№ 247
гр. Смолян, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20215400500418 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С Решение № 350/28.09.2021 г. по гр.дело № 541/2021 г. Смолянският
районен съд осъжда В. АС. Д. да заплати на В. В. Д., действаща със съгласието на нейната
майка И. Р. Т., издръжка в размер на 250 лева месечно за периода 01.10.2020 г. до 28.05.2021
г., като отхвърля иска за посочения период за разликата над 250 лв. до претендирания
размер от 300 лв. месечно.
Също така, съдът прекратява производството по иска за издръжка за минало
време в частта му за периода м.май 2020 г. – месец септември 2020 г. вкл., в размер на 300
лв. месечно, поради оттегляне на иска в тази му част.
С решението още е осъден В.Д. да заплаща на В.Д., действаща със
съгласието на своята майка И. Т., издръжка в размер на 280 лева месечно, считано от
28.05.2021 г., до навършване на пълнолетие от ищцата - 26.08.2024 г., като е отхвърлен
искът за посочения период в частта за разликата над 280 лв. до претендирания размер от 300
лв. месечно.
На осн.чл.242, ал.1 ГПК е допуснато предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдените издръжки.
На следващо място, е оставен без разглеждане предявеният от В.Д.,
действаща със съгласието на нейната майка И. Т., иск да бъде осъден В.Д. на осн.чл.144 от
СК да й заплаща издръжка в размер на 300 лв. месечно за периода м. септември 2024 г. -
1
м.май 2025 г. като процесуално недопустим, поради преждевременното му предявяване и е
прекратено производството в тази му част.
В.Д., действаща със съгласието на нейната майка И. Т., е осъдена да плати
на В.Д. разноски в размер на 146,66 лв., съобразно отхвърлената част от исковете и частите,
в които производството по делото е прекратено.
На свой ред В.Д. е осъден да плати по сметка на РС-Смолян държавна такса
в размер на 483,20 лв. върху присъдения размер на издръжките.
Срещу това решение е подадена допустима въззивна жалба от В. АС. Д. в
частите, с които е осъден да плати на В.Д. издръжка над 162,50 лв. до 250 лв. за периода
01.10.2020 г. – 28.05.2021 г. и над 162,50 лв. до 280 лв. за периода 28.05.2021 г. – 26.08.2024
г. Д. иска решението в тези части да бъде отменено и исковете на В.Д.-отхвърлени за
посочените разлики, като остане задължен само за минималния размер на издръжката.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и
поддържа жалбата си.
С подробен отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата В. В. Д., действаща
със съгласието на своята майка И. Т., чрез пълномощника адв.Н. Д., оспорва жалбата и моли
да се потвърди решението в обжалваните части.
В съдебно заседание въззиваемата, редовно призована, не се явява и не
изпраща представител.
Въззивният съд намира, че решението в обжалваните части е правилно и
следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от Смолянския районен съд мотиви
на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата съобразява следното:
Във въззивното производство е представен социален доклад с вх.№
3308/25.11.2021 г. от ДСП-Красно село-София. От него става ясно, че понастоящем
въззиваемата В.Д. живее с майка си И. Т. и по-малката си сестра Н. в жилище в София под
наем, за което майката И. Т. заплаща наемна цена в размер на 580 лв. месечно. Доходите на
И. Т., която работи като продавач-консултант, възлизат на около 1400 лв. месечно. Майката
предоставя непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието както на В., така и на
малолетната Н., за която жалбоподателят признава, че е неин биологичен баща, макар да не
я е припознал.
Т.е., майката И. Т. не само се грижи за двете дъщери, т.е., носи изцяло
товара на родителската отговорност, но и осигурява към момента изцяло тяхната издръжка
поради нежеланието на жалбоподателя да плаща такава. В., която е родена на 26.08.2006 г.,
понастоящем е на възраст от 15 години и 4 месеца; а сестра и Н., родена през 2012 г., е на 9
години.
От друга страна, жалбоподателят не издържа други лица, освен себе си.
Той е роден през 1973 г., т.е., е на 48 години.
Съгласно представените от него удостоверения от работодателя му
2
„Нефертити Варджиев и си-е“ с № 25 и 26 от 01.07.2021 г., Д. работи като машинен
оператор на банциг, като средномесечният му нетен доход, доколкото следва да се даде вяра
на записаното, за периода юли 2020 г. – юни 2021 г. включително, е 493 лв. В.Д. живее в
жилище в гр.Смолян, кв.Устово, което принадлежи на него, баща му и сестра му, придобито
по наследство, заедно със своя баща, като не плаща наем за това.
Видно от представения от жалбоподателя амбулаторен лист от медицински
преглед от 25.11.2021 г., на същия са изписани три медикамента за лечение на болки в
корема вследствие малки конкременти в жлъчния мехур, наличието на кристали и лек
уринен застой вдясно в бъбреците. Не се представят обаче доказателства дали Д. приема
тези медикаменти, каква сума е необходима за тях на месец и каква част се плаща от НЗОК и
каква – от него. По същия начин от представени пред РС-Смолян амбулаторни листове от
медицински прегледи може да се заключи, че са му предписани лекарства за лечение на
оплаквания от неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения,
хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност, затлъстяване, дължащо се на излишък от
калории, смесена хиперлипидемия, апнея, но няма доказателства каква точно сума за всички
тях жалбоподателя плаща от джоба си на месец и каква част от стойността им се поема от
НЗОК. В обжалваното решение е прието, че той доплаща само сумата от 25,44 лв., като пред
РС не е представил доказателства за разходите за лечение на сънната апнея.
Не се установява обаче тези заболявания да му пречат да работи до степен,
че да не може да полага допълнително труд, от който да повиши доходите си, предвид и
факта, че е на възраст под 50 години.
Няма данни по делото на жалбоподателя да е отказано събирането на
доказателства за неговите доходи, а за разходите си той излага пред двете инстанции само
пространни и настойчиви оплаквания за заболяванията си, голословни твърдения, без да
представи конкретни доказателства, от които да се види не толкова от какво боледува и
колко е онеправдан, а каква точно сума плаща на месец за поддържане на здравето си.
За издръжката на непълнолетната В., родена през 2006 г., са били
необходими за периода 01.10.2020 г. – 28.05.2021 г. 400 лв. месечно, от които майката И. Т.
поема 150 лв., ведно с грижите по отглеждането и възпитанието и, като издържа сама и
другото дете на В.Д., а последният поема 250 лв. За периода от 28.05.2021 г. до 26.08.2024 г.
на В. са нужни поне 430 лв., от които бащата поема 280 лв., а майката – остатъка от 150 лв.,
отново заедно с непосредствените грижи за детето, като И. Т. продължава да издържа сама и
другата дъщеря – Н., същевременно плаща наем от 580 лв., и всичко това при месечен доход
от 1400 лв. от работата и като продавач-консултант.
Следва да се отчете, че животът в столицата изисква повече средства за
издръжка за базови нужди, като преместването на ищцата В.Д., нейната майка и сестра и Н.
в София е продиктувано от спешната необходимост да спасят себе си от упражняваното от
жалбоподателя в продължение на години физическо и психическо насилие върху тях, като
на първо време намират място в Кризисен център там.
3
Издръжката на непълнолетната В. е в размер, който е годен да задоволи
нуждите и от не само от храна, дрехи и други битови разходи, но също така и за нейни
занимания, общуване, с които тя да се развива и задоволява своите основни емоционални и
социални потребности, което е необходимо за израстването и като пълноценен
човек.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 350/28.09.2021 г. по гр.дело № 541/2021 г. на
Смолянския районен съд в обжалваните части, с които В. АС. Д. е осъден да плати на В.Д.
издръжка над 162,50 лв. до 250 лв. за периода 01.10.2020 г. – 28.05.2021 г. и над 162,50 лв.
до 280 лв. за периода 28.05.2021 г. – 26.08.2024 г.
В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване заради ограничението по чл.280,
ал.3, т.2, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4