Р е ш е н и е
№ 251 / 24.4.2023г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд Пазарджик, V състав, в открито
заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Председател:
Георги Видев
при
секретаря Антоанета Метанова, като разгледа докладваното от съдия Видев
административно дело № 199 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е
образувано по жалба на Р.А.Л. *** против Заповед за прилагане на ПАМ №
23-0331-000007/13.01.2023 г., издадена от полицейски инспектор в РУ – Разлог
при ОД на МВР – Благоевград, с която на жалбоподателя е наложена принудителната
административна мярка „прекратяване на регистрацията“ на собствения му лек
автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. № ***, за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят прави искане за отмяна на обжалваната
заповед, като незаконосъобразна. Съображенията от жалбата се поддържат от
процесуалния представител на жалбоподателя в проведеното съдебно заседание.
Жалбоподателят претендира присъждане на разноски.
Ответникът по оспорването – полицейски инспектор в РУ
– Разлог при ОД на МВР – Благоевград – не се явява и не се представлява в
проведеното съдебно заседание. Не взема становище по правния спор.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена
в законоустановения срок от лице засегнато от разпореденото с нея, а именно: собственик
на МПС, чиято регистрация е прекратена.
Разгледана по същество жалбата е основателна:
Фактическото основание за издаване на оспорената
заповед е, че жалбоподателят, като собственик на процесния лек автомобил е
допуснал управлението на последния от неправоспособен водач. Като правни
основания в нея са посочени разпоредбите на чл. 171, т. 2а, б. „а“ и чл. 177,
ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, които предвиждат следното:
Чл. 171. За осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки:
2а. прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:
а) без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;
Чл. 177. (1) Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.:
3. собственик, длъжностно лице или водач, който
допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице,
което:
а) не е правоспособен водач, не притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или което е лишено от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или свидетелството му е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено;
От цитираните разпоредби е видно, че допускането на неправоспособно
лице до управлението на собствен автомобил, представлява нарушение, за което
освен административнонаказателна отговорност се прилага и принудителна
административна мярка. В настоящия случай е безспорно, че процесният автомобил действително
е бил управляван от неправоспособно лице – свидетелят А.. Но тезата на
жалбоподателя е, че това е станало без негово съгласие. Видно от показанията на
този свидетел очевидец, които съдът кредитира като логични и неопровергани от
други доказателства, е че действително управлението е извършено без знанието и
съгласието на жалбоподателя. Свидетелят А. е монтьор и жалбоподателят му е
оставил автомобила си за ремонт, без уговорка А. да го кара или изпробва.
Независимо от това, седмица след като му е бил предоставен автомобила за ремонт
свидетелят, след употреба на алкохол е решил да шофира автомобила, заради което
е спрян от полицията, съставен му е АУАН и е задържан за срок от 24 часа.
При тази фактическа обстановка съдът намира, че
жалбоподателят не е осъществил вмененото му нарушение и съответно неправилно му
е наложена принудителната мярка.
Видно от цитираната по-горе разпоредба на чл. 171, т.
2а, б. „а“ от ЗДвП е, че принудителната мярка „прекратяване на регистрацията“
на МПС се прилага на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано
от неправоспособен водач. Но съдът намира, че предпоставка за налагане на
мярката не е единствено и само обективния факт на управление на МПС от страна
на неправоспособно лице. Видно от втората цитирана по-горе разпоредба на чл.
177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП е, че административно нарушение извършва
собственик, който допуска или предоставя управлението на МПС на неправоспособен
водач. Тоест, за да носи както административнонаказателна отговорност и за да
бъде субект на принудителна мярка собственикът следва да е допуснал или да е
предоставил управлението на неправоспособния водач. В настоящия случай
жалбоподателят не е извършил нито едното, нито другото. Той е предоставил
автомобила на А. единствено, за да отстранява последния технически повреди на
същия (ремонт на двигателя). Решението на монтьора да го управлява (без наличието
на уговорка за това) представлява нарушение на сключения между тях договор и не
може да се вмени във вина на жалбоподателя, а представлява случайно деяние по
смисъла на чл. 15 от НК. Следователно, макар и автомобилът на жалбоподателя да
е бил управляван от неправоспособно лице, жалбоподателят нито е допуснал това,
нито е предоставил управлението на А.. Затова жалбоподателят не е отговорен за
извършеното от А. деяние и по отношение на него не е следвало да се прилага
принудителна административна мярка.
Предвид гореизложеното оспорената заповед е издадена в
противоречие с относимите материалноправни
разпоредби и като такава следва да бъде отменена от съда.
С оглед изхода на делото е основателно искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски, които са в размер на 10 лв. платена
държавна такса.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Отменя Заповед за прилагане на ПАМ №
23-0331-000007/13.01.2023 г., издадена от полицейски инспектор в РУ – Разлог
при ОД на МВР – Благоевград, с която на Р.А.Л. *** е наложена принудителната
административна мярка „прекратяване на регистрацията“ на собствения му лек
автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. № ***, за срок от 6 месеца.
Осъжда Областна дирекция на МВР – Благоевград да
заплати на Р.А.Л. *** разноски по делото в размер на 10 лв. (десет лева).
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: /п/