Р Е Ш Е Н И Е №
І-143
град Бургас
,24.06. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
............седемнадесети юни.…..през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина
Мавродиева
при секретаря А.
Цветанова като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 707 по
описа за
2020
год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
повод въззивната жалба на
процесуалния представител на В.В.Ш.
–ищец
по гр.д. № 1074 /2019 год. по
описа на Бургаския районен съд против решение № 3319/02.12.2019
год. постановено по същото дело ,с което е отхвърлен иска на въззивника против Н.С.С.
от гр.*** за осъждане на ответника да заплати на ищеца 2400 лв. –обезщетение за
претърпени неимуществени вреди ,изразяващи се в унизяване на честта ,потъпкване
на достойнството,обида ,смущение ,нервност ,стрес ,от които 800 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди за израз „безмозъчен руснак“;800 лв.
–обезщетение за израза „долен педераст и сумата от 800 лв. –за израза „дошъл
тук само да прави бели и проблеми“,ведно със законната лихва върху главницата
,считано от 04.02.2019 г. до окончателното й изплащане .
Въззивникът
изразява недоволство от решението , като
счита същото за неправилно и
необосновано,постановено при
неотчитане и неправилно тълкуване на събраните по делото
доказателства .
Сочи се
,че на първо място,че правилно е било констатирано от районния съд
,че през процесния период ответникът е
отправял обиди и клевети към ищеца в присъствието на трети лица –съседи в блока
и други работници –колеги на ищеца .Те са били подробно описани в събраните
сведения по преписка № 5539/2018 г. на
РП-Бургас.В този смисъл са и свидетелските показания на свид-. И. и П.
,направени в съдебно заседание ,които подробно се анализират от въззивника
,както и тези на свед. Х. и П. .Свид. П.
също подробно е описал случилото се на 07.06.2018 г. отправените обиди и клевети ,макар и подробно да е изложил същите в
показанията си по досъдебното производство . Счита се ,че по делото е бил доказан факта,че изречените обиди и клевети са накърнили
честта и достойноството на ищеца и са го злепоставили пред другите служители на
дружеството,негови подчинени .Вследствие унижението и появилата се подтиснатост са се появили и
здравословни проблеми –хипертонични кризи,често главоболие.Счита се ,че е налице
и причинена вреда на ищеца .Ответникът
виновно и умишлено е извършил действията ,твърдяни в исковата претенция,описани
по преписка вх. № 6733/2018 г. на БРП-посредством отправяне на горецитираните изрази ,които доказват
извършения деликт ,чрез извършване на
следните дейния:разпространение на
клеветническа информация /под формата на неистински ,неверни и позорни обстоятелства ,изрично съобщени като
факт от обективната действителност ,съставлаващи клевета и второто-обективирано лично оценъчно мнение
за определени качества на ищеца с цел лично
негативно унизяващо отношение ,които съставляват обида.
В
крайна сметка се счита ,че безспорно в случая се касае до клеветническо
твърдение ,основаващо се на неистински факти
и съответно изразяването му е противоправно .Затова се касае за превратно
упражняване на правото по чл. 39 ал. 1
от Конституцията на РБ и свободата на мнение е използвана ,за да се увреди
доброто име на другиго.
Затова се
моли за отмяна на решението и
постановяване на ново ,с което се уважат
изцяло предявените искове .Не се сочат нови обстоятелства и
доказателства по делото .
В
писмения си отговор по реда на чл. 263 от ГПК
въззиваемият ищец оспорва въззивната жалба .Поддържа становището си ,че по делото не е установено от фактическа и
правна страна ,че са налице елементите
на отговорността по чл-. 45 ал. 1 ЗЗД ,не е било установено от страна на
ответника да са употребени по отношение на ищеца обидните изрази
„безмозъчен руснак“ и „долен педераст",а с израза „дошъл тук само да прави
бели и проблеми“ не е извършен деликт ,тъй като в тези думи не се съдържа
клеветническо изявление.Правилна е констатацията на първоинстанционния съд ,че
изложените в исковата молба твърдения са останали недоказани по делото.Анализирайки свидетелските
показания ,въззиваемият оспорва
твърдението ,че свидетелите на ищцовата страна И. и П. били последователни и безпротиворечиви ,като се подчертава ,че
същите са и ненадежни ,доколкото тези
свидетели са подчинени на ищеца и са заинтересовани.Оспорва се и твърдението
,че изречените обиди се съдържали и в
показанията ,дадени в досъдебното производство.На първо място се сочи ,че такова не е било
образувано /извършвани са проверки по подавани от ищеца сигнали /.Освен
това фактите ,които имат отношение към
гражданските подледици от деликт ,следва да бъдат установени конкретно със
съответни доказателствени средства в рамките на производството по гражданския
спор /за гражданския съд задължителни за
съобразяване са само посочените в чл. 300 ГПК
въпроси /.Затова и обясненията на страната ,дадени в хода на
наказателното производство ,могат да се ползват в гражданския процес ,доколкото
представляват документ ,подписан от
страната и удостоверяващ неизгодни за нея обстоятелства .В този смисъл могат да
се ползват като доказателство обясненията на страните и се
подчертава ,че дори в приложените постановления на РП относно споровете ,възникнали между страните
,се установява фактическа обстановка ,коренно различна от твърдяната в исковата
молба .
Оспорва
се твърдението ,че изразът“дошъл тук да прави бели и проблеми“ е клеветнически
,а не изразява мнение .В случая не става въпрос за разгласяване на позорни
обстоятелства за дадено лице или за приписване на престъпление ,за да бъдат
квалифицирани тези думи като клевета .Сочи се и че наведените доводи във
въззивната жалба относно вина на ответника
е евентуално претърпените вреди не са били обсъждани в
първоинстанционното производство.
Моли се за потвърждаване на решението .Също не
се сочат нови доказателства.
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен
съд прие за установено следното :
Предявен
е бил иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД
-за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2400 лв.
–представляваща обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди
,изразавящи се в унизяване на честта ,обида ,потъпкване на
достойнството,смущение ,нервност ,стрес ,от които 800 лв.-обезщетение за
неимуществени вреди за обедния израз“безмозъчен руснак“,800 лв. – за
обезщетение за обидния израз“долен педераст „ и сумата от 800 лв. –за
клеветническия израз“дошъл тук само да прави бели и проблеми „,ведно със
законната лихва върху главниците от предявяване на исковата молба до
окончателното им изплащане .
При така предявения иск в тежест на
ищеца е да докаже положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си
последици, т.е. положителните елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД –
противоправно деяние – отправяне спрямо ищеца на втория, посочен в исковата
молба израз, вреди /посочените в ИМ неимуществени вреди и от двете деяния/,
пряка и непосредствена причинна връзка между деянията и вредите, а също и
размера на претендираните обезщетения. При установяване на предпоставките по
чл. 45 ЗЗД, вината на дееца се предполага до доказване на противното, съгласно
чл. 45, ал.2 ЗЗД.
В тежест на ответника е да опровергае
посочената презумпция, като установи, че деянието /относно отправяне на втория
израз/ не е извършено виновно, както и да проведе насрещно доказване и да
установи такива положителни факти, които изключват твърденията в исковата
молба, като докаже и възраженията си в отговора. Респективно - при установяване
на горните елементи от ищеца – да докаже, че е погасил търсените
суми.
При така разпределената доказателствена тежест, първоинстанционният
съд е приел иска за неоснователен ,доколкото в случая не са били доказани
елементите на отговорността по чл. 45 ал. 1 ЗЗД.Прието е ,че не се установява
от страна на ответника С. да са
употребени по отношение на ищеца Ш. обедните изрази „безмозъчен руснак „ и „долен
педераст „,доколкото изложените в исковата молба твърдения са останали
недоказани.Що се отнася до израза „дошъл тук
само да прави бели и проблеми „,макар и в показанията на свид. Х. да се
съдържат данни,че Н. е казал на ищеца :“заминавай си да си правиш своите
щуротии,бели и глупости в Русия“,което макар и не идентично ,но е близко по
съдържание и смисъл ,то този израз
представлява изразено мнение на
ответника и оценъчно съждение ,поради което не може да бъде квалифицирано като
клевета.
Настоящият съдъбен състав счита решението за правилно и споделя
мотивите на първоинстанционния съд ,към които препраща изцяло на осн.чл. 272 от ГПК .
Във въззивната жалба се
излагат доводи ,че районният съд неправилно е установил фактическата
обстановка,пренебрегвайки събраните по делото гласни доказателства –показанията
на ищцовите свидетели П. и И.,както и изявленията на разпитаните лица от
приложената прокурорска преписка.Оспорва се и изводът на съда ,че изразът „дошъл тук
само да прави бели и проблеми „, представлявал само мнение на
ответника и че не може да бъде
квалифициран като клевета .
Възраженията са неоснователни ,като районният съд е обсъдил
всички събрани гласни доказателства и е формирал вътрешното си убеждение за неоснователност на исковата претенция именно въз основа на тях ,а не въз основа на
обясненията на разпитаните лица ,събрани в рамките на полицейските проверки.Тук
следва да се подчертае,че всъщност
досъдебно производство не е било образувано ,като са приложени постановления на БРП за
отказ да се образува наказателно производство .Извършени са проверки по
подадени от Ш. сигнали .Фактите ,които имат отношение към гражданските
последици от деликт обаче , следва
да бъдат установени конкретно със
съответните доказателствени средства в
рамките на производството по разглеждане на гражданското дело.Тези факти
подлежат на изрично доказване пред гражданския съд ,независимо ,че в хода на
досъдебно производство /в случая-прокурорска проверка,тъй като наказателно
производство не е образувано /вече са били събирани доказателства .Само когато
гражданският съд не разполага с компетентност да установи факт от значение за
гражданско право, защото фактът е престъпление, образуваното наказателно
производство за престъплението е дело по "определяне на гражданските
права" на пострадалия по смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Съгласно чл. 9 НК,
престъпление е това обществено опасно деяние (действие или бездействие), което
е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. Престъплението се
установява по надлежния ред ( по НПК) с влязла в сила присъда, която има
задължително действие за гражданския съд (чл. 300 ГПК). Гражданският съд няма
компетентност да установи дали има извършено престъпление, дори когато
престъплението е факт от значение за гражданското право, предявено с иска.За гражданския съд
е задължително съобразяването с
присъдата на наказателния съд и то по
въпросите ,изрично посочени в „л. 300 от ГПК .Всички останали факти ,имащи
отношение към гражданските
последици от деянието ,респ. деликта
,следва да бъдат установени с допустими доказателствени средства в рамките на гражданското производство –с
оглед на принципа на непосредственост и равенство на страните в процеса .Затова
,независимо дали по отношение на едни и
същи факти са събирани доказателства в хода на досъдебно ,респ.наказателно
производство ,тези факти подлежат на доказвани и в гражданския процес /с
изключение на обясненията на странните ,дадени в хода на наказателното
производство ,тъй като същите
представляват частен свидетелстващ документ ,подписан от страните и
удостоверяващ неизгодни за тях обстоятелства /.
Затова и показанията на свидетелите прокурорската проверка не могат да бъдат обсъждани като годно доказателствено средство в
гражданския процес .
За да докаже наличието на
хипотезата на чл. 45 от ЗЗД ищецът е
депозирал гласни доказателства ,от които става ясно ,че между ищеца Ш. и
семейството на ответника С. е имало
спорове относно работите ,които следвало
да бъдат извършени при санирането на апартамента на сем.С./всъщност самият ищец в исковата молба
сочи ,че към него са се обръщани много
собственици на апартаменти в блока за
дейности по санирането ,от които не са били доволни и са настоявали да бъдат коригирини/.По
време на тези конфликти очевидно се е стигнало до размяна на думи ,които
свидетелите описват по-скоро като закани
за саморазправа /от страна на ищеца/,а не като обиди .Без да прави
повторен подробен анализ на показанията на явилите си по делото свидетели
/както на ищцовата ,така и на ответната страна /,които са били подробно
обсъдени от първостепенния съд ,настоящата инстанция споделя крайния му извод
,че по делото не се установява по
категоричен начин ответникът да е употребил по отношение на ищеца точно
обидните изрази „безмозъчен руснак „ и „долен педераст“.Що се касае до израза „дошъл тук само да прави бели и проблеми
„,то правилно е становището на
първоинстанционния съд ,че този израз не
може да се приеме като клеветническо твърдение
. Предмет на клеветата могат да бъдат твърдения с конкретно
съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство, което е
позорно, т.е да е недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания
и да предизвиква еднозначна негативна оценка на обществото. Тези факти трябва
да са обективно съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации,
интерпретации или други форми на субективна психична дейност. Фактите следва да
бъдат конкретизирани по време и място. Именно в това се състои и една от
разликите между престъплението обида и клевета-при обидата се обективира едно
лично оценъчно мнение за личността на пострадалия и до определени негови
качества, което е оскърбително и унизително, докато при клеветата се разгласява
невярна информация за определени позорни факти и обстоятелства, свързани с
личността на пострадалия. За разлика от обидата, средствата на клеветата не е
квалификация, епитет, оценка, твърдение, а факт (обстоятелство), т.е нещо,
което се е случило в действителността и може да бъде доказано. В случая няма
изнесени факти, а само съждения. Изразът
представляват негативна оценка за
личността на ищеца, от които той се е почувствал засегнат. В израза липсва конкретика, от която да се
приеме, че се съобщават точно определени по време и място позорни факти,
свързани с личността на Ш., например че е мамил, лъгал, че е психично
болен, какви точно бели е направил и какви проблеми е създал .От друга страна -безспорно
думите „безмозъчен руснак“ и „долен педераст“с оглед обичайното им
съдържание и смисъла в българския език са обидни унизителни, но не са факти, за
да се приеме, че е извършено престъплението клевета.А доказателства ,че тези
думи са изречени по отношение на ищеца не са представени . Доказателствата са
по-скоро за закани от страна на ответника за саморазправа ,но не и за
конкретните обидни изрази .
Следователно
субективното изразяване на мнение или съждение в израза „дошъл тук само да прави бели и проблеми
„, не може да бъде доказано и
не съставлява факт. Тук няма изнасяне на информация касаеща лично някаква
дейност на ищеца. Тук в този израз ответникът прави коментар и няма изложени
факти описани по време и място, които от своя страна да са позорящи и
едновременно ищецът да знае, че са
неистински. Позорността на обстоятелствата следва да е обективна и да е от
такова естество, че да накърнява репутацията и доброто име на дадено лице. В
конкретния случай ищецът интерпретира субективния си прочит на изразеното от ответника
твърдение, собственото си възприятие и
тълкува думите му, свързвайки го със собствената си личност. Начинът на
мислене, обаче не може да се криминализира, тъй като резултатите от него са
нееднозначни и не подлежат на доказване, такава е и константата практика на
ВКС.
Съдът намира, че
изречените от ответника думи са
фактически твърдения, няма употребени
обидни думи или клеветнически твърдения спрямо него в тях, липсва нарушение на
чл. 39, ал. 1 КРБ.Възприемането на факти, е строго индивидуално и освен от
конкретната интерпретация и контекст, възприятието зависи от емоционалната
нагласа, ценностната система и в крайна сметка от личното отношение на
възприемащия към така оповестените в публично пространство, факти. Чувството на
ищеца, че с изреченото от ответника, го дискредитират и накърняват неговата
чест, достойнство и авторитет в обществото, представляват негово субективно
преживяване, отражение на личния му мироглед и ценностна система. Тези чувства
съществуват в неговото съзнание и са плод на неговата субективна оценка, но по
никакъв начин не могат да се квалифицират като клеветнически твърдения или
фрази, които да накърняват достойнството и доброто име на ищеца в
обществото.Тъй като изречените от ответника словоформи не осъществяват състав
на престъпленията обида и клевета, не съставляват елемент от фактическия състав
на гражданския деликт.
Всичко това дава основание на настоящата инстанция да потвърди
атакуваното първоинстанционно решение.При този резултат в полза на въззиваемия
–ответник следва да бъдат присъдени направените разноски пред настоящата
инстанция-в размер на 480 лв. – платено адвокатско възнаграждение /предвид
представения договор за правна защита и съдействие/.
С оглед на горното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3319/02.12.2019 г. постановено по
гр.д. № 1074/2019 г. по описа на Бургаския районен съд .
ОСЪЖДА В.В.Ш. ,ЕГН **********,с постоянен
адрес *** ,съдебен адрес – Бургас ,ул.“Княз Борис1“ ет. 1 ,оф.6-адв.Л.Георгиева
да заплати на Н.С.С. ,ЕГН ********** от гр. *** сумата от 480/четиристотин и
осемдесет /лева-направени разноски пред настоящата инстанция
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
:1.
2.