Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 10.01.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в
публично заседание на единадесети декември, две хиляди и деветнадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №1088 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази :
Обективно съединени искове с правно основание чл.242 във
връзка с чл.270 от КТ; чл.143 от КТ; чл.367 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от Е.К.М.
***, чрез пълномощника си адв.М.М. *** против ответника «Технокороза»АД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, ул.»Гурко»№1, представлявано
от Изпълнителния директор Веселина Томчева Томчева, в която твърди, че с ответното дружество
били в трудово правоотношение като имали сключен трудов договор
№1892/10.04.2018 г., по който заемал длъжността „механик
промишлено предприятие". На 25.04.2019 г. договорът бил прекратен
със заповед №30/26.03.2019 г. поради съкращаване на щата.
Счита, че с ответното
дружество не са уредили всички финансови взаимоотношения, свързани
с трудовия договор и тъй като липсва воля за доброволното им уреждане, за него
възникнал правен интерес от предявяване на настоящата искова молба.
Претенциите му
са следните : По време на действието на трудовия
договор, той и колегите му работили на смени, както
следва : 1-ва смяна - от 5,30
ч. до 16,50 ч.; 2-ра смяна - от
17,30 ч. до 7,00 ч. Следователно полагали както дневен, така и
нощен труд. В чл.11 от трудовия му договор обаче е регламентирано, че
дневното работно време е от 8 часа, а за нощният труд
няма регламентация. Предвид тези факти и обстоятелства счита, че е
полагал труд при ответника повече от предвиденият по трудовия договор, поради
което последният се явява извънреден. Установява се от представените фишове за
заплати, а и от самата уволнителна заповед, че
извънреден труд няма начислен, както и няма изплатен. За
времето на действие на трудовият му договор по негови изчисления е отработвал
по 60 часа извънреден труд всеки месец, които за целият
период на трудовия договор възлизат на 700 часа извънреден труд. Неговата
стойност за периода от 10.04.2018 г. до 25.04.2019 г. изчислява
на 3 000 лв. От фишовете за заплати е видно, че
нощен труд му е начисляван, но не му е известно дали
изчислението му е правилно, дали е включен коефициента за
приравняването му в дневен труд.
Освен това по време на
действие на трудовия договор, извършвал превоз на работници по
маршрут Долни Дъбник-Плевен /22 км/ и обратно /22
км/. От Плевен поемали за работните си места със служебен транспорт. Три
месеца ответникът му възстановявал разхода за гориво по посоченият маршрут в
размер на 260 лв. месечно. За останалият период на договора
от девет месеца, последният не е възстановил нищо. Разходът
възлизал на 2 340 лв., за които имало
издадени разходни документи.
В чл.9, ал.1, т.1 от
трудовия
договор е посочено, че работодателят гарантира
изплащане на минимално месечно трудово възнаграждение в размер на 600 лв., като от фишовете
за заплата е видно, че за м.август
С оглед на гореизложеното моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати
сумата от 3 000 лв., представляваща стойността на положеният
от него извънреден труд за периода от 10.04.2018 г. до 25.04.2019 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
ИМ до окончателното и изплащане; да осъди ответното дружество да му заплати
сумата от 2 340 лв., представляваща извършеният от него
разход за гориво с цел превозване на работниците на ответника по маршрут Долни Дъбник-Плевен
и обратно, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на ИМ до окончателното й изплащане; да оосъди
ответника да му заплати сумата от 336,52 лв., представляваща неизплатената част
на трудовото му възнаграждение за м.август, м.ноември и м.декември
В законният
едномесечен срок по чл.131 от ГПК е представен отговор на исковата молба с
вх.№7356/01.07.2019 год. от „Технокороза”АД, представлявано от Изпълнителния
директор Веселина Томчева Томчева, в който намира предявените против тях искове
за допустими, тъй като исковата молба е подадена преди изтичане на срока по
чл.358, ал.1, т.3 от КТ. По отношение на иска за сумата 336,52 лева,
представляваща неизплатени части от трудовото възнаграждение на ищеца за
посочените периоди, го намира за основателен и го признава. Относно
осъдителния иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 3 000
лева, представляваща стойността на положен от ищеца извънреден труд за
конкретно посочен в исковата молба период от време, заедно със законната лихва го намира за
неоснователен, както и за неоснователна ищцовата претенция за заплащане на
сумата 2 340
лева, представляваща разход за гориво за превоз на работници, ведно със
законната лихва върху тази сума, тъй като не се сочат каквито и да е
доказателства с исковата молба за извършен от ищеца превоз на работници на
ответника, както и доказателства за направените от него конкретни разходи за
заплащане на гориво. След като липсват доказателства за тези факти, то смята,
че с подаването на исковата молба е преклудирана възможността за по-късното им
посочване от страна на ищеца. Затова и намира, че искът в тази му част се явява
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Моли съда да
присъди разноските по делото при отчитане на чл.78, ал.2 и ал.5 от ГПК,
съразмерно на уважената част от предявените искове.
В
съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично само в последното
съдебно заседание, проведено на 11.12.2019 год., в което моли съда да постанови
решение, с което да уважи изцяло исковата му претенция за сумите, които са
претендирани.
Ответното
дружество, редовно призовано, се представлява от адв.Ст.Тихолов, който от името
на доверителя си заявява, че признава иска за заплащане на трудово
възнаграждение. Твърди, че графиците за полагани дежурства от работниците не се
съхраняват при доверителя му, като не знае дали те са унищожени или са
загубени. В този смисъл и не може да ги представи като доказателство по делото,
тъй като ги няма в дружеството.
Съдът като взе предвид становището на страните, както и
събраните по делото писмени доказателства, по вътрешно убеждение, на основание
чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, приема за установени следните факти :
Няма
спор между страните и това се установява и от представения като доказателство
по делото трудов договор №1892/10.04.2018 год., че между „Технокороза”АД, като
работодател и Е.К.М., като работник е налице трудово правоотношение, по силата
на което и на основание чл.67, ал.1, т.1 във връзка с чл.70 от КТ, е сключен
договор за следното : работодателят възлага, а работника приема да изпълнява
задължения по длъжност
“Механик промишлено предприятие”, с код 31153004,
съгласно НКПД. Видно от чл.6 е, че място
на работата, където работника следва да изпълнява задълженията по настоящият
трудов договор е „Технокороза”, с.Дойренци. Трудовият договор е сключен със
срок на изпитване до 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, съгласно чл.8,
ал.1, като според следващата ал.2 след изтичане на срока на изпитване по ал.1 и
ако договора не е прекратен, то той се
счита за окончателно сключен като договор за неопределено време. Видно от чл.9,
ал.1 е, че трудовото възнаграждение се сформира по следния начин :
1.Работодателят гарантира изплащане на минимално месечно трудово възнаграждение
в размер на 60 лева, а според т.2 останалата част от трудовото възнаграждение
до 2 000 лева, се определя в зависимост със степента и качеството на изпълнение
на трудовите задължения. Видно от чл.9, ал.2 е, че при изпълнение на
задължението машините в смяната да работят, работодателят изплаща договорената
работна заплата в размер на 2 000 лева. В чл.3, ал.4 на сключения между
страните трудов договор е предвидено, че допълнителното възнаграждение с
постоянен характер, за всяка година трудов стаж, се определя на 0,6% за същата
или сходна длъжност. В следващата ал.5 е посочено, че трудовото възнаграждение
на работника се изплаща еднократно до 30 число на месеца следващ месеца, за
който се дължи. От чл.11 се установява, че дневното работно време е 8.00 часа,
като началото му и краят му са определени в „Правилник за вътрешния трудов ред”.
Изрично в чл.13 е предвидено, че за неуредени в този договор въпроси се
прилогат разпоредбите на КТ и на действащото трудово законодателство. Трудовият
договор е подписан от страните на датата на сключването му - 10.04.2018 год.,
поради което съдът приема, че по форма и съдържание отговоря на императивните
текстове на чл.62, ал.1 и чл.66, ал.1 от КТ.
Със
Заповед №30/26.03.2019 год. работодателят, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, поради съкращаване на
щата, ново щатно разписание, в сила от 01.03.2019 год. и връчено предизвестие
на работника на 26.03.2019 год., е прекратил трудовото правоотношение с Е.К.М.
на длъжност Механик, код по НКПД : 31153004, считано от 25.04.2019 г. Заповедта
е връчена на работника срещу подпис на 26.03.2019 год.
Като
доказателство по делото са представени фишове за изплатено трудово възнаграждение
на ищеца за м.май, юни, юли, август, септември, ноември, декември 2018 год.,
м.януари и м.февруари 2019 год., като във всичките фишове, с изключение на тези
за м.ноември и декември 2018 год. основната му заплата е 600 лева. Във фишовете
за м.юли е начислен и положен нощен труд от ищеца 70 часа - 17,50 лв., за
м.август 2018 год. 56 часа - 14 лв., за м.септември 2018 год. 8 часа - 42,35
лв., за м.ноември 2018 год. 56 часа - 14 лв., за м.декември 2018 год. 63 часа -
15,75 лв., за м.януари 2019 год. 49часа - 12,25 лева и за м.февруари 2019 год.
70 часа - 17,50 лв. Извънреден труд 8 часа за сумата 42,35 лева има посочен
само във фишовете за трудово възнаграждение за м.септември 2018 год. и
м.февруари 2019 год.
Налице
е и Заповед №6/12.06.2018 год., с която Управителя на ответното дружество, във
връзка с изпълнение на служебните задължения на Б.Д.А., Е.К.М.и П.Й.С.е
наредил, същите да управляват лек автомобил „Дачия Логан”, рег.№ОВ9098ВВ,
собственост на „Технокороза”АД, като се задължават да отчитат разхода на гориво
с пътни листи и фактури, издадени на „Технокороза”АД. Лимита на горивото е 430
лева на месец. Всяко превишение над лимита е за сметка на лицата, на които е
предоставен автомобила.
ПО ОБЕКТИВНО
СЪЕДИНЕНИЯ ИСК ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.242
ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ.270 ОТ КТ.
Съгласно
заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, което съдът
приема като компетентно изготвено и безпристрасно депозирано, се установява, че
през м.август 2018 год. на ищеца е начислена основна заплата за 17 работни дни
- 443,48 лева, като останалите 6 работни дни от месеца същият е бил в
„болнични” /временна неработоспособност за сметка на работодателя, която е изчислена
правилно - 113,02 лева/. Експерта е пояснил, че за 17 работни дни
възнаграждението е изчислено правилно на база 600 лева за пълен работен месец
23 работни дни. Уточнило е, че за м.ноември и м.декември 2018 год. на ищеца е
начислена основна заплата 510 лева вместо 600 лева, като от страна на
работодателя не са му представени документи въз основа на които да е направена
промяна на основната заплата. Изчислило е, че има разлика за доплащане само за
м.ноември и м.декември 2018 год. в размер на 180 лева.
При
наличието на тези писмени доказателства съдът намира, че предявеният обективно
съединен иск за заплащане на трудово възнаграждение за м.декември 2012 год., е частично
основателен и доказан, при действие разпоредбите на чл.128 и чл.245, ал.2 от КТ. Безпорпно в случая се установи, че ищеца е бил добросъвестна страна по
трудовото правоотношение, престирал е труд и му се дължи заплащане на
възнаграждение за този труд. Обстоятелството, че работодателят е начислявал
трудово възнаграждение за процесния период, видно от представените фишове за
трудово възнаграждение навежда съда на извода, че същия признава задълженията
си по чл.128 от КТ, което задължение се признава и от пълномощника му в
настоящия исков процес, заявено както в отговора на исковата молба и поддржано
и в хода на делото. По принцип сроковете за заплащане на трудово възнаграждение
са установени в чл.270 от КТ, където е отбелязано, че това става авансово или
на два пъти. От фактите по делото се установява, че тези срокове, които са
нормативно регламентирани и следователно отнасящи се и до настоящия спор, не са
спазени от работодателя и именно това обосновава основателността на исковата
претенция. Видно от петитума на исковата молба е, че по този иск се претендира
заплащане на сума в размер общо на 336,52 лева за м.август, м.ноември и
м.декември 2018 год., но с оглед депозираното заключение на вещото лице,
изчислило, че е налице разлика за доплащане само за м.ноември и м.декември 2018
год. в размер на 180 лева, съдът счита, че това е и сумата, до която следва да
се уважи тази претенция, като за разликата до пълния претендиран размер от
336,52 лева и за заплащането й с начален период м.август 2018 г. се отхвърли
като неоснователна и недоказана, тъй като до приключване на съдебното дирене
пред настоящата инстанция не се направи изменение - намаление на този иск, в
съответствие с чл.214, ал.1 от ГПК.
ПО
ИСКА ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА МОРАТОРНА ЛИХВА, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.86, АЛ.1 ОТ ЗЗД.
Размерът
на дължимата като трудово възнаграждение сума съдът определя съобразно
заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза на сумата 180 лева
за м.ноември и м.декември 2018 год.. Върху тази сума, на основание чл.86, ал.1
от ЗЗД и чл.245, ал.2 от КТ трябва да се начисли и законна лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 03.06.2109 г. до окончателното й
изплащане.
ПО
ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИЯ ИСК ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ИЗВЪНРЕДЕН ТРУД С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
ЧЛ.143 ОТ КТ.
Ищецът,
видно от петитума на исковата молба, е сезирал съда с претенция за заплащане на
сумата 3 000 лева, представляваща стойността на положения от него
извънреден труд за периода от 10.04.2018 год. до 25.04.2019 год., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане. Съгласно разпределената доказателствена
тежест в процеса в съдебно заседание от 02.10.2019 год., именно в тежест на
ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е полагал такъв
извънреден труд и то по разпореждане или със знанието и без противопоставянето
на своя работодател извън установеното за него работно време. Видно от чл.11 на
сключения между страните трудов договор е, че дневното работно време на ищеца е
8 часа. По молба на ищеца съдът е задължил ответника, като работодател да
представи графиците за дежурства на името на ищеца през процесния период от
време, но такива доказателства по делото липсват, тъй като по думите на
пълномощника му те са или унищожени или загубени, което е отразено и в
заключението на в.л. по съдебно-икономическата експертиза, а именно, че данни
за реално отработеното време в часове и колко от тях са нощни не са представени
в първичните документи, поради което и на въпроса колко часа ищеца е положил
нощен и колко часа дневен извънреден труд не може да се даде. Въпреки липсата
на такива доказателства, според съда ищеца не доказа да е налице хопотезата на
чл.143, ал.1 от КТ. В негова тежест по делото бе да докаже, че за положение от
него извънреден труд има изрично издадено разпореждане от работодателя му или
че е извършил такъв труд със знанието и без противопоставянето на своя
работодател и то извън установеното за него работно време от 8 часа.
Неоснователността на тази искова претенция произтича и от факта, че видно от
петитума се претендира за времето от 10.04.2018 год. до 25.04.2019 год., като
видно от представените фишове за трудово възнаграждение в част от тях дори не е
начисляван положен извънреден труд от ищеца, т.е. липсват доказателства, че за
целия претендиран период от време ищеца е полагал извънреден труд. Следователно
след като няма доказателства за полагането му и не се установи и точният му
размер, това дава основание на съда да отхвърли претенцията на ищеца против
ответника за заплащане на сумата 3 000 лева, представляваща стойността на
положения от него извънреден труд за времето от 10.04.2018 год. до 25.04.2019
год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба - 03.06.2019 год. до
окончателното й изплащане, като неоснователна и недоказана.
ПО
ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИЯ ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.367 ОТ ТЗ.
Единственият документ, на който ищеца се
позовава, за да иска заплащане на сумата 2 340 лева, представляваща
извършен от него разход за гориво с цел превозване на работниците на ответника
по маршрут - Долни Дъбник-Плевен и обратно, това е Заповед №6/12.06.2018 год.,
с която Управителя на ответното дружество, във връзка с изпълнение на
служебните задължения на Б.Д.А., Е.К.М.и П.Й.С.е наредил, същите да управляват
лек автомобил „Дачия Логан”, рег.№ОВ9098ВВ, собственост на „Технокороза”АД,
като се задължават да отчитат разхода на гориво с пътни листи и фактури,
издадени на „Технокороза”АД. Съдът преценява, че само тази заповед не е
достатъчно доказателство, което да му даде основание за уважаване на тази
искова претенция, тъй като съгласно разпределената доказателствена тежест по
този иск в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е имало сключен
договор за превоз по силата на който ищецът е трябвало да превози до определено
място и то по маршрута Долни Дъбник-Плевен и обратно определени лица, багаж или
товар, да докаже срещу какво възнаграждение е трябвало да извърши този превоз,
както и да докаже този транспорт действително ли е осъществен, да докаже
стойността на направения разход по този маршрут за процесния период от време
като сума на единична цена за изминати километри при съответна разходна норма с
конкретното МПС, с което е извършен превоза. Доказателства за сключен между
страните договор за превоз не бяха представени по делото, още повече, че се
посочва маршрут Плевен-Долни Дъбник, различен от мястотото на работа в
с.Дойренци, където съгласно чл.6 от трудовия договор, ищеца следва да изпълнява
задълженията си по сключения и впоследствие прекратен между страните трудов
договор. Всичко това дава основание на съда да приеме, че след като ищеца не
установи фактите, на които основава своите искания, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, то тази претенция се явява изцяло неоснователна и недоказана и като такава
следдва да се отхвърли.
При
този изход на процеса ищецът, видно от петитума на исковата молба е претендирал
да му бъдат заплатени и сторените по делото разноски, но тъй като няма
представени доказателства за тяхната стойност и дали реално са направени
такива, това искане като неоснователно и недоказано следва да бъде отхвърлено.
Разноски
не следва да се присъждат и на ответника при този изход на спора между
страните, с оглед непредстяването на доказателства за това какви реално са
направените разходи от страна на „Технокороза”АД.
По
сметка на РС-гр.Ловеч ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата 180
лева, представляваща възнаграждение за вещо лице за съдебно-икономическата и
допълнително съдебно-икономическа експертизи, както и държавна такса върху
уважената част на обективно съединените искове в размер на сумата 50 лева или
общо 230 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “ТЕХНОКОРОЗА”АД,
ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч,
ул.”Гурко”№1, ет.4, представлявано от Изпълнителния директор Веселина Томчева
Томчева да заплати на Е.К.М., ЕГН-**********, със съдебен
адрес ***, чрез адв.М.М. *** сумата 180 /сто и осемдесет/ лева, представляваща
неизплатената част от трудово възнаграждение за м.ноември и м.декември 2018
год., на основание чл.242 във връзка с чл.270 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, ведно
със законната лихва върху тази сума, начиная от 03.06.2019 год. до
окончателното й изплащане, като искът до пълния претендиран размер на сумата
336,52 лева с начален период на дължимост м.август 2018 год. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.К.М., ЕГН-**********,***,
чрез адв.М.М. *** против “ТЕХНОКОРОЗА”АД, ЕИК : *********,
със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, ул.”Гурко”№1, ет.4, представлявано
от Изпълнителния директор Веселина Томчева Томчева за заплащане на сумата
3 000 лева, представляваща стойността на положения от него извънреден
труд, на основание чл.143 от КТ, за времето от 10.04.2018 год. до 25.04.2019
год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба - 03.06.2019 год. до
окончателното, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.К.М.,
ЕГН-**********,***, чрез адв.М.М. *** против “ТЕХНОКОРОЗА”АД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, ул.”Гурко”№1, ет.4,
представлявано от Изпълнителния директор Веселина Томчева Томчева за заплащане
на сумата 2 340 лева, представляваща извършен от него разход за гориво с
цел превозване на работниците на ответника по маршрут Долни Дъбник-Плевен и
обратно, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба - 03.06.2019 год. до окончателното й изплащане, по
предявения от него обективно съединен иск с правно основание чл.367 от ТЗ, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Е.К.М.,
ЕГН-**********,***, чрез адв.М.М. *** против “ТЕХНОКОРОЗА”АД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, ул.”Гурко”№1, ет.4,
представлявано от Изпълнителния директор Веселина Томчева Томчева за заплащане
на сторените по делото разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА
И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА “ТЕХНОКОРОЗА”АД,
ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч,
ул.”Гурко”№1, ет.4, представлявано от Изпълнителния директор Веселина Томчева
Томчева да заплати по сметка на РАЙОНЕН СЪД-ГРАД ЛОВЕЧ общо сумата общо
230 /двеста и тридесет/ лева, от които 50 лева, представляващи държавна такса
върху уважения обективно съединен иск и 180 лева възнаграждение за вещо лице за
съдебно-икономическата и допълнителната съдебно-икономическа експертизи.
БАНКОВАТА
СМЕТКА на ищеца, по която ответникът може да преведе сумите е : IBAN : ***;
банков код : FINVBGSF.
Решението
може да се обжалва пред ОС-гр.Ловеч с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като подлежи на предварително изпълнение, на
основание чл.242, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :