Р Е Ш
Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав, в съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№181/2023г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда начл.145
и сл. Административно процесуален кодекс (АПК) във вр. с чл.38, ал.1 от Закон
за държавната собственост (ЗДС)
Образувано
е по жалба на М.А. ***, подадена чрез пълномощник адвокат Г., срещу Решение
№12/06.01.2023г. на Министерски съвет на Република България, с което на
основание чл.34а, ал.1 във вр. с чл.34б от ЗДС и §1 от ДР на ЗДС саотчужденинаимоти и
частиотимоти - частнасобственост, задържавнануждазаизгражданенаобект:
"Модернизациянапът I-1 /Е-79/ „Видин – Ботевград“, участъкоткм. 61+750
/километражпосъществуващпът I-1/, км.58+128.47 /километражпопроект/ докм.
102+060 /километражпосъществуващпът I-1/ км.99+193 /километражпопроект/
натериториятанаобластитеВидин и Монтана, съгласно ПУП, одобрен с влязла в
силаЗаповед №РД-02-15-14 назаместникминистъранарегионалноторазвитие и
благоустройствотоот 03.02.2021г. в ЧАСТТА мупоотношениенанедвижимиимоти с идентификаторпо КК и КР, като следва:
1.№11137.115.31, с площ от 3,000 дка; 2.№11137.134.20, с площ от 16,001 дка; 3.
№11137.117.25, с площ от 2,999 дка, находящисе в землищетона с.Винище, област Монтана. В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на
административния акт. В съдебно заседание, оспорващият не се явява, като в
писмена молба/становище подадена от пълномощника му адвокат Г., поддържа
жалбата си и моли да бъде уважена, като претендира присъждане на разноски по
делото съобразно представен списък.
Ответника
по делото, чрез процесуалният си представител В.Д., излага доводи в писмено
становище и моли жалбата да се отхвърли.
Заинтересованата
страна Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалният си представител
юрисконсулт Пъневска, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, като
претендира разноски по делото.
Заинтересованата
страна Министерство на финансите не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание, като в постъпило писмено становище от процесуалният му представител
юрисконсулт И., се което моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Заинтересованата
страна Министерство на регионалното развитие и благоустройството не изпраща
процесуален представител, като по делото е постъпило писмено становище от
процесуалният му представител юрисконсулт Василева, с което моли жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна, като претендира разноски по делото.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за
това са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Решение №12/06.01.2023г. на Министерски съвет на
Република България, с което на основание чл.34а, ал.1 във вр. с чл.34б от ЗДС и
§1 от ДР на ЗДС саотчужденинаимоти и частиотимоти - частнасобственост,
задържавнануждазаизгражданенаобект: "Модернизациянапът I-1 /Е-79/ „Видин –
Ботевград“, участъкоткм. 61+750 /километражпосъществуващпът I-1/, км.58+128.47
/километражпопроект/ докм. 102+060 /километражпосъществуващпът I-1/ км.99+193
/километражпопроект/ натериториятанаобластитеВидин и Монтана, съгласно ПУП,
одобрен с влязла в силаЗаповед №РД-02-15-14 назаместникминистъранарегионалноторазвитие
и благоустройствотоот 03.02.2021г. в ЧАСТТА мупоотношениенанедвижимимот с
идентификаторпо КК и КР,като следва: 1.№11137.115.31, с площ от 3,000 дка;
2.№11137.134.20, с площ от 16,001 дка; 3. №11137.117.25, с площ от 2,999 дка, находящисе в землищетона с.Винище, област Монтана.
От фактическа страна по делото се
установява следното:
С Решение №325/19 май
2011г. на Министерски съвет „Участък от път I-1 /Е-79/, Мездра –
Ботевград“; „Видин – Монтана“ обход на гр.Монтана „ е обявен за
републикански път и обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР към Закона за устройство на
територията /ЗУТ/, и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР към ЗДС. За обекта, в
процесният участък, разположен в землищата на територията на община Монтана,
област Монтана, със Заповед № РД-02-15-14/03.02.2021 г. на заместник-министър
на регионалното развитие и благоустройството, влязла в законна сила, е одобрен
подробен устройствен план - парцеларен
план /ПУП-ПП/ обн. Дв. Бр.12/12.02.2021г. За нуждите на теренното осигуряване и
обезпечаване изграждането на обекта и на основание чл.34 от ЗДС, от заинтересованото лице Агенция
"Пътна инфраструктура" е отправено искане от 28.10.2022 г. до МРРБ и
МФ, за иницииране на процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти -
частна собственост, намиращи се в землищата на изброените населени места, за
държавна нужда за изграждане на обект "Модернизация на път I-1 /Е-79/
„Видин – Ботевград“, участък от км. 61+750 /километраж по съществуващ път I-1/,
км. 58+128.47 /километраж по проект/ до км. 102+060 /километраж по съществуващ
път I-1/ км.99+193 /километраж по проект/ на територията на областите Видин и
Монтана. Към искането са приложени коментираните по-горе документи (решение на
МС, заповеди, одобрен ПУП-ПП), а също кореспонденция на инвеститора с Агенция
по вписванията, служби по вписванията в гр. Монтана, предоставената от тях
информация за големина, разположение и собственост на засегнатите от
отчуждаването ПИ, оценителен доклад за определяне на обезщетение, финансова
обосновка и други. Финансовата обосновка от Агенция "Пътна
инфраструктура" за имотите – предмет на отчуждаване е одобрена от
Министъра на финансите. По възлагане от Агенция "Пътна
инфраструктура" за имотите – предмет на отчуждаване е изготвен оценителен
доклад от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение
на поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от одобрен ПУП-Парцеларен
план. На лицензирана фирма е възложено изготвяне на оценка на отчуждаваните
имоти във връзка с договор за възлагане на обществена поръчка, изведен от Агенция „Пътна инфраструктура“ по изх. №
Д-152 от 20.11.2019 г.
След допълнително
извършени уточнения и одобряване на финансовата обосновка, с писмо изх. №
03-07-150/30.12.2022 г., министърът на регионалното развитие и благоустройството
и министърът на финансите, на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, са отправили доклад
до МС, с мотивирано предложение за отчуждаване на имоти – частна собственост, в
посочените землища на територията на Община Монтана. Към предложението е била
приложена и административната преписка от проведеното административно
производство по чл.34 от ЗДС, съдържаща коментираните документи.
Въз основа на предложението Министерският съвет на Република България е издал
оспореното Решение № 12/06.01.2023 г., с което отчуждава за държавна нужда за
изграждане на описания по-горе обект имоти и части от имоти - частна собственост,
подробно описани в приложението – неразделна част от решението, по вид, площ,
местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици, като в
приложението към решението попада и имота собственост на оспорващият.
От събраните по делото доказателства
и приетата съдебно оценителна експертиза, съдът, стига до следните правни
изводи:
Административния акт е издаден от
компетентен административен орган. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването
на имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за изграждането
на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по
предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и
министъра на финансите. В § 1 от ДР на ЗДС, е посочено, че
национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и подробно
посочени инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с решение на
Министерския съвет. С Решение №325/19 май 2011г. на Министерски
съвет е обявен за републикански път „Участък от
път I-1 /Е-79/, Мездра – Ботевград“; „Видин – Монтана“ обход на
гр.Монтана, за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на
територията и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС, тоест обектът, за
който се извършва отчуждаването е национален обект, респективно компетентен да
издаде оспореното решение е Министерският съвет на Република България.
По разбиране на настоящият съдебен състав е спазена предвидената в чл.34б
от ЗДС писмена форма за издаване на оспорения административен акт.
При издаване на оспорения административен акт не се установява да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да дават основание за неговата отмяна.
Основателно
оспорващият претендира, че оспореният административен акт е незаконосъобразен.
Това е така, тъй като равностойнотопаричнообезщетениезаимотите,
предметнаотчуждаване, сеопределя в съответствие с предназначението,
коетосаималипредивлизането в силанаподробнияустройственплан,
койтопредвиждаизгражданенанационаленобект и закойто е налицевлязло в
силаразпорежданезадопусканенапредварителноизпълнение,
възоснованапазарнитеценинаимоти с подобнихарактеристики, намиращисе в
близостдоотчуждавания – чл.
32, ал.2 от ЗДС. В §
1а, т. 1 от ДР на ЗДС
е даденалегалнадефинициянапонятието "равностойнопаричнообезщетение" –
ценатанаотчуждаванияимотиличастотимот, определенапореданатозизакон. Или, паричнообезщетение е
дължимосамозаимотаиличасттаотнего, коятосеотчуждава и
сеформираотоценкатанатозиимот. В §
1а, т. 2 от ДР на ЗДС
е дадено и легалноопределениенапонятието "пазарницени" – товаса
"осредненитецениотвсичкисделки с имотизапокупко-продажба, замяна,
учредяваненавещниправаилипрехвърляненасобственостсрещузадължениезастроителство,
ипотека – обезпечаващапокупко-продажбанаимот, продажбитечрезтърготдържавни и
частнисъдебниизпълнители, държавнитеинституции и общините, както и
другивъзмезднисделки, с изключениенатези с предметидеалничастиотимоти,
покоитопонееднаотстраните е търговец, сключени в рамкитена 12
месецапредидататанавъзлаганенаоценката и вписани в
службатаповписваниятапоместонахождениетонаимота. Ако в рамкитена 12
месецапредидататанавъзлаганенаоценката в
службатаповписваниятапоместонахождениенаимотасавписаниповечеот 20 сделки,
приопределяненапазарнатаценасевзематпредвидпоследнитевписани 20 сделки.
Осредняванетосеизвършвавъзосновананепо-малкоотдвеотносимисделки.Целтанапосоченотоизброяване
е дабъдеопределеносправедливопаричнообезщетяванезаимота и бъдатзащитениинтереситеназасегнатитесобственици,
катосъщитебъдатвъзмезденипарично с ценавъзможнонай-близкадоцената,
коятобихаполучилиприсвободнодоговаряненапазарананедвижимиимоти,
приотсъствиенакаквато и дабилопринуда. Нормативнитеизмененияна ЗДС в ДВ брой
105/2014 г. стесняватощеповечекръганаправнитесделки,
коитомогатдабъдатизползваникатопазарнианалози, катоцелта е
дабъдатползванисамотакивакоитоустановяватдействителнатапазарнаценанасвободнияпазарнанедвижимитеимоти.Следва да се посочи, чеприложим
в разглежданияслучай е и §
1а, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС, въввръзка с изискванетоначл.
32, ал.2 отсъщиязакон,
койтоопределя, че "имоти, намиращисе в близостдоотчуждавания"
саимотите, коитосаразположени в едно и същоземлище в земеделскитетеритории. При разбора на така описания
материален закон, настоящият съдебен състав отбелязва, че административния акт
в оспорената му част е съответен на приложимия материален закон.
Административният акт в оспорената му част е противоречие с целта на закона,
която е всеки собственик да получи равностойно парично обезщетение за имотите
негова собственост, които се отчуждават за нуждите на държавата. Настоящият съдебен състав, съобразява, че Европейския съд
по правата на човека с Решение от 14.05.2020 г. по делото Костов и други срещу
България, по жалба № 66581/2012 г. и № 25054/2015 г. изрично е посочено, че
размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на
имота към датата, на която собствеността върху него е загубена /т. 63 и т.
107/. В мотивите на решението е посочено, че условията за обезщетение съгласно
съответното законодателство са от съществено значение за преценката дали оспорваната
мярка спазва необходимия справедлив баланс и по-специално дали тя налага
несъразмерна тежест за жалбоподателите. Вземането на имущество без плащане на
сума, разумно свързана с неговата стойност, обикновено представлява
непропорционална намеса. Следва да бъде присъждано такъв размер на обезщетение,
който да е в съответствие със стойността на отчужденото имущество, Европейският
съд по правата на човека приема наличието на допуснато нарушение на чл. 1 от Протокол 1 от КЗПЧОС, поради това, че не
е била дадена еквивалентна оценка на отчуждените имоти – земеделски земи, в
съответствие с трайната си практика за липса на съразмерност, ако даденото
обезщетение не съответства на пълната пазарна стойност. От събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав, установява и противоречие на
законовите изисквания относно определянето на равностойно обезщетение с чл. 1 от Протокол 1 от КЗПЧОС. Разрешаването на
това противоречие е предвидено в чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България - международните
договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за
Република България, са част от вътрешното право на страната, като те се ползват
с предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им
противоречат. Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи е
ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. (ДВ, бр.
66 от 1992 г.) и е в сила за Република България от 7 септември 1992 г. В
Решение № 8 от 15.11.2019 г. по к. д. № 4 от 2019 г. Конституционния съд
посочва, че КЗПЧОС, страна по която са всички държави - членки на ЕС, е
интегрирана в националния правен ред, прилага се пряко и с предимство пред
националните законодателни актове, които й противоречат, и обвързва
националните съдилища и органите на публичната власт, тоест за настоящия състав
възниква задължението за пряко приложение на Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи и спазване на посочените от Съда по правата на
човека принципи за равностойно обезщетяване на отнетото от държавата право на
собственост. Дължимото обезщетение следва да бъде определено въз основа на
актуално сключените сделки за покупко-продажба на недвижими имоти, земеделски
земи, при това сключени както между физически и юридически лица, така и само
между физически лица, предвид възможността физическо лице да осъществява
дейност като търговец/земеделски производител и използването на земеделските
земи по стопански начин от него.
В тази връзка следва
да се отбележи, че динамиката на инфлационните процеси, които са повишили
значително цените на недвижимите имоти, налага да се държи сметка за реалните
цени на недвижимите имоти непосредствено преди отчуждаването, което
обстоятелство ще даде реална актуалност на оценката на подлежащите на
отчуждение недвижими имоти. Следва обаче да се държи сметка, че периодът на
анализа не може да обхваща времето след издаването на оспорвания акт, доколкото
неговата материална законосъобразност се преценява към датата на издаването му
(аргумента на чл.142, ал.1 от АПК), от който момент и оспорващият се лишава от
правото му на собственост.
По делото е приета съдебно
оценителна експертиза, която е изготвена от вещото лице И.Ц., която се
кредитира от настоящият съдебен състав като обективна и безпристрастна. Вещото
лице е извършило проверка и анализ по поставените задачи, като е представило
два различни варианта, които са съобразени с приложими времеви критерии
зададени в задачите на съда и оспорващият. Настоящият съдебен състав намира, че
при изложените по-горе доводи за определяне на размера на оценките на имотите
подлежащи на отчуждение следва да бъде приложен вариант №2 от изготвената от
вещото лице съдебно оценителна експертиза. Това е така, тъй като този вариант
изцяло съответства на целта на приложимия материален закон, който следва да
предостави на собствениците на отчуждени имоти възможността да получат
обезщетение, което да е равностойно и справедливо. При тези доводи размера на
определеното обезщетение поотношениенанедвижимиимоти с идентификаторпо КК и КРкато следва: 1.№11137.115.31, с площ от 3,000
дка следва да бъде определен на 5634 лв; 2.№11137.134.20, с площ от 16,001 дка
следва да бъде определен на 4575 лв; 3. №11137.117.25, с площ от 2,999 дка
следва да бъде определен на 100 лв, всичките находящисе в землищетона с.Винище, област Монтана, като съдът отбелязва, че ползваният от вещото лице
метод на изчисление е съответен на изискването на определяне на справедливо
равностойно обезщетение, тоест следва да бъде кредитиран при съобразяване на
изложените по-горе мотиви на решението. Пълнотата изисква да се отбележи, че
настоящият съдебен състав не прилага по аналогия делото
Костов и други срещу България, а се ползва от тълкуването на ЕСПЧ по
приложението на чл. 1 от Протокол 1 от КЗПЧОСпри определяне на размера на
дължимото обезщетение за отчуждените недвижими имоти от собствениците им.
Предвид изходанаделото и направенотоисканеотоспорващият заприсъжданеразноскиповодененасъдебнотопроизводство,съгласноразпоредбатана чл.143,ал.1от АПК, ответника, следвадабъдеосъдендазаплати
в ползанаоспорващият
разноскиподелото в размер на 310 лева, който се следват каторазноски за назначена съдебно оценителни експертизи в размер на 300 лева, както и
10 лева внесена държавна такса за
образуване на делото.
При
горните доводи, настоящият съдебен състав намира,чеРешение №12/06.01.2023г. на
Министерски съвет на Република България, с което на основание чл.34а, ал.1 във
вр. с чл.34б от ЗДС и §1 от ДР на ЗДС саотчужденинаимоти и частиотимоти -
частнасобственост, задържавнануждазаизгражданенаобект: "Модернизациянапът
I-1 /Е-79/ „Видин – Ботевград“, участъкоткм. 61+750 /километражпосъществуващпът
I-1/, км.58+128.47 /километражпопроект/ докм. 102+060 /километражпосъществуващпът
I-1/ км.99+193 /километражпопроект/ натериториятанаобластитеВидин и Монтана,
съгласно ПУП, одобрен с влязла в силаЗаповед №РД-02-15-14
назаместникминистъранарегионалноторазвитие и благоустройствотоот 03.02.2021г. е незаконосъобразно
в ЧАСТТА мупоотношениенанедвижимимот
с идентификаторпо КК и КР, както следва: 1.№11137.115.31, с площ от 3,000 дка;
2.№11137.134.20, с площ от 16,001 дка; 3. №11137.117.25, с площ от 2,999 дка, находящисе в землищетона с.Винище, област Монтана и жалбата следва да бъде уважена, предвид
което на основание чл.173, ал.2 от АПК, І-ви състав на Административен съд
Монтана
Р Е Ш И
ИЗМЕНЯ Решение №12/06.01.2023г. на Министерски съвет на
Република България, с което на основание чл.34а, ал.1 във вр. с чл.34б от ЗДС и
§1 от ДР на ЗДС саотчужденинаимоти и частиотимоти - частнасобственост,
задържавнануждазаизгражданенаобект: "Модернизациянапът I-1 /Е-79/ „Видин –
Ботевград“, участъкоткм. 61+750 /километражпосъществуващпът I-1/, км.58+128.47
/километражпопроект/ докм. 102+060 /километражпосъществуващпът I-1/ км.99+193
/километражпопроект/ натериториятанаобластитеВидин и Монтана, съгласно ПУП,
одобрен с влязла в силаЗаповед №РД-02-15-14
назаместникминистъранарегионалноторазвитие и благоустройствотоот 03.02.2021г. в ЧАСТТА мупоотношениенанедвижимимот с
идентификаторпо КК и КР, както следва: 1.№11137.115.31, с площ от 3,000 дка;
2.№11137.134.20, с площ от 16,001 дка; 3. №11137.117.25, с площ от 2,999 дканаходящисе в землищетона с.Винище, област МонтанаКАТО увеличава размера на
обезщетение, както следва: 1.№11137.115.31, с площ от
3,000 дка от 580 лв на 5634 лв; 2.№11137.134.20, с площ от 16,001 дка; от 471
лв на 4575 лв; 3. №11137.117.25, с площ от 2,999 дка от 10 лв на 100 лв.
ОСЪЖАДА Министерски съвет на Република България дазаплатинаМария А. ***, ЕГН**********разноскиповоденотосъдебнопроизводство в
размерна310 (триста и десет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
O П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№...........................2023г.
Административен съд – Монтана,
I-ви състав, в закрито заседание на седемнадесети майпрез две хиляди двадесет и
трета година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
като разгледа молба вх.№2707/12.05.2023г. постъпила по
Административно дело №181/2023г. по описа на Административен съд Монтана, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от Граждански процесуален кодекс (ГПК) във
вр. с чл.144 от Административно процесуален кодекс АПК)
Смолба вх.№2707/12.05.2023г.,
подадена от М.А. ***, чрез пълномощник адвокат Г., се иска допълване на Решение
№325/12.05.2023г. постановено по адм.дело №181/2023г. по описа на Административен
съд Монтана, като се претендира да се присъдят в полза на оспорващия разноски
делото за държавна такса за частна жалба подадена пред ВАС и заплатено
адвокатско възнаграждение на пълномощника на оспорващия.
В
съответствие с разпоредбата на чл.248, ал.2 от ГПК приложим във връзка с във
вр. с чл.144 от АПК на ответника е изпратен препис от молбата, като е постъпило
писмено становище на пълномощника Благовест Джурин, с което се прави
възражение, че е неоснователна.
Настоящата
съдебна инстанция счита, че постъпилата молба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, при
следните доводи:
С Решение №325/12.05.2023г. постановено по адм.дело №181/2023г. по описа на
Административен съд Монтанасе изменя Решение №12/06.01.2023г.
на Министерски съвет на Република България, с което на основание чл.34а, ал.1
във вр. с чл.34б от ЗДС и §1 от ДР на ЗДС саотчужденинаимоти и частиотимоти -
частнасобственост, задържавнануждазаизгражданенаобект: "Модернизациянапът
I-1 /Е-79/ „Видин – Ботевград“, участъкоткм. 61+750 /километражпосъществуващпът
I-1/, км.58+128.47 /километражпопроект/ докм. 102+060
/километражпосъществуващпът I-1/ км.99+193 /километражпопроект/
натериториятанаобластитеВидин и Монтана, съгласно ПУП, одобрен с влязла в
силаЗаповед №РД-02-15-14 назаместникминистъранарегионалноторазвитие и
благоустройствотоот 03.02.2021г. в ЧАСТТА мупоотношениенанедвижимимот с
идентификаторпо КК и КР, както следва: 1.№11137.115.31, с площ от 3,000 дка;
2.№11137.134.20, с площ от 16,001 дка; 3. №11137.117.25, с площ от 2,999 дка находящисе в землищетона с.Винище, област МонтанаКАТО увеличава размера на
обезщетение, както следва: 1.№11137.115.31, с площ от
3,000 дка от 580 лв на 5634 лв; 2.№11137.134.20, с площ от 16,001 дка; от 471
лв на 4575 лв; 3. №11137.117.25, с площ от 2,999 дка от 10 лв на 100 лв.
и се осъжда Министерски съвет на Република България дазаплатина М.А. ***, ЕГН********** разноскиповоденотосъдебнопроизводство
в размерна310 (триста и десет) лева.Решението е влязло в законова сила.
Искането
за присъждане на разноски по делото е основателно за претендирания размер от 30
лева, тъй като тези разноски са извършени от оспорващият, който е внесъл
държавна такса по сметка на ВАС за разглеждане на частната му жалба.
Искането
за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение е
неоснователно, тъй като по делото не са представени доказателства за договорено
и заплатено адвокатско възнаграждение. Липсват представени доказателства, които
да дават основание присъждане на разноски за адвокат в хипотезата на чл.38,
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Водим
от горното и на основание с чл.248 от ГПК, приложим във вр. с чл.144 от АПК,
като счете, че Решение №325/12.05.2023г. постановено по адм.дело №181/2023г. по
описа на Административен съд Монтана, следва да се измени в частта за
присъждане на разноските в полза на
ответника на разноски в размер на 30 лева, I-ви
състав на Административен съд Монтана
О
П Р Е
Д Е Л И:
ИЗМЕНЯРешение №325/12.05.2023г.
постановено по адм.дело №181/2023г. по описа на Административен съд Монтана, В
ЧАСТТА с която осъжда Министерски съвет на Република България дазаплатина М.А. ***, ЕГН********** разноскиповоденотосъдебнопроизводство в размерна310 (триста и десет) лева, както следва:
ОСЪЖДА Министерски съвет на
Република България дазаплатина М.А. ***, ЕГН********** разноскиповоденотосъдебнопроизводство в
размернасумата 340 (триста
и четиридесет) лева, представляваща съдебни разноски по воденото съдебно
производство.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: