Р Е Ш
Е Н И Е
№ 742 20.05.2021 година
гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен
съд, седемнадесети състав, на двадесет и първи април две хиляди двадесет и
първа година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при
секретаря Галина Драганова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова
административно дело № 244 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК, вр. чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, вр. чл. 231 от ЗМВР и е образувано по
повод жалбата на М.К.К. с ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***,
против Заповед № Л-5436/31.12.2020 г., издадена от старши комисар Д.Йорданова, действаща
за главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ по силата на
Заповед № Л-5251 от 18.12.2020 г. С оспорената заповед е прекратено служебното
правоотношение на жалбоподателя на длъжност „Надзирател ІІ-ра степен“ в Затвора-
Бургас, поради установена несъвместимост по смисъла на чл. 153, ал. 3, т. 2,
предл. първо от ЗМВР.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед,
поради съществено нарушение на процесуални правила, изразено в неизпълнение от
административния орган на задължението му да изясни всички относими факти и да
извърши цялостен анализ на събраните доказателства. Наведени са също доводи за
неправилно приложение на материалния закон, като се сочи, че не са налице
законоустановените предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение. По
същество се иска отмяна на заповедта.
В съдебното заседание процесуалните представители на жалбоподателя поддържат
жалбата. Ангажират доказателства. Твърдят, че към 31.12.2020 г. регистрираният
от последния едноличен търговец е заличен. Молят за отмяна на заповедта.
Претендират разноски.
Процесуалният представител на ответника заявява становище за
неоснователност на жалбата и моли за нейното отхвърляне. Подробни съображения
изразява в писмени бележи. Претендира разноски.
Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съгласно
чл. 231 от ЗМВР акт и в законоустановения 14-дневен срок, поради което съдът я
намира за процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът
намира следното:
Със Заповед № Л-4375 от 21.09.2017 г. на ВПД главен директор на ГД „Изпълнение
на наказанията“ жалбоподателят М.К.К. е назначен като стажант на длъжност
„Надзирател ІІ-ра степен“ в Затвора- Бургас, считано от 02.10.2017 г. На
02.04.2018 г. същият е назначен на длъжност „Надзирател ІІ-ра степен“ в Затвора-
Бургас, която заема до издаване на оспорената заповед за прекратяване на
служебното правоотношение.
Служебното правоотношение с жалбоподателя е прекратено, поради установена
несъвместимост по чл. 153, ал. 3, т. 2 от ЗМВР. При извършена справка в
Търговския регистър е установено, че същият е вписан като едноличен търговец с
фирма ЕТ „Кеча-М.К.“ с ЕИК *********. За проверка на посоченото обстоятелство е
отправено запитване до Агенцията по вписванията относно актуалното състояние
на посочения търговец. Според данните от постъпилото в отговор на запитването
писмо с вх. № 9252/18.09.2020 г. от Агенцията по вписванията, ЕТ „Кеча-М.К.“ е
регистриран на 12.03.2009 г. и не е извършено служебно заличаване или
заличаване по силата на §5 и §5г, ал. 4 от ПЗР на ЗТРЮЛНЦ. Към 31.12.2017 г.
търговецът не е заличен.
При извършена справка в личното кадрово дело на жалбоподателя К. е
констатирано, че в него се съхраняват декларации, собственоръчно написани и
подписани от същия, както следва: декларация образец 3 по чл. 29 ЗИНЗС от 02.10.2017
г.; декларация по чл. 12, т. 2, вр. с чл. 14 от Закона за предотвратяване и
разкриване на конфликт на интереси (ЗПУКИ) от 02.10.2017 г.; декларация образец
№ 2 по чл. 160, ал. 2 и ал. 3 от ЗМВР, вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС от 02.10.2017
г.; декларации за имущество и интереси с рег. № 2213/15.05.2018 г., рег. № 91/08.05.2019 г. и рег. №
143/08.05.2020 г. по чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ). С тях е
декларирано от К., че не е регистриран като едноличен търговец.
След приключване на проверката е направено предложение с изх. №
2489/14.12.2020 г. от началника на Затвора в Бургас до главния директор на ГДИН
за прекратяване на служебното правоотношение, поради несъвместимост със
службата в МВР по смисъла на чл. 153, ал. 3, т. 2 от ЗМВР. Въз основа на
съдържащите се в преписката данни е издадена оспорената заповед №
Л-5436/31.12.2020 г., с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 7, б. „ж“ от ЗМВР
е прекратено служебното правоотношение. След прекратяването му, на 11.01.2021
г. едноличен търговец „Кеча-М.К.“ е заличен, видно от приложената по делото
справка от Агенцията по вписванията (л.87).
По делото е представено заявление-декларация с вх. №
Ц5504-02-232/29.12.2020 г., представено пред НОИ- Бургас, с което е декларирано
от жалбоподателя, че ЕТ „Кеча-М.К.“ е с прекратена дейност и желае извършване
на приемо-предавателна процедура по чл. 5, ал. 10 от КСО и издаване на
удостоверение. В с.з. е представена също справка за актуалното състояние на ЕТ
„Кеча-М.К.“ към 31.12.2021 г., според която търговецът е заличен. Справката не
е представена в цялост и не съдържа данни относно датата на издаване и източника
на информацията. При справка в Търговския регистър по партидата на едноличния
търговец се установява, че същият е заличен на 11.01.2021 г. в 11:37:39 часа.
След издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е направено
предложение от синдикалното дружество в Затвора- Бургас до ГДИН- София за
отмяна на заповедта, поради отпаднала хипотеза за несъвместимост към 12.01.2021
г.
При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган- ст.комисар Д.Йорданова,
оправомощена със заповед № Л-5251/18.12.2021 г. на главния директор на ГДИН.
Последният от своя страна е овластен с нормата на чл. 13, ал. 2, т. 4 от ЗИНЗС да
назначава и преназначава държавни служители на младши изпълнителски длъжности
(каквато длъжност е заемал жалбоподателят- младши инспектор- надзирател), както
и прекратява служебните правоотношения с тях.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа
изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания. При извършената
проверка съдът не констатира съществени нарушения на
административнопроизводствени правила. Не съставлява съществено нарушение допуснатата
техническа грешка при изписване ЕИК на едноличния търговец с липсваща последна
цифра, доколкото данните в заповедта и в представените с административната
преписка справки са достатъчни за неговата идентификация и за установяване
връзката му с жалбоподателя. Не е налице и соченото в жалбата нарушение, изразено в
неизпълнение от административния орган на задължението му да изясни всички
относими факти и да извърши цялостен анализ на събраните доказателства.
Заповедта е издадена след извършване на необходимите проверки в Търговския
регистър и изясняване на всички релевантни обстоятелства, а изводите на органа
са основани на събраните в хода на производството доказателства.
Според настоящия съдебен състав обжалваната заповед е издадена в
съответствие с материалния закон.
Основанията и редът за прекратяване служебното правоотношение на служители
в МВР са регламентирани в Глава десета от ЗМВР. Нормата е приложима и по
отношение на държавните служители, които пряко осъществяват дейности по
изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража, по
силата на препращащата разпоредба на чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС. На основание чл.
226, ал. 1, т. 7, б. „ж“ от ЗМВР служебното правоотношение на държавния
служител в МВР се прекратява при обективна невъзможност да изпълнява
задълженията, поради установяване на несъвместимост в случаите по чл. 153, ал.
3, т. 1 - 4. Според чл. 153, ал. 3, т. 2 от ЗМВР несъвместимост със службата в
МВР е налице, когато държавните служители са еднолични търговци. Такова
ограничение е въведено и с нормата на чл. 29, ал. 2 и ал. 3, т. 2 от ЗИНЗС,
според която държавните служители не могат да извършват дейност, несъвместима
със службата им, а несъвместимост е налице, когато държавните служители са
еднолични търговци.
От данните по делото е видно, че жалбоподателят М.К. е регистриран през
2009 г. като ЕТ „Кеча-М.К.“ с ЕИК *********. Видно от приложената справка от
14.01.2021 г., в Търговския регистър е вписано заличаване на търговеца,
извършено на 11.01.2021 г., т.е. след прекратяване на служебното правоотношение
на 31.12.2020 г. Вписването в Търговския регистър има оповестително,
доказателствено и конститутивно действие, като едва от деня на вписването вписаните
обстоятелства се считат за съществуващи за третите добросъвестни лица, каквото
е и органът, издал обжалваната заповед, (аргумент от чл. 599, ал. 1 ГПК) и този
факт не може да бъде установен с други доказателствени средства. Следователно,
както към момента на назначаването му, така и към момента на издаване на
оспорената заповед, К. е регистриран като едноличен търговец и е налице предвиденото
в нормата на чл. 226, ал. 1, т. 7, б. „ж“ от ЗМВР основание за прекратяване на
служебното правоотношение, поради несъвместимост със заеманата служба.
Обстоятелството, че търговецът не е осъществявал дейност през периода, в който
е заемал държавна служба, е ирелевантно за наличието на горните предпоставки,
респ. за законосъобразността на издадената заповед за прекратяване на
служебното правоотношение (при извършване на търговска дейност би била налице
хипотезата на чл. 29, ал. 2 и ал. 3, т. 3 от ЗИНЗС, представляваща
самостоятелно основание за прекратяване на правоотношението). Ето защо съдът
приема, че обжалваната заповед е издадена при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон,
поради което жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед формирания извод
за неоснователност на жалбата и своевременно направеното искане, следва да се
присъдят на ответната страна разноски по делото в размер 100 лева-
възнаграждение за юрисконсулт, определено на основание чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.К.К. с
ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***, против Заповед №
Л-5436/31.12.2020 г., издадена от старши комисар Д.Йорданова, действаща за
главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
ОСЪЖДА М.К.К. с ЕГН **********
да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сумата от 100 (сто)
лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-
дневен срок от връчване на съобщението.
СЪДИЯ: