Решение по дело №267/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 16

гр. Видин, 16.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I административнонаказателен състав

в публично заседание на

седемнадесети януари

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Касационно АНД №

267

по описа за

2021

Година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на „Б. *** , против Решение №83/29.10.2021г. , постановено по АНД №504/2021г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление №3101/18.11.2020г. на Началника на отдел „МРР Дунавска“ към ГДМРР при ЦУ на Агенция „Митници“.

Твърди се от касатора, че решението е незаконосъобразно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила –липса на мотиви и непроизнасяне по доводите им в жалбата. Посочени са конкретните доводи , като се сочи , че същите не са обсъдени от районния съд или са изложени формални съображения .

Иска се от съда да отмени решението на Районен съд Видин и отмени изцяло наказателното постановление. Претендират се разноски за двете инстанции.

Ответникът по делото оспорва жалбата като неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, като се прави и възражение за присъждане на адвокатско възнаграждение на насрещната страна в минимален размер при евентуално уважаване на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок за обжалване и от надлежна страна.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Установено е от въззивния съд , че на 12.08.2020г. митнически служители извършили проверка на товарен автомобил , влизащ в страната през ГКПП Дунав Мост 2 , като поради неяснота в представените придружаващи стоката документи се свързали с представител на дружеството–получател. Видно от приложената административна преписка представител на дружеството декларирал, че получаваният от дружеството продукт е с тарифен номер 2902 19 00, като е посочил , че не се класифицира като енергиен продукт по ЗАДС и не е акцизен продукт. Проверяващите счели , че стоката с този код е енергиен продукт , поради което във връзка с обратното , сочено от декларатора, взели проби , които изпратили за анализ в ЦМЛ в гр.София . За горното е съставен и протокол за вземане на проби , приложен в административната преписка. След извършения анализ е установено , че стоката се класифицира именно с посочения код. Прието е , че стоката е акцизна , поради което дружеството било поканено да представи документи- за обезпечаване  или заплащане на дължимия акциз. Такива не са представени , поради което спрямо дружеството е съставен АУАН . Въз основа на съставения АУАН с Протокол №101/12.10.2020г. , назначена за целта комисия е определила пазарната цена на продукта-7200 кг с посочения код, въз основа на която е определила и двойни размер на дължимия акциз. С обжалваното наказателно постановление на дружеството за нарушение на чл.123а,ал.2 от ЗАДС е наложена имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз , определен съобразно приложения протокол.

Районен съд-Видин, като е установил фактическата обстановка, е направил извод за извършване на административното нарушение от наказаното лице, поради което е потвърдил наказателното постановление.

Направените от районния съд правни изводи са незаконосъобразни и не се споделят от настоящата инстанция.

 Административно-наказателната отговорност на касатора е ангажирана на основание чл.123а,ал.2 от ЗАДС, съобразно който лице , което избегне пълното или частичното обезпечаване на дължимия по този закон акциз, се наказва с имуществена санкция в двойния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 2000 лв-за ЮЛ. Установено е от районния съд , като това се установява и от настоящата инстанция, че превозваният продукт с получател–дружеството жалбоподател, е енергиен продукт по смисъла на чл.13,ал.1,т.2 от ЗАДС и съгласно чл.2,т.3 от ЗАДС подлежи на облагане с акциз . Съгласно чл.3,ал.1,т.6 / в приложимата редакция/ данъчно задължени са лицата, които получават на територията на страната акцизни стоки, освободени за потребление в друга държава членка. Видно от горните разпоредби и установените от митническите органи обстоятелства , превозваният продукт е енергиен и като такъв подлежи на облагане с акциз. Развитите доводи от касатора в обратната насока не се възприемат от съда. Вида на продукта е установен по предвидения за това ред съобразно НАРЕДБА № 3 от 18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки. Само за пълнота следва да бъде посочено, че това е и тарифното класифициране, посочено от самото дружество и посочено в представения сертификат,  като съобразно посочените по-горе разпоредби безспорно се касае за енергиен продукт.

Направените възражения обаче за непълнота на обвинението, изразяваща се в липса на посочена конкретна материално-правна разпоредба , която  е нарушена ,  следва да бъдат възприети. Видно от административно-наказателния състав, отговорността на касатора е ангажирана за необезпечаване на дължимия акциз, но нито в АУАН, нито в наказателното постановление е изяснено дали дружеството има такова задължение. Съобразно гл.V от ЗАДС такова задължение имат лицензираните складодържатели, регистрирани получатели или данъчни представители, както и временно регистрираните получатели по чл. 58а и лицата по чл. 76в, ал. 4 в приложимата редакция на чл.83е (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) от ЗАДС, като лицата по чл.76в,ал.4 от ЗАДС са лицата по чл. 3, ал. 1, т. 6, които получават стоки по ал. 1 и 2, а именно акцизни стоки по чл. 2, т. 1 и 2 и чл. 14, както и напълно денатуриран етилов алкохол, а процесната стока не е сред посочените. Процесната стока е акцизна съобразно чл.2,т.3 от ЗАДС. От събраните в административно-наказателното производство доказателства и изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства и правни доводи не може да се направи извод, че касаторът е от посочените по-горе лица, следователно и че е субект на вмененото му задължение, за неизпълнение на което е наказан, съответно , че е субект на административно-наказателна отговорност по административно-наказателния състав, въз основа на който е ангажирана отговорността му . Горното е следвало да бъде изяснено и обосновано от административно-наказващия орган, тъй като обвинението не може да почива на предположения .

Предвид горното оплакването в жалбата за непълнота на обвинението е основателно. Актът и наказателното постановление са издадени в нарушение на разпоредбите на чл. 42,,ал.1,т.4 и т.5 от ЗАНН  и чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН , като в акта и наказателното постановление не е обосновано нито чрез описание , нито чрез правна норма задължението на дружеството да обезпечи дължимия акциз, неизпълнението на което именно е вменено като нарушение.

Предвид горното жалбата е основателна. Наказателното постановление е незаконосъобразно , тъй като е издадено в нарушение на чл.53 от ЗАНН без да се изяснят всички релевантни обстоятелства съобразно посоченото по-горе. Същото е незаконосъобразно и като издадено в нарушение на изискването за форма по чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН.

Като е потвърдил наказателното постановление районния съд е постановил неправилно решение, което като такова следва да бъде отменено.

На основание чл.227, ал.1 от АПК съдът следва да постанови ново решение, като съобразно изложеното по-горе наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

От касатора са поискани разноски за производството. По делото пред настоящата инстанция е представен договор за правна зашита и съдействие от 26.11.2021г. , от който е видно , че за настоящата касационна жалба и процесуално представителство пред настоящата инстанция е заплатена сумата от 1500 лв. Представен е и договор от 08.03.2021г. , но същият е представен като незаверен препис по и-майл , неподписан с КЕП, поради което не удостоверява надлежно договорено и изплатено адвокатско възнаграждение. Пред първоинстанционния съд не са представени доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за защита . Предвид горното следва да бъдат присъдени разноски съобразно договора за правна защита и съдействие , който е конкретно за настоящата касационна инстанция и настоящето разглеждане на делото. В случая е договорено и изплатено възнаграждение в размер на 1500 лв , но от ответната страна е направено възражение за прекомерност , което следва да бъде уважено. Производството пред настоящата инстанция по подадената касационна жалба се е развило в едно съдебно заседание, като предвид обема на извършените процесуални действия и липсата на значителна фактическа и правна сложност на делото възнаграждение за една инстанция в размер на трикратния размер на минималния /572,72 лв/ съобразно чл.18,ал.2 във вр. с чл.7,ал.2,т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , е прекомерно. Предвид обема на извършените процесуални действия-изготвяне на касационна жалба и процесуално представителство , осъществено в едно съдебно заседание , възнаграждението следва да бъде определено на 700 лв, като същите следва да бъдат заплатени от бюджета на ЮЛ, към което е органът, издал акта.  

Воден от горното, Съдът

                                      РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №83/29.10.2021г. , постановено по АНД №504/2021г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление №3101/18.11.2020г. на Началника на отдел „МРР Дунавска“ към ГДМРР при ЦУ на Агенция „Митници“, вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №3101/18.11.2020г. на Началника на отдел „МРР Дунавска“ към ГДМРР при ЦУ на Агенция „Митници“, с което на „Б. К.“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Варна , на основание чл.123а,ал.2 от ЗАДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 4896 лв.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“–гр.София, да заплати на „Б. К.“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Варна разноски по делото в размер на 700 лв .  

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                           2.