Решение по дело №1841/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1018
Дата: 27 май 2019 г. (в сила от 9 октомври 2019 г.)
Съдия: Мария Бончева
Дело: 20193110201841
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 април 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

                                                     №1018/27.5.2019г.

 

                               Година 2019                              Град Варна

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                              двадесет и девети състав

На шестнадесети май                   Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав: 

                                                                               Съдия  Мария Бончева

 

Секретар  Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 1841 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена  от  ”Б.к.” ЕООД против Наказателно Постановление   383408-F430084/ 28.11.2018г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД - НАП гр.Варна, с което на  ”Б.к.”ЕООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 500 лева на основание чл. 179 от ЗДДС.

          Жалбопоподателят иска отмяна на НП. В съдебно заседание, не се явява, не се представлява от процесуален представител.

          Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

        След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Въззивницата била управител на  ”Б.к.” ЕООД. Същата е допуснала  дължимата справка  декларация –по ЗДДС  за данъчен период 01.08.2018г.-31.08.2018г. да не бъде подадена в законоустановения срок, а именно до 14.09.2018г. СД по ЗДДС била подадена на 15.09.2018г. Поради това против ”Б.к.“ЕООД бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в който било описано допуснатото нарушение. 

     Въз основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващият орган изцяло е възприел описаната в акта фактическа обстановка. Прието било, че е  нарушил  разпоредбата на чл.125 ал.5 от ЗДДС,  с което бил осъществен състава на чл.179 от ЗДДС. Било посочено, че срещу акта не е направено възражение, както и че нарушението е извършено за първи път.

             Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства и писмени доказателства , които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:  

           Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,  поради което е процесуално допустима.

           Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП- гр.Варна, съгласно заповед № ЗЦУ –ОПР -17 /17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП.

 Вмененото във вина на въззивникът нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и  по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което същия е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

 Декларацията по смисъла на чл.125 ал.5 от ЗДДС се дължи от всички данъчно задължени лица, като законът не прави разграничение за наличие или липса на положителен финансов резултат, осъществявана стопанска дейност и други. От доказателствата по делото безспорно се установява, че въззивника не е подал справка декларация - по ЗДДС за период   01.08.2018г.-31.08.2018г. в законоустановения срок. От текста на визираната разпоредба е видно, за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри. Горната декларация се подава до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. С бездействието си, той безспорно е извършил нарушение на разпоредбите в ЗДДС. Причините за неизпълнение на вмененото му със закона задължение в случая са ирелевантни за делото. Не се приемат от настоящия състав и доводите, че нарушението не е извършено  виновно,  тъй като в случая е ангажирана административно наказателната отговорност на ЕООД, която е обективна и безвиновна и за да бъде ангажирана, е достатъчно само обективно да бъде констатирано  неизпълнение  на  задължения към държавата. Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на жалбаподателят е проведено правилно и законосъобразно. АУАН и НП са били редовно връчени на нарушителя. В тази връзка съдът намира, че не е било извършено процесуално нарушение с което да бъдат нарушени правата на жалбоподателя.

      При индивидуализиране на наложеното наказание, административно-наказващият орган е взел предвид обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път. Поради това съдът намира, че наказанието е определено към минималния размер и е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

     Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай. Неспазването на законовите норми, свързани с данъчното законодателство, независимо от липсата на реално настъпили щети за Държавата или държавния бюджет не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на ЗДДС. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно, още повече че същото не се отличава с нищо от останалите от същия вид.

         Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                       Р Е Ш И:

     

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление   383408-F430084/ 28.11.2018г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД - НАП гр.Варна, с което на  ”Б.к.”ЕООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 500 лева на основание чл. 179 от ЗДДС.

         Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред Административен съд-Варна по реда наАПК.

        След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.                   

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: