституцията на Република
България и с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Отказът на съда да освободи жалбоподателя от внасяне на държавна такса
или да намали същата го лишавал от правото да оспори първоинстанционното
решение и да получи справедлив процес. Иска се отмяна на определението.
Жалбоподателят “Р.” ЕООД обжалва определението като неправилно,
защото ограничавало правото му на достъп до справедлив съдебен процес.
Отказът от достъп до правосъдие бил в разрез с основните принципи на
Европейския съюз. През 2020 г. и през 2021 г. приключили с влезли в сила
решения т.д. № 879/2014 г. на ПОС и т.д. № 267/2018 г. на ПОС, с които
1
жалбоподателят бил осъден “на десетки хиляди лв. съдебни разноски и
адвокатски хонорари в полза на ищците Б.и”. Срещу дружеството били
образувани изпълнителни дела и то не разполагало с никакви активи. Иска се
отмяна на определението и освобождаване от държавна такса за въззивната
жалба.
Ответниците по частните жалби АП. СТ. Б., СТ. АП. Б. и ПЛ. АП.
Д., на които са били връчени поотделно три частни жалби, са представили
писмен отговор само на частната жалба на “ТРТ и.” ЕООД. Поддържат, че
частната жалба е неоснователна. Към молбата за освобождаване от държавна
такса по въззивната жалба не били представени никакви доказателства.
Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК била пределно ясна – от внасяне на такси и
разноски могат да бъдат освобождавани само физически лице, но не и
търговци.
Бургаският апелативен съд по повод на жалбите приема следното:
Частните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими. Разгледани
по същество, те са неоснователни.
Частните жалбоподатели са ответници в първоинстанционното
производство. С решение № 266 от 18.08.2021 г. по т.д. № 446/2017 г. на БОС
е прието за установено по предявен иск на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД от
А.Б., С.Б. и П.Д. против “С. и.” ЕООД, “В.г.” ЕАД, “Р.” ЕООД и “ТРТ и.”
ЕООД, че сключеният между “С. и.” ЕООД и “В.г.” ЕАД договор за
учредяване на договорна ипотека от 07.02.2014 г. е нищожен поради липса на
основание. Ответниците-частни жалбоподатели “С. и.” ЕООД, “Р.” ЕООД и
“ТРТ и.” ЕООД са депозирали три отделни въззивни жалби против
решението. С отделни разпореждания №№ 262107, 262111 и 262117
първоинстанционният съд е оставил без движение въззивните жалби като
нередовни и е дал указания на въззивниците да внесат по всяка от жалбите
държавна такса в размер на по 26 738,67 лв. по сметка на Апелативен съд –
Бургас.
В срока за отстраняване на нередовностите и внасяне на указаната
държавна такса всеки от ответниците-жалбоподатели подал молба с искане за
освобождаване от заплащане на държавна такса.
Жалбоподателят “ТРТ и.” ЕООД заявил, че не разполага с финансови
средства, че дружеството е на загуба и срещу него са заведени множество
търговски и изпълнителни дела. Не представил доказателства.
Жалбоподателят “С. и.” ЕООД посочил, че не разполага с достатъчно
средства, за да плати дължимата държавна такса. Представил доказателства за
образувано срещу него изпълнително дело и задължение в размер над 1 900
000 лв.
Жалбоподателят “Р.” ЕООД заявил, че не разполага с никакви
финансови средства. Не представил към молбата си доказателства.
2
С обжалваното определение първоинстанционният съд, след като
обсъдил исканията на страните и данните за финансовото състояние на всяко
от дружествата, получени след справка за годишните им финансови отчети,
обявени в търговския регистър, приел, че исканията са неоснователни и ги
отхвърлил.
Така постановеното определение е правилно. На осн. чл. 272 ГПК вр.
чл. 278, ал. 4 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното
определение, които изцяло споделя и не намира за необходимо да повтаря. В
допълнение:
По въпроса за възможността за освобождаване на търговци от
задължението за плащане на държавни такси за съдебни производства е
формирана актуална съдебна практика на ВКС, съобразена с практиката на
Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз:
Определение № 80 от 13.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 1358/2019 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията В. Н.; Определение № 365 от 13.07.2021 г. на ВКС по к. ч.
т. д. № 1437/2021 г., I т. о., ТК, докладчик съдията В. Х.; Определение № 4 от
7.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 378/2020 г., I т. о., ТК, докладчик съдията К.
Г.а; Определение № 122 от 28.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 127/2022 г., I т.
о., ТК, докладчик председателят Е. Ч., и др. Въз основа на тази практика
може да се направи извод, че освобождаване на търговци е възможно в три
основни хипотези: (1) когато делото е за спор за нарушаване на правото на ЕС
– съобразно с разпоредбата на чл. 6 ЕКПЧОС и чл. 47 от Хартата на
основните права на ЕС и гарантираното право на достъп до съдилищата; (2)
когато търговско дружество с открито производство по несъстоятелност не е
в състояние да плати дължимата такса поради съществения размер и (3)
когато вследствие на задължението за внасяне на държавна такса правото на
търговеца на достъп до съд е накърнено в самата си същност. Ясно е, че в
случая първите две хипотези не са налице.
Не е налице и третата хипотеза. Приема се в практиката на ЕСПЧ и в
посочената по-горе практика на ВКС, че достъпът до съд може да бъде обект
на ограничения от различно естество, в това число и чрез изискване да се
плати на съдилищата определена държавна такса. Само по себе си това
ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл. 6 § 1 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато
преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност
между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп
да не е накърнено в самата си същност. В тази връзка факторите, които се
преценяват, могат да бъдат: предмета на спора; доколко има основания да се
очаква, че молителят ще спечели делото; значимостта на неговия интерес;
сложността на приложимото право и производство и възможността му
ефективно да защитава позицията си по делото; размера на разноските във
връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те
представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие;
правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице
3
преследва стопанска цел; финансовите възможности на неговите съдружници
или акционери и възможността им да набавят необходимите средства за
предявяването на иска или подаването на жалбата; платежоспособността на
заинтересованото лице и стадия на производството, в който въпросното
ограничение е наложено. Ясно става, че влошеното или затруднено
финансово състояние, на което единствено се позовават тримата
жалбоподатели в настоящия случай, не е единствен или пък основен фактор,
който трябва да се изследва и съобразява.
Съвкупният анализ на всички значими в случая фактори води до извод,
че правото на достъп до съд на тримата жалбоподатели не се накърнява в
своята същност. Те са имали възможност и са защитавали интересите си в
пълноценно развило се първоинстанционно съдебно производство, ползвали
са професионално адвокатско съдействие, изложили са тезите си, направили
са възраженията си, посочили са доказателствата си. Размерът на разноските
във връзка с целяното от тях обжалване на първоинстанционния съдебен акт е
разумен с оглед естеството и правната сложност на спора. И трите дружества
са уредени във възможно най-облекчената правноорганизационна форма на
еднолични дружества с ограничена отговорност, при която едноличният
собственик на капитала има възможност без формални процедури, без
съгласуване с други лица и без ограничения да подпомага дейността на
собственото си дружество, вкл. финансово. Финансовото им състояние въз
основа само на обявените ГФО не може да доведе до извод, че плащането на
определената държавна такса е невъзможно, тъй като един търговец
разполага с най-различни възможности за осигуряване на финансиране, като
наличието на парични средства в брой или на ликвидни активи е само един от
тях.
По тези съображения въззивният съд приема, че не са налице
предпоставките за освобождаване на дружествата-жалбоподатели от
заплащане на държавна такса за разглеждане на подадените от тях въззивни
жалби против решението по делото. Обжалваното първоинстанционно
определение ще се потвърди, тъй като е правилно, а жалбите срещу него –
неоснователни.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260140 от 16.02.2022 г., постановено
по т. д. № 446/2017 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред
ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5