Р Е Ш Е Н И Е
№ 926
Гр.Пловдив, 10.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав на 11.06. две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Изева
Иван Анастасов
При секретаря: В.Василева, като разгледа докладваното от Председателя гр.д.№1007/2019 г. по описа на ПОС, за се
произнесе, съобрази:
Производство по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д.И.Г., ЕГН ********** *** чрез пълномощника му адв.И.
против решение
№53/06.02.2019 г., по гр.д.N1710/2016 г.
на Асеновградския районен съд - 2 гр.с., с което е признато за установено по
отношение на ответника по делото Д.И.Г.,
ЕГН ********** ***, че ищцата Р.Л.Б., ЕГН ********** ***, е изключителен собственик (и лично притежава)
следния недвижим имот: земя и сгради – находящи се в с.**** - ПИ с ИД №
16955.100.188 с площ 790 кв.м., с номер на предходен план 26023006, кв.26,
Парцел VІ-230, ведно с построените в него Сграда с ИД № 16955.100.188.1, със
застроена площ 71 кв.м., на два етажа с предназначение: друг вид сграда за
обитаване; Сграда с ИД №
16955.100.188.2, със застроена площ 14 кв.м., на един етаж, с предназначение:
селскостопанска сграда, ведно със всички подобрения и приращения в имота и
Сграда с ИД № 16955.100.188.3, със застроена площ 43 кв.м., на един етаж,
предназначение: селскостопанска, съобразно нот.акт № 175, т.ІІ, рег.№ 2483, н.д.№ 347/2011
г. на нотариус А. П., рег.№ 605 на НК и район на действие – РС гр.Асеновград, с
вх.рег.№ 3140/10.08.2011 г., Акт № 184, том 11, дело № 1764/2011 г. на Служба
по вписвания при РС Асеновград, поради трансформация на лични средства и е
осъден да заплати разноските на ищцата по в размер на 1790,50 лв.
Излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на
решението, както и за допуснати съществени процесуални нарушения, поради което
се иска да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отхвърли
предявения иск.
Въззиваемата– Р.Л.Б., ЕГН ********** ***, чрез
адв.Й. и Р. - оспорва жалбата; моли за
потвърждаване на решението. Претендира за разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира от
правна и фактическа страна следното:
Предявеният иск е с пр.осн. чл.23 СК –за транформация на лично
имущество при придобиване на недвижим имот по време на брака.
Във ВЖ са изложени оплакванията, че РС не се е
произнесъл по всички спорни въпроси като не е изложил мотиви по правните доводи
на страните; не е изследвана новоизградената постройка, не е установено дали тя
е самостоятелен обект и дали може да бъде обект на вещни права; не са
ангажирани достатъчно доказателства за произхода на твърдяната собственост, не
са ценени множеството писмени и гласни доказателства, че извършените СМР в
имота са извършени и финансирани от ответника; не са обсъдени констатациите на
СТЕ за състоянието на имота преди и след подобренията- дали постройките
съществуват към настоящия момент дали не са били разрушени и възстановени в
нови размери и характеристики; съдът не е отчел и съвместния принос на страните
при условията на СИО. Счита, че от показанията на разпитаните свидетели и
изслушаните СТЕ – заключенията на в.л.М. М. и в.л.М. Р. се установило, че
посочените сгради в НА за покупка на НДИ от 09.08.2011 г. ПИ с
ид.№16955.100.188 по КК и КР, находящ се в с.**** не са в състоянието и в
размерите, които са били към момента на придобивната сделка – извършени били
множество СМР, ПИ е бил заравнен, построени били нови сгради, които на били
изключителна собственост на ищцата; новоизградената постройка в имота не била
изследвана дали представлява самостоятелен обект или няма самостоятелен
характер и не може да бъде обект на вещни права. Не било обсъдено от РН, че
всички строителни проекти -ВиК, ЕЛ, констукция по страдите са направени и
изпълнени от семейството на въззивника и семейните му приятели; че съдът не е
взел предвид задължителните тълкувания в Постановление №5/31.10.1972 г.на
Пленума на ВС, че построената през време на брака сграда върху земя,
индивидуална собственост на единия съпруг представлява СИО.
В отговора
на ИМ въззиваемата счита решението за правилно, мотивирано и че не са допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила.
По
направените доводи и оплаквания на страните, ПОС намира следното:
Ищцата
твърди, че процесният имот е закупен на нейно име със средства, дарени от
нейните родители, както следва 22345,43 евро от баща й Л. Б. и 27654,83 евро –
от майка й И. Б., поради което счита, че макар и закупен по време на брака,
този имот е нейна лична собственост; твърди, че последвалите ремонти и СМР в
имота също са бил извършени и платени от нея без участието на ответника.
За да
се уважи искът за транформация на лично имущество на съпругата в придобиването
на недвижимия имот по време на брака в режим на СИО, същата следва да докаже,
че е вложила свои лични средства към
момента на придобиване правото на собственост като по този начин обори
презумпцията за съвместен принос.
От събраните писмени и гласни
доказателства се установява, че страните са сключили граждански брак през 2009
г., който е прекратен с вл.с. решение по бр.д.2975/2016 г. на РС-гр.Стара
Загора. През време на брака им – на 09.08.2011 г. с НА №175,д.№347/2011 г.на
нотариус А. П., р.№605 по НК с р-н на действие АРС, е придобит процесния
недвижим имот на името на съпругата Р.Б. -
ПИ с ИД № 16955.100.188 с площ 790 кв.м., с номер на
предходен план 26023006, кв.26, Парцел VІ-230, ведно с построените в него
Сграда с ИД № 16955.100.188.1, със застроена площ 71 кв.м., на два етажа с
предназначение: друг вид сграда за обитаване;
Сграда с ИД № 16955.100.188.2, със застроена площ 14 кв.м., на един
етаж, с предназначение: селскостопанска сграда, ведно със всички подобрения и
приращения в имота и Сграда с ИД № 16955.100.188.3, със застроена площ 43
кв.м., на един етаж, предназначение: селскостопанска за сумата 45000 лв., платена
по банков път.
От
приетите по делото извлечения от сметката на Р.Б. в ПИБ-АД /л.18 и 19 от делото
на АРС/ се установява, че продажната цена на закупения имот е заплатена от
средствата в размер на 50000 евро, дарени от родителите на ищцата,
предварително преведени от тях по нейна сметка. От същата сметка на ищцата, на
09.08.2011 г. е преведена продажната цена на продавачите. По делото е разпитана
като свидетел майката на въззиваемата -
И. Б., която заявява, че тя и съпруга й са дарили на дъщеря си Р. 50000 евро, с
които да закупи процесният имот и да го ремонтира; същите средства са дали и на
другата си дъщеря, за да си закупи апартамент в гр.****. Разпитаният по делото
свидетел И. А. – л.274 от д., който е ходил заедно с Р. в банката, също
потвърждава, че имотът е закупен с пари, дадени от родителите й. Съдът
кредитира показанията на свидетелката като обективни и убедителни,
непротиворечащи на останалите събрани гласни доказателства, поради което съдът
намира за доказано дарственото намерение на родителите на ищцата да надарят
именно дъщеря си Р.. От приетата по делото ССЕ на в.л.М. М. – заключение от
22.01.2018 г., неоспорено, от което се установява, че в периода 01.01.2011 г.-
31.12.2015 г. Б. е имала в ПИБ-АД 5 бр. сметки в лева и 2 бр. – в евро, по
които е получила 50000 евро дарение от родители, 25796,96 лв.- от фонд
Земеделие, 8050 лв. заплати и 4972,48
лв.-лихви, а за покупката и ремонта на имота е изразходвала от тези сметки -
45000 лв. за закупуване на имота и 25233 лв.- за ремонти.
Въззивникът Д.Г. не твърди да са вложени някакви семейни или негови лични
средства за закупуване на имота. От
удостоверение от НАП – л.202-206 от д.РС за осигуряването на Г. за периода
01.01.2011 г. – 30.09.2015 г. е видно, че за периода 01.01.2011г. – 31.03.2011
г. и от 05.02.2015 г.-04.08.2015 г.
същият е бил безработен и е получавал обезщетение за безработица; работил е в
периода м.04-м.12.2014 г. като е получавал месечен доход от 1020,54 лв.
Установи се също, че Г. е страдал от тежко автоимунно заболяване „****“,
свързано с обездвижване на гръбначния стълб, поради което не е могъл да
участвува с труд в подобренията в имота след закупуването му.
При
така събраните доказателства ПОС намира, че Р.Б. е оборила презумпцията за съвместен принос в придобиването на
процесния имот, тъй като се установи, 1. че имотът е закупен само на нейно име
/т.е. вещно-правните последици настъпват единствено в нейната правна сфера/ 2.
че имотът е закупен с нейни лични
средства, тъй като дарението на пари само на единия съпруг от неговите родители
съставлява лично имущество по смисъла на чл.22 от СК.
Твърдението
и доводите на въззивника за негов принос, изразяващ се във вложени средства и
труд от неговия баща, брат и приятели в отремонтирването на имота /прекарване
на ел. и ВиК инталации, интернет-инсталация, изготвянето на архитектурен и
други проекти за преустройството, участие в СМР/ са правно ирелевантни за правото
на собственост върху имота, което се преценява към момента на придобиването му,
поради което не следва да се обсъждат събраните по делото доказателства за тези
обстоятелства.
По
делото е приета СТЕ, изпълнена от в.л.М. М. – заключение от 30.10.2017 г.,
неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, от което се
установява, че след закупуването на имота е издадено разрешение за строеж -за строителство на пристройка и
преустройство на съществуващата 2-етажна ЖС в стаи за гости. Преустройството
включва: създаване на санитарни възли в салона на призема и етажа и изграждане
на едноетажна пристройка от 30 кв.м., която е част от първия етаж на основната ЖС и е функционално свъразана с
него, тъй като е обособена като хол/дневна към него. Пристройката е
функционално свързана и с втория етаж, тъй като покривната плоча на
пристройката представлява тераса с излаз
за нея от двете източни стаи на втория етаж. Вещото лице е установило, че освен
ЖС и пристройката към нея в имота има и стопанска постройка, която представлява
стара стопанска сграда без ограждащи стени. Следователно, от заключението на
вещото лице се установява, че не е налице извършено строителство на нови самостоятелни обекти в
закупения имот, а ремонт и реконструкция на съществуващата 2-етажна ЖС, а
новоизградената пристройка няма
самостоятелен характер и не може да бъде обект на вещни права, поради което не
е СИО – не съставлява сграда, построена през време на брака върху земя,
индивидуална собственост на единия съпруг по смисала на Постановление
№5/31.10.1972 г. на Пленума на ВС.
По изложените
съображения ПОС намира, че искът е основателен и доказан, поради което следва
да се уважи. Като е достигнал до същите изводи РС е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да се потвърди. С оглед изхода на спора,
въззивникът следва да заплати на въззиваемата направените по делото пред ПОС
разноски в размер на 600лв. – заплатен
адв.хонорар.
Водим от горното съдът :
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№53/06.02.2019 г., по гр.д.N1710/2016 г.
на Асеновградския районен съд - 2 гр.с
ОСЪЖДА Д.И.Г., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Р.Л.Б., ЕГН
********** *** сумата 600 лв.- разноски по делото
пред ПОС.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: