ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр.
Ямбол, 20.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен
граждански състав в закрито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ВЕСЕЛА СПАСОВА
разгледа докладваното от съдия В. Спасова възз.ч.гр. дело № 183/ 2019 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1,
т. 1 от ГПК.
Подадена е частна жалба от З.Щ.Н. ***,
като майка и законен представител на малолетното дете Ж.Д.В., чрез адвокат С.Я. ***, срещу протоколно Определение № 31, постановено в о.с.з. на 13.05.2019 г. по гр.д. №
59 от 2019 г. на ТРС, с което е прекратено
производството по делото и са присъдени
разноски в полза на ответника ДКЦ „Ел Масри” – гр.Бургас. В жалбата се излагат
съображения за неправилност на атакувания съдебен акт като постановен в
противоречие с процесуалния закон. Сочи се, че ТРС с определение в с.з. не е приел искането на ищцата за изменение на иска по
реда на чл. 228 ал.2 ГПК вр. чл.228 ал.3 ГПК, първоначално предявен против
Хотелски комплекс „Галина палас", находящ се в с. Срем, Общ. Тополовград,
намиращ се в активите на „Диагностично-консултативен център „Ел Масри" ООД- гр. Бургас, с управителни и съдружници:
Зияд Туфек Ел-Масри и Г. И. Ел-Масри. Искането е било за замяна на ответника, като от
първоначалния такъв ищецът се е отказал и вместо него е поискал да бъде
конституирано „Ел
Масри груп“ ООД- гр. Бургас, ЕИК *********, с включена в активите му апортна вноска на сграда с площ по док. 162,000
кв.м. в с. Срем "Хижа Бисер“, построена в парцел № 1 с
обща площ от 10740 кв.м., от масив 10. Данните за собственика на хотелския
комплекс са били взети от досъдебно производство на РУ-Тополовград, а впоследствие
е било установено апортирането на имота в капитала на искания нов ответник.
Процесуалното правоотношение с него възниква от датата, когато е поискано
конституирането му съгласно практиката на ВКС.
Искането в жалбата е за отмяна
на атакувания съдебен акт и връщане на делото, за да продължи производството пред ТРС.
В срока за отговор насрещната страна оспорва
жалбата като недопустима
и неоснователна. Сочи като основание за недопустимост
липсата на правен интерес от обжалването, с оглед волеизявлението на ищцовата
страна в с.з. пред ТРС. По отношение на неоснователността на жалбата се изтъква, че не е било направено искане пред ТРС за замяна на ответната страна по
реда на чл.228 ГПК.
Направеното искане е било за прекратяване на производството, за да се предяви
претенцията по отношение на действителния собственик на хотелския комплекс. Промяната в собствеността е извършена три години
преди завеждане на исковата молба и ищецът е
имал възможност да установи това при определяне на пасивната легитимация
по иска. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното определение като
правилно и за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.
Ямболският окръжен съд, след
като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира
за установено следното от фактическа и
правна страна:
Гр.дело № 59/2019 г. на ТРС е образувано по предявен иск от частната жалбоподателка против ДКЦ „Ел Масри” – гр.Бургас с правно основание чл.50 ЗЗД -за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, причинени на малолетното дете в следствие от нахапване от куче,
собственост на ответното дружество. В исковата молба е посочено, че кучето принадлежи на хотелския комплекс в
с.Срем, собственост на ответника. В срока за отговор последният е заявил, че собствеността
на комплекса е прехвърлена на трето лице, което е легитимирано да отговаря по
иска.
След направени от ищцовата страна справки в Търговския
регистър и имотния регистър към Агенция по вписванията е било установено, че
действително собственик на имота, в който е пребивавало кучето, е „Ел Масри" ООД - гр. Бургас и в проведеното с.з.
пред ТРС тези обстоятелства са били изложени от страната. Те са я мотивирали да
заяви искане за прекратяване на производството по делото, за да може да предяви претенцията си по отношение на
действителния собственик на хотелския комплекс.
Ответникът чрез процесуалния
си представител е потвърдил промяната в собствеността и е пледирал от своя
страна за прекратяване на производството поради това, че не е надлежна страна
по спора. Поискал е на
основание чл.78, ал.2 и ал.4 от ГПК да му се присъдят направените разноски по
делото, тъй като неправилно е бил привлечен като страна в производството.
ТРС е приел, че исковата молба е недопустима поради това, че липсва
пасивна легитимация по предявения иск с правно основание чл.50 от ЗЗД за
присъждане на обезщетение за причинени вреди от непозволено увреждане срещу собственика на кучето. Съдът е изходил от твърденията на
страните и представените в с.з.
извлечения от търговския и имотния регистър, според които
на 05.05.2016 г. посоченият в исковата молба ответник ДКЦ
„Ел Масри” – гр.Бургас е прехвърлил чрез апорт собствеността на процесния
хотелски комплекс на друго дружество „Ел Масри груп”, с друго ЕИК, и в търговския регистър, във внесения капитал на това дружество, фигурира процесната хижа. Т.е. ДКЦ „ЕЛ МАСРИ” ООД- гр.Бургас не е пасивно легитимирано по иска, който поради това се явява недопустим. Съдът е изложил още, че доколкото ищцовата страна не се е позовавала и не е предявявала претенции на основание
чл.228 от ГПК, нито е направила изрично
искане за конституиране на нов ответник, няма основание за служебно прилагане
на този законов текст в случая. Прекратил е производството, като е присъдил разноски в полза на ответника.
Частната жалба, подадена на осн. чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, в
законовия срок по чл. 275, ал.1 ГПК /при съобразяване на чл. 275, ал.2, вр. с
чл.259, ал.2 и ал.3 ГПК/ и от легитимирано лице, е допустима. Правният интерес се
определя от обстоятелството, че с определението е преградено по-нататъшното
развитие на делото, независимо дали това е било заявеното искане на ищеца. В
тази връзка възраженията на ответната страна за недопустимост на жалбата са
неоснователни.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Процесуалната
легитимация на страните се определя от твърденията на ищеца относно
релевантните за спора факти. В случая той е заявил в съдебно заседание, че
собственик на хотелския комплекс, към който е принадлежало кучето, причинило
телесни увреждания на малолетната ищца, е трето лице, а не ответникът по
делото. Във връзка с това е поискано прекратяване на производството, за да се
предяви нова претенция към собственика на животното. С оглед на така заявените
от ищеца факти, правилно съдът е преценил, че искът е предявен срещу ненадлежна
страна и производството по него е недопустимо. Процесуалната легитимация е
абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на иска, за която съдът следи служебно. След като искът е бил
предявен срещу процесуално нелегитимирана страна, е възникнало процесуално
задължение за правораздавателния орган да прекрати производството по делото.
В
материалите по делото, вкл. в съдебния протокол липсва направено искане от
ищцата за замяна на ответника и за конституиране на нов такъв по реда на чл.
228 от ГПК. Това обстоятелство е констатирано и от съда в мотивите на
обжалваното определение. Ищцата не е заявила неистинност на протокола, нито е
поискала поправка на същия поради това, че не е записано в него действително
направено волеизявление в с.з. Липсват каквито и да било данни, че страната е
предприела подобно изменение на иска и твърденията й във въззивната жалба в
обратния смисъл са необосновани. Изявление относно отказа й от първоначалния
ответник е направено едва в жалбата. Правилно ТРС е приел, че не може да
прилага разпоредбата на чл. 228 от ГПК служебно. Поради изложеното следва да се
приеме, че съдът не е извършил процесуално нарушение, прекратявайки
производството.
Съдът е намерил, че при този изход на делото ответникът, съгласно разпоредбата
на чл.78, ал.4 във вр. с ал.2 от ГПК, има право на разноски и искането на процесуалния му представител е
основателно, поради което го е уважил. Посочил е, че по никакъв начин ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото, а ищецът е този, който е определил против кого да заведе иска си. Това, че едва в с.з. е издирил и
представил
доказателства, касаещи пасивната легитимация по иска, а не преди завеждането на
исковата молба, не следва да влече неблагоприятни последици за настоящия
ответник. Настоящият съдебен състав
напълно споделя доводите на първоинстанционния. С оглед прекратяването на производството
по делото е налице хипотезата на чл.78 ал.4 ГПК и правилно в полза на ответника
са били присъдени разноските.
Що се отнася до разноските на ищцата за вещо лице
и свидетели, за тях би могла да направи искане до ТРС да й бъдат върнати, тъй
като не са послужили за заплащане на възнаграждения.
Тъй като не е
налице твърдяната от жалбоподателя неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното определение, частна жалба следва да бъде оставена без уважение, а
определението - потвръдено.
При този изход на делото в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция
разноски –заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 230 лв.
Поради
гореизложеното настоящият състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 31, постановено в о.с.з. на 13.05.2019
г. по гр.д. № 59 от 2019 г. на ТРС.
ОСЪЖДА З.Щ.Н. ***, като майка и законен
представител на малолетното дете Ж.Д.В., да заплати на „ДКЦ Ел Масри” ООД-
гр.Бургас, с
ЕИК-*********, направените пред въззивната инстанция разноски
в размер на 230 лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.