РЕШЕНИЕ
№ 1658
гр. Пловдив, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300502599 по описа за 2022 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от А. Д. Д. от с.***, Община ***,
чрез адв.В. К., АК-Пловдив против Решение № 2862/ 29.07.2022г.
постановено по гр.д.№ 12261/ 2021г. по описа на ПРС – ХІХ гр.с., с което е
признато за установено, че А. Д. Д. от с.***, Пловд.област дължи на
"Застрахователно дружество Евроинс" АД- гр. София, представлявано от изп.
директор Й. Ц. и Р. Б. сумата от 2286,70 лв застрахователно обезщетение и 25
лв. ликвидационни разходи, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК -08.01.2021 г. до окончателното плащане, за
които е издадена заповед за изпълнени по ч. гр. д. 4889/21 г. на ПРС. Иска се
отмяна на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно по
съображенията и доводите: не са налице законовите предпоставки в
хипотезата на чл.500, ал.1, т.3 КЗ, като не са установени всички елементи на
фактическия състав на предявения иск, ПРС се е ограничил само до
1
посочване текста на нормата; не всяко напускане на мястото на настъпилото
ПТП преди идването на контролните органи покрива изискването на
регресната отговорност по чл.500, ал.1, т.3 КЗ, а само това, при което
посещаването на местопроизшествието от контролните органи е
задължително в обхвата на нормата на чл.125 ЗДвП, поради което приетото,
че самото напускане на ПТП обосновава отговорността по чл.500 КЗ е 1
незаконосъобразно; ищецът също не е посочил в ИМ коя от хипотезите на
чл.125 т.1-8 ЗДвП счита, че е налице по настоящото дело, а в ОИМ
ответникът е възразил, че в настоящия случай посещението на контролните
органи не е задължително; поддържа се възражението, че ответникът не е
разбрал, не е усетил, че е ударил автомобил, участник в движението, поради
което не е спрял, сигнал не е получил и от някой от околните; не е налице
обсъждане на всички събрани по делото гласни доказателства /вкл. св.С. и
св.Ц./; Не са обсъдени доводите на ответника в насока доброволното явяване
на ответника при контролните органи, протоколът за ПТП е бил попълнен по
данни на двамата участници на произшествието, тъй като полицай не е
присъствал; при отразяване на повредите участниците не са имали спорове;
не са изложени мотиви относно възражението на ответника по размера на
иска, доколкото повредите по заявлението на застр.обезщетение съвпадат с
отразените повреди в протокола за ПТП, а с ИМ се претендират
допълнителни такива/ тас преден десен- за боя и шумозаглушител преден
десен калник/; прави се довод, че отстраняването на повреди, за които няма
доказателства да произтичат от ПТП, са за сметка на ищеца; оспорва се като е
необосновано и решението на ПРС относно присъдената сума за начисление
на ДДС; възразява се за недоказаност застрахователят да е претърпял вреда в
този размер, тъй като същият е направил прихващания с другия застраховател
по други вреди и тази сума е отишла да покрива други вреди, които не
произтичат от процесното ПТП.
Писмен отговор от въззиваемата страна "Застрахователно дружество
Евроинс" АД- гр. София, редовно уведомено, не е постъпил.
Съдът е сезиран с предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК с материалноправно
основание чл.500, ал.1 т.3 КЗ от ЗД “Евроинс“ АД – София против А. Д. Д. от
с. ***, обл. Пловдив регресен иск за заплащане на сумата 2286,70 лева,
представляваща заплатено от ищеца обезщетение за имуществени вреди на
2
лицето И. Н. Ц., последната управлявала лек автомобил „Хюндай И 10“,
собственост на „Райфайзен Лизинг България“ ООД по време на причинено от
ответника ПТП на ***г. в гр. Пловдив, на бул. *** чрез управляван от
последния автобус „Темса Сафари“, собственост на „Хеброс Бус“ АД.
В приложение са представени писмени доказателства за застрахователно
правоотношение – застрахователна полица по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Протокол за ПТП № *** на
МВР-сектор „ПП“ от 26.03.2019г. , Доклад за щета № ***г. , Регресна покана
до ответника относно щета № ***г на застрахователя, Заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ и
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при имуществени вреди от
лицето И. Н.Ц. във връзка с настъпилото застрахователно събитие при
процесното ПТП от ***г. на процесния автомобил, собственост на
„Райфайзен лизинг България „ ООД по застраховка Булстрад Каско Стандарт
при ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ с представен Опис на
претенцията от 18.03.2019г. ; административно - наказателна преписка по
издадено НП № ***г. на ОД на МВР-Пловдив във връзка с настъпилото ПТП
на ***г.за ангажиране адм.нак.отговорност на ответника на основание чл.53
ЗАНН и чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 ЗДвП. По делото е
ангажирана и СТЕ, по която е депозирано заключение на в.л. инж. В. С., по
което е установена причинно-следствената връзка между описания механизъм
на ПТП и увредата на посочените от ищеца автомобилни части, както и
размерът на общата пазарна стойност за части, материали и труд, необходими
за възстановяване на описаните увреди, възлизаща на процесната
претендирана сума.
Въз основа на така събраните доказателства, районният съд е признал правото
на застрахователя да получи от ответника като виновен водач в хипотезата на
чл.500, ал.1 т.3 КЗ заплатеното от същия обезщетение заедно с лихви и
разноски, изхождайки от задължението на ответника като водач на ППС по
чл.25, ал.1 ЗдвП във връзка с предприемането на каквато и маневра при
движението по пътя , при която същият трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
3
Обжалваното решение е правилно и се възприема като правен резултат от
въззивната инстанция.
С въззивната жалба правилността на обжалваното решение се основава на
възражението, че в доказателствена тежест на ищеца е установяване на
фактическия състав на хипотезата на чл.500, ал.1, т.3 КЗ във връзка с
елементите на фактическия състав на претендираното правно основание.
Възражението се мотивира с довода, че не всяко напускане на мястото на
ПТП преди идването на контролните органи покрива изискването за регресна
отговорност по чл.500, ал.1, т.3 КЗ, а само онова напускане, при което
посещаването на местопроизшествието от контролните органи е
задължително в обхвата на чл.125 ЗДвП. В тази насока обжалваното решение
се счита за необосновано, вкл. във връзка с обстоятелството за напускане на
местопроизшествието, в каквато насока се намират необсъдени гласните
доказателства / св. С./ относно реакцията на ответника, който изразил, че не
знае за случилото се защото нищо не е усетил. Изтъква се обстоятелството
във връзка с показанията на посочения свидетел, че същият не е установил
повреда на автомобила, а само лека драскотина.
Жалбата е неоснователна.
При така представените описани писмени доказателства и експертно
заключение по САТЕ се установява безспорно настъпилото застрахователно
събитие, по повод на което е било изплатено застрахователно обезщетение в
размер на исковата сума на собственика на увреден лек автомобил,
собственост на „Райфайзен лизинг България „ ООД , управлявано към
момента на настъпване на процесното ПТП на ***г от лицето И. Ц..
С ОИМ са въведени възраженията относно обстоятелството, ответникът да е
бил участник в процесното ПТП, поддържани и с настоящата ВЖ , вкл. с
тезата същият да не е бил узнал за произшествието, както и нанесените върху
процесния автомобил вреди, поради което не се касае за напускане на
мястото на произшествието, от една страна, а от друга не е установено
процесното събитие да касае хипотеза, в която да е задължително по закон
посещението на контролните органи на място в обхвата на нормата на чл.125
ЗДвП.
В настоящия случай от обективна страна несъмнено се установява, че на
процесната дата ***г. ответникът да е бил участник в ПТП, при което същият
4
не е останал на мястото на произшествието до идването на контролните
органи, посещението на които се явява задължително по закон, като
имуществените вреди върху процесния автомобил, собственост на
„Райфайзен лизинг България „ ООД , управлявано към момента на
настъпване на процесното ПТП от лицето И. Ц., установяват настъпването
им да е в причинна връзка с механизма на описаното произшествие. Касае се
за реализиране на регресна отговорност, която засяга деликтната отговорност
на участник в ПТП, при което са причинени вреди, виновността на което
противоправно поведение се явява въведено в Закона чрез оборима
презумпция по правилата на гражданската отговорност по смисъла на чл.45
ЗЗД, без съществено правно значение да е формата на вината. Доказателства
за оборване на презюмираната от закона вина не са налице по делото,
независимо от въведеното от ответника твърдение в насока на субективното
възприятие от негова страна чрез липса на получено съзнателно усещане за
случилото се на процесната дата, поради което не се касае за самоволно
напускане.
По втория елемент на фактическия състав на разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3
КЗ, вкл. с оглед мотивираното по-горе, следва да се отчете принципно
задължението на водача като участник в ПТП, произтичащо от специалната
разпоредба на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ и “б“ ЗДвП, при която при
произшествието са причинени само имуществени вреди, участниците да
съдействат за установяване на вредите от произшествието , вкл. при липса на
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него чрез оформяне на
двустранен констативен протокол за ПТП. При неосъществени посочените
действия от участниците в ПТП, се явява проявена хипотезата на чл.123, ал1,
т.3, б.“в“ЗДвП, при която се приема липса на съгласие за обстоятелствата,
при която е причинена вреда на автомобила и посещението на контролните
органи е задължително след уведомяване от участниците, които следва да не
напускат мястото на произшествието. С оглед на това и се приема да е налице
хипотезата на чл.125, т.7 ЗДвП, при която посещението на контролните
органи е задължително по Закон.
При тези фактически и правни изводи въззивният съд също намира, че се
явява установен фактическият състав на правното основание по чл.500, ал.1,
т.3 КЗ за ангажиране регресната отговорност на ответника за заплащане на
5
заплатеното от застрахователя обезщетение на собственика на увредения при
процесното ПТП лек автомобил.
Претенции за разноски за настоящата инстанция от въззиваемата страна не се
констатират.
Водим от горното и на основание чл.271,ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2862/ 29.07.2022г. постановено по гр.д.
№ 12261/ 2021г. по описа на ПРС – ХIХ гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6