РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. Бургас, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20252100500184 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивната жалба на „ЕКОСТРОЙ 2011“ ЕООД, против Решение №
2451/19.11.2024 г. по гр.д.4383/2024 г. по описа на PC-Бургас, с което
въззивното дружество е осъдено да заплати на Ц. Т. Н. от ***, сумата от 933
лв, представляваща брутно трудово възнаграждение по сключен между
страните трудов договор № 10 от 12.07.2012 г., дължимо за периода от
01.05.2024 г. до 31.05.2024 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението, и сумата от 500 лв. -
разноски по делото, и с което решение въззивникът е осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски районен съд
сумата от 50 лв. - държавни такси.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано,
както и, че е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Излагат се твърдения по фактите. Сочи се, че
при установено от представената по делото справка от НОИ - „Регистър на
трудовите договори” за ищеца, че на 27.05.2024 г., през исковия период, за
който твърди, че е полагал труд стриктно и отговорно за ответното дружество,
ищецът има сключен друг трудов договор с друго дружество, различно от
ответника, а претендира, че е полагал труд през целия период 01.05.2024 г. -
31.05.2024 г., неправилно съдът му е присъдил трудово възнаграждение за
целия исков период и в пълен размер.
Твърди се, че представената справка от НОИ опровергава
твърденията на ищеца, че е полагал труд за ответното дружество стриктно,
1
съгласно процесния трудов договор и съобразно процесната длъжностна
характеристика, като електротехник, от 01.05.2024г. до 31.05.2024 г.
На следващо място се твърди, че по делото е недоказано полагането
на труд от ищеца за ответника.
Твърди се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на
закона, тъй като с него съдът присъжда претендирания размер на трудовото
възнаграждение - 933 лв за м.май 2024 г., въпреки че писмените доказателства
по делото опровергават твърденията на ищеца в исковата му молба, както и
гласните доказателства – показанията на свидетеля - брат на ищеца, че ищецът
е полагал труд през целия период 01.05.2024г.- 31.05.2024 г. за ответното
дружество.
Заявено, че се оспорва постъпилата като писмено доказателство по
делото справка, съдържаща данни за осигуряването от НАП, като неотносима
по делото, тъй като същата не съдържа никакви данни за исковия период –
м.май 2024 г.
С твърдението, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
необосновано и недоказано, се претендира то да бъде отменено.
Към въззивната жалба не са представени нови доказателства, не са
направени доказателствени искания.
В законовия срок по делото е постъпил отговор от въззиваемия Ц. Т.
Н., в който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна и се моли
решението на РС-Бургас да бъде потвърдено като правилно. По-конкретно се
твърди, че в решението си първоинстанционният съд е направил анализ на
фактическата обстановка и аргументирано и всеобхватно е оценил събраните
писмени и гласни доказателства, както и е приложил правилно материалния и
процесуалния закон. Заявено е, че събраните по делото доказателства
(вкл.справки от масивите на ТД на НАП и НОИ Бургас) единствено сочат, че
между страните е съществувал трудов договор, определен е размерът на
дължимото трудово възнаграждение и са събрани доказателства за реалното
полагане на труда, а възивникът не е провел насрещно доказване на
твърдението си, че е заплатил претендираното от ищеца трудово
възнаграждение. Не са ангажирани нови доказателства, не са направени
доказателствени искания.
Претендират се съдебни разноски.
Въззивната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирано
лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът я
намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото
доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд образувано по
исковата молба на въззиваемия Ц. Т. Н. от *** против „Екострой 2011“ ЕООД
за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 933 лв,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 01.05.2024 г. –
31.05.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата. Изложени са
твърдения, че за процесния период между страните е налице трудово
правоотношение, по което ищецът е полагал труд за ответното дружество като
„Електротехник строителен“. Твърди се, че след неколкократно изменение на
2
трудовото възнаграждение по трудовия договор, съгласно последното
изменение на трудовия договор от 29.12.2023 г. уговореното между страните
основно месечно възнаграждение е 933 лв, платимо на 25-о число на месеца,
следващ месеца на полагане на труд. Твърди се, че за периода от 01.05.2024 г.
до 31.05.2024 г. ищецът е полагал труд на работното си място, но ответникът
не му е изплатил дължимото за това трудово възнаграждение нито на
уговорената дата , нито до момента на завеждане на иска. Претендират се
законна лихва начиная от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и съдебни разноски.
Предявените искове са с правно основание чл.128, т.2 от КТ и чл.86
от ЗЗД.
В законовия срок ответникът е представил писмен отговор на
исковата молба, с който е оспорил исковете като неоснователни. Сочи се , че
документацията във връзка с функционирането на дружеството е
предоставена на счетоводна кантора „ДФК акаунт“ ЕООД, от офисите на
която, при проведени процесуално-следствени действия през м.май 2024 г. са
били иззети счетоводните документи на „Екострой 2011“ ЕООД, в т.ч. и
трудовите досиета и компютърните данни. Твърди се, че по тази причина към
момента е неясно кои са работниците в дружеството, какви длъжности са
заемали и с какви възнаграждения. Приложените към исковата молба
документи са оспорени като неавтентични и неистински. Поискано е ищецът
да представи оригиналите на същите. Поискано е по чл.193 от ГПК да се
открие производство по оспорване на трудовия договор и приложените
заповеди за едностранно увеличение на възнаграждението. Направено е и
възражение за неоснователност на претенцията поради извършено плащане в
брой на претендираното възнаграждение за м.май. Оспорва се и дължимостта
на сумата от 933 лв, тъй като работодателят дължи нетното възнаграждение на
работника.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил
предявените искове като е приел, че събраните по делото доказателства
установяват наличието на трудово правоотношение между страните,
полагането на труд от ищеца в процесния период, както и уговорен размер на
трудовото възнаграждение - 933 лв. Съдът е приел за недоказано
възражението на ответника, че е изплатил на ищеца трудовото
възнаграждение за м. май 2024 г.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на
решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира
следното:
Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е изяснил спора
от фактическа страна, като споделя изложените от районния съд мотиви и
правните му изводи, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към
тях.
В допълнение на горното и във връзка с наведените във въззивната
жалба възражения, следва да се добави следното:
Неоснователно е твърдението на въззивника за неправилност на
обжалваното решение, поради допуснати от районния съд съществени
нарушения на процесуалните правила. Действително съдът не е открил
3
производство по чл.193 от ГПК, нито е задължил ищеца да представи
оригиналите на приложените към исковата молба писмени доказателства, но
това не е довело до неизясняване на спора от фактическа страна, нито до
неправилен краен извод по съществото на спора, тъй като по делото са налице
и други доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, че през процесния
период страните са били в трудово възражението по силата на сключения
между тях трудов договор от 12.07.2012 г., а именно справка за приети
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, показанията на разпитания по делото
свидетел, както и изготвената от БРС служебна справка за трудови договори
на ищеца.
Неоснователно е и оплакването на въззивника, че не е доказано
реалното полагане на труд от ищеца през процесния период, тъй като това се
установява от събраните по делото свидетелски показания.
Същевременно въззивникът - ответник в първоинстанционното
производство не е доказал твърдението си, че претендираното трудово
възнаграждение за м.май 2024 г. е било платено на ищеца в брой (по делото не
са представени никакви доказателства в тази насока), поради което изводът на
районния съд и в тази насока е правилен.
Неоснователно е и възражението на въззивника, че неправилно на
ищеца е присъдено брутно, а не нетно трудово възнаграждение. Действително
от полагащото се на работника брутно трудово възнаграждение работодателят
следва да извърши удръжки за данък върху общия доход и осигурителни
вноски, но за правилността на съдебното решение е достатъчно в него изрично
да е посочено дали на работника се присъжда брутно или нетно
възнаграждение, както е сторено в настоящия случай, а след това при
изпълнение на решението работодателят (в случай на доброволно изпълнение)
или съдебният изпълнител (при принудително изпълнение) следва да
приспадне от присъденото брутно възнаграждение дължимите суми за ДОД и
за осигурителни вноски и да изплати на работника нетния размер на
трудовото възнаграждение.
По изложените съображения съдът намира предявените искове да
основателни и доказани.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на
първоинстанционния съд, към които въззивният съд препраща на основание
чл.272 ГПК.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, въззивното
дружество следва да заплати на въззиваемия сумата от 500 лв,
представляваща направените от него разноски във въззивната инстанция -
платено адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на това
възнаграждение е неоснователно, тъй като адвокатският хонорар на
процесуалния представител на въззиваемия не надвишава значително
минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение и не са налице основания за неговото
намаляване.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2451/19.11.2024 г. по гр.д.4383/2024 г.
по описа на PC-Бургас.
ОСЪЖДА „Екострой 2011“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Ц.
Т. Н. с ЕГН **********, деловодни разноски за въззивното производство в
размер на 500 лв (петстотин лева).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5