№ 939
гр. Бургас, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20232120201612 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от „***, ЕИК ***, представлявано от П.Н.Д. чрез
Адвокатско дружество „***“ чрез адв. М.К. против електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № **********, издаден от Агенция „Пътна
Инфраструктура” към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с
който на ***, ЕИК *** на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на фиша като
била нарушена процедурата – липсвало дата на нарушението, било недопустимо издаването
на електронен фиш, тъй като в Закон за пътищата (ЗП) липсвало легална уредба за налагане
на административни наказания чрез издаване на ЕФ. ЕФ, съгласно чл. 189ж от ЗДвП, можело
да се издаде при нарушение на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, а за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП,
ЕФ не се издавал. В конкретния случай приложение намирали разпоредбите предвиждащи
съставяне на АУАН и НП. ЕФ противоречал и на материалния закон като не било посочено
в какво се изразява изпълнителното деяние, размера на пътната такса, не било ясно
нарушението и на какво основание се санкционира дружеството – за това, че е нарушил чл.
102, ал. 2 ЗДвП като е допуснал движението на ППС без да са изпълнени задълженията по
установяване и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, или заради това, че
не е заплатил дължимата пътна такса, дори да се приемело, че нарушението е установено, то
1
не било подведено по време, място и лица правна норма. Не ставало ясно по какъв начин е
декларирано ППС и се констатирало несъответствие с декларираното, липсвало посочване в
какъв размер е дължимата такса, било нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Счита, че нарушението не е доказано като ППС било оборудвано с бордово устройство,
което функционирало и неотчитането на тол данни се дължало на техническа неизправност
на осигуреното от доставчика на услугата бордово устройство. Оспорва се и
компетентността на АНО и годността на техническото средство. В случай, че се прецени, че
е извършено нарушение, то намира, че попада в хипотезата на чл. 28 ЗАНН. Моли за отмяна
на ЕФ и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не изпраща представител,
депозирано е писмено становище, с което се поддържа жалбата, оспорват се представените
снимки, оспорва се справка от „Интелигентни трафик системи” АД като не ставало ясно, че
данните се отнасят за ППС с рег. № ***, не можело при движение на ППС да се прекъсне
захранването на бордовото устройство, тъй като било свързано към системата на превозното
средство. Сочи, че устройството ползва сим карта за предаване на мобилен сигнал, както и
спътници за предаване на гео локация и всяко смущение на тези сигнали можело да доведе
до техническа неизправност на устройството.
Наказващият орган, редовно призован, се представлява от юрк. М. М., която оспорва
жалбата, моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски като депозира подробно
писмено становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в предвидения срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
От фактическа страна съдът установи следното:
На дружеството жалбоподател е издаден ЕФ за това, че на 23.02.2021г. в 22:55 ч. на
път А-1 км.357+949, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, било установено движение на ППС – влекач *** с регистрационен номер ***, с
технически допустима максимална маса 20000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в
състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на
състава 44000, в община Бургас, за което изцяло не била заплатена дължимата пътна такса
по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, като за посоченото ППС нямало валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушение било установено с устройство № 10031, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път
A-1 км. 357+949.
Установено било, че собственикът, на когото е регистрирано ППС, е жалбоподателят
***.
2
С оглед на горното бил съставен процесният ЕФ, с който на дружеството на
основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства по делото.
От правна страна съдът намира следното:
Наказващият орган е ангажирал отговорността на *** за нарушение с правна
квалификация по чл.102, ал.2 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че собственикът е длъжен
да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във
връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата според категорията на пътното превозно средство.
Съдебният състав не споделя възражението за некомпетентност на органа издал ЕФ
като Електронен фиш е издаден от компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл.10,
ал.10 от ЗП, посочва, че Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на
държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо
пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и
дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на
системата за събиране на пътните такси.
ЕФ е издаден въз основа на чл.189ж от ЗДвП, който предвижда възможност при
нарушение по чл.179, ал.3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а,
ал.3 ЗДвП да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.189ж, ал.1 ЗДвП със
задължителни реквизити на съдържанието по утвърден образец. Определените в закона
изисквания към ЕФ е да съдържа данни за мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или
вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за
заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за
доброволното й заплащане. Атакуваният ЕФ е издаден по образец, утвърден от
Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. По отношение на възражението
за липса на посочена дата на издаване и преценка за изтекъл срок по чл. 34 ЗАНН, съдът
счита, че ЕФ се издава по образец, в който няма реквизит дата на съставяне, нито са
приложими сроковете по чл. 34 от ЗАНН отнасящи се за съставянето на актове за
установяване на административни нарушения и издаване на НП (така Решение № 515 от
20.04.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 205/2022 г.; Решение № 73 от 18.03.2022 г. на
АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 12/2022 г.). В чл. 34 от ЗАНН са уредени хипотези на
срок за издаване на АУАН (три месеца от откриване на нарушителя, но не по-късно от 1
година от извършване на нарушението) и за издаване на НП (6 месеца от издаване на
3
АУАН), които обаче не могат да намерят приложение в конкретния случай, тъй като ЕФ
представлява своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, който
по своето правно действие съчетава в себе си функциите, както на АУАН, така и на НП,
поради което за него не намират приложение нито сроковете по чл. 34 ЗАНН за издаване на
АУАН, нито тези за издаване на НП. Датата на нарушение е 23.02.2021г. и към момента не е
изтекла абсолютна давност.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че е недопустимо издаването на
ЕФ, тъй като макар в разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП да е направено препращане
единствено към нарушенията по чл.179, ал.3 от ЗДвП, от своя страна правилото по чл.189ж,
ал.7 от ЗДвП съдържа изрична регламентация за електронния фиш за нарушение по чл.179,
ал.3-3б от ЗДвП. В този смисъл е и разпоредбата на чл.167а, ал.3 от ЗДвП, към която
препраща чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, който предвижда, че електронната система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179,
ал.3-3в, както и тази на чл.167а, ал.4 от ЗДвП, където изрично е посочено „електронни
фишове за нарушения по чл.179, ал.3- ал.3в“, сред които се включва и настоящото
нарушение по чл.179, ал.3б. Допълнителен аргумент за този извод се черпи и от
разпоредбите на чл.187а, ал.4 и ал.5 от ЗДвП, където е дадена възможност на собственика
или ползвателя на ППС, с което е извършено нарушение по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП, да се
освободи от административнонаказателна отговорност чрез представяне на съответна
декларация. /така Решение № 643 от 10.05.2023 г. по к. адм. н. д. № 405 / 2023 г. на XV
състав на Административен съд – Варна; Решение № 1174 от 21.06.2023 г. по к. адм. н. д. №
1113 /2023 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 937 от
30.06.2023 г. по к. адм. н. д. № 843 / 2023 г. на XIV състав на Административен съд - Варна;
Решение № 4726/13.07.2023 г. по КНАХД № 5078/2023 г. по описа на АССГ; Решение 352
от 28.10.2022г. по АНД 1081/2022г. на Районен съд - Шумен. Решение №356/02.11.2022г. на
РС-Шумен по анд№1076/2022г.; Решение №8/08.02.2023г. на АдмС- Шумен по
канд№1/2023г.; Решение на АдмС - Шумен №43/23.03.2023г. по канд№36/2023г. Решение на
АдмС-Шумен №44/23.03.2023г. по канд№35/2023г.; Решение №1352/26.10.2022г. на АдмС -
Варна по к.а.н.д.2035/2022г. и пр./.
Допълнителен аргумент е и новата разпоредба на чл. 189ж, ал. 8 ЗДвП в сила от
01.08.2023г., която предвижда, че електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б се
връчват от контролните органи по чл. 167а на нарушителя лично, срещу подпис или по реда
на чл. 186а, ал. 1, т. 2, буква „а”, т. 3, ал. 2, 3, 5 и 6.
Видно е, че пътят е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по
него се дължат такси по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, които зависят от категорията на ППС и
изминатото разстояние.
Ясно е посочено мястото на нарушението път А-1 км.357+949, с посока нарастващ
километър с устройство № 10031, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-1 км.357+949. Следва да
се посочи, че съгласно чл.167а ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни
4
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение
по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с
приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства
относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и
мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство – част от системата. Електронната система
функционира чрез визуално разпознаване на дигитални образи, цифри и букви и не
извършва измерване, поради което не подлежи на техническо измерване по Закона за
измерванията. Съгласно разпоредбата на чл.189е, ал.8 от ЗДвП отразените в системата
данни се считат за доказателства за мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни,
свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на
дължимите такси. Няма данни да се касае за технически проблем в работата на техническото
средство, нито относно автентичността на снимковия материал.
В случая е изготвен доклад за това, че ППС се е движило в пътен участък, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, тол секция 10031 без данни за валидна маршрутна карта
или валидна декларация за преминаването като задължение на жалбоподателя е да осигури
функционирането на бордовото устройство през цялото време на движение на ППС и след
като не са били предадени данни, означава, че той не е положил дължимата грижа и е
допуснал ППС да се движи по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа без да се
увери, че бордовото устройство, монтирано в ППС е изправно, включено правилно е
захранването и че е с пълна батерия, което е и условие да се предават данните и по този
начин е допуснал движението му без да е платена дължимата за преминаването през
сегмента такса.
Не е спорно и се установява от представената справка, че дружеството „*** е
собственик на ППС с обща технически допустима максимална маса 20000, поради което на
основание чл.10, ал.1, т.2 от ЗП за движението му по платената пътна мрежа се дължи тол
такса. Когато горепосоченото ППС се движи в състав от ППС, с теглено ремарке, общата
технически допустима максимална маса е 44000. В този случай и при налични общо 5 броя
оси, дължимата тол такса би следвало да е в размер установен в Тарифата за таксите, които
се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с
Постановление № 370 на МС от 2019г., изменена с Постановление № 24/20.02.2020г. на МС
в сила към датата на нарушението 23.02.2021г. като няма данни тя да е платена.
Неоснователни са възраженията за неустановеност на субекта на нарушението като
дружеството не се е възползвало от правото си съгласно чл.187а, ал.4 от ЗДвП, което гласи,
че „Вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни
5
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване
на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи
данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за
управление на моторно превозно средство“. Декларация по реда на чл.187а, ал.4 от ЗДвП
няма данни да се е постъпвала, поради което и отговорността е за собственика.
В случая не може да се приеме, че представлява нарушение обстоятелството, че в ЕФ
не е посочен конкретния размер на дължимата такса, която се твърди да не е заплатена,
защото не са представени доказателства за плащането на какъвто и да е размер от страна на
жалбоподателя, а не е платена изцяло, не се касае за задължителен реквизит на ЕФ и ясно е
посочено, че дължимата такса не е платена изцяло.
Не се касае за неяснота и на вмененото нарушение като е установено именно
нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, задължаващо собственика да не допуска движението на
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на
размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на
пътното превозно средство.
При преминаване на ППС с рег. № *** през контролно устройство №10031,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1
от ЗП, електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП е регистрирала
извършено нарушение от процесното ППС, т.като за него нямало получена тол декларация
за сегмент № **********.
Нарушението се потвърждава и от представената детайлна справка от „Интелигентни
трафик системи“ АД /ИТС/ за получени декларирани тол данни за ППС е рег.№*** за дата
23.02.2021г. за тол сегмент **********, представляващ част от път Автомагистрала А-1 п.к.
795/А-1 - пк.06/А-1 - участък 6, с координати на начало и край на тол сегмент - 42.60422,
27.330582; 42.59248, 27.39366 и информация за часовия диапазон на преминаване на ППС
през тол сегмента.
Видно от постъпилия отговор бордовото устройство изобщо не е предавало данни
тъй като е било изключено в периода от 23.02.2021г. 14:01 часа до 26.02.2021г. 04:51 часа и
това обстоятелство се установява и от представената справка относно работата на бордовото
устройство като е видно, че през целия ден на 23.02.2021г. бордовото устройство е било
включено, но се касае за намаляване на неговата батерия за работа като в 13:14 ч. е
изписвано съобщение “warning”, но въпреки това не са предприети действия по зареждане
на бордовото устройство и на 23.02.2021г. в 14:01 часа то е изключено „disconnected” и
включено отново едва на 26.02.2021г. в 04:51 часа, а конкретното нарушение е отчетено на
23.02.2021г. в 22:55 часа.
С оглед на изложеното този състав счита, че към датата на установяване на
нарушението – 23.02.2021 г. в 22:55 часа процесното ППС се е движело по платената пътна
мрежа, без за него да има заплатена дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата,
тъй като за него няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за
6
преминаването, като причината за това вероятно е фактът, че устройството на ППС е било
изключено.
При това положение, обоснован и съответен на материалния закон, е изводът на
наказващия орган за извършено административно нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Нарушението е описано достатъчно ясно и по начин, по който наказаното лице може да
разбере за какво е ангажирана административно-наказателната отговорност, поради което не
е нарушено правото му на защита. Налице е осъществен състав на административното
нарушение и същото е безспорно доказано, поради което и ЕФ следва да се потвърди
изцяло. Видно от санкционната норма – размерът на санкцията е фиксиран в закона, поради
което и не може допълнително да бъде намаляван от съда.
За жалбоподателя е съществувала възможност да заплати компенсаторна такса в по –
нисък размер и да не се налага да заплаща имуществена санкция в завишен размер, но той не
се е възползвал от това, поради което и съдът не възприема доводите, че не следва да понася
отговорност, поради несправедливо висок размер на санкцията.
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран
не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичния случай и се отличават помежду си по „наличието на очевидност, несъмненост на
маловажността на извършеното нарушение”. В случая конкретното деяние не се отличава от
обичайните нарушения от този вид, няма данни за заплащане на дължимата за преминаване
такса и не е оправдано прилагането на чл. 28 ЗАНН.
Съдът дължи произнасяне по разноските и тъй като АНО е бил защитаван от
юрисконсулт и е депозирано искане за присъждане на възнаграждение, то съгласно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от
своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно
който възнаграждението е в размер от 80 до 150 лв. Предвид правната сложност и
извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение
се явява 80 лева.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от ЗП № **********, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура” към Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, с който на „***, ЕИК *** на основание чл.187а,
ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, е наложено
7
административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на
чл.102, ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ НА Агенция „Пътна инфраструктура“
сумата в размер на 80 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението от страните, пред
Административен съд Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8