№ 537
гр. Пазарджик, 19.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Красимир Комсалов
Димитър Бишуров
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Бишуров Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20225200600609 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Подсъдимият В. Д. П., редовно призован, се явява лично и с адв. Л. С.,
редовно упълномощен.
Частният тъжител И. А. С., редовно призован, се явява лично и с адв. Б.
Г., редовно упълномощена.
Адв. Г.: – Да се даде ход на делото.
Адв. С.: – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА
И СЕКРЕТАРЯ.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.
1
Съдът прикани страните към спогодба:
Адв. Г.: – Ние пред първоинстанционния съд направихме опит за
спогодба, но предложението, което отправихме не беше прието.
Адв. С.: – Имаме такава нагласа при положение, че се оттегли тъжбата,
тъй като деянието е несъставомерно. Ще постигнем споразумение при тези
условия.
Адв. Г.: – Няма как да се постигне спогодба.
Съдът констатира, че спогодба не се постигна.
Адв. С.: – Поддържам изцяло въззивната жалба и изложените в нея
доводи, както и представената след нея подробна писмена защита. Няма да
соча доказателства.
Адв. Г.: – Считаме, че жалбата е неоснователна. Постановената присъда
е правилна и законосъобразна. Няма да соча доказателства.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. Г.: – Уважаеми окръжни съдии, аз ще Ви моля да потвърдите
присъдата на първоинстанционния съд. Считаме, че същата е правилна,
законосъобразна, постановена въз основа на събраните доказателства.
Мотивите на съда са логични, непротиворечиви и последователни и въз
основа на доказателствата съдът е стигнал до единствения верен извод – че
обвиняемият П., в доклад до Изпълнителния директор, е разгласил позорни
обстоятелства за тъжителя С..
Това е повторна присъда на Районния съд, като първата по Дело № 1313
беше отменена поради противоречие в мотивите от Окръжния съд, което
противоречие в мотивите, поне доколкото аз успях да разбера от самото
решение на съда, се касаеше до това, че първоинстанционният съд по Дело №
2
1313 в частта на присъдата беше объркал имената на обвиняемия П.. Делото
беше върнато за повторно разглеждане от Районния съд и при това повторно
разглеждане, при разпитаните отново свидетели и на база на доказателствата
отново се доказа безспорният факт, че действително обвиняемият П. е
разгласил позорни обстоятелства в доклад до Изпълнителния директор за
тъжителя С..
Считам, че тази присъда е правилна, законосъобразна и мотивите на
съда са изключително точни, прецизни и логични, защото действително като
се погледне хронологията на събитията, в целия контекст, който се развива
между отношенията на тъжителя С. и П., представените писмени
доказателства – това са докладите до Изпълнителния директор, становищата,
свидетелските показания, изрично се установи, че обвиняемият П., поради
лични мотиви, клевети свидетеля С. в доклад до Изпълнителния директор, че
прикрива обстоятелства. В целия контекст на този доклад пределно ясно
става, че това са позорни обстоятелства и че това прикриване не е истина.
В този смисъл аз ще Ви моля да потвърдите присъдата на Районния съд
като правилна и законосъобразна. Деянието е доказано от обективна и от
субективна страна. Обвиняемият П. е действал с умисъл и с цел да наклевети
свидетеля С. пред Изпълнителния директор, че той прикрива случващото се,
което изрично е описал в доклада си до Директора и безобразията в База –
Калугерово.
Моля да ни присъдите и направените разноски в производството.
Адв. С.: – Уважаеми окръжни съдии, за съжаление за втори пореден път
първоинстанционният съд не можа да достигне до същността на правния
казус – до правната му същност, не до фактическата. Фактическата е ясна.
Деянието, което се вменява на подсъдимия е обективирано в писмен вид
в негов доклад до Изпълнителния директор на дружеството и нищо по-ясно
от това, което е описано тук не може да бъде въведено в делото като факт, а
именно, че: „Това некомпетентно и безхаберно отношение към техниката в
База – Калугерово е довело до сегашната ситуация.“ Умелото прикриване –
това е изпълнителното деяние, което първоначално се заявява в тъжбата:
„Умелото прикриване на тези безобразия от страна на И. С. не са дали
възможност на ръководството да вземе мерки и ще доведе до сериозни
3
разходи за ремонт на фирмата.“
По-нататък причините, поради които се твърдят тези обстоятелства,
възприети от тъжителя като позорящи: „Тези действия на г-н С. не
кореспондират с обявената политика на фирмата за прозрачност, откритост,
рационално и икономично обосновано изразходване на оскъдния финансов
ресурс.“ Нещата са концентрирани тук. Единственото, което трябваше да
направи съдът, е да даде правен анализ на тези няколко реда, а именно правен
анализ в следния смисъл: Той е направил анализ по учебникарски начин на
нормата на чл. 147, без да засяга обаче втората алинея на същия текст, която е
неразривно свързана с първата и за да стане ясно какво се цели по първата
алинея, трябва да бъде коментирана и втората.
Същественият въпрос е съставлява ли това, което е написал, изрекъл,
съобщил подсъдимият факти и обстоятелства или това представлява негово
становище и мнение по преди установени факти и обстоятелства?
В какво се състои това прикриване на тези безобразия? Че има
безобразия, подробно съм описал. В случая подсъдимият има предвид
интелектуално прикриване, а не физическо такова – това е смисълът на алинея
втора, за да може да бъде доказана, евентуално разбира се, верността на
твърденията. Как ще се докажат в случая едни интелектуални разсъждения
под формата на мнение и становище? Кой е референтният факт, въз основа на
който те ще трябва да бъдат съпоставени, за да може да се докаже тяхната
вярност или невярност? Това е същността на казуса, който виждам, че убягва
както на съда, така и на тъжителите, но ВКС по тези въпроси е имал
възможност да произведе подробна практика в годините и тя все е
еднопосочна /цитира решения на ВКС/. Това е оценка и дали тя е вярна –
дали в случая става въпрос действително за прикриване, или не, това няма
никакво значение, защото това е оценката на подсъдимия за това, което се
случва в Базата, която той ръководи и която оценка не е голословна, а тя е
базирана на различни други факти, които имат проявление в
действителността, които факти му дават правото и основанието да прецени и
заяви това, което той казва в самия доклад.
Практиката е подробна и съм описал решенията, като всички са на III-то
отделение на ВКС, когато тези дела от подобен характер можеха да стигнат
по реда на възобновяването до ВКС.
4
За мой интерес има такова решение от съвсем скоро – от миналата
седмица на Софийски градски съд по небезизвестното дело „Д. срещу Й.“,
като Софийски градски съд в лицето на Председателката на състава и
докладчик по делото, който има идентичен правен предмет с настоящото, З.И.
посочва за пореден път следното: „Не е противоправно да се изказват мнения
с негативна оценка, пряко или косвено засягащи някого, когато името му се
споменава във връзка с обществен въпрос, свързан с неговата дейност или
занятие.“ Според съда мнението и оценката на Й. не подлежат на проверка за
вярност – те са само коментар на факти, които наистина са се случили. В
случая изказванията й не представляват нито обида, нито клевета.
Няма как в 21-ви век тук, а не да речем в Русия, човек да бъде съден за
изказано мнение. Това му изконно право да формира убеждения и да изказва
мнения е гарантирано както от Конституцията, така и от Конвенцията за
правата на човека – чл. 10.
В практиката на Европейския съд по правата на човека е заявено
следното: „Твърденията, направените жалби или показания пред властите не
могат да се разглеждат като клевета, тъй като техните актове не възнамеряват
да накърнят репутацията на лицето, до което се отнасят, а целят да упражнят
правото си да подават жалби, да докладват нередности или да търсят помощ
от страна на властите.“
Мисля, че по-убедителни аргументи от това, което са посочили
съдилищата в техните решения няма как да посоча аз, поради което се
надявам, че ще издигнете справедливостта в настоящия казус до висотата на
именно тези решения и ще постановите, съобразно правомощията си, един
съдебен акт, с който да отмените атакуваната присъда на
първоинстанционния съд и постановите друга такава, с която оправдаете
подсъдимия поради липса на съставомерност на извършеното от него с
произтичащите от това последици.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия В. П.: Всичко, което каза
адв. С. го поддържам и смятам, че е правилно. Само бих искал да добавя, че
аз нямам негативно лично отношение към И. С. и мнението, което съм
изразил не е с цел да бъде опозоряван и клеветен, и не се дължи на никакви
лични мотиви към него. Единствените ми мотиви са били да се въведе ред в
5
Базата и техниката да бъде приведена в едно добро състояние.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия В. П.: Смятам, че съм
невинен и смятам, че е редно да бъда оправдан. Смятам, че трябва да имам
право на мнение, дори то да бъде негативно към някои хора, за които смятам
– не става въпрос, че са лоши хора, а става въпрос, че не са си свършили
работата добре. Искам да бъде отменена присъдата на Районния съд.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви на страните присъдата си.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:00 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6