Решение по гр. дело №12156/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 378
Дата: 7 февруари 2022 г.
Съдия: Дафина Николаева Арабаджиева
Дело: 20215330112156
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 378
гр. Пловдив, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20215330112156 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“
ЕАД, ЕИК ********* против А. Щ. Я., ЕГН **********, с която са предявени
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а Закон за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се
претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата 1072, 96 лева – представляваща стойността на
консумирана от потребителя електрическа енергия за периода от 23.01.2020 г. до
22.05.2020 г. за обект, находящ се в **********, както и сумата от 96, 61 лева –
обезщетение за забава върху главницата, дължимо за периода от 11.03.2020 г. до
28.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /29.03.2021г./ до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 3259/ 01.04.2021г. по ч.гр.д. № 5412/ 2021г., по описа на РС- Пловдив,
II- ри гр. с-в.
В исковата молба се твърди, че ищецът в качеството си на краен снабдител, на
основание чл. 98 а от Закона за енергетиката продава ел. енергия на клиентите си при
публично известни общи условия, които за потребителите влизали в сила без изрично
писмено приемане. По силата на Общите условия се твърди, че ищецът е поел
задължение да снабдява обекта на ответника, находящ се в ********** с електрическа
енергия. За ответника бил открит клиентски номер **********. Ответникът, съгласно
чл. 11, т. 1 от ОУ на ищеца е задължен да заплаща всички свои задължения, свързани
със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начин, определени в същите
чл. – 18, ал. 1 и ал. 2. В изпълнение на задълженията си, ищецът доставил на обекта,
собственост на ответника, електроенергия на обща стойност 1072, 96 лева за периода
1
от 23.01.2020 г. до 22.05.2020 г., като поради забава в плащането на дължимата сума,
на ответника била начислена и мораторна лихва. Предвид изложеното, претендират се
горепосочените суми.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в срока по чл. 131 от
ГПК не е подал писмен отговор.
С нарочна молба- становище от 02.12.2021г. / л. 19 от делото /, ищецът заявява,
че след образуване на делото, ответникът е заплатил всички претендирани суми, в това
число и сторените от ищеца разноски в рамките на заповедното и исковото
производство. Моли се този факт да бъде съобразен и предявените искове да бъдат
отхвърлени, поради осъществено в хода на процеса погашение на спорното право.
В открито съдебно заседание от 31.01.2022г. / л. 24 /, ответникът потвърждава
факта, че е погасил всички дължими към ищеца суми и моли това да бъде съобразено
при постановяване на решението по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от
фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 5412/ 2021 г. по описа на Районен съд Пловдив,
II- ри граждански състав, образувано по депозирано от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите предмет на настоящото дело е издадена заповед
№ 3259/ 01.04.2021 г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5
ГПК. Указано е на кредитора да предяви иск за вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение на парично задължение, като в законовия едномесечен срок е
предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е
издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото.
Предвид изложеното, предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а Закон за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение
по доставката на електрическа енергия през процесния период, че ответникът е
собственик на имота до който се доставя ел. енергия, а именно –апартамент, находящ
се в **********, ап. *, че е изправна страна по договора, както и да установи размера на
претенциите.
Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава
претенцията си, произтича от договор за продажба на електрическа енергия при общи
условия, който се счита за сключен с конклудентни действия- арг. чл. 98а ЗЕ. Общите
условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник,
което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл. 98а, ал. 4 ЗЕ общите
условия влизат в сила след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за
публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди
процесния период. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона
2
процедура по приемането и публикуването на общи условия за продажба на
електрическа енергия.
За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на
собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект. Обстоятелството,
че именно ответникът е титуляр на правото на собственост се установява от
представеното към исковата молба, искане за разсрочване на задължения от
10.08.2020г., в което ответникът потвърждава факта, че е титуляр на правото на
собственост върху недвижим имот, находящ се на административен адрес-
**********. В тази връзка, то следва да се посочи, че в хода на съдебното дирене пред
настоящата инстанция, с молба от 02.12.2021г. / л. 20 от делото /, ищецът заявява, че
ответникът е погасил в цялост процесното задължение, в това число са заплатени и
всички сторени от ищеца разноски в рамките на заповедното и исковото производство.
От една страна, цялостното погашение на дълга налага разбирането, че ответникът
признава иска по основание и размер и от друга води до необходимост от отхвърляне
на исковата претенция, но поради осъщественото пълно изпълнение в хода на процеса.
По отношение на разноските:
Доколкото е налице погашение на процесното задължение след образуване на
делото, то разноски се следват на ищеца. Тъй като същите са изцяло заплатени от
ответната страна, то съдът не дължи допълнително обсъждане на този въпрос.

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно, кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а Закон за
енергетиката и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
********* срещу А. Щ. Я., ЕГН **********, с които се претендира да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата 1072, 96 лева – представляваща стойността на консумирана от потребителя
електрическа енергия за периода от 23.01.2020 г. до 22.05.2020 г. за обект, находящ се в
**********, ап. *, както и сумата от 96, 61 лева – обезщетение за забава върху
главницата, дължимо за периода от 11.03.2020 г. до 28.03.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда /29.03.2021г./ до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3259/ 01.04.2021г. по ч.гр.д.
№ 5412/ 2021г., по описа на РС- Пловдив, II- ри гр. с-в., поради осъществено
цялостно погашение на задължението от ответника след подаване на исковата молба.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
3