Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 66 Година 2021, 29.04 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд…….…………..…..…..…
граждански състав .………………………
На седемнадесети февруари ..……....…............
Година две хиляди двадесет и първа
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ……………….…………………
Съдебни
заседатели: ..……………..………………….
Секретар ………………………… Жана Кметска ......…..………………..……………….…..……
Прокурор ………………………………………………….………..………..…………………………..
като разгледа докладваното от
………...……………. Р. Калиманова ……….……..…………
търговско дело номер …………… 48 ……… по
описа за …… 2021 .......... година.
Производството
по делото е с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от Търговския закон.
Образувано
е по повод исковите претенции на М.В.С., ЕГН **********,***
против „Еврокапитал - България“ ЕАД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със
седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Александровска“ №21, ет. Е,
представлявано от Димитър Петков Димитров и синдика на същото Николай Ганев с
постоянен адрес ***, офис №21 за приемане за установено, че ищецът има вземане
от търговското дружество в несъстоятелност в размер общо на сумата от 207709.11
лева, произтичащо от незаплатени възнаграждения по договор за възлагане на
управлението на „Рос ойл“ ЕООД, на основание споразумение от 01.11.2018 година
между „Рос ойл“ ЕООД, „Еврокапитал - България“ ЕАД и М.В.С., както и лихва за
периода от 01.11.2018 година до 16.04.2019 година в размер на 9635.39 лева. В
подкрепа на отправените искания са представени и ангажирани от него доказателства.
Ищцовата страна твърди в исковата молба, по повод на
която е образувано настоящото производство, че с нарочна молба се присъединила
като кредитор в производството по търговско дело №354/2018 година по описа на
Бургаския окръжен съд, образувано по молба на „Силва маре“ ЕООД против
„Еврокапитал - България“ ЕАД за откриване по отношение на него на производство
по несъстоятелност с вземане в размер на 22566886.53 лева. С решение № 97 от
25.03.2019 година по същото, което било обявено в търговския регистър на
29.03.2019 година съдът открил производство по несъстоятелност за акционерното
дружество.
С нарочна молба ищецът предявил свои вземания от
несъстоятелния длъжник за сумата общо от 24491340.42 лева, от която 22566886.53
лева, дължими въз основа на споразумение от 30.05.2018 година, подписано с
„Еврокапитал - България“ ЕАД - в несъстоятелност; законната лихва върху тази главница
в размер на 1924453.89 лева за периода от 14.06.2018 година до 16.04.2019
година; вземане в размер на 217344.50 лева, от която сумата от 207709.11 лева
по споразумение от 01.11.2018 година, сключено между него, „Рос ойл“ ЕООД и
„Еврокапитал - България“ ЕАД - в несъстоятелност и законната лихва върху тази
главница в размер на 9635.39 лева за периода от 01.11.2018 година до 16.04.2019
година. Същите били включени от синдика в списъка с предявените приети
вземания.
С определение под №93 от 22.01.2020 година Бургаският
окръжен съд в образуваното пред него производство по чл. 692 от Търговския
закон изключил вземанията на ищеца за сумата общо от 217344.50 лева, предявени
с молба от 24.04.2019 година, включени в т. 6 от списъка по съображения, че към
същата не били представени писмени доказателства за тяхното съществуване.
Ищецът оспорва така възприетото, като поддържа твърдения
за съществуване на вземанията си в горния размер по следните доводи и
съображения:
Твърди, че главното вземане произтичало от тристранно
споразумение между него, „Еврокапитал - България“ ЕАД - в несъстоятелност и
„Рос ойл“ ЕООД, чийто управител той бил, като произхода му бил неизплатени
възнаграждения за периода от 01.12.2013 година до 31.10.2018 година. Те били
начислени от „Рос ойл“ ЕООД, но не му били изплатени в този период и след него.
В тази връзка се пояснява, че едноличен собственик на капитала на „Рос ойл“
ЕООД бил „Петрол холдинг“ АД - в несъстоятелност, което било правоприемник на
„Нафтекс България холдинг“ АД. На 16.03.2002 година УС на последното учредило
„Рос ойл“ ЕООД чрез преобразуване на „Рос ойл“ АД при условията на универсално
правоприемство. На същата дата на извънредно Общо събрание било гласувано
решение за посоченото преобразуване на акционерното дружество в „Рос ойл“ ЕООД,
приет бил учредителния му акт и за негов управител бил избран ищеца. На
22.03.2002 година между едноличния собственик на капитала на „Рос ойл“ ЕООД и
него бил сключен договор за възлагане на управлението, с който му било
определено възнаграждение в размер на 2000 евро месечно.
На 16.12.2017 година между „Рос ойл“ ЕООД и „Еврокапитал
- България“ ЕАД - в несъстоятелност бил сключен договор за цесия, по силата на
който първото прехвърлило на второто свои вземания към „ПСФК Черноморец Бургас“
АД - в несъстоятелност в размер на сумата от 1913169.26 лева, произтичащо от
договор за паричен заем от 20.05.2013 година, представляващи главница и лихва
до 01.12.2017 година. Прехвърлянето се извършвало срещу заплащане на продажна
цена в размер на 1913169.26 лева, от която част в размер на 1629828.04 лева се
заплащала чрез прихващане на дължими суми от „Рос ойл“ ЕООД на „Еврокапитал -
България“ ЕАД - в несъстоятелност, описани подробно в споразумение за
прихващане от 16.12.2017 година, сключено между тях, а остатъкът от 283341.22
лева следвало да бъде заплатен в срок от 10 дни, считано от датата на събиране
на дължимата сума в пълен размер от длъжника. Това било регламентирано в
цитираното по-горе споразумение от 16.12.2017 година.
На 01.11.2018 година било подписано разгледаното по-горе
тристранно споразумение, с което страните по него приели, че към 30.10.2018 година
„Рос ойл“ ЕООД има вземане от „Еврокапитал - България“ ЕАД - в несъстоятелност
в размер на сумата от 283341.22 лева, съгласно допълнително споразумение от
11.05.2018 година към договора за цесия от 16.12.2017 година. Със същото
страните констатирали наличие на дълг на „Рос ойл“ ЕООД към ищеца в размер на
207709.11 лева за начислени незаплатени възнаграждения от 01.12.2013 година до
30.10.2018 година на основание договор за управление с „Рос ойл“ ЕООД от
22.03.2002 година. В чл. 3, ал. 1 от него „Рос ойл“ ЕООД дало съгласието си и
наредило на „Еврокапитал - България“ ЕАД - в несъстоятелност да плати част от
задължението си към него в размер на 207709.11 лева на М.С., които да послужат
за погасяване на задълженията му към това лице, а „Еврокапитал - България“ ЕАД
- в несъстоятелност се задължило да заплати така дължимата сума в срок до
31.12.2018 година. До настоящия момент тези суми не били платени на ищеца от
страна на несъстоятелния длъжник, поради което и вземането му за тях било
ликвидно и изискуемо.
Ответникът
по делото и синдикът, на които съдът е изпратил препис от исковата молба и
доказателствата към нея в срока по чл. 367 от ГПК са депозирали по делото
писмени отговори, с който са изразили становище по така предявените искови претенции.
Синдикът
в депозираният отговор е посочил, че същите са допустими като предявени при
спазване на всички предпоставки по чл. 694 от Търговския закон. Заявено е също
така и твърдение за тяхната основателност. Изтъква се от него, че представените
писмени доказателства изрично установявали наличието на претендираните от ищеца
суми, включени от него в списъка на предявените приети вземания и изключени
по-късно от същия от съда с определението по чл. 692 от Търговския закон.
Ответникът
„Еврокапитал - България“ ЕАД - в несъстоятелност също счита предявените искове
за допустими като предявени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 694, ал. 6 от
Търговския закон. Сочи се, че на 16.12.2017 година между него и „Рос ойл“ ЕООД
бил сключен договор за цесия, по силата на който последното му прехвърлило свои
вземания от „ПСФК Черноморец Бургас“ АД - в несъстоятелност, произтичащи от
договор за паричен заем от 20.05.2003 година в размер на 1913169.26 лева -
главница и лихва до 01.12.2017 година. Част от нея в размер на 1629828.04 лева
трябвало да бъде платена чрез прихващане на дължими суми от „Рос ойл“ ЕООД на
него. Такова било уговорено между тях в нарочно сключено и подписано
споразумение от 16.12.2017 година. Другата част в размер на 283341.22 лева
трябвало да бъде платена в срок до 10 дни от датата на събиране на дължимата
сума от длъжника в пълен размер. На 01.11.2018 година той, ищецът и „Рос ойл“
ЕООД сключили тристранно споразумение, в което освен констатация на размера на
дължимите от него на „Рос ойл“ ЕООД и от същото на ищеца суми, последното му
наредило да плати от негово име на ищеца сумата от 207709.11 лева, което
задължение поради финансови затруднения той не могъл да изпълни. Същевременно
той предявил вземането си в размер на 1913169.26 лева, произтичащо от
споменатия договор за заем в производството по несъстоятелност на „ПСФК
Черноморец Бургас“ АД - в несъстоятелност. Същото било включено от синдика под
№4 в списъка на предявените в срока по чл. 685, ал. 1 от Търговския закон
приети вземания с поредност на удовлетворяване по т. 8 на чл. 722, ал. 1 от
цитирания нормативен акт.
На
ищцовата страна е било съобщено за депозирането на отговори, като наред с това
и е била предоставена възможност в срока по чл. 372 от ГПК да упражни дадените
и с ал. 2 на цитираната разпоредба права. В този срок ищецът не е депозирал
допълнителна искова молба, не е направил доказателствени искания, както и не е
представил писмени доказателства.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните и
представени по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност, доводите
и изявленията на страните и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Както е посочил съдът и в постановеното по делото
определение по чл. 374 от ГПК, препис от което е било изпратено на страните, исковите претенции,
по повод на които е образувано настоящото производство с правно основание чл.
694, ал. 2, т. 2 от Търговския закон са предявени от активно легитимирано за
това лице - кредитор, чието предявено и прието от синдика вземане е било
изключено от списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 от
Търговския закон. Исковата молба е предадена за
изпращане на куриер на 03.02.2020 година и съответно е постъпила в съда на
04.02.2020 година, а определението на съда за одобряване на списъка по чл. 692,
ал. 3 от Търговския закон е обявено в търговския регистър на 22.01.2020 година,
т. е. исковете са предявени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 694, ал. 6 от
Търговския закон, поради което и са допустими. В тази връзка следва да се отбележи
допълнително, че предпоставките за надлежното упражняване от кредитор на
правото на иск по чл. 694, ал. 2, т. 2 от Търговския закон, са: да е налице
предявено от кредитор вземане пред синдика, той да се е произнесъл положително
по него, друг кредитор или длъжникът да е депозирал в срока по чл. 690, ал. 1
от Търговския закон възражение срещу приемането на това негово вземане, съдът
да се е произнесъл с определение по чл. 692 от цитирания нормативен акт, с
което да е изключил приетото вземане. Съдебната практика е постоянна, че
подадено в срок възражение по чл. 690, ал. 1 от Търговския закон е положителна
процесуална предпоставка за предявяването на иска по чл. 694 от същия, както и
че пропускането на посочените в закона срокове или процедура на предявяване и
оспорване на вземането преклудира възможността да се предяви по общия ред иск
за предявяване или оспорване на вземането и че без надлежно да е упражнено
правото на възражение по чл. 690, ал. 1 от Търговския закон, е недопустим иск
по чл. 694 от посочения по-горе закон, ищец по който е кредитор, съответно
длъжник, които своевременно са предявили възраженията си срещу неприето,
съответно прието вземане.
Установява
се от събраните по делото доказателства, а и това не е спорно между страните, че с решение №97 от 25.03.2019 година, постановено по търговско дело
№354/2018 година по описа на Бургаския окръжен съд е обявена свръхзадължеността
на ответника по исканията на „Силва маре“ ЕООД и присъединените кредитори - „И
ар би лизинг България“ ЕАД, „Инвест банк“ АД, „Петрол“ АД и М.В.С., като е
открито производство по несъстоятелност. Решението е вписано в търговския
регистър по партидата на ищеца на 23.09.2019 година, с вписване под №
20190329102804.
Видно от книжата по делото, а следва да се приеме, че
това не е спорно между страните в процеса, ищецът с нарочна писмена молба е
предявил вземанията, предмет на настоящата искова претенция в общ размер на
217344.50 лева. Синдикът е включил тези негови вземания в съставения от него
списък на предявени приети вземания, поради което кредиторът „Нафтекс петрол“
ЕООД е възразил с нарочно депозирано по делото по несъстоятелност възражение
вх. №9366/14.06.2019 година /лист № 31-37 от кориците на делото/. Същото е било
предмет на разглеждане от съда по несъстоятелността в рамките на образувано
пред него производство по чл. 692 от Търговския закон, като видно от
определение № 93 от 22.01.2020 година, постановено по търговско дело № 354/2018
година е било изключено от списъка на приетите вземания. Поради всичко това
ищецът е предявил исковата си претенция с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2
от Търговския закон.
Видно е от определение № 93 от 22.01.2020
година, постановено по търговско дело № 354/2018 година по описа на Бургаския окръжен съд, а се установява и от
служебна справка по същото дело, че с молба вх.№ 6815/25.04.2019 година ищецът М.В.
е уточнил вземането си, произтичащо от споразумението от 01.11.2018 година,
като е намалил размера на обезщетението за забава върху главницата от 207709.11
лева от първоначално предявените 9635.39 лева за периода от 01.11.2018 година до 16.04.2019 година на 4846.55
лева за периода от 01.01.2019 година до 25.03.2019 година. Допълнително е
предявил и вземане за законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2019
година до окончателното и изплащане. Молбата е подадена в срока по чл. 685 от
Търговския закон. Въпреки това обаче, в списъка на приетите от синдика вземания
то е било включено в първоначално заявения с молбата от 19.04.2019 година размер
от общо 217344.50 лева, поради което и за този размер се е произнесъл съдът по
несъстоятелността с определението по чл. 692 от Търговския закон, като го е
изключил от приетите вземания. Независимо от това, настоящият съд счита, че
вземането е предявено в производството по несъстоятелност така, както е
уточнено с молбата от 25.04.2019, предвид което предявеното в настоящото
производство вземане за обезщетение за забава върху главницата за горницата над
4846.55 лева и за периода извън 01.01.2019 - 25.03.2019 година или над така
посочената сума и до първоначално предявените 9635.39 лева и за периодите
01.11.2018 година - 31.12.2018 година, съответно 26.03.2018 година - 16.04.2019 година производството
е недопустимо, като в тази част следва да бъде прекратено. Този извод произтича
от това, че в константната
практика на ВКС по приложението на чл. 694 от Търговския закон е възприето
принципното становище, че предмет на съдебно установяване с този иск е
вземането на кредитора, което е предявено по реда и в сроковете на чл. 685 и
сл. от същия и чл. 688 от него в производството по несъстоятелност на длъжника,
но не е прието от синдика, респективно е изключено от списъка на приетите
вземания с определение на съда по несъстоятелност по чл. 692 от Търговския
закон. Допустимостта на иска предпоставя пълна идентичност между предявеното в
производството по несъстоятелност вземане и вземането, за чието установяване е
инициирано производството по чл. 694 от Търговския закон.
Видно от писменото предявяване, ищецът е предявил вземане
в общ размер на 217344.50 лева, от които 207709.11 лева - главница по
споразумение от 01.11.2018 година, сключено между „Рос ойл“ ЕООД,
„Еврокапитал-България“ ЕАД и М.В.С. и 9635.39 лева - законна лихва върху
главницата за периода от 01.11.2018 година до 16.04.2019 година. Синдикът е
включил така предявените от него вземания в съставения списък на приетите
вземания с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 от Търговския закон. Вземанията,
предявени в настоящото производство, са идентични с вземанията, които ищецът е
предявил в производството по несъстоятелност с горните пояснения за мораторната
лихва.
Установява се от доказателствата по делото, че на
01.11.2018 година е било подписано споразумение между „Рос ойл“ ЕООД,
„Еврокапитал-България“ ЕАД и ищеца. Същото съдържа установителна част, в която
е посочено, че страните приемат, че към 30.10.2018 година
„Еврокапитал-България“ ЕАД дължи на „Рос ойл“ ЕООД сума в размер на 283341.22
лева съгласно допълнително споразумение от 11.05.2018 година към договор за
прехвърляне на вземане от 16.12.2017 година; „Рос ойл“ ЕООД дължи на ищеца сума
в размер на 207709.11 лева за начислени възнаграждения от 01.12.2013 година до
30.10.2018 година на основание договор за управление на „Рос ойл“ ЕООД от
22.03.2002 година. В чл. 3 от
споразумението се съдържа нареждане от „Рос ойл“ ЕООД към
„Еврокапитал-България“ ЕАД да заплати 207709.11 лева от задължението си към „Рос
ойл“ ЕООД на ищеца М.С.. Ответникът „Еврокапитал-България“ ЕАД от своя страна
се е задължил да заплати дължимата сума на ищеца по посочена от него банкова
сметка ***.12.2018 година. В чл. 3, ал. 3 от споразумението е установено, че
към датата на подписването му задължението на „Еврокапитал-България“ ЕАД към „Рос
ойл“ ЕООД възлиза на 75632.11 лева. Споразумението е подписано от трите страни
по него.
По делото е представен писмен договор за възлагане на
управлението на „Рос ойл“ ЕООД, съгласно който последното се е задължило да
изплаща на управителя-ищец ежемесечно възнаграждение за управление на
дружеството в размер на 2000 евро. Установява се от договор за прехвърляне на
вземане от 16.12.2017 година, че „Рос ойл“ ЕООД е прехвърлило на ответното
дружество „Еврокапитал- България“ ЕАД своето вземане към ПСФК „Черноморец
Бургас“ АД в размер на 1913169.26 лева, произтичащо от договор за паричен заем
от 20.05.2013 година, срещу цена от 1913169.26 лева, част от която в размер на
1629828.04 лева била погасена в същия ден със споразумение за прихващане, а с
допълнително споразумение от 16.12.2017 година ответното дружество се задължило
да изплати остатъка в размер на 283341.22 лева в срок до 30.10.2018 година.
Доказателства за съществуването на задължения по договор
за паричен заем от 20.05.2013 година между „Рос ойл“ ЕООД и ПСФК „Черноморец
Бургас“ АД в настоящото производство не са представени.
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която е установило размера на нетното (след
направени удръжки по ЗДДФЛ) неплатено възнаграждение по договор за възлагане на
управлението на „Рос Ойл“ ЕООД от 22.03.2002 година за периода от 01.12.2013
година до 31.10.2018 година на сумата от 207 709.11 лева. То е било
отразено като погасено в същия размер на 01.11.2018 година по счетоводната
сметка за отчитане на разчетите по мениджърски договори по партидата М.В.С. -
421100. Едновременно с погасяване на задължението към ищеца, в същия размер, е било
извършено и намаляване на вземането на „Рос Ойл“ ЕООД от „Еврокапитал-
България“ ЕАД по счетоводна сметка 498000 други дебитори с посочено основание -
споразумение от 01.11.2018 година между „Рос Ойл“ ЕООД, „Еврокапитал-България“
ЕАД и М.В.С..
Вещото лице е установило още, че в счетоводството на
„Еврокапитал-България“ ЕАД на 30.12.2017 година на основание договор за
прехвърляне на вземане от 16.12.2017 година, сключен между „Рос Ойл“ ЕООД и
„Еврокапитал-България“ ЕАД, по счетоводна сметка 4983 други дебитори по партидата
на ПСФК „Черноморец Бургас“ АД е отразено придобиване на вземане на стойност
1913169.26 лева. Същевременно по счетоводна сметка 4992 други кредитори по
партидата на „Рос Ойл“ ЕООД е отразено увеличение на задължение с цената на
цесията 1913169.26 лева. На същата дата е осчетоводено и прихващане на
съществуващо вземане от „Рос Ойл“ ЕООД в размер на 1629828.04 лева с част от
задължението по договора за цесия от
16.12.2017 година на стойност 1629828.04 лева, на основание споразумение за
прихващане от 16.12.2017 година. Със счетоводна статия от 30.11.2018 година е
отразено погасяване на задължение към „Рос Ойл“ ЕООД на стойност 207709.11 лева
и откриване на задължение в същия размер към М.В.С. по счетоводна сметка 4992
други кредитори, на основание споразумение от 01.11.2018 година.
Предвид всичко гореизложено, безспорно се установява от
доказателствата по делото наличието на задължение на „Рос ойл“ ЕООД към М.В. в
размер на 207709.11 лева, колкото е и посоченият в споразумението такъв. От анализа
на съдържанието и характера на постигнатите със споразумението от 01.11.2018
година уговорки между „Рос ойл“ ЕООД, ответното дружество и ищеца и с оглед съдържащите
се в него изявления за наличието на задължения както на „Еврокапитал-България“
ЕАД към „Рос ойл“ ЕООД, така и на „Рос ойл“ ЕООД към М.В., се налага извода, че
споразумението е сключено именно с цел уреждане на тези две задължения, които
да се погасят чрез едно плащане. В чл. 3, ал. 1 е налице делегация за плащане
от страна на „Рос ойл“ ЕООД към своя длъжник „Еврокапитал-България“ ЕАД за
сумата от 207709.11 лева на третото лице - М.В., при извършването на което да се
погасят описаните в член 1 и 2 задължения, като „Еврокапитал-България“ ЕАД ще
остане да дължи на „Рос ойл“ ЕООД остатъка от 75632.11 лева. Налице е съгласие
на делегата „Еврокапитал-България“ ЕАД да плати на делегатаря М.В., като
същевременно е налице и уговорка за отсрочване на това задължение до 31.12.2018
година. Споразумението е подписано и от трите страни. Липсва, обаче обективирано
изрично съгласие на кредитора М.В. длъжникът „Рос ойл“ ЕООД да бъде заменен от
новия длъжник „Еврокапитал-България“ ЕАД. Липсва каквото и да било изявление на
кредитора В. за това, че „Рос ойл“ ЕООД се освобождава от задължението си.
Предвид това не може да бъде споделена тезата на ответника, че в случая е
налице хипотезата на заместване в дълг по чл. 102 от Закона за задълженията и
договорите. Съгласието на кредитора за замяна на длъжника трябва да е изрично и
не може да се предполага. Впрочем подобен извод е лишен и от житейска логика с
оглед хронологията на отношенията между страните. Видно от доказателствата по
делото, а и от служебна справка в деловодната програма на съда се установява,
че на 16.10.2018 година ищецът е подал молба за присъединяване като кредитор в
производството по чл. 625 от ТЗ срещу „Еврокапитал-България“ ЕАД и то за
вземане в значителни размери – 22566886.53 лева. Предвид факта, че към
16.10.2018 година С., както и редица други кредитори с вземания в милиони са
считали, че ответното дружество е изпаднало в неплатежоспособност и следва да
се открие производство по несъстоятелност, нелогично е да се твърди, че същият
две седмици по-късно е дал съгласието си длъжникът му „Рос ойл“ ЕООД да бъде
заменен от неплатежоспособно дружество с милиони задължения. Нещо повече,
самият ищец при предявяване на вземането си твърди, че по силата на процесното
споразумение ответното дружество се е задължило да заплати на М.С. в срок до
31.12.2018 година част от задължението си към „Рос ойл“ ЕООД в размер на 207709.11
лева, произтичащо от допълнително споразумение от 11.05.2018 година към договор
за прехвърляне на вземане от 16.12.2017 година. Самият ищец не твърди вземането
му към „Рос ойл“ ЕООД да е погасено, нито счита отношенията между тях за
уредени с подписване на споразумението. Ирелевантно в случая е счетоводното
отразяване на задължението като погасено в счетоводството на длъжника-делегант
„Рос ойл“ ЕООД, тъй като единствено меродавно в случая е изричното съгласие
кредитора-делегатар М.В. задължението на „Рос ойл“ ЕООД да се счита погасено по
силата на споразумението, каквото съгласие не се установява от доказателствата
по делото, нито от тълкуването на волята на страните.
С оглед всичко изложено по-горе съдът счита, че в
процесното споразумение е обективирана волята на страните за пасивна
несъвършена делегация, при което кредиторът-делегатар М.В. е приел новия
длъжник „Еврокапитал-България“ ЕАД наред със стария „Рос ойл“ ЕООД, т.е. ищецът
се е снабдил с двама солидарно задължени длъжници за същото вземане, като
разполага с право на иск спрямо всеки от тях. Този извод се налага от
употребения от страните в чл. 3, ал. 1 от споразумението израз „които да
послужат за погасяване на задълженията на „Рос ойл“ ЕООД към М.В.С.“. Със
сключване на споразумението задължението на
„Рос ойл“ ЕООД не се погасява, то остава да съществува наред с приетото
от „Еврокапитал-България“ ЕАД нареждане за плащане, с което кредиторът М.С. се
е съгласил, полагайки подписа си под споразумението.
Простото нареждане за плащане не създава никакво
задължение за делегата. В конкретния случай, обаче е налице изрично съгласие от
страна на „Еврокапитал-България“ ЕАД, изразено в алинея втора на член трети от
споразумението, в която той поема задължението спрямо кредитора М.В.. При това
положение и с оглед абстрактния характер на делегацията, делегатът не може да
противопоставя на делегатаря възражения, които би черпил от отношенията си с
делеганта, че не дължи нищо на делеганта, нито че делегантът не дължи на
делегатаря. При това положение, въпреки липсата на представени доказателства за
действителността на прехвърлените с цесията от 16.12.2017 година вземания, с
оглед абстрактния характер на сделката, искът за главница се явява основателен.
Предвид основателността на главната претенция,
основателна се явява и акцесорната претенция за обезщетение за забава за
периода от 01.01.2019 година до 25.03.2019 година в размер на 4846.55 лева, чийто
размер съдът изчисли с помощта на калкулатор на интернет адрес www.calculator.bg. Претенция за законната
лихва от предявяване на вземането в настоящото производство не е е предявена,
предвид което и произнасяне не се дължи.
Независимо от изхода на делото, на ищцовата страна не
следва да бъдат присъждани суми за разноски, съобразно уважената част от
исковете, тъй като същата не е направила искане в тази насока нито с исковата
молба, нито по-късно в хода на делото, включително при приключване събирането
на доказателства и даване ход по същество на делото. На ответната страна също
не следва да бъдат присъждани суми за разноски, съобразно прекратената част от
исковете, тъй като същата не е направила искане в тази насока нито с исковата
молба, нито по-късно в хода на делото, включително при приключване събирането
на доказателства и даване ход по същество на делото.
Тъй като в съответствие с чл. 694, ал. 7 от Търговския
закон държавна такса по исковете не е била събрана предварително, а същите са
уважени частично, с настоящия съдебен акт ищецът М.В. следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Бургаския окръжен съд такава в размер на сумата от 47.89 лева
върху заявения размер на исковете, в частта в която производството е прекратено
и съобразно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, както и сумата от 5 лева за служебното издаване на
изпълнителен лист. Ответното търговско дружество в несъстоятелност следва да
бъде осъдено да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 2125.56
лева, представляваща дължима държавна такса, определена върху уважения размер
на исковете в размера по чл. 1 от цитираната Тарифа, както и 5 лева за
служебното издаване на изпълнителен лист. Тези суми следва
да бъдат събрани от масата на несъстоятелността на ответника /в този смисъл и
насока посоченото в определение № 113 от 01.03.2017 година на ВКС по частно търговско
дело № 2203/2016 г., II т. о./.
Ето
защо, по изложените съображения и на основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от Търговския
закон, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска на М.В.С., ЕГН **********,***
против „Еврокапитал - България“ ЕАД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със
седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Александровска“ №21, ет. Е,
представлявано от Димитър Петков Димитров и синдика на същото Николай Ганев с
постоянен адрес ***, офис №21, че ищецът М.В.С., ЕГН **********,*** има вземане
от ответника „Еврокапитал - България“ ЕАД - в несъстоятелност, ЕИК *********,
със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Александровска“ №21, ет. Е,
представлявано от Димитър Петков Димитров в размер на сумата от 207709.11 лева /двеста
и седем хиляди седемстотин и девет лева и единадесет стотинки/, произтичащо от
незаплатени възнаграждения по договор за възлагане на управлението на „Рос ойл“
ЕООД, на основание споразумение от 01.11.2018 година между „Рос ойл“ ЕООД,
„Еврокапитал - България“ ЕАД и М.В.С., както и на сумата от 4846.55 лева /четири
хиляди осемстотин четиридесет и шест лева и петдесет и пет стотинки/ -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
от 01.01.2019 година до 25.03.2019 година.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска на М.В.С., ЕГН **********,***
против „Еврокапитал - България“ ЕАД - в несъстоятелност със седалище град
Бургас и адрес на управление ул. „Александровска“ №21, ет. Е, представлявано от
Димитър Петков Д. и синдика на същото Николай Ганев с постоянен адрес ***, офис
№21 за приемане за установено, че ищецът има вземане от ответното дружество в
несъстоятелност за обезщетение за забава върху главницата от 207709.11 лева за
горницата над 4846.55 лева до първоначално предявените 9635.39 лева и за
периодите 01.11.2018 година - 31.12.2018 година, съответно 26.03.2018 година -
16.04.2019.
ОСЪЖДА М.В.С., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на
Бургаския окръжен съд сумата от 47.89 /четиридесет и
седем лева и осемдесет и девет стотинки/ лв., представляваща дължима държавна
такса върху частта от претенцията, за която производството е прекратено, както и
сумата от 5 /пет лева/ лв. за служебното издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
„Еврокапитал - България“ ЕАД - в несъстоятелност, ЕИК *********,
със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Александровска“ №21, ет. Е,
да
заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 2125.56 /две хиляди сто двадесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/ лв.,
представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на предявените
претенции, както и сумата от 5 /пет лева/ лв. за служебното издаване на
изпълнителен лист, които две суми да се съберат от масата на несъстоятелността.
Решението е постановено при участието на синдика на „Еврокапитал-България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул.
„Александровска“ № 21, ет. Е - в несъстоятелност Н.А.Г..
Настоящото
решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд, а в частта, в която е прекратено
производството, имащо характер на определение - в едноседмичен срок от
връчването му на страните с частна жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: