№ 186
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Г. Стоев
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100513746 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20174740/20.08.2021г. по гр.д. № 30297 по описа за 2020г .
на Софийски районен съд, 169-ти състав е признато за установено, че
„З.”ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„******* дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: гр. София, ул. „*******
на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД
сумата от 216,77лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
29.11.2019г., до изплащането й, представляваща цена на потребена топлинна
енергия в апартамент № 59 в гр. София, ж.к. ******* за периода от
01.10.2016г. до 30.04.2019г.;сумата от 28,38лв. представляващи цена на
дяловото разпределение на енергията за същия период от 01.10.2016г. до
30.04.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
68897 по описа за 2019г. на СРС, като „З.”ЕООД, ЕИК ******* със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. „******* е осъдено да заплати на
Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: гр. София, ул. „******* на основание на чл.
78, ал.1 от ГПК разноски по исковото дело от 651,41лв. и разноски по
заповедно дело от 63,04лв., като неоснователни са отхвърлени исковете за
горница над 216,77лв. до 223,65лв. и за лихва за забава в размер на 34,57лв. за
периода от 01.12.2016г. до 30.04.2017г. и за лихва за забава на плащането
цената на дяловото разпределение в размер на 5,06лв. за периода от
30.11.2016г. до 20.11.2019г.
1
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. №
25142027/24.09.2021г., идентична с въззивни жалби вх. №
25141278/21.09.2021г., вх. № 25144487/29.09.2021г., изпратена по пощата на
21.09.2021г., вх. № 25154375/20.10.2021г., изпратена по пощата на
12.10.2022г. на ответника по исковете „З.”ЕООД, ЕИК ******* в частта, с
която исковете са уважени . Изложило е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на материалния закон,
необосновано. Посочило е , че в случая не можело да се приложи
разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД, това било недопустимо. Не било доказано
обогатяване на ответника, което да е в причинно-следствена връзка с
обедняването на ищеца.
Въззиваемият- ищец „Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* е оспорил жалбата.
Посочил е, че решението е правилно в обжалваната част.. Претендирал е
разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2012996/13.07.2020г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: гр. София, ул.
„******* срещу „З.”ЕООД, ЕИК *******, с която е поискало от съда да
признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.
59 и чл. 86 от ЗЗД , че „З.”ЕООД, ЕИК ******* дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК
******* заплащане на сумата от 223,65лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 29.11.2019г., до изплащането й, представляваща
цена на потребена топлинна енергия в апартамент № 59 в гр. София, ж.к.
******* за периода от 01.10.2016г. до 30.04.2019г.; лихва за забава на
плащането на главницата от 223,65лв. в размер на 34,57лв. за периода от
01.12.2016г. до 30.04.2019г. сумата от 28,38лв. представляващи цена на
дяловото разпределение на енергията за същия период от 01.10.2016г. до
30.04.2019г.; лихва за забава на плащането цената на дяловото разпределение
в размер на 5,06лв. за периода от 30.11.2016г. до 20.11.2019г., за които е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 68897 по описа за 2019г.
на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че между страните
не е подписан договор за доставка на топлинна енергия за стопански
нужди в имота, ответникът потребявал енергия в имота и така се обогатил
със стойността й и с тази на цената на дялово разпределение за сметка на
обедняването на ищеца, изпаднал в забава на плащането на сумите,
забавата настъпвала съобразно ОУ за стопански нужди- след получаване
на издадената фактура, а и изпратил покана за плащането им. Имотът
бил собствен на ответника – юридическо лице и в него топлинната енергия се
потребявала за стопански нужди. Възникването на договорни
правоотношения при тази хипотеза изисквало сключването на писмен
договор, но такъв не бил сключен, поради което и отношенията на страните се
2
уреждали по правилата на неоснователното обогатяване, но приложение
намирали и Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди. В имота била потребена енергия в количества и на стойност, за които е
предявен иска, дължало се и възнаграждение за дяловото й разпределение,
ответникът бил изпаднал в забава на плащанията им.
Ответникът „З.”ЕООД, ЕИК ******* в предоставения срок е оспорил
исковете. Навел е твърдения, че иск е недопустим и неоснователен, няма
облигационна връзка между страните, не е абонат на дружеството, не ползва
услуги на ищеца.
По делото е приложено заповедно дело № 68897/2019г. по описа на СРС,
съгласно което по заявление вх. № 3066970/29.11.2019г. по чл. 410 от ГПК е
издадена заповед, с която е разпоредено„З.”ЕООД, ЕИК *******да заплати
на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* сумата от 223,65лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 29.11.2019г., до изплащането й, представляваща
цена на потребена топлинна енергия в апартамент № 59 в гр. София, ж.к.
******* за периода от 01.10.2016г. до 30.04.2019г.; лихва за забава на
плащането на главницата от 223,65лв. в размер на 34,57лв. за периода от
01.12.2016г. до 30.04.2019г. сумата от 28,38лв. представляващи цена на
дяловото разпределение на енергията за същия период от 01.10.2016г. до
30.04.2019г.; лихва за забава на плащането цената на дяловото разпределение
в размер на 5,06лв. за периода от 30.11.2016г. до 20.11.2019г., съдебни
разноски от 75лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен на
08.06.2020г., на 17.06.2020г. длъжникът е оспорил заповедта, на 24.06.2020г.
заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в
едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на
вземанията по заповедта и такива е представил на 13.07.2020г.
По делото е приет неоспорен от страните АДС № 2335/18.11.1982г.,
съгласно който ап. № 59 в гр. София, ж.к. ******* сега включен в ******* е
предаден срещу заплащане на Зонт на основание на ПМС № 64 по решение по
протокол № 43/29.05.1990г. на ОбНС „Л.”.
Прието е писмо от ищеца до ответника от 14.10.2019г., с което ищецът е
посочил, че за имота е открита партида с абонатен № 377769, поканил е
ответника да сключи писмен договор за доставка на топлинна енергия в този
имот и го е поканил да плати натрупаните към него момент задължения
Прието е възражение на ответника до ищеца от 03.10.2019г., с което е
оспорил дължимостта на сумите, сочейки че са погасени и по давност.
Приет е констативен протокол от 16.05.2012г., съгласно който в сградата в
ж.к Л., *******, вх.2 в гр. София съществува техническа възможност за
прилагане на дялово разпределение на енергията, но няма сключен договор от
етажните собственици за същото.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по
3
делото и проверки при ищеца е посочило, че за процесния период на
ответника е начислена само сума за сградна инсталация съобразно обема на
имота, реално потребената енергия е в размер на 216,77лв.
С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза
вещото лице е посочило след запознаване с документи по делото и проверки
при ищеца, че няма данни за платени от ответника суми за процесния период,
начислена била цена на дялово разпределение на енергията в размер на
28,38лв
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД .
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че от приетите по делото АДС, по делото се установява че
ответникът е бил собственик на имота през процесния период. Това
обстотяелство не е спорно между страните.
Ответникът е търговец, поради което и при съобразяване на действащите
през процесния период разпоредби на § 1, т. 33а и т. 2а от ДР на ЗЕ, за да
възникне валидно правоотношение между страните за доставка на топлинна
енергия, съответно за дяловото й разпределение е необходимо да се сключи
писмен договор за същото между страните – аргумент от чл. 149, ал.1,т. 3 от
Закона за енергетиката. Това е така, защото ответникът е търговец и като
такъв по презумция може да потребява топлинна енергия за задоволяване на
небитови нужди. В конкретния случай страните по делото не спорят, че не са
сключили договор за доставка на топлинна енергия в имота за процесния
период. Твърденията на двете страни за същото са еднозначни, поради което
и съдът приема за установено, че правоотношенията между страните за
доставка на топлинна енергия в имота се урежда по правилата на
неоснователното обогатяване. За да се уважи иска по чл. 59 от ЗЗД следва да
се установи разместване на блага, при което е настъпило обедняване на
4
ищеца, обогатяване на ответника, като не е нужно между двете да има
причинно-следствена връзка. Достатъчно е обедняването и обогатяването да
произтичат от общи факти.
Съдът приема за установено по делото, че процесния имот се намира в
топлоснабдена сграда, в която се потребява енергия както за отопление, така
и за горещо битово водоснабдяване, че в имота няма отоплителни тела, не се
е потребявала енергия за горещо битово водоснабдяване, начислена е само
стойност на сградна инсталация съобразно обема на имота, като стойността на
реално потребената енергия в имота е в размер на 216,77лв. за периода, както
и за цена за дяловото и разпределение в размер на 28,38лв. което е
извършвано от ищеца. Тези обстоятелства се установяват от приети по делото
неоспорени от страните заключения по съдебните експертизи, които съдът
кредитира като верни, задълбочени и неопровергани от другите
доказателства, неоспорени от страните. При така установеното съдът приема
че за ответника е възникнало валидно задължение към ищеца за заплащане
на горепосочените суми , с които суми ответникът се е обогатил за сметка на
обедняването на ищеца. В случая начислената сума е само за сградна
инсталация, която не зависи от потребление на топлинна енергия в имота за
отопление с индивидуални отоплителни тела, както и от потребяването на
енергия за горещо битово водоснабдяване. Начисленията за сградна
инсталация се определят от обема на имота, а не от потреблението на енергия
в него. По делото не се твърди и не се установява ІІІ-то лице да е ползвало
имота, поради което и съдът приема, че ответникът по исковете носи
отговорност пред ищеца за заплащане на енергията за сградна инсталация за
имота през процесния период.
При така възприетото съдът приема че решението на СРС в обжалваната
част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема че отговорността за разноски за
производство пред СГС следва да се остави в тежест на въззивника,
въззиваемият не е доказал, че е направил разноски по делото и такива не му
се следват. Подаденият отговор на жалбата е бланкетен, не обосновава извод,
че на въззиваемия се следват разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТЪВРЖДАВА Решение № 20174740/20.08.2021г. по гр.д. № 30297 по
описа за 2020г. на Софийски районен съд, 169-ти състав в обжалваната част.
Решението е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6