Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен,
30.01.2019год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди и деветнадесетата
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря ………… Вергиния
Петкова ..….…… и в присъствието на
прокурора ………………………...……….. като разгледа докладваното от …………….
член-съдията Здравков …….…………. в.гр. дело № 4 по описа за 2019год. и на
основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1664/05.11.2018г. по гр.д. № 5938/2018г. на РС гр. Плевен /ПлРС/
е изменен
на основание чл.150 вр. чл.143, ал.2 от СК, РАЗМЕРЪТ на издръжката, присъдена с
решение №1841/23.12.2015г. по гр.дело № 5444/2015г. по описа на РС Плевен, като
е ОСЪДЕН А.К.К. с ЕГН ********** ***,
и постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАЩА на
малолетното си дете К.А.К. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител В.В.В. с ЕГН ********** *** месечна издръжка, в размер на 150
лева, считано от датата на исковата
молба - 13.08.2018г., до настъпването на заК.и причини за нейното изменяване
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, вместо
заплащаните до момента 95 лева месечно.
ОСЪДИЛ на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, А.К.К. с ЕГН ********** ***, и постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС сумата от
79,20лв. държавна такса върху увеличеният размер на издръжката.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК допуснал
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението.
Недоволен от решението е останал А.К.К. ***, който го обжалва в законния
срок изцяло с искане да се отмени и искът за увеличение размера на издръжката
от 95лв. на 150лв. месечно от датата на ИМ, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла или просрочена вноска, да се отхвърли като неоснователен, както
и да му се присъдят направените разноски.
Навежда доводи, че съдът не е взел
предвид възможностите му да плаща издръжка – реализира доходи средномесечно от 130лв.
БТВ, както и не е отчел, че за да работи, пътува ежедневно от гр.Плевен до с.***,
Община гр.Пордим. Твърди, че понастоящем живее с Н.С.Н., с която имат родено
дете С.А.К. – на 24.03.2016г., който посещава детска ясла видно от квитанция от
13.11.2018г. за платена месечна такса от 47,04лв. От друга страна ищцата понастоящем работи и реализира
по-големи доходи от неговите. Навежда доводи, че няма възможност да плаща
исканото увеличение.
Въззиваемата В.В.В., ЕГН ********** – като майка и законна представителка на
К.А.К. ***, роден на ***г., ЕГН **********, редовно призована, се явява и изразява
становище, че жалбата е неоснователна. Твърди, че отглежда сама детето си, който
е в трети клас и е на девет години и има разходи, с които трудно се справя.
ОЗД към ДСП при Община гр.Плевен, редовно призовани за съдебно заседание, изразяват
становище, че след като поскъпва живота и детето израства, то разходите се
увеличават и издръжката следва да се изменя по размер, съобразен с доходите на
бащата А.К.К..
Въззивният съд, като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата
на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е частично основателна.
Безспорно по делото е и това се установява от приложеното гр.д. № 5444/2015г.
на ПлРС, че с влязло в сила решение от 14.01.2016г.
съдът е изменил размера на определената със Спогодба по гр.д. № 7048/2013г. на
ПлРС издръжка, която бащата А.К.К. е осъден да заплаща на малолетното си дете К.А.К. чрез
неговата майка и законна представителка В.В.В., като го увеличил от 85лв. на
95лв. - месечна издръжка - считано от 30.10.2015г.
до настъпване на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й заплащане.
Безспорно по делото е и това се установява от представеното удостоверение
за раждане – л.5 от делото на ПлРС, че А.К.К. е баща на детето К.– роден на ***г.
Няма спор между страните и това се установява от представените служебни
бележки на лист 29 и лист 30 от делото, че през учебната 2018г./2019г. детето К.А.К.
е ученик в трети клас в СУ «***» гр.Плевен, записано е за хранене в училище, за
което се заплаща допълнително сума.
Спорни по делото са въпросите изменили ли са се условията, при които е
определена издръжката на детето К., каква част от необходимата й издръжка
следва да поеме всеки от двамата родители и увеличили ли са се възможностите на
ответника да дава по-висока издръжка, съответно може ли А.К. да дава такава
издръжка без особени затруднения.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Съгласно чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка
може да бъде изменена или прекратена.
В конкретният случай от 30.10.2015г., от когато е определена издръжката, до
подаване на исковата молба – 13.08.2018г., са изминали две години и девет месеца,
а до настоящият момент три години и три месеца, през който период съдът приема,
че при динамиката на обществено-икономическите условия е настъпила промяна в
обстоятелствата, при които е определена издръжката за малолетното дете. Увеличението
на нуждите на детето, което е ученик в трети клас в училище в гр.Плевен, което
не е спорно по делото, от храна, облекло и учебни пособия, налага извод за
изменяване на необходимата издръжка чрез нейното увеличаване.
По принцип размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилото
пълнолетие дете се определя в зависимост
от нуждите на детето и възможностите на родителя, като минималната издръжка
на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата
/МРЗ/ – арг. от чл.142 СК. Досежно максимална издръжка липсва регламентация в
СК. Понастоящем МРЗ за страната от 01.01.2019г. е в размер на 560лв., определена
с ПМС или заК.о определената минимална
издръжка възлиза на 140лв. от 01.01.2019г.
Към датата на постановяване на настоящото решение, детето К.е на девет години
и два месеца и съдът приема, че нуждите на детето, предвид възрастта му и
конкретните обществено-икономически условия са обичайните за всяко дете на неговата
възраст - храна, отопление, осветление, дрехи, обувки, учебни пособия, джобни
пари.
Видно от твърденията на майката В.В.В. от съдебно заседание при ПлРС, тя е
със средно месечно БТВ в размер на 585лв. към м.ноември 2018г.
Видно от представения пред ПлРС Трудов договор от 10.10.2018г. като писмено
доказателство от страна на ответника - л.31 от делото на ПлРС, същият работи
като пазач невъоръжена охрана в с.*** с работодател Агро ленд ООД на непълно
работно време и основно ТВ от 130лв.
Настоящата инстанция приема, че оплакването на жалбоподателя досежно
необходимостта от отмяна на увеличението на дължимата издръжка за сумата от минималната
издръжка 140лв. до 150лв. месечно, е основателно.
За да се задоволят максимално нуждите на детето – 9-годишно момче за един
бъдещ период, следва да се преценят и възможностите на родителите, но съобразно
константната съдебна практика приоритетът при извършване на преценката е
интересът на детето.
Така съвкупната преценка на горните факти води до изводи, че няма
представени доказателства за заболявания на А.К., които да са довели до
намаляване на работоспособността му. Същият е в трудоспособна възраст и следва
да е в състояние да реализира доходи в размер на средностатистическите за
страната. Още повече, че предвид ал.2 на чл.143 СК родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си – издръжката на децата до навършване на
пълнолетие е безусловна. За това обстоятелството, че ответникът реализира
доходи под средните за страната не го освобождава от задължението му за
издръжка, а от друга страна след като е в трудоспособна възраст, това не би
следвало да се отрази на възможностите му да дава издръжка.
А.К. има ново семейство и задължение за изплащане на издръжка и за друго
дете – представя пред ПлОС писмени доказателства за това – детето С.А.К., роден
на ***г. Възможността да сочи доказателства пред ПлОС не е преклудирана предвид
неучастието по делото пред ПлРС на ДПС – ОЗД гр.Плевен. Установените
възможности да дава издръжка по делото към настоящия момент са ограничени – основно
месечно ТВ към м.октомври 2018г. от 130лв.
При тези данни и след отчитане по силата на чл.235 ал.3 ГПК на фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право - за
увеличените нужди на детето при конкретните обществено-икономически условия към
м.януари 2019г. и за възможностите на бащата да дава издръжка, съдът приема че
необходимата за детето К.издръжка, която родителите следва да му осигурят, е в
размер на 300лв. месечно общо.
От същата ответникът да поеме 140лв. месечно и 160лв. месечно – майката,
като се има предвид че тя полага и непосредствените грижи за възпитанието и
отглеждането на детето, които също са оценими.
Дължимата за детето издръжка при определените размери месечно – по 140лв. -
е в съответствие с възможностите на ответника – работоспособен мъж на 46-годишна
възраст.
Като е достигнал до други правни изводи за тази Част от иска Плевенския
районен съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено, като бъде
постановено друго по същество за отхвърляне на иска за увеличение на месечната
издръжка на детето К.за сумата, явяваща се разлика от 140лв. – дължима издръжка,
до 150лв. – претендирана издръжка, считано от 13.08.2018г. – датата на подаване
на ИМ, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до
настъпване на причини и условия за нейното изменяване или прекратяване, като за
разликата до останалата обжалвана Част – за уважения иск за увеличение на
месечната издръжка на детето за сумата от 95лв. до 140лв. месечно, искът
правилно е бил уважен като основателен, поради което решението следва да се
потвърди.
Сумата от 140лв. месечна издръжка считано от 13.08.2018г. при така
събраните по делото доказателства съдът приема, че е съобразена с възможностите
на родителя, както и с възрастта и нуждите на детето.
При това положение решението на ПлРС ще следва да се отмени в ЧАСТТА, с която е
осъдил на осн. чл.78 ал.6 от ГПК А.К.К. да заплати в полза на РС гр.Плевен
разликата от 64.80лв. дължима д.т.
върху увеличението от 95лв. на 140лв., до 79,20лв.
държавна такса върху уважения размер на иска за увеличение в производството
пред ПлРС, т.е. за сумата от 14,40лв.
Жалбоподателят претендира разноски и предвид
частично основателната жалба както и чл.78 ал.3 ГПК такива му се дължат
съразмерно на уважената Част от жалбата – отхвърлената Част от иска. Ищцата е
освободена от такси и разноски, но не и от разноските на другата страна –
внесена е д.т. за въззивно обжалване в размер на 40лв. Доказателства за други
разноски не са представени от отвитника. Съразмерно на уважената Част от
жалбата ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от
7,27лв., явяваща се разноски за д.т. за въззивно обжалване.
Поради това и на основание чл.271 ал.1, предл. първо ГПК Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1664/05.11.2018г.
по гр.д.№ 5938/2018г. на РС гр.Плевен В ЧАСТТА, с която е изменил на осн. чл.150 от СК
определената с решение № 1841/23.12.2015г. по гр.д. №
5444/2015г. по описа на РС гр.Плевен издръжка, като осъдил А.К.К. с ЕГН **********
***, и постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАЩА
на малолетното си дете К.А.К. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител В.В.В. с ЕГН ********** *** месечна издръжка за разликата от дължимите 140лв. месечно до присъдените 150лв.,
считано от датата на ИМ – 13.01.2018г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до
настъпване на причини и условия за нейното изменяване или прекратяване, както и в ЧАСТТА, с
която е осъдил на осн. чл.78 ал.6 от ГПК А.К.К. с ЕГН ********** *** да заплати
в полза на РС гр.Плевен разликата от дължимата
държавна такса от 64.80лв. до 79,20лв. присъдена държавна такса върху
уважения размер на иска, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.В.В.,
ЕГН ********** – като майка и законна представителка на К.А.К. ***, роден на ***г.,
ЕГН ********** против А.К.К. с ЕГН ********** ***, и постоянен адрес *** иск с правно
основание чл.150 СК за разликата от дължимата
месечна издръжка в размер на 140лв. до присъдената от 150лв. месечно, т.е.
за сумата от 10лв. месечно, считано от 13.08.2018г. – датата на ИМ, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска, до настъпване на причини и условия за нейното изменяване или
прекратяване, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1664/05.11.2018г. по гр.д.№ 5938/ 2018г. по описа на
Районен съд гр.Плевен в останалата му обжалвана ЧАСТ, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА В.В.В., ЕГН ********** – като майка и законна представителка на К.А.К.***,
роден на ***г., ЕГН ********** да заплати на А.К.К.с ЕГН ********** ***, и постоянен
адрес *** разноски за втората
инстанция съразмерно на уважената и отхвърлена Част от жалбата в размер на 7,27лв.
– за д.т. за въззивно обжалване.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.280 ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.