Номер 9711.11.2020 г.Град гр.Силистра
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Силистра
На 27.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Огнян К. Маладжиков
Секретар:Данаила Т. Георгиева
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Въззивно гражданско
дело № 20203400500323 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Т. П. с ЕГН ********** против
Решение № 18/31.01.2020 г. по гр.д.№ 168/2019 г. на Дуловския районен съд,
с което е признато за установено, че съществува вземане на Държавен фонд
„Земеделие“ с ЕИК ********* против жалбоподателката за сумата от общо
6032,80 лева, представляваща неизпълнено задължение по договор за кредит
за закупуване на фураж 19175008/25.11.2010 г. и два броя анекси към него, от
която: главница в размер на 5280,00 лева; обезщетение за забава в размер на
752,80 лева за периода 27.11.2012-28.04.2014 г.; ведно със законната лихва
върху главницата от 5280,00 лева, считано от 29.04.2014 г. до окончателното
плащане; за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 93/29.04.2014 г. и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 190/2014 г. на РС-Дулово.
За да постанови обжалвания акт, Дуловският районен съд е приел, че
страните по делото са обвързани от договор за предоставяне на кредит и
средствата, дадени по него в размер на 5280 лева, подлежат на връщане, а не
се безвъзмездна помощ. Държавната помощ по заема се изразява в по-ниския
лихвен процент в сравнение с пазарния.
Жалбоподателката счита решението за неправилно, постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Моли за неговата отмяна
1
и отхвърляне на иска. Излага следните доводи: Съгласно Регламент (ЕО) №
1535/2007 г. на нея са и отпуснати средства в рамките на лимита от 7500 евро
за три години, а в заявленията, които е подавала през годините, не и се води
̀
задължение за сумите, установени в обжалваното решение. При запитвания
към ДФ „Земеделие“ не и е давана каквато и да е информация за дължими
̀
суми по кредит. С това си обяснява и факта, че сметката, която и е била
̀
дадена от ДФ „Земеделие“ гр. Силистра, за заплащане на дължимата лихва, е
била на ДФ „Земеделие“, Областна дирекция Благоевград. В исковата си
молба ищецът сочи, че към датата на подаване на иска задълженията по
договора за кредит са погасени. Според жалбоподателката погасяването чрез
прихващания е незаконосъобразно, без уведомление до нея; което наред с
липсата на информация за кредита, е довело до това, че, вместо да си плати
задълженията своевременно, са се трупали лихви в продължение на пет
години. В резултат на това погасената сума е по-голяма от дължимата.
Действията на служителите на фонда са незаконосъобразни, тъй като
вземането не е събрано по предвидения в закона ред.
Няма постъпил отговор от въззиваемия.
В съдебното заседание жалбоподателката се явява лично и с
упълномощен представител, доразвиват доводите си от жалбата, включително
в писмени бележки. Акцентират върху разликата в сумите, за които е сключен
договорът за кредит и подписаният запис на заповед. Считат, че разликата от
1056 лева, която е точно 20 % от сумата по кредита, е следвало да се
предостави на земеделския производител като безвъзмездна помощ „de
minimis”, на която има право. Тъй като това не било сторено, становището,
което застъпва страната, е, че в такъв случай сумата от 5280 лева следва да се
счита за безвъзмездна помощ. Убежденията на жалбоподателката се
подхранват от липсата на отбелязване във формулярите на заявленията, с
които впоследствие е кандидатствала за други субсидии, че има задължения
по кредити, освен една сума от 107 лева и няколко стотинки.
Въззиваемата институция се представлява от упълномощен
юрисконсулт, който оспорва жалбата. Обяснява, че по указания на
висшестоящ орган обезпеченията на отпуснатите кредити е следвало да са в
размер на 120 процента от размера на кредита и затова сумата по записа на
заповед, който е приет по делото, е съобразена с указанието. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение.
Силистренският окръжен съд, като взе предвид предявения иск и
отговора на исковата молба, твърденията на страните и събраните пред
районния съд доказателства, оплакванията във въззивната жалба и
наведените доводи и съобразявайки относимите законови норми, намира от
фактическа и правна страна следното:
Обжалваното решение е валидно. Същото е постановено в
производство по реда на чл. 422 от ГПК, след като срещу Заповед №
93/29.04.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
2
по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 190/2014 г. на РС Дулово, е
постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, а в указания от съда срок по чл.
415, ал. 4 от ГПК заявителят е предявил установителния иск за вземането,
предмет на заповедта за изпълнение. Особеното в случая е, че заповедта по
чл. 417 от ГПК за незабавно изпълнение не е връчена чрез съдебен
изпълнител, както разпорежда чл. 418, ал. 5 от ГПК, а длъжницата сама е
разбрал за нея, след като в деловодството на Дуловския районен съд се е
запознала с ч.гр.д.№ 190/2014 г. Това обстоятелство не изключва правния и
̀
интерес от подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, преди изобщо да е
започнал да тече срокът за него, тъй като заповедта съществува в правния
мир, а целта на възражението е да се повдигне спор за претендираното от
заявителя материално право. Фактът, че заповедта и издаденият въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение изпълнителен лист никога не са
били предавани на съдебен изпълнител за образуване на изпълнително дело
се признава от ищеца още в исковата молба. Нещо повече: държавната
институция заявява, че се е удовлетворила за вземането си извънсъдебно чрез
прихващания със суми, които впоследствие, след издаване на заповедта за
изпълнение, са станали дължими към жалбоподателката. Към момента на
образуване на исковото производство вземането, за което е издадена
заповедта за изпълнение, се твърди да е погасено. Ищецът обосновава
правния си интерес от водене на делото с дадените му указанията от
заповедния съд по чл. 415 от ГПК.
Силистренският окръжен съд, съобразявайки тълкувателните мотиви
на т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, приема, че обжалваното решение е допустимо, постановено
е по допустим иск. Това е така, защото с разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК
искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. От този момент настъпват материалноправните му
последици. Обективните предели на силата на пресъдено нещо се
разпростират относно съществуването на правото както към момента на
приключване на съдебното дирене, така и към минал момент – от деня на
неговото възникване. Затова съдът по исковото производство трябва да
съобрази фактите, които са от значение за спорното право, настъпили от
момента на подаване на заявлението до приключване на съдебното дирене в
производството по установителния иск. Признанието на ищеца в исковата му
молба, че към момента на предявяването и вземането, за което е поискана и
̀
издадена заповедта за изпълнение, е погасено чрез прихващане, без да е
образувано изпълнително производство по издадения изпълнителен лист,
обуславя отхвърляне на установителния иск за същото вземане. Въпреки това
установяването на права, които са съществували в миналото, но са погасени
или прекратени при приключване на съдебното дирене, е допустимо при
наличието на правен интерес. Държавен фонд „Земеделие“ има правен
интерес, доколкото срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от
длъжницата по чл. 414 от ГПК и съдът по заповедното производство е указал
на заявителя да предяви иск по реда на чл. 422 от ГПК в едномесечен срок, с
предупреждение за последствията, ако не го стори, а именно: заповедта за
3
изпълнение ще бъде обезсилена, както и издадения изпълнителен лист.
Респективно материалноправните последици от предявяването на
установителния иск не биха настъпили с ефекта по чл. 422, ал. 1 от ГПК –
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
защото самото подаване на заявление не прекъсва погасителната давност за
вземането.
Обстоятелството, че след издаването на заповедта за изпълнение
вземането е погасено и искът следва да се отхвърли, налага разглеждането на
спора дали правото, за което е издадено изпълнителното основание, въобще е
възникнало в миналото, или никога не е съществувало. Съгласно цитираното
тълкувателно решение това установяване се обхваща от обективните предели
на силата на пресъдено нещо.
Сключеният между страните договор № 19175008 от 25.11.2010 г. за
предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или
фуражни компоненти, е с ясен предмет, който недвусмислено се извежда
както от заглавието, така и от съдържанието му. С т. 3.1.8. и 3.1.9. от него
кредитополучателката се задължава да възстанови предоставения и кредит в
̀
срок до 25.11.2011 г. и да заплати на падежа лихва в размер на 3% годишно.
(л. 10-11 от първоинстанционното дело).
В т. 3.1.2. са посочени възможните обезпечения, които
кредитополучателката се е задължила да предостави, сред които е запис на
заповед. Обезпечения са необходими, когато има какво да се обезпечава, в
случая: връщането на заетата сума.
С анекс № 1 от 31.10.2011 г. падежът е отсрочен за 26.11.2012 г., а
съгласно т. 5 земеделският производител възстановява до 15.11.2011 г.
дължимата лихва по кредита (л. 15-16 от първ.д.).
Задължението за лихва по договора е платено на 15.11.2011 г., видно
от вносната бележка в полза на ДФ „Земеделие“ за сумата от 158,40 лева,
която е точно 3% от 5280 лева (л. 17 от п.д.).
С още един анекс № 2 от 25.01.2013 г. падежът е променен на
29.11.2013 г. (л. 18-19 от п.д.), като са платени лихви по договора с вносна
бележка от 26.11.2012 г. (л. 20 от п.д.).
Въззивният съд не познава такава правна конструкция, която налага
доброволното плащане на лихва по „безвъзмездно“ предоставени суми, за
които се налага да се сключват допълнителни споразумения за отсрочване
датата, на която да бъдат върнати. Становището на жалбоподателката и
нейния процесуален представител за недължимост на получените средства по
договора за кредит е неоснователно, както и всички наведени доводи в тази
насока.
Както самите те сочат в писмените си бележки, приложим към делото е
4
Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 година за
прилагане на членове 87 и 88 от Договора за ЕО към помощите de minimis в
сектора на производството на селскостопански продукти (по-нататък само
Регламента). По-точно съдът намира за относими съображения 1-3, 5, 8 и 15,
както и чл. 3, пар. 2-5, пар. 6, буква а) от Регламента. Обобщеният им прочит
от въззивния съд, налага следния извод: съгласно чл. 87 и 88 от Договора за
ЕО държавните помощи, отпускани на предприятия, нарушават или са
заплаха за нарушаване на конкуренцията на общия пазар, освен в
предвидените изключения, сред които са помощите за улесняване на
развитието на определени икономически дейности или икономически
области, когато такива помощи не оказват неблагоприятно въздействие на
условията за търговия до степен, която противоречи на общия интерес. Затова
системите за подпомагане на държавите членки се държат под постоянно
наблюдение от Комисията. Регламентът предвижда условия, при които
помощите към земеделските производители няма да са в нарушение на чл. 87
и 88 от Договора за ЕО, и те са: в рамките на три последователни данъчни
години помощта не трябва да надхвърля 7500 евро.
Законовата възможност, която е стояла пред жалбоподателката през
годините, да получава държавни помощи в рамките на този лимит, не води по
необходимост до извода, че щом същият не е надвишен в периода 2008-2010
г., значи и сумата от 5280 лева по процесния договор от 2010 г., следва да се
счита за безвъзмездно предоставена. Съгласно Регламента – вж. напр.
съображение 8 и чл. 3, пар. 4, изр. 3, предоставянето на помощи de minimis
може да бъде под форма, различна от предоставянето на безвъзмездни
средства, какъвто е настоящият случай: под формата на заем – чл. 3, пар. 6,
буква а) от Регламента. Помощта се изразява в по-ниския лихвен процент в
сравнение с лихвения процент, при който заемополучателят би получил заем
на свободния кредитен пазар от търговски банки или други кредитни
институции например. И понеже няма как тази помощ във вид на спестени
лихви пряко да се съпостави с безвъзмездно предоставяните помощи, налага
се да се ползва съпоставим показател. В съображение 8 от Регламента е
прието показателят да се нарича „брутен еквивалент безвъзмездни средства“
(БЕБС). С оглед еднаквото, прозрачно и опростено прилагане на правилата за
държавните помощи, за приложими пазарни лихвени проценти по смисъла на
Регламента е прието да се използват референтните лихвени проценти,
определяни периодично от Комисията въз основа на обективни критерии и
публикувани в Официален вестник на Европейския съюз или в Интернет. По
необходимост, и както е указано в цитираното съображение: с оглед
осигуряването на прозрачност, равнопоставеност и правилно прилагане на
тавана de minimis, държавите-членки трябва да използват единна методика за
изчисление на БЕБС. Това изискване изрично е упоменато в т. 1.3. от
процесния договор за кредит.
Самата методика на Министерството на финансите не е събрана по
делото, но на лист 114 от първоинстанционното дело се намира справка,
именувана „Нетен еквивалент на кредит при облекчени условия“. Това
5
писмено доказателство няма решаващо значение за изхода на делото, но с
него нагледно се обяснява взаимовръзката между отделните параметри на
конкретния кредит: главница, лихва, референтна лихва, БЕБС, нетен
еквивалент, както и значението на корпоративния данък за тях. Документът е
във връзка с чл. 4, пар. 1 от Регламента, който гласи, че „когато държава-
членка възнамерява да предостави помощ de minimis на дадено предприятие,
тя писмено го уведомява за потенциалния размер на помощта (изразен в
брутен еквивалент безвъзмездни средства), както и за нейния характер de
minimis…Освен това преди предоставяне на такава помощ съответната
държава-членка трябва да получи от предприятието декларация, в писмена
или електронна форма, относно получаването на други помощи de minimis
през двете предшестващи данъчни години и през текущата данъчна година.“.
Цитираните условия са спазени, видно от заявлението за отпускане на
процесния кредит за 5280 лева (на л. 110-113 от п.д.), в което, наред с
получените през двете предшестващи 2010-а година помощи de minimis в
размер на 1050 лева, жалбоподателката е декларирала, че кандидатства за
минимална помощ de minimis /брутен еквивалент/ в размер на 108 лева.
Макар справката да е именувана „Нетен еквивалент на кредит при облекчени
условия“ в нея се съдържат данни, от които да се изчисли брутният
еквивалент. Посочено е, че размерът на кредита е 5280 лева при лихва 3%, а
референтният лихвен процент е 5,15%. Методиката на Министерството на
финансите явно е такава, че тези параметри водят до брутен еквивалент от
2%, посочен на ред 10-и като „gross grant intensity”, а нетният еквивалент (на
ред 11-и) е 1,8%, която стойност се обяснява с уточнението в чл. 3, пар. 4,
изр. 2 от Регламента, че брутна е стойността преди приспадане на данъци или
други отчисления. Затова в справката на ред 7-и е посочено, че
корпоративният данък е 10%. Така от двата процентни пункта на брутния
еквивалент, редуцирани с 10%, правят точно 1,8 процентни пункта нетен
еквивалент, чиято парична равностойност е изведена на ред 9-и като 97,20
лева. Съдът изчислява с помощта на калкулатор и без необходимост от
специални математически знания, че основата, от която е получена тази
стойност при 1,8% е 5400 лева. А 2% от 5400 лева са точно 108 лева –
толкова, колкото е декларирала жалбоподателката – което доказва, че
справката и е предоставена преди заявлението и така е спазен чл. 4, пар. 1 от
̀
Регламента. Вероятно на ред 8 се съдържа именно БЕБС в паричен израз (108
лева), но това не личи от представеното лошо принтирано копие на
документа, в който целият ред е твърде черен, за да се прочете (сигурно в
оригиналния документ клетките на този ред са в друг цвят за акцент, имайки
предвид че за целите на Регламента е важен точно този показател, а не
нетният еквивалент на безвъзмездната помощ). Излиза, че методологията на
Министерството на финансите е такава, че основата, от която се изчисляват 2-
та процента БЕБС, включва главницата по лихвата и самата стойност на
БЕБС в левове. Договорената сума от 5280 лева, обаче е с незначителните 12
лева по-малка, за да може тя, като се събере със 108-те лева БЕБС, да
достигнат общо 5400 лева; но това пък обяснява защо в последващите
заявления, с които жалбоподателката е кандидатствала за други помощи de
6
minimis, сумата на БЕБС не е заявената 108 лева, а е 107,96 лева (л. 66 и л. 70
от п.д.).
Неоснователно жалбоподателката настоява, че сумата от 107,96 лева е
дължимият за връщане заем от 2010 г., а другите – 5280 лева, са държавна
помощ. Точно обратното е. Текстът в заявленията пред сумата 107,96 лева
действително би могъл да е подвеждащ, защото той буквално сочи на този
извод: „Кредит на животновъдите, свиневъдите, и птицевъдите за закупуване
на фураж и/или фуражни компоненти през 2010 г. – 107,96 лева“, но трябва да
се държи сметка, че той се намира в частта за деклариране на получената
държавна помощ de minimis за периода от две данъчни години преди
годината на подаване на заявлението, каквито са изискванията на Регламента.
Ето защо сумата от 107,96 лева правилно е била генерираната от
информационната система на ДФ „Земеделие“ в декларативната част на
заявленията от 04.07.2011 и 22.06.2012 г. Тази сума не е включена в многото
следващите заявления до ДФ „Земеделие“, първото от които от 29.09.2014 г.
(л. 76-78 от п.д.): защото при тях помощта от 2010 г. вече излиза извън
обхвата на тригодишния период, който следва да се съблюдава съобразно
Регламента.
Твърдението на жалбоподателката, че през годините не е получавала
информация за дължимите от нея суми по договора за кредит от 2010, се
опровергава от събраните доказателства. Освен факта, че самата тя е
кандидатствала за разсрочване на задължението си (л. 121-122, л. 131 от п.д.),
първото успешно връчено и съобщение за размера на дълга, след последния
̀
договорен падеж – 29.11.2013 г., е от дата 27.04.2015 г. (л. 101 от п.д.). В него
фигурира задължението и по кредита в размер на 5280 лева. Следващото
̀
съобщение е от 04.01.2016 г., изпратено по пощата, получено лично от
адресата на 13.01.2016 г.; в него дългът вече е 4843,52 лева (л. 99-100 от п.д.).
Съобщението от 12.12.2016 г., визиращо размера на дълга към 30.11.2016 г., е
получено по пощата лично от адресата на 29.12.2016 г. (л. 97-98 от п.д.).
Последното съобщение е от януари 2019 г., получено по пощата от съпруга на
жалбоподателката на 11.01.2019 г. (л. 95-96 от п.д.). В него дългът по
главницата вече е 107,86 лева. Не трябва тази сума да се бърка с БЕБС, който
е 107,96 лева. Видно е от множеството вътрешни трансфери, протоколи за
прихващания, извлечения от задължението по партидата на длъжника към ДФ
„Земеделие“ (най-вече това на л. 39 от п.д.) и докладните записки, че сумата
от 107,86 лева е последният остатък по дълга, погасен изцяло на 29.01.2019 г.
Освен горните съобщения ДФ „Земеделие“ е изпратил още на
10.03.2014 г., преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, покана за доброволно изпълнение на дълга от 5280 лева,
получена лично от жалбоподателката на 12.03.2014 г. (л. 21-22 от п.д.).
Недоказани са твърденията, че тя многократно е запитвала поделението
на Фонда в гр. Силистра, както и ДФ Земеделие, откъдето не са и давали
̀
никакви обяснения по отношение липсата на отразени задължения в
7
годишните и заявления за отпускане на помощи. Както стана ясно, в
̀
заявленията от 04.07.2011 и 22.06.2012 г не е трябвало и затова не е отразено
задължението на земеделския производител по получения заем през 2010-а
година, а вместо това е трябвало и затова е отразен неговият брутен
еквивалент безвъзмездни средства в размер на 107,96 лева. Единствената
жалба, съдържаща се в досието на земеделския производител при ДФ
„Земеделие“, е тази от 26.03.2013 г., която обаче е адресирана до Областния
управител на Силистра, а той я е препратил на Фонда, откъдето са му
отговорили подробно и обосновано. Дали този отговор е препратен след това
до жалбоподателката не става ясно, но не е било ангажимент на ищеца да
връща отговор директно на жалбоподателката, след като сезираната с жалбата
институция е била ОУ на Силистра, а не ДФ „Земеделие“.
Няма никакво значение за делото фактът, че лихвите по кредита за
първите две години, когато е трябвало да се платят, за да бъде разсрочено
задължението, са били преведени по сметка на ДФ „Земеделие“ – Областна
дирекция Благоевград. Съгласно чл. 75, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите изпълнението е надлежно, когато е направено на овластено от
кредитора лице; когато кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от
него; или когато длъжникът добросъвестно е изпълнил задължението си към
лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено
да получи изпълнението. Няма значение коя точно от трите хипотези е
налице, щом няма възражение от страна на ДФ „Земеделие“, че лихвите са
платени надлежно.
Що се отнася до сумите по записите на заповед, че са в размер на 120%
от главницата по кредита, това обстоятелство намира обяснение в т. 3.1.3. от
договора за кредит, в която е посочено, че общата сума на обезпеченията
следва да осигуряват покритие на кредита в размер на 120%. Следователно
всички доводи, които жалбоподателката черпи от този факт, за обосноваване
на тезата си, че разликата над 100-те процента е трябвало да бъде
безвъзмездна помощ, са неоснователни.
Не е предмет на настоящото дело да се изследва дали прихващанията, с
които ДФ „Земеделие“ е удовлетворил вземането си по кредита, са извършени
законосъобразно.
Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е подадено на
29.04.2014 г., към който момент главницата от 5280 лева не е била погасена
дори частично.
Като краен извод Силистренският окръжен съд намира, че процесното
вземане е валидно възникнало, след като ДФ „Земеделие“ е превело сумата
5280 лева към Дарина Пенкова по силата на договора между тях от 25.11.2010
г.; станало е изискуемо на 30.11.2013 г.; към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК –
29.04.2014 г., непогасени са били главницата от 5280 лева и неоспореното по
размер вземане за лихва от 752,80 лева, натрупана за периода 27.11.2012-
8
28.04.2014; след издаване на заповедта, до предявяване на установителния иск
по реда на чл. 422 от ГПК, вземането е изцяло погасено чрез прихващане.
Като е уважил иска, без да съобрази процесуалното признание на ищеца
и събраните доказателства, че вземането е погасено още преди подаването на
исковата молба, Дуловският районен съд е постановил неправилно съдебно
решение, което следва да се отмени в тази част и вместо него да се постанови
друго, с което установителният иск да се отхвърли, като се посочи изрично,
че правото на вземане е възникнало за ищеца, но е погасено след издаване на
заповедта за изпълнение, без да е образуван изпълнителен процес.
Последното уточнение се налага с оглед т. 9 от ТР 4/18.06.2014 по т.д.№
4/2013 на ВКС, ОСГТК, че не се взема предвид само фактът на
удовлетворението, ако то е осъществено чрез принудително изпълнение.
Не следва да се отменя решението в частта за разноските, с което
ответницата е осъдена да плати на ДФ „Земеделие“ разноските в заповедното
и исковото производство пред районния съд. Първо, с неизпълнение на
задължението си по кредита жалбоподателката е дала повод за образуване на
заповедното производство, и, второ, след като кредиторът не се е възползвал
от способите на принудителното изпълнение и заповедта за изпълнение не е
била връчвана на длъжницата, с подаденото от нея възражение по чл. 414 от
ГПК сама е дала повод за образуване на исковото производство. В случая е
неприложим чл. 78, ал. 3 от ГПК, тъкмо защото извънпроцесуалното и
процесуалното поведение на жалбоподателката са причина за разноските на
ищеца и при това положение тя следва да понесе отговорността за тях – в
този смисъл е Определение № 277 от 14.05.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. №
2432/2014 г., I-во г.о. Нещо повече: както бяха цитирани по горе
тълкувателните мотиви на т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, обективните предели на силата на
пресъдено нещо се разпростират относно съществуването на правото както
към момента на приключване на съдебното дирене, така и към минал момент
– от деня на неговото възникване. Ето защо, въпреки че установителният иск
следва да бъде отхвърлен поради погасяване на вземането, решението все пак
е в полза на ищеца, тъй като правото му е установено към момента на
неговото възникване и към момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
В настоящото производство въззиваемият фонд не е направил разноски
и не претендира юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 18 от 31.01.2020 г. по гр.д.№ 168/2019 г. на
9
Дуловския районен съд В УСТАНОВИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ, като вместо
него
ОТХВЪРЛЯ иска да се признае за установено, че съществува вземане
на Държавен фонд „Земеделие“ с ЕИК ********* против Д. Т. П. с ЕГН
********** за сумата от общо 6032,80 лева, представляваща неизпълнено
задължение по Договор № 19175008/25.11.2010 г. и два броя анекси към него,
от която главница в размер на 5280 лева и лихва за забава в размер на 752,80
лева за периода 27.11.2012-28.04.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.04.2014 г., за което вземане е издадена заповед №
93/29.04.2014 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 190/2014 г. на РС Дулово,
ПОРАДИ ТОВА ЧЕ валидно възникналото вземане е погасено след издаване
на заповедта за изпълнение, без да е образуван изпълнителен процес за него;
и
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение в частта за разноските.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията
на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10