Р Е Ш Е Н И Е
№ 848/3.11.2020г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, XII състав, в открито
съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Христина Юрукова
2. Красимир Лесенски
при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Станка Димитрова,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно
дело № 874 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
във вр. с гл. дванадесета от АПК
и е образувано по касационна жалба на М.М.М. против Решение № 382/30.06.2020 г.
постановено по АНД № 424/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
С атакуваното решение Районен съд Пазарджик е потвърдил
като законосъобразен Електронен фиш Серия К № 2746816 на ОДМВР
Пазарджик, с който на касатора на
основание член 189, алинея 4, във връзка с член 182 , алинея 2 , точка 4 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 300
лева.
В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на
решението, постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат
се доводи в тази насока. Моли се за отмяна на обжалваното решение, както и на издадения
ел. фиш като незаконосъобразен.
В
съдебно заседание не се явява представител на касатора. В писмено становище се поддържа
подадената жалба.
В
съдебно заседание не се явява представител на ответника по касационната жалба,
не се взема становище.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура Пазарджик в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на жалбата. Сочи, че решението на Районен съд Пазарджик е
правилно, обосновано и законосъобразно, постановено в съответствие с
материалния закон и процесуалните правила, поради което счита, че следва да
бъде оставено в сила.
Административен
съд Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената
касационна жалба с оглед наведените в същите касационни основания, прие
следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл.
211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество съгласно чл. 218 от АПК, е неоснователна.
За
да потвърди ел. фиш, Районен съд Пазарджик е приел в мотивите си следната
фактическа обстановка:
Касаторът
е санкциониран за това, че на 07.04.2019 г. със система за контрол на скоростта
на МПС - ATCC -ARH CAM S1 е било заснето
движение по гл. път І-8, км. 170+ 430, посока -
към гр. Септември на лек автомобил „А. .“ с рег. № …със скорост 93
км/ч., при въведено за този участък с пътен знак В 26 ограничение на скоростта
до 50 км/ч. Установен бил собственикът на автомобила в лицето на касатора и
с обжалвания ЕФ последният е
санкциониран за управление на МПС с превишена скорост - 90 км/ч (с отчетен
толеранс за грешка 3 км/ч. спрямо
отчетената скорост ) - нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, като на
основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лв. За този участък, видно
от предоставената от АПИ информация по делото било налице ограничение на
скоростта до 50 км/ч, въведено с поставени знаци В 26 в двете посоки на
движение (конкретно в посоката на движение на касатора – на км. 170+ 200).
При
така установеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен
състава на нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като нарушението е доказано от
АНО, върху когото лежи доказателствената тежест. В тази връзка настоящият
касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърден ел.
фиш и счита, че няма смисъл да ги повтаря. Първоинстанционният съд правилно е
приел, че от събраните доказателства по делото, които е обсъдил задълбочено, се
установява, че 07.04.2019 г. в 12,12 часа на гл. път І-8, км. 170+ 430, посока
- към гр. Септември, при максимално
разрешена скорост за движение от 50 км/час, въведена с поставен знак В 26 на
км. 170+ 200, е заснет с мобилна радарна система ATCC -ARH CAM S1 и отчетен
толеранс от минус 3 км/час от измерената
скорост, с лек автомобил „…“ с рег. №.., е извършено нарушение на скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство с № 11743bb - установена
стойност на скоростта- 93 км/ч.
Неоснователни
се явяват възраженията в касационната жалба. В конкретния случай
административното наказание на касатора е наложено с електронен фиш, а не с
наказателно постановление, каквато възможност е предвидена в ЗДвП. Електронният
фиш съгласно чл.189, ал.8
от ЗДвП подлежи на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата на чл.189,
ал.11 от ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в
сила наказателно постановление. Следователно ел. фиш се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията
за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само
посочените в чл.189, ал.4,
изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да
се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура
на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. В тази посока е и ТР № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. Същите съображения важат и по
отношение на датата на издаване на ел. фиш, тъй като тя не е част от
задължителните реквизити определени в чл.189, ал.4,
изр.2 от ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че от формална страна ЕФ
отговаря на законовите изисквания, тъй като процедурата е значително
по-олекотена от тази по ЗАНН и законът определя точно и изчерпателно условията,
при които може законосъобразно да се издаде електронен фиш. Тези условия са
лимитативно изброени в чл.189, ал.4
от ЗДвП и се заключават в установяване и заснемане на
административното нарушение с техническо средство, в отсъствие на контролен
орган и на нарушител. Съгласно § 6, т.65 ДР на ЗДвП: „Автоматизирани технически
средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. В конкретния казус нарушението е констатирано и заснето с мобилна
радарна система, за чието използване на посоченото място и време е представен надлежен
протокол и снимков материал. Системата представлява одобрен тип техническо
средство, отговаря на метрологичните изисквания и към момента на установяване
на нарушението е била технически изправна.
При
издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и
материалният закон е приложен правилно. Видно е, че ЕФ е издаден в
законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална
компетентност на своя издател. Негово съдържание съответства на изискванията на
чл.189, ал.4,
изр.2-ро от ЗДвП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на
чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от
техническото средство, изведени на фотос от заснетия клип. Описано е
нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта,
В
заключение - обжалваният ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити. А от
събраните по делото доказателства безспорно се установява осъществен състав на
нарушение по чл.21, ал.1
от ЗДвП. По делото не се спори, че лекият автомобил, заснет с
мобилната радарна система, е собственост на касатора. Той е
индивидуализиран с три имена и ЕГН и е посочено, че ел. фиш се издава на собственика
на МПС. Следва да се отбележи по отношение на авторството на деянието нещо
много важно - в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от
законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189, ал.5
от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на
МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. В законоустановения срок
такива действия не са предприети от страна на жалбоподателя. При това положение
същият правилно е бил санкциониран за констатираното нарушение. В този смисъл
авторството на нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано. По
делото не се представиха доказателства в срока по чл.189, ал.5
от ЗДвП жалбоподателят да е представил в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението. В тази връзка с оглед субекта на нарушението -
физическото лице – ползвател на автомобила, с който е извършено нарушението,
правилно е определен и видът на санкцията – глоба. Размерът на санкцията е съобразен с
предвидения такъв в чл.182, ал.2,
т.4 от ЗДвП за превишаване на скоростта на движение извън населено
място, при въведено ограничение на скоростта на движение с пътен знак.
С
оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на касатора, чрез налагане на
предвидената глоба в абсолютно определен в закона размер, съответен на стойността
на превишението.
При
разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Настоящият съдебен състав
счита, че решението на Районен съд Пазарджик не страда от сочените в жалбата
пороци. В решението на Районен съд Пазарджик действително е допусната на едно
място в мотивите техническа грешка, като е посочено, че „процесният автомобил е
регистриран поради движението си със скорост 158 км/ч (при предвидена и от производителя
на измервателния уред като компонент в системата възможна грешка до 3% и тя е
редуцирана до 153 км/ч с издадения ЕФ)“. Тази грешка не влияе по никакъв начин
на правилността на решението и не поставя под съмнение изводите на съда, тъй
като на няколко други места съдът е коментирал скоростта на движение на
касатора и е посочил правилната такава, включително и в установената фактическа
обстановка, т.е. изводите на съда почиват на правилно установена фактическа
обстановка.
По
изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1
от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на
обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде
оставено в сила.
По
делото липсва искане за присъждане на разноски от страна на ответника по
касационната жалба.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,
Административен съд Пазарджик
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 382/30.06.2020 г. постановено по АНД № 424/2020 г. по описа на
Районен съд Пазарджик.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/