Присъда по дело №1604/2021 на Районен съд - Варна

Мотиви към присъда по НОХД № 1604 по описа за 2021г. на Районен съд -
Варна, I-ви наказателен състав

Подсъдимата Г. С. Ю. е предадена на съд по обвинение по чл.183, ал.1
от НК, за това, че през периода от м.май 2012г. до м.юни 2020г. включително
в с.Старо Оряхово, обл. Варна, след като била осъдена с Решение №1029 от
16.03.2012 г. по гр.дело №15146/2011г. на Районен съд-Варна, влязло в
законна сила на 18.04.2012г., да издържа свой низходящ - сина си ИВ. АС.
ИЛ., роден на 25.06.2004г., чрез неговия баща и законен представител АС.
ИВ. ИЛ., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две
месечни вноски- 98 месечни вноски от по 150 лева, общо в размер на 14700
лева.
В съдебно заседание подсъдимата, редовно призована, не се явява.
Изпраща процесуален представител, който предлага да бъде даден ход на
делото. Доколкото обвинението не е за тежко умишлено престъпление и
участието на подсъдимия не е задължително, съдът намери, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на делото в отсъствието на Ю., като
прецени, че присъствието й не е необходимо за разкриването на обективната
истина.
При проведеното разпоредително заседание не са направени
възражения и искания по въпросите по чл.248, ал.1, т.3 от НПК.
Определението по чл.248, ал.1, т.3 от НПК не е обжалвано или протестирано
и е влязло в сила, с последиците по чл.248, ал.3 от НПК.
В съдебното заседание прокурорът поддържа така повдигнатото
обвинение и предлага на съда да признае подсъдимата за виновна, като й
наложи наказание лишаване от свобода около минималния допустим размер,
изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения защитникът- адв.И. изразява становище,
че не е осъществен състава на процесното престъпление, тъй като не е
установено наличието на субективния елемент на деянието. Счита за
недоказано подсъдимата да е знаела за постановяването на съдебното
решение, с което е осъдена да заплаща издръжка на сина си. Намира и че
неплащането на издръжка не е съзнателно, тъй като подсъдимата се е
намирала в обективна невъзможност да изпълнява алиментните си
задължения поради влошеното си здравословно състояние. Моли за
постановяване на оправдателна присъда.
В хода на досъдебното производство подсъдимата е отказала да дава
обяснения. От нейно име адв.И. изразява последна дума, в която заявява, че
подсъдимата към 2018г. не е била уведомена за воденото срещу нея
гражданско дело.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното: Подсъдимата и св.АС. ИВ. ИЛ. били фактически съпрузи, като от
1

съжителството си имали родено едно дете-ИВ. АС. ИЛ., роден на 25.06.2004г.
След раждането на детето отношенията между родителите се влошили и те се
разделили, като синът останал да живее с баща си в дома му в с.Старо
Оряхово, обл.Варна. С решение от 16.07.2009г., постановено по гр.д.
№9906/08г. по описа на ВРС подсъдимата била лишена от родителски права,
като упражняването на родителските права били предоставени на бащата, при
когото било определено и местоживеенето на детето. Подсъдимата се
установила трайно извън страната, като първоначално живеела във Франция,
а впоследствие се преместила в Германия, където живее и понастоящем.
Междувременно, с Решение №1029 от 16.03.2012 г. по гр.дело
№15146/2011г. на Районен съд-Варна, влязло в законна сила на 18.04.2012г.,
подсъдимата била осъдена да заплаща на сина си И.И. месечна издръжка в
размер на 150,00 лева. Производството по делото протекло в отсъствие на
подсъдимата, с участие на особен представител-адв.П.-Ф., която не успяла да
осъществи контакт с Ю.. През м.07.2018г. при завръщането си в страната
подсъдимата узнала за решението, с което е осъдена да заплаща издръжка на
сина си- на 27.07.2018г. била разпитана като свидетел по образуваното по
този повод досъдебно производство, като споделила с майка си-св.С. за
постановеното решение. Въпреки че вече била уведомена, че е осъдена да
заплаща издръжка в присъдения размер на сина си, подсъдимата не
изпълнявала задълженията си, като през периода от м.юли 2018г. до м.юни
2020г. включително не заплатила никаква част от дължимите суми. За
посочения период тя не изплатила общо 24 месечни вноски, като общия
размер на неплатената сума възлизал на 3600 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от
показанията на свидетелите М. Б. П.-Ф., АС. ИВ. ИЛ. (дадени в съдебно
заседание и прочетени от съда по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК), Е.
Д. А. и Н. АНТ. С. (дадени в съдебно заседание и прочетени от съда по реда
на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК), както и от присъединените на основание
чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.
С най-съществено значение за изясняването на делото са показанията
на св.И., тъй като той предоставя информация за дължимите и незаплатени от
подсъдимата суми. Макар и същият да не е непредубеден свидетел, предвид
влошените му взаимоотношения с Ю. /видно от изявленията му в съдебно
заседание/, показанията му следва да бъдат кредитирани, тъй като
кореспондират на останалите доказателства по делото, като се явяват от
решаващо значение за формирането на фактическите изводи на съда. От
показанията на св.С. се установява, че в началото на лятото на 2018г.
подсъдимата безспорно вече е била уведомена за постановеното по
отношение нея осъдително решение.
Сред приложените писмени доказателства с най-голямо значение е
приложеното копие от Решение №1029 от 16.03.2012 г. по гр.дело
№15146/2011г. на Районен съд-Варна, справка от ДСИ М. М., жалба от
2

св.А.И. и др., които изцяло подкрепят фактическите изводи на съда.
Предвид събраните по делото доказателства съдът приема за
установено, че подсъдимата е узнала за постановеното по отношение нея
съдебно решение през м.юли 2018г., когато е била разпитана като свидетел по
случая. В тази насока са и показанията на св.С., пред която подсъдимата е
споделила, че е узнала, че е осъдена да заплаща издръжка на сина си.
Действително, в показанията на св.И. (прочетени от съда по реда на чл.281,
ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК) се съдържат данни, че подсъдимата е узнала в по-
ранен момент за съдебното решение-през 2013г. или през 2014г. Принципно
липсват основания показанията на свидетеля да не бъдат кредитирани.
Същите обаче не са достатъчно конкретни, като И. е заявил, че не си спомня
точно кога е показал на подсъдимата съдебното решение. При това положение
да се приеме за установено, че подсъдимата е узнала за решението през 2013г.
или през 2014г. би означавало присъдата в тази й част да почива на
предположения, а това е недопустимо по силата на чл.303, ал.1 от НПК.
Поради това съдът прие за доказано, че Ю. е узнала, че е осъдена да заплаща
издръжка през м.юли 2018г., тъй като са налице безспорни доказателства в
тази насока.
Предвид всичко изложено и при липсата на доказателства,
удостоверяващи направени през периода м. юли 2018г.-м.юни 2020г.
плащания, съдът приема изложената фактическа обстановка за установена по
несъмнен начин.
От приложения бюлетин за съдимост на подсъдимата се установява,
че същата е неосъждана както към инкриминирания период, така и
понастоящем.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира,
подсъдимата следва да бъде призната за виновна в извършването на
престъпление по чл.183, ал.1 от НК, тъй като безспорно съзнателно не е
изпълнила задължението си да издържа свой низходящ в размер на повече от
две вноски, след като е била осъдена с влязло в сила съдебно решение. В
практиката си ВКС приема, че за да е съзнателно неизпълнението на
задължение за заплащане на издръжка е необходимо извършителят да е
изградил представи за наличието на съответното задължение и за това за
какъв период от време не е внесъл дължимите суми, като преследва
настъпването на общественоопасните последици или допуска /примирява се/
с престъпния резултат /изпадането в забава/. За доказването на субективната
страна на деянието е необходимо установяването на обективната възможност
за изпълнение на задълженията и липса на пречки от непреодолим характер,
препятстващи заплащането на издръжка /Решение №47/12г. на ВКС, III н.о./.
В случая подсъдимата е узнала през м.юли 2018г. за задължението си да
заплаща издръжка. Налице е била обективна възможност за подсъдимата да
заплаща издръжка, тъй като тя е в трудоспособна възраст. Действително,
налице са данни, че Ю. е страдала от тежко заболяване и е претърпяла
3

оперативно лечение. Представените медицински документи обаче касаят по-
ранен период, като няма данни след м.юли 2018г. подсъдимата да е
провеждала лечение за заболявания, които да не й позволяват да работи. Не са
представени и такива, които да установяват, че през процесния период същата
е била лишена от възможност да полага труд поради здравословното си
състояние. Събрани са също така доказателства, че Ю. притежава недвижимо
имущество. При това положение и при липсата на данни за наличието на
пречки от непреодолим характер за заплащане на издръжка следва да се
приеме, че Ю. е изпаднала в забава съзнателно. Обстоятелството, че
подсъдимата е била с ниски доходи, е без значение за наказателната й
отговорност, тъй като не е имало пречка да предприеме действия по
повишаване на доходите си чрез намиране на подходяща работа или по друг
начин. Както изтъква в практиката си ВКС, на отговорността на родителя да
издържа своите деца не може да се противопостави доводът за липса на
работни места в населеното място, в което живее подсъдимият, при
положение, че през инкриминирания период не са предприети действия за
намиране на работа в друго населено място /Решение №188/11г. на ВКС, III
н.о./. В практиката си ВОС също подчертава, че задължението за издръжка e
ежемесечно, тъй като по своята същност тя е предназначена да задоволява
ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се
издържат от личните си имущества. Затова за неплатената издръжка за
времето, за което същата се дължи въз основа на съдебно решение,
подсъдимият носи не само гражданска, но и наказателна отговорност. За да
бъде освободен от задължението си за даване на издръжка, за която е осъден,
деецът следва да представи безспорни доказателства, че е давал такава. Целта
на издръжката е да се осигурят средства за съществуването на малолетните
или непълнолетни низходящи, които не могат сами да се издържат от
имуществото си или са неработоспособни. Обстоятелството, че подсъдимият
е имал финансови и здравословни затруднения, не го освобождава от
задължението му да дава издръжка на децата си. (Решение № 260027
/23.7.2020г. по ВНОХД № 175 по описа на ВОС за 2020г.).
Деянието е извършено с пряк умисъл, като подсъдимата е съзнавала
неговия общественоопасен характер и се е съгласила с настъпването на
общественоопасните му последици.
Не са налице основанията за приложението на благоприятната
разпоредба на чл.183, ал.3 от НК, според която деецът не се наказва, ако
преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни
задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия,
поради обстоятелството, че задължението на подсъдимата не е изпълнено.
По изложените съображения съдът намери, че подс.Ю. следва да бъде
призната за виновна в извършването на престъплението, в което е обвинена,
но за част от инкриминирания в обвинителния акт период. Предвид
събраните доказателства съдът прие за недоказано подсъдимата да е
съзнавала обективните признаци на деянието и конкретно-че е осъдена да
4

заплаща издръжка, преди м.юли 2018г. Следователно през периода м.май
2012г.-м.юни 2018г. включително същата не е осъществявала от субективна
страна състава на процесното престъпление, тъй като не е бездействала
умишлено. Поради това съдът призна Ю. за невиновна по първоначално
повдигнатото й обвинение, че е извършвала престъплението и през периода
от м.май 2012г. до м.юни 2018г. включително, през който период не е
заплатила общо 74 месечни вноски от по 150 лева, общо в размер на 11 100
лева.
При определяне на наказанието на подсъдимата Ю. съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства влошеното й здравословно
състояние и липсата на данни да реализира доходи. Като отегчаващи
обстоятелства съдът отчете значителния период на неизпълнение на
задължението, както и големият брой неплатени вноски. При така
установеното и като отчете най-вече данните за здравословното състояние на
подсъдимата, съдът намери, че наказанието следва да бъде определено с оглед
наличието на изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, като
прецени, че в конкретния случай и най-лекото предвидено в закона наказание
би се оказало несъразмерно тежко, поради което и на основание чл.55 ал.1,
т.2, б.В от НК замени предвиденото в закона по-леко наказание пробация с
глоба, но в размер над минималния, предвиден в закона (с оглед
констатираните отегчаващи обстоятелства), а именно триста лева.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

5

Номер на акта:	128
Дата:	16 декември 2021 г. (в сила от 1 януари 2022 г.)
Съдия:	Ивелина Димова

Дело:	20213110201604
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 април 2021 г.

Присъда по дело №1604/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите