Р Е
Ш Е Н
И Е
882/18.11.2013г.
гр. Шумен
Шуменският
районен съд, в публичното
заседание, на тринадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Людмила Григорова
при
секретаря Д. Х., като разгледа докладваното
от районния съдия гр.
д. № 2422 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.49, ал.1 от СК.
В молбата си до съда ищецът-
К.М.Х., ЕГН **********,*** излага, че с ответника- Т.Р.Х., ЕГН **********,*** са
сключили граждански брак на 16.09.1990 г., от който брак имали родени две деца,
които към момента на подаване на молбата са пълнолетни. Твърди се в молбата, че
след сключване на брака, в продължение на девет години, съпрузите живеели в
дома на родителите на ответника. Още в началото между съпрузите съществували
противоречия и спорове по всички семейни въпроси. Непрекъснатите караници
станали нетърпими, поради което ищцата напуснала семейното жилище и от 1999 г.
съпрузите не живеели заедно, като не поддържали връзка по между си. Позовавайки
се на изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде прекратен
сключения между страните брак като дълбоко и непоправимо разстроен, без
произнасяне по въпроса за вината, като си запази фамилното име придобито със
сключване на брака – Х..
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата
на чл.131 от ГПК, ответникът, представя писмен отговор, като заявява, че
изложените в исковата молба обстоятелства не отговарят на действителността. В
съдебно заседание заявява, че желае да се постанови решение така, както е
поискано от ищцата.
След като се запозна с изложеното и събраните
по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност,
съдът възприе следното: Видно от 1 бр. удостоверение, издадено въз основа на
акт за граждански брак № *** г., издаден
от длъжностното лице по гражданско състояние при Община – Шумен, се установи,
че страните са законни съпрузи от 16.09.1990 г. Не се спори между страните, че
същите, към момента на депозиране на исковата молба, са разделени и не живеят
заедно, като окончателната фактическа раздяла е настъпила през 1999 г.
Посоченото обстоятелство се установява и от събраните гласни доказателства. От показанията
на свидетеля М.Х., се установи, че съпрузите от 1999 г. са разделени, като дори
и когато са живеели заедно не са се разбирали по между си. Свидетелят заявява,
че предвид влошените отношения между съпрузите е невъзможно същите да се
съберат като семейство. Съдът дава вяра на тези гласни доказателства, тъй като
същите са ясни, конкретни и непротиворечиви помежду си.
Позовавайки се
на изложеното относно настъпилата фактическа раздяла между съпрузите, както и
дългият период, през който същите са
Стр.2 от Решение на ШРС
по гр. д. №2422/2013 г.
разделени
и не поддържат някакви отношения по между си, а от друга страна след като
отчете категоричното нежелание на съпругата да възобнови съжителството си с
ответника, съдът намира, че бракът между страните е изпразнен от дължимото по
закон и морал съдържание, липсва взаимна обич, доверие, уважение, емоционална,
духовна и физическа близост, единство на целите и интересите между съпрузите и бракът
съществува повече в тяхна вреда, отколкото полза, без реални перспективи за
заздравяването му. Ето защо, приема, че е дълбоко и непоправимо разстроен и
следва да бъде прекратен. Доколкото и двамата съпрузи изрично заявяват, че не
желаят съдът да се произнася по въпроса за вината счита, че на основание чл.49,
ал. 3 от СК не дължи произнасяне относно вината за разпадане на брачната връзка
между страните.
Относно фамилното име на съпругата, имайки
предвид обстоятелството, че съпругата категорично заявява, че желае да си запази
фамилното име, придобито със сключване на брака и не противопоставянето на
ответника за това, заключава, че след прекратяването на брака съпругата следва
да запази фамилното име, носено след сключване на брака- Х..
Доколкото нито един от
съпрузите не предявява претенция за предоставяне ползването на семейното жилище
и от брака няма не навършили пълнолетие деца, счита че не дължи произнасяне
относно предоставяне ползването на семейното жилище.
На основание чл.329, ал.1 от ГПК, изр. второ, деловодните разноски остават в тежест на страните така, както са извършени.
Предвид
данните по делото относно реализираните от страните трудови доходи, съдът
определя окончателна държавна такса по предявения брачен иск в размер на 40.00
лева, от които приспада първоначално внесените от ищеца- 25.00 лева. Остатъкът
от сумата, следва да се доплати от ответника.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА, сключения на 16.09.1990
г., с акт № *** г. на длъжностното лице по
гражданско състояние при Община – Шумен, граждански брак между Т.Р.Х., ЕГН **********,
със съдебен адрес:*** и К.М.Х., ЕГН **********,***, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН.
ЗАПАЗВА фамилното име на съпругата,
придобито със сключването на брака- Х..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса
по делото в размер на 40.00 лв., от които приспада първоначално внесените от ищеца
25.00 лв.
Стр.3 от Решение на ШРС по гр. д. №2422/2013
г.
ОСЪЖДА Т.Р.Х., ЕГН **********, със съдебен
адрес:*** да заплати по сметка на Шуменски районен съд сума, в размер на 15.00
лв. /петнадесет лева/, представляваща държавна такса за водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен
съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: