№ 2593
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100511543 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20103261 от 23.04.2021г., постановено по гр.дело №35210/2020г. по описа
на СРС, ГО, 42 с-в, ответникът Г. В. В., ЕГН********** е осъден да заплати на ищеца на К.
Р. Г., ЕГН**********, на основание чл.45 ЗЗД сумата от 5000лв.- обезщетение за
неимуществени вреди вследствие причинена средна телесна повреда, за което има влязло в
сила споразумение по нохд №2848/2019г. по описа на СГС, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на увреждането 11.09.2018г. до окончателното изплащане, като искът е
отхвърлен за разликата над 5000 лева до пълния претендиран размер от 10000 лева, както и
500 лева разноски за адвокатско възнаграждение. Ищецът е осъден да заплати на ответника
452,50 лева адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Срещу така постановеното решение в осъдителната му част, е подадена в
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника Г. В. В..
Жалбоподателят поддържа, че на ищеца е заплатено обезщетение по чл.238, ал.1 от ЗМВР в
размер на 5759,28 лева за вредите от същата средна телесна повреда и това обезщетение
следва да се приспадне от определеното в настоящото производство. Твърди също така, че
ищецът не е доказал да е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди.
Моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част, а искът за обезщетяване на
неимуществени вреди- отхвърлен изцяло. Алтернативно претендира намаляване размера на
определеното обезщетение, както и разноски.
1
Отговор на въззивната жалба не е подаден в срок от ищеца. В съдебно заседание
процесуалният му представител оспорва жалбата като неоснователна и излага съображения
за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение
във въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но неправилно в
обжалваната му част по следните съображения:
Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Всички съществени елементи от състава на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД са
установени от представеното по делото, одобрено в наказателното производство по случая
споразумение, с което ответникът се е признал за виновен в извършване на процесното
деяние. Основните спорни между страните въпроси са за вида и характера на претърпените
от ищеца неимуществени вреди, съответно- размерът на дължимото от ответника
обезщетение.
Настоящият състав намира, че първостепенният съд в съответствие с разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД и съобразно събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност правилно
е определил, че обезщетение в размер на 5000 лева справедливо овъзмездява ищеца за
претърпените от него неимуществени вреди в резултат на процесното деяние. Не е подадена
и въззивна жалба от ищеца, поради което настоящият състав не може да определи
обезщетение в по-висок размер.
Неправилен е обаче изводът на първостепенния съд относно значението на изплатеното
на ищеца обезщетението по чл.238 от ЗМВР. Между страните не се спори, а и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е получил по
повод на същата средна телесна повреда обезщетение по реда на чл.238, ал.1 от ЗВМР. В
това обезщетение се включват всички евентуално претърпени вреди от настъпилата трудова
злополука- имуществени и неимуществени, като разпоредбата не прави разграничение
между тях. Предпоставките за реализиране на правото на обезщетение по чл. 238, ал. 1
ЗМВР са да е налице установена по реда на 238, ал. 3 от ЗМВР телесна повреда и същата да
е претърпяна от служителя при или по повод изпълнение на служебните задължения, като не
2
подлежат на установяване претърпени вреди. Пострадалият има възможност за избор срещу
кого да насочи претенцията си за обезвреда - срещу прекия причинител с иск по чл. 45 от
ЗЗД или срещу работодателя по чл. 238 от ЗМВР. За едни и същи вреди обаче пострадалият
не може да бъде обезщетен два пъти. Затова, когато се установи, че в полза на увреденото
лице е заплатено обезщетение по чл. 238 от ЗМВР, отговорността на прекия причинител
може да бъде ангажирана само за вреди, за които не е присъдено/изплатено обезщетение от
работодателя (в този смисъл решение №354 от 03.08.2010г. на ВКС по гр.д.№714/2009г., ІІІ
ГО). В случая между страните не се спори, че на ищеца е заплатено обезщетение по чл. 238,
ал. 1 от ЗМВР в размер на шест месечни възнаграждения или 5759,28 лева, като не се
оспорва и обстоятелството, че това е сума, репарираща претърпените от него
неимуществени вреди. Изплатеното на ищеца обезщетение по чл.238 от ЗМВР надвишава
определения от съда справедлив размер на обезщетението по чл.45 от ЗЗД, поради което
претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора ответникът има право на направените по делото разноски за
двете съдебни инстанции. За първата инстанция ответникът е направил разноски в размер на
900 лева за адвокатско възнаграждение, а възражението за прекомерност е неоснователно,
тъй като възнаграждението е към предвидения в НМРАВ минимум и предвид фактическата
и правна сложност на спора. Предвид вече присъдените от първата инстанция 452,50 лева
следва да се присъди разликата до 900 лева или 447,50 лева. За въззивната инстанция
разноските на ответника са в размер на общо 700 лева, като възражение за размера на
адвокатското възнаграждение не е направено до приключване на устните състезания.
Следователно на ответника следва да се присъдят общо разноски за двете инстанции в
размер на 1147,50 лева, освен вече присъдените 452,50 лева.
По така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20103261 от 23.04.2021г., постановено по гр.дело №35210/2020г.
по описа на СРС, ГО, 42 с-в В ЧАСТТА С КОЯТО ответникът Г. В. В., ЕГН********** е
осъден да заплати на ищеца на К. Р. Г., ЕГН**********, на основание чл.45 ЗЗД сумата от
5000лв.- обезщетение за неимуществени вреди вследствие причинена средна телесна
повреда, за което има влязло в сила споразумение по нохд №2848/2019г. по описа на СГС,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането 11.09.2018г. до
окончателното изплащане, както и в частта с която ответникът Г. В. В. е осъден да заплати
на ищеца К. Р. Г. 500 лева разноски за адвокатско възнаграждение, както и в частта с която
ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 200 лева,
вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Р. Г., ЕГН********** срещу Г. В. В., ЕГН**********
иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата до 5000 лева- обезщетение за неимуществени
3
вреди вследствие причинена средна телесна повреда, за което има влязло в сила
споразумение по нохд №2848/2019г. по описа на СГС.
В останалата (отхвърлителната) част за сумата над 5000 лева до пълния предявен размер
от 10000 лева първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА К. Р. Г., ЕГН********** да заплати на Г. В. В., ЕГН********** сумата от
общо 1147,50 лева (хиляда сто четиридесет и седем лева и 50 стотинки)- разноски за двете
съдебни инстанции, освен вече присъдените 452,50 лева с първоинстанционното решение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4