№ 43
гр. С., 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и втори януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светослава К.а
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Светослава К.а Гражданско дело №
20212200100346 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от С. Т. Т., Р. И. Т. и П. С. К. против „Дженерали
застраховане“ АД, с която се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за всеки от ищците, претърпени в следствие на възникналото на 02.12.2020 г.
около 20,45 часа между с. Р. и с. С., общ. Н.З. ПТП между л.а. с марка „БМВ“
управляван от виновния водач Г. Я. К. и л.а. с марка „Киа“ с водач Т. С.ов Т.. Твърди
се, че в резултат на неправомерното двиЖ.е на л.а. „БМВ“, управляван от водача Г. Я.
К. не съобразено с разпоредбите на ЗДвП, при употреба на алкохол и несъобразена
скорост, при излизане от остър завой, същият е загубил управление, като е навлязъл в
лентата за насрещно двиЖ.е и удря челно л.а. марка „Киа“, който се явява патрулно
МПС на РУ на МВР - Н.З.. В резултат на удара биват причинени тежки телесни
повреди на полицай Т. С.ов Т., който в момента на удара се е намирал в патрулния лек
автомобил, изпълнявайки своите служебни задълЖ.я. Незабавно Т. С.ов Т. е бил
транспортиран от спешния екип на Бърза помощ в болнично заведение в гр. С., но
въпреки оказаната помощ от медицинския екип същият е починал на 03.12.2020 г.
Твърди се, че е налице пряка причинно следствена връзка между реализираното ПТП и
причинената смърт на Т. С.ов Т..
Твърди се, че вината и отговорността за настъпилото ПТП е изцяло на водача на
МПС с л.а. марка „БМВ“. За същия автомобил е имало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ валидна към датата на
настъпване на ПТП с ответното застрахователно дружество „Дженерали застраховане“
АД. Съгласно изискванията на чл. 380 от КЗ ищците са депозирали писмени претенции
на 11.12.2020 г. пред ответното застрахователно дружество и са представени всички
материали по ДП. Твърди се, че С. Т. и Р. Т. са баща и майка на починалия Т. Т. -
първороден и единствен син, който е бил морална, емоционална и финансова опора в
живота им. Родителите са загубили своята най-голяма духовна опора, своя единствен
син, приятел и мъжка подкрепа в трудни моменти. Твърдят, че възникналото ПТП се
отличава с изключителна жестокост, тъй като синът им е изпълнявал служебните си
задълЖ.я и дълг към обществото, осигуряващ оглед и събиране на доказателства от
друго ПТП. Сочи се, че ищците търпят изключително тежко загубата на сина си, а
1
негативните последици от тази загуба са невъзстановими и оставят дълбок и болезнен
отпечатък завинаги. Между родителите и починалия син е била на лице силна
емоционална връзка, поради което вредата е непоправима, материално неизмерима и
непреодолима с времето. Ищците осъзнават и страдат от факта, че завинаги са лишени
от любовта и подкрепата на своя син Т., изпитват неописуеми и жестоки душевни
болки и страдания от загубата на своя син. Сочи се, че синът им Т. е бил стожер на
тяхното семейство, жизнен, всеотдаен, грижовен и деен. Ищците не могат да се
примирят с факта, че синовната опора, която починалият им е давал, никога повече
няма да се върне. За сестрата П. С. К. се твърди, че също е имала изключително близка
връзка с починалия брат. Споделяли са проблемите и радостите в живота си. Помагали
са си както в училище, като отношенията им са били изградени въз основа на взаимна
обич, доверие и подкрепа. Поради малката разлика между тях - едва 4 години, почти
през целия си живот са учили в едни и същи училища, а след това и в Академията на
МВР. След като завършват обучението си, отново продължават да бъдат изключително
близки, да се виждат често, да си ходят на гости заедно със семействата си, да
поддържат поС.ни и чести срещи, разговори и контакти, до настъпване на смъртта на
Т. през м. декември 2020 г. През целия си живот са живели заедно в едно жилище, а в
последствие, дори и разделени, са останали най- близки и добри приятели. Помежду
им е била изградена дълбока и трайна емоционална връзка. След инцидента при П. С.
К. се наблюдава наличие на негативни психологични последици, става по-уязвима, по-
неуверена и по-несигурна в своите възможности, като изцяло върху нейните плещи
падат грижите за родителите, които изключително трудно изживяват трагичната смърт
на сина им. Всичко това добавило допълнителна тежест, като се наблюдава промяна в
поведението на П. К., която е станала избухлива, сприхава, плачлива, затворена,
отказва да общува с други хора извън служебните си контакти, с поС.ни тревоги за
своето семейство, изпълнена с чувство за самота и безпомощност, както и
безперспективни мисли за бъдещето. Твърди се, че за П. смъртта на Т. е била сериозен
удар, тъй като той е бил за нея един от най-влиятелните авторитети в живота й.
Разчитала е на него за всичко, а към момента изпитва повишено чувство на
тревожност, чувство на вина, че не може да поеме неговите отговорности, не може да
се справя, както той е успявал, като това води до нарушение на социалното й и
професионално функциониране. От съда се иска да присъди обезщетение за тримата
ищци, както следва: 200 000 лв. за претърпени неимуществени вреди на Р. И. Т. -
майка на починалия Т. Т.; сумата в размер на 200 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди от С. Т. Т. - баща на починалия Т. Т.; както и сумата от 100 000
лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от П. С. К. – сестра на починалия
Т. Т.. Претендира се заплащане на законната лихва върху претендираните
обезщетения.
Исковата молба е връчена редовно на ответното застрахователно дружество.
Представен е писмен отговор, в който предявените искове от С. Т. и Р. Т. - родители на
починалия, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, се считат за
частично основателни, в завишен размер. Предявеният иск от П. К. - сестра на
починалия, се твърди, че е неоснователен и бива оспорван изцяло както по основание,
така и по размер. Оспорват се и претенциите за присъждане на законната лихва. Не се
оспорва качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ на водача на л.а. „БМВ“, която е валидна към деня на
застрахователното събитие - 02.12.2020 г. Не се оспорва и фактът на реализирането на
процесното ПТП. Твърди се, че с поведението си пострадалият е допринесъл за
реализиране на вредоносния резултат, тъй като е паркирал управлявания от него
служебен лек автомобил „Киа“ на пътното платно, в тъмната част на денонощието,
непосредствено след завой. Макар и автомобилът да е бил с включен светлинен сигнал
2
се твърди, че пострадалият не се е съобразил с ограничената видимост в пътния
участък, като по този начин с поведението си е създал опасност за себе си и за
останалите участници в двиЖ.ето. Оспорва се обемът на претърпените болки и
страдания в следствие смъртта на Т. С.ов Т.. Сочи се, че претендираните размери на
обезщетения са прекалено завишени, с оглед константната практика на ВКС. По
отношение на иска за обезщетение за неимуществени вреди претърпени от сестрата П.
К. се твърди, че същият е неоснователен и недоказан, тъй като не се установява
наличието на изискуемите материални предпоставки за уважаване на претенцията.
Твърди се, че правото да се получи обезщетение не е абсолютно, а следва
претърпените болки и страдания да бъдат действително претърпени в твърдения
интензитет и продължителност, като трябва да е налице и изключението по смисъла на
ТР № 1/2016 г. на ВКС. В случая се твърди, че липсва сочената от ВКС особено близка
привързаност между брат и сестра, която да е годна да породи значителни душевни
болки и страдания извън традиционно присъщите за родствената връзка. Оспорват се
претенциите за присъждане на законната лихва. Изразява се становище по
доказателствените искания.
С определение от 03.11.2021 г. съдът е конституирал на позицията на трето лице
помагач на ответника водачът Г. Я. К..
От фактическа страна се установява следното :
На 02.12.2020 г. на път Ш-5503, в землището на с. Р., община Н.З., е настъпил удар
между лек автомобил KIA, с per. № ***, в паркирано съС.ие и лек автомобил BMW 316i, с
per. № ***, с водач обвиняемия Г. Я. К.. В резултат на настъпилия удар е последвал втори
удар между приведения в двиЖ.е от паркирано съС.ие автомобил Кия и намиращия се зад
него полицай.
Маркировката на границата на платното за двиЖ.е е била М1- „Непрекъсната
линия“, където е бил спрял на десния банкет лек автомобил Кия Сиид. Левите гуми на
автомобила са били около и върху дясната граница на платното за двиЖ.е, гледано в
неговата посока. Автомобилът Кия е полицейски, като върху него са налични
включени светлини за специален режим на двиЖ.е. Той е бил паркиран
непосредствено след десен завой спрямо посоката на двиЖ.е на автомобила BMW и с
предна част към автомобила BMW. Платното за двиЖ.е в зоната на ПТП е с
дребнозърнест асфалта, равен участък в зоната на ПТП, с две ленти за двиЖ.е, по една
във всяка посока. ДвиЖ.ето е двупосочно, разделено с разделителна непрекъсната
разделителна линия Ml.
Скоростта на двиЖ.е на лекия автомобил BMW 316i преди ПТП е около 109 km/h,
а към момента на удара е около 81 km/h.
В момента на удара автомобил Кия е бил в покой и върху левия банкет спрямо
посоката на двиЖ.е на BMW, с леви гуми върху лявата граница на платното за двиЖ.е.
Опасната зона за спиране на BMW 316i при определената скорост на двиЖ.е, е
около 113 m.
Мястото на удара между автомобилите е в левия банкет, гледано спрямо посока на
двиЖ.е на BMW, на 89,7 m след напречната мерна линия на ориентира /края на тръбата
в отводнителната канавка/ и на ниво от 3 m до 4,1 m в дясно от разделителната линия
на лентите за двиЖ.е, гледано спрямо посоката на двиЖ.е на Кия. В момента на удара
автомобил Кия Сиид е бил разположен върху десния за него банкет с левите гуми
около границата на платното за двиЖ.е /спрямо посоката на двиЖ.е на Кия/. Лекият
автомобил BMW 316i е бил разположен косо спрямо осевата линия на платното за
двиЖ.е, частично заемащ дясната пътна лента и с по-голямата си площ върху десния
3
банкет /спрямо посоката на двиЖ.е на Кия/.
Критичната скорост в зоната на завоя е около 80 km/h при отчитане на радиуса на
завоя, характера на пътната настилка и техническото съС.ие на гумите на автомобила.
Водачът на автомобила BMW се е движил с технически несъобразена скорост
спрямо радиуса на завоя, характера на пътната настилка и техническото съС.ие на
гумите на автомобила.
Налице е настъпила загуба на управление над автомобила BMW при подбраната
скорост на двиЖ.е. Водачът на автомобила е имал техническата възможност да
предотврати ПТП, като намали скоростта преди зоната на завоя до зоната на
критичната, да запази устойчиво поведение по собствената дясна пътна лента.
Пешеходецът /полицай/ в момента на удара между двата автомобила се е намирал
непосредствено зад автомобила Кия. Той не е имал техническата възможност да
предотврати ПТП.
Водачът на автомобила BMW е имал техническата възможност да предотврати
удара с автомобила Кия при скорост на двиЖ.е от 90 km/h, която е максимално
разрешена за участъка. При тази скорост автомобилът BMW би навлязъл в лентата за
насрещно двиЖ.е, но не би настъпил челен удар с автомобила Кия, както и в
последствие удар между Кия и пешеходеца.Техническите причини, довели до
настъпването на ПТП са: ДвиЖ.ето на автомобила BMW със скорост по-висока от
максимално разрешената.
По делото е назначена Съдебно – психологична експертиза за всеки от тримата
ищци :
Вещото лице установява, че е налице е изразена промяна в психичното и
емоционално съС.ие на Р. И. Т. след процесното ПТП и загубата на сина й Т. Т.. Това
променя целият й начин на живот, което се изразява в дезадаптация в широкия смисъл на
думата, социална изолация, нарушен ритъм в ежедневието, липса на мотивация в живота,
липса на положителна емоционална наситеност на действията, мислите и решенията на
ищцата Р. Т.. За помощ и преодоляване на преживяното, се е наложило да потърси
специалист-психиатър; приема назначената от него терапия. Налице ли са непреодолими
травми в психологическото и емоционалното съС.ие на ишцата Р. И. Т., които се изразяват
в нежелание и невъзможност да приеме случилото се, нарушено психично равновесие до
изразена депресивност, сринати очаквания и надежди.
Смъртта на Т. Т. е дала отраЖ.е на цялостната психична дейност на ищеца -
баща на пострадалия - С. Т. Т., при който се очертават социална и емоционална
зависимост, налице е обща слабост, съС.ие на обърканост, с налични страхове и със
затруднени екзекутивни функции. Налице е високо равнище на безпокойство и
тревога, съчетано с мисли за безперспективност и безсилие, със загуба на
инициативност и увереност. Повишената тревожност и неувереност, води до неуспех и
нерационално поведение. Ищеца С. Т. е ориентиран към себе си и към своето
субективно възприятие на нещата, налична е вътрешна напрегнатост и безпокойство,
затвореност, неувереност. Превърнал се е в личност, която чувства себе си ощетена,
изгубена, изпълнена с пустота, с пълна социална изолация. При ищеца С. Т. са налице
непреодолими травми в психологическото и емоционалното му съС.ие, изразяващи се
в цялостна промяна на досегашния му живот - семеен, работен и социален.
Смъртта на загиналия Т. Т. се е отразила върху психиката на П. С. К. - сестра на
загиналия и е засегнала всички сфери от живота й: емоционална, професионална и социална
/дезадаптация в широкия смисъл на думата и продължителна социална изолация/.
Повече от година след инцидента, все още тревожността и болката са високи - до
равнище на реактивно депресивно съС.ие, което води до неуспехи, дискомфорт и
4
нерационално поведение. Към момента на изготвяне на експертизата травмата все още не е
преодоляна. Назначените медикаменти от специалист продължава да приема. Смъртта на Т.
Т. и нейното приемане е нарушила трайно своеобразният ритъм и начин на живот на П. К. и
довела до лечение, което продължава и в момента на изготвяне на експертизата, до вземане
на кардинални решения, отнасящи се до живота и професионалната й реализация.
Инцидентът и последвалата го загуба за П. К. променя и нарушава обичайния ритъм при
извършване на рутинните всекидневни дейности.
От разпита на свидетелите в съдебно заседание се установява, че двамата родители са
разчитали изключително много на подкрепата на своя син. Връзката между тях е била силно
емоционална, обична и подкрепяща. Синът често, преди нощна смяна, е посещавал своите
родители за вечеря, а на следващия ден отново е прекарвал часове с родителите си преди да
се прибере при семейството си в гр.Стара Загора. Купувал е лекарства за родителите си,
полагал е грижи за тях. Първородния син е бил опора в старините на родителите си, винаги с
внимание и уваЖ.е към тях. Както той, така и неговото семейство, са посещавали дома на
ищците на всички празници, внасяйки радост в дома им. След смъртта на сина Т. Т. и
двамата родители са съсипани психически, не виждат радост и смисъл в живота за напред.
Приемат антидепресанти, а здравословните им проблеми са задълбочени. Усещат болезнена
липса на своя син и тежест от безвъзвратната загубата. Организират нужните помени на
гробищата, но мъката все повече боли.
От разпита на свидетелите се установява, че сестрата П. С. К. е имала изключително
близка връзка с починалия брат. Споделяли са проблемите и радостите в живота си.
Помагали са си, както в училище, като отношенията им са били изградени въз основа на
взаимна обич, доверие и подкрепа. Поради малката разлика между тях - едва 4 години, почти
през целия си живот са учили в едни и същи училища. След като завършват обучението си,
отново продължават да бъдат изключително близки, да се виждат често, да си ходят на
гости, заедно със семействата си, да поддържат поС.ни и чести срещи, разговори и контакти,
до настъпване на смъртта на Т. през м.декември 2020г. През целия си живот са живели
заедно в едно жилище, а в последствие, дори и разделени, са останали най-близки и добри
приятели. Помежду им е била изградена дълбока и трайна емоционална връзка. След
инцидента П. С. К. става по-уязвима, по-неуверена и по-несигурна в своите възможности,
като изцяло върху нейните плещи падат грижите за родителите, които изключително трудно
изживяват трагичната смърт на сина им. Всичко това добавило допълнителна тежест, като се
наблюдава промяна в поведението на П. К., която е станала избухлива, сприхава, плачлива,
затворена, отказва да общува с други хора извън служебните си контакти, с поС.ни тревоги
за своето семейство, изпълнена с чувство за самота и безпомощност, както и
безперспективни мисли за бъдещето.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи :
Правна квалификацията на претендираните права чл. 432 а л.1 от КЗ, вр. чл. 45 и
чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 429 ал.3, вр. чл. 497 ал.1 т.1 от КЗ.
Предявените искове са доказани в своето основание.
Налице е влязла в сила присъда по НОХД № 478/2021г. по описа на СлОС, която
на основание чл.300 от ГПК обвързва гражданския съд относно извършеното деяние,
неговата противоправност и виновността на дееца. По делото е изяснен механизма на
процесното ПТП. Не се спори между страните, че смъртта на Т. Т. е в причинно –
следствена връзка с процесното ПТП. Не се установя съпричиняване на вредоносния
резултат от поведението по пострадалия Т. Т..
Ответното застрахователно дружество не оспорва валидността на сключената
застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на процесното ПТП.
В хода на производството ответното застрахователно дружество е изплатило на
ищците С. Т. Т. и Р. И. Т. обезщетение в размер на по 120 000 лева за всеки от тях, като
до този размер на исковата претенция производството по делото е прекратено. По
делото са установени претърпените силни душевни болки от двамата родители
5
загубили своя първороден син в разцвета на неговата младост. Душевните страдания на
неизмерими, като същите с времето дори се задълбочават. Всеки ден родителите
усещат липсата на своя син, липсата на неговата грижа и подкрепа, като тази празнина
няма да бъде запълнена. Задълбочават се здравословните проблеми, съпроводени с
болката на скръбта. Изплуват в съзнанието им спомени, които болят и натъжават и
двамата родители. Първородния син е бил отгледан с много обич и грижа, а младият
му животът е пречупен внезапно и жестоко при изпълнение на служебния дълг. Боли и
кърви майчиното сърце, потънало в скръб и отчаяние. Житейската болка е довела до
непреодолими травми в психологическото и емоционалното съС.ие на родителите,
изразяващи се в цялостна негативна промяна в досегашния им начин живот - семеен,
работен и социален. Посещенията на гробът и организираните помени засилват
болката и скръбта, която с времето няма да затихне. Справедливо е репариране на
вредите в пълния претендиран размер от по 200 000лева за всеки от родителите.
Следва да бъде приспаднато полученото вече от ответното застрахователно дружество
обезщетение в размер на по 120 000 за всеки от родителите, като на двамата ищци -
родители се присъди допълнително обезщетение в размер на по 80 000лева за всеки от
тях. Върху така определените размери на обезщетения следва да бъде присъдена и
законната лихва, съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с
извънсъдебна претенция 11.12.2020г. до окончателното изплащане, както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на която изтича 15 работни дни, съгласно
чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ, или от дата 01.01.2021г. до окончателното изплащане.
Основателна се явява претенцията на ищците – родители за присъждане на
законната лихва върху вече изплатените главници в размер на по 120 000лева за всеки
един от тях в размер на 11 134.22 лева за всеки, дължима на основание чл.429, ал.3 от
КЗ за периода от 11.12.2020г. до датата на изплащане 09.11.2021г. Размерът е изчислен
въз основа на интернет базиран програмен продукт на електронната страница на НАП.
На осн. чл.497, ал.1, т.1 от КЗ е дължима и претендираната лихва в размер на по
11 402.28 лева за всеки от родителите, считано от 01.01.2021 – денят следващ
изтичането на 15 работни дни от уведомяване на ответника до окончателното
погасяване на вземането – 09.11.2021г. Размерът е изчислен въз основа на интернет
базиран програмен продукт на електронната страница на НАП.
За ищцата П. смъртта на нейния брат Т. е била сериозен и внезапен удар, тъй
като той е бил за нея един от най-влиятелните авторитети в живота й. Израснали са
заедно, учили са заедно, и с годините са изградили изключително близка връзка на
обич и привързаност. П. е разчитала на своя по – голям брат за всички свои житейски
дилеми и проблеми. Внезапната загуба пречупва вярата й в живота, създава чувство на
несигурност и безперспективност. Трудно и болезнено се опитва да преодолее
травмата от загубата на своя обичан брат, но травмиращите белези не могат да бъдат
заличени. След смъртта му изпитва повишено чувство на обърканост и тревожност,
чувство на вина, че не може да поеме неговите отговорности, което води до нарушение
на социалното й и професионално функциониране. Бори се сама с преживяванията и
съС.ието си около 10 месеца, но виждайки че не успява търси специализирана
медицинска помощ – посещава психиатър, психолог и в момента продължава да
приема назначената терапия. Високите стойности при проведените от психолога
тестове – до равнище на реактивно депресивно съС.ие, говорят, че травмата е с трайни
последици за психиката и все още към момента не е преодоляна. За репариране на
претърпяната душевна болка от внезапната загуба на нейния брат Т. Т. следва да бъде
присъдено обезщетение, чийто справедлив размер съдът приема за сумата от
6
80 000лева. До пълния претендиран размер от 100 000лева претенцията следва да бъде
отхвърлена като неоснователна. Върху така определеното обезщетение следва да бъде
присъдена и законната лихва, съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, считано от датата на
уведомяване с извънсъдебна претенция 11.12.2020г. до окончателното изплащане,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на която изтича 15
работни дни, съгласно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ, или от дата 01.01.2021г. до
окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото и съобразно правилата на чл.78 от ГПК на ищците са
дължими деловодни разноски за адвокатско възнаграждение. Такова е претендирано по
реда на чл. 38 от ЗА и следва да бъде присъдено в полза на адв. Ж. В. Т. за оказана
правна помощ и съдействие, ведно с 20% ДДС, в размер изчислен за всеки от
предявените искове по НМРАВ или общо 32167 лева с вкл. 20% ДДС /представени
доказателства за регистрация по ДДС/. В полза на ищците следва да бъде присъдена и
сумата в размер на 640 лева – възнаграждение на вещо лице, изготвило СПЕ.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на СлОС ответното застрахователно
дружество следва да заплати сумата в размер на 11403 лева – държавна такса, както и
сумата в размер на 620 лева, възнаграждение на вещи лица по САТЕ и СПЕ.
Мотивиран от горното, настоящия съдебен състав на СлОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК *** с адрес гр.София,
бул.“Княз Ал. Дондуков“ № 68 ДА ЗАПЛАТИ на С. Т. Т. с ЕГН ********** и Р. И. Т. с
ЕГН ********** и двата с адрес гр.Н.З., ул.“С.п. ** за претърпените душевни болки и
страдания вследствие смъртта на техния син Т. С.ов Т., настъпила при ПТП
възникнало на 02.12.2020г., обезщетение в размер на по 80 000лева за всеки от тях,
ведно със законната лихва, съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, считано от датата на
уведомяване с извънсъдебна претенция 11.12.2020г. до окончателното изплащане,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на която изтича 15
работни дни, съгласно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ, или от дата 01.01.2021г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК *** с адрес гр.София,
бул.“Княз Ал. Дондуков“ № 68 ДА ЗАПЛАТИ на С. Т. Т. с ЕГН ********** и Р. И. Т. с
ЕГН ********** и двата с адрес гр.Н.З., ул.“С.п. ** законната лихва върху вече
изплатените главници в размер на по 120 000лева за всеки, представляваща сумата в
размер на по 11 134.22 лева за всеки, дължима на основание чл.429, ал.3 от КЗ за
периода от 11.12.2020г. до датата на изплащане 09.11.2021г.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК *** с адрес гр.София,
бул.“Княз Ал. Дондуков“ № 68 ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ на С. Т. Т.
с ЕГН ********** и Р. И. Т. с ЕГН ********** и двата с адрес гр.Н.З., ул.“С.п. **
законната лихва в размер на по 11 402.28 лева за всеки от родителите, считано от
01.01.2021 – денят следващ изтичането на 15 работни дни от уведомяване на ответника
до окончателното погасяване на вземането – 09.11.2021г.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК *** с адрес гр.София,
бул.“Княз Ал. Дондуков“ № 68 ДА ЗАПЛАТИ на П. С. К. с ЕГН ********** с адрес
гр.П., ул.“В.Ц. * за претърпените душевни болки и страдания вследствие смъртта на
7
нейния брат Т. С.ов Т., настъпила при ПТП възникнало на 02.12.2020г., обезщетение в
размер на 80 000лева, ведно със законната лихва, съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, считано
от датата на уведомяване с извънсъдебна претенция 11.12.2020г. до окончателното
изплащане, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на която
изтича 15 работни дни, съгласно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ, или от дата 01.01.2021г. до
окончателното изплащане. ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния претендиран размер от
100 000лева като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК *** с адрес гр.София,
бул.“Княз Ал. Дондуков“ № 68 ДА ЗАПЛАТИ на С. Т. Т. с ЕГН ********** и Р. И. Т. с
ЕГН ********** и двата с адрес гр.Н.З., ул.“С.п. ** сумата в размер на 640 лева –
възнаграждение на вещо лице по изготвената СПЕ.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК *** с адрес гр.София,
бул.“Княз Ал. Дондуков“ № 68 ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 38 от ЗА в полза на адв. Ж.
В. Т. за оказана правна помощ и съдействие, възнаграждение в размер на 32 167 лева с
вкл. 20% ДДС.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК *** с адрес гр.София,
бул.“Княз Ал. Дондуков“ № 68 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлОС сумата в размер на
11403 лева – държавна такса, както и сумата в размер на 620 лева - възнаграждение на
вещи лица.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника - Г. Я. К..
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд – Бургас.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
8