№ 2021
гр. София , 29.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно частно
гражданско дело № 20211000501072 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на длъжника „Медиа Гайд България“ЕООД срещу
Определение № 262974 от 12.02.2021г. по гр.д.№ 12883/2020г. на СГС, ГО, 4 въззивен с-в, с
което съдът е оставил без разглеждане като недопустима подадената от дружеството жалба
срещу Протокол за извършено разпределение/погасяване от 22.11.2019г. по изп. дело №
2000/2019г. на ЧСИ Р. М..
Счита, че определението е неправилно по съображения изложени в частната жалба,
поради което моли да бъде отменено и делото да се върне обратно на СГС за произнасяне по
съществото на жалбата.
Взискателят „ТИМ“ЕООД изразява становище за неоснователността на жалбата по
съображения изложени в отговора.
Присъединеният взискател Национална агенция за приходите не изразява становище
по жалбата.
Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените
доказателства намира за установено следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана
по същество тя е основателна.
Не се спори, а и се установява, че изпълнително дело № 20197900402000 по описа на
ЧСИ Р. М. е образувано по молба с вх. № 22130/28.10.2019 г. на „ТИМ“ ЕООД въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 21.10.2019 г. по гр.д. № 5891/2018 г. по описа на Софийски
1
районен съд, 57 с-в, с който „Медиа Гайд България“ЕООД е осъдено да заплати на „ТИМ“
ЕООД на основание чл. 327 ТЗ сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
02.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2 513, 80 лв. –
съдебни разноски.
Не се спори, а и се установява, че с молбата за образуване на изпълнителното дело на
съдебния изпълнител са възложени правата по чл. 18 ЗЧСИ и е поискано да се съберат вече
запорираните суми по обезпечително дело № 20177340400982 по описа на ЧСИ З. М..
Приложена е обезпечителна заповед № 3400 от 07.09.2017 г., издадена по гр.д. № 2021/2017
г. по описа на Районен съд- Габрово и отговор на „Юробанк България“ АД от 17.11.2017 г.,
от който е видно, че сумата от 15 000 лв., представляваща главница по изпълнителното дело
е запорирана и налична в банката.
Не се спори, а и се установява, че със запорно съобщение с изх. № 37920/06.11.2019 г.
е изискана запорираната сума и е наложен запор до цялото задължение по делото, а именно
до сумата от 7 764, 35 лв. Със съобщение с изх. № 39795/22.11.2019 г. отново е поискана
запорираната сума от 15 000 лв. и същата е преведена по сметка на ЧСИ на 22.11.2019 г.
Не се спори, а и се установява, че покана за доброволно изпълнение с изх. №
37918/06.11.2019 г. до длъжника е връчена на 14.11.2019 г., видно от приложеното по делото
разпореждане за връчване по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК.
Видно от намиращото се на л. 23 от изпълнителното дело, в отговор на изпратеното
по реда на чл.458 ГПК съобщението, Национална агенция за приходите е уведомила
съдебния изпълнител, за наличието на публични вземания в размер на 27, 01 лева,
представляващи вноски за здравно осигуряване и за 256 784, 29 лева, представляващо
задължение по Ревизионен акт № Р-22221018006484-091-001/03.09.2019г., като в справката е
отбелязано, че актът е обжалван.
Не се спори, а и се установява, че като е взела предвид, че срокът за доброволно
изпълнение е изтекъл, на 22.11.2019 г. ЧСИ Р. М. е приела, че по отношение на постъпилата
сума от 15 000 лв. не се налага извършване на разпределение и е изготвен обжалваният в
настоящото производство Протокол за извършено погасяване от 22.11.2019 г., а на
29.11.2019 г. сумата от 13 613, 30 лв. е преведена по сметка на взискателя, което е
отбелязано на гърба на изпълнителния лист.
При така установените факти съдът намира жалбата за основателна, като
съображенията му за това са следните :
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания
подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага
за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях Така Ж. С., БГПП, изд. 2012 г., стр.
1125. Принципно вярна е тезата на СГС, че когато обезпеченият кредитор, какъвто е
2
взискателят „ТИМ“ЕООД, е представил на съдебния изпълнител изпълнителен лист за
обезпеченото вземане, последният му дължи предаването на запазената за него сума, като
действието по предаването не представлява разпределение на събрани в изпълнителното
производство суми по чл.460 ГПК. Тази теза на съда обаче не държи сметка на
обстоятелството, че наложеният запор има само обезпечителен характер и цели запазване
имуществото и патримониума на длъжника с оглед удовлетворяване на взискателя, като
съвсем не определя обезпечения кредитор като привилигирован, а е само основание той да
бъде определен като присъединени взискател по право, който трябва да участва в
разпределението и припадащата му се сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител
до представянето на изпълнителен лист. За това вземане той е хирографарен кредитор и
следва да получи удовлетворение по съразмерност.
От друга страна, по изпълнителното дело са налице данни за наличието на
привилигировани вземания на държавата, произтичащи от публични вземания за
осигурителни вноски и на невлязал в сила данъчен ревизионен акт, което е видно от
представеното по реда на чл. 458 ГПК пред съдебния изпълнител удостоверение от НАП.
Твърденията на съдебния изпълнител в представените от него по реда на чл.436, ал.3 ГПК
мотиви на обжалваните действия, че ревизионният акт е отменен и такова публично
задължение повече не съществува, са само негови хипотетични твърдения и заключения, тъй
като обективни данни за това по преписката не съществуват.
Ето защо и не е вярна тезата на взискателя „ТИМ“ЕООД, която е възприета и от съда
в обжалваното определение, че разпределение не следва да се извършва. От друга страна,
дали действително са налице вземания на държавата с привилегия по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД и
дали следва да й се заделят суми по разпределението, или не, е въпрос по основателност на
жалбата, а не по нейната допустимост.
В тази насока са възраженията на жалбоподателя и същите следва да се разгледат по
същество. С оглед горното и съдът приема, че подадената от длъжника „Медиа Гайд
България“ЕООД жалба пред СГС се явява допустима, поради което неправилно с
обжалваното определение производството по същата е било прекратено. Определението
следва да бъде отменено и делото върнато на СГС за продължаване на
съдопроизводствените действия по нея.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 262974 от 12.02.2021г. по гр.д.№ 12883/2020г. на СГС,
3
ГО, 4 въззивен с-в, с което съдът е оставил без разглеждане като недопустима подадената от
дружеството жалба срещу Протокол за извършено разпределение/погасяване от 22.11.2019г.
по изп. дело № 2000/2019г. на ЧСИ Р. М..
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4