Р Е Ш Е Н И Е №106
град Бургас, 25.01.2018 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, четвърти състав, на седемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в
публично заседание, в състав:
СЪДИЯ: Галина Радикова
при секретаря С. А., като разгледа
докладваното от съдия Радикова административно дело № 2770 по описа за 2017
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.211 ЗМВР
във вр. чл.145 и сл. АПК.
Образувано е по
жалба, подадена от С.Р.С., ЕГН **********, с адрес ***, п.к. 13 против Заповед
рег. № 534/21.09.2017 г., издадена от началник на Затвора гр. Бургас, с която
на осн. чл.15, ал.3 и чл.19, ал.2 от Закон за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл.204, т.4, чл.194, ал.2, т.2,
чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11, предл.1 от Закон за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР), на С. е наложено дисциплинарно наказание „порицание”
за срок от 1 (една) година.
Жалбоподателят
иска отмяна на акта. Твърди, че е издаден при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния
закон. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител адвокат Л., поддържа жалбата и
направените с нея искания. Претендира присъждане на разноски, съобразно
представен списък. Подробни аргументи излага в писмено становище.
Ответникът по оспорването
– началник на Затвора гр. Бургас не се явява в съдебно заседание.
Жалбата е
допустима. Подадена е от лице, с правен интерес от оспорването и в предвидения
от закона срок.
І. ФАКТИТЕ:
На 19.07.2017г. до
началника на Затвора гр. Бургас е била подадена докладна записка рег.№3687
(л.12, л.47), изготвена от инспектор Я. Д. Ж.- началник на сектор ЗО“Дебелт“
І-ва категория.
В този документ е
посочено, че :
*На 11.07.2017г.
при провеждане престой на открито около 15.00ч., лишеният от свобода Р. Г. взел
радиостанцията на постовия надзирател на пост №12 в ЗО“Дебелт“ мл.инспектор С.Р.С.
и побягнал към корпус „В“. При преглед на охранителните камери било установено,
че С. е изпълнил немарливо служебните си задължения и не е положил необходимите
усилия за предотвратяване на неправомерните действия на лишения от свобода.
* На 15.07.2017г.
при провеждане престой на открито на лишените от свобода от 7 и 8 група в ЗО“Дебелт“
от 15.00 до 16.30ч. бил разбит прозореца на затворническия магазин. При
извършена проверка било установено, че постовият надзирател на пост №12 в
ЗО“Дебелт“ мл.инспектор С.Р.С. не е изпълнил длъжностните си задължения по
длъжностна характеристика- да следи за движението и действията на лишените от
свобода, както и че е напуснал района на поста, отдалечавайки се на около 30м.
от мястото за престой на открито. На същата дата С. позволил на лишен от
свобода да го обижда пред останалите лишени от свобода, изричайки нецензурни
думи към него, без да предприеме никакви действия за преустановяване на
отправените обиди, като по този начин е позволил да бъде уронен престижа на
професията „надзирател“.
С докладната
записка инспектор Ж. е предложил образуване на дисциплинарна проверка за
изясняване на обстоятелствата, за допуснатите от С. нарушения. Приложил и
докладна записка, изготвена от инспектор П.П. на 19.07.2017г., съдържаща
резултати от проверка на инцидента от 15.07.2017г.
С резолюция
началникът на Затвора гр.Бургас разпоредил извършване на проверка със срок-
25.07.2017г.
На 20.07.2017г. в
10.05ч. същият връчил на мл.инспектор С.Р.С. покана за даване на писмени
обяснения в срок от 24 часа, относно фактите, касаещи инцидента от
15.07.2017г., като посочил, че се касае до нарушение на служебната дисциплина
по см. на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР във вр. с чл.312, т.5 и чл.312, ал.1, т.6
от ППЗИНС.
На същата дата
началникът на Затвора гр.Бургас, действащ в качеството на дисциплинарно
наказващ орган изслушал мл.инспектор С.Р.С., за което изслушване бил съставен
протокол (л.15), подписан от двете страни. Според протокола, С., в дадените
устни обяснения не оспорил извършеното от него нарушение на служебната
дисциплина и не поискал да бъде защитаван от друг служител от затвора.
На 21.09.2017г.
служители в Затвора гр.Бургас съставили протокол, с който констатирали, че за
времето от 10.05ч. на 20.09.2017г. до 10.05ч. на 21.09.2017г. не са постъпвали
писмени обяснения от мл.инспектор С.Р.С. въз основа на връчената му покана
№4602/20.09.2017г.
На 25.09.2017г.
началникът на Затвора гр.Бургас издал оспорената заповед, с която на осн. чл.15,
ал.3 и чл.19, ал.2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС), във връзка с чл.204, т.4, чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.3,
чл.200, ал.1, т.11, предл.1 от Закон за Министерството на вътрешните работи
(ЗМВР), наложил на С. дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 1 (една)
година.
В мотивите на
заповедта наказващият орган се е позовал на докладните записки, изготвени от
инспектор Ж. и инспектор П., и изложил приетите за установени по случая, факти:
На 15.07.2017г. мл.инспектор С.Р.С.- надзирател ІІ степен изпълнявал служебните
си задължения като постови надзирател на пост №12. На същата дата, при
провеждане престой на открито на лишените от свобода от 7 и 8 група в
ЗО“Дебелт“ от 15.00 до 16.30ч., група лишени от свобода извършили опит за
проникване в търговския обект на ДП“ФЗД“, като действията им били с
продължителност около 20 минути. Тези действия останали незабелязани от С.,
който в този период бил отдалечен от района на мястото на поста, откъдето нямал
видимост към лишените от свобода. В резултат на действията на последните
прозорецът на обекта бил отстранен, чрез повдигане на цялата рамка.
Неправомерните действия били констатирани от постовият надзирател, изпълняващ
задължения в корпус „В“ на общежитието.
При тези факти
издателят на заповедта приел, че с действията и бездействията по време на
изпълнение на служебните си задължения С. е нарушил служебната дисциплина по
см. на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР във вр. с чл.312, т.5 и чл.312, ал.1, т.6 от
ППЗИНС- „ надзирателите, независимо от поста, на който изпълняват служебните си
задължения, са длъжни да: наблюдават движението и поведението на лишените от
свобода и задържаните под стража“; „ вземат незабавно необходимите мерки при
опасни или съмнителни действия на лишените от свобода…и да докладват на
дежурния главен надзирател“.
Като доказателства
по делото са представени ежедневна ведомост на служителите от надзорно-
охранителния състав за 15.07.2017г. График за престой на открито, провеждане на
свиждане, ползване на фитнес зала в ЗО“Дебелт“. Списък на постовете в
ЗО“Дебелт“. Списък на лишените от свобода от 7 и 8 групи в ЗО“Дебелт“.
По фактите
страните не спорят.
І. ПРАВОТО:
Оспорваната
заповед за наложено на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган
- началник на Затвора гр.Бургас, предвид статута на наказаното лице и вида на
наложеното дисциплинарно наказание. Съгласно чл.15, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, началникът
на затвора организира, ръководи, планира, контролира и отговаря за работата на
служителите, разрешава отпуски и командирова служители в страната, награждава
служителите с награди по чл. 30, ал. 2, т. 1 от този закон и налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за Министерството на
вътрешните работи и по чл. 188, т. 1 и 2 от Кодекса на труда;.
Производството,
приключило с издаването на оспорената заповед, е реализирано при хипотезата на
чл. 208 от ЗМВР, тъй като не е било констатирано тежко нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл. 207, ал. 1 от ЗМВР.
Съдът намира, че
заповедта е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила- след
изтичане на срока, регламентиран с нормата на чл.195, ал.1 от ЗМВР.
Това нарушение
предпоставя извод за процесуалноправна незаконосъобразност, което е основание
за отмяна на акта без да се обсъжда материалноправната му законосъобразност.
Според чл.195,
ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание
се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно
от една година от извършването му.
Съгласно чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя. В ал. 2 на чл. 196 от ЗМВР е предвидено, че установяването на дисциплинарното нарушение се
осъществява в момента, в който материалите от дисциплинарното производство
постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.
В случая
нарушението е открито на 19.07.2017г., когато не само са били изготвени докладна
записка №3687/19.07.2017г., подписана от инспектор Ж. и докладна записка № 32,
подписана от инспектор П.П., съдържаща резултати от проверка на инцидента от
15.07.2017г., но и същите са достигнали до знанието на дисциплинарно наказващия
орган, според представена по делото извадка от дневника за входяща
кореспонденция на Затвор гр. Бургас (л.46, 47).
Тук съдът
отбелязва, че с оглед разпоредбата на чл.208 от ЗМВР, дисциплинарното
производство е започнало без издаване на заповед, в който случай началото му е поставено с първото действие за
установяване на нарушението.
Това действие е
запознаване на наказващият орган, с посочените докладни записки, в които се
съдържат всички данни за извършеното нарушение и за самоличността на сочения за
нарушител. Аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че никакви
други действия за проверка и изясняване на фактите не са били извършвани.
При това
положение, считано от 19.07.2017 г. срокът по чл. 195, ал.1, предл. първо от ЗМВР, е изтекъл на 19.09.2017 г., а заповедта
е издадена на 21.09.2017 г.
Ответникът не
представя доказателства, а и не твърди да са били налице обстоятелства за
спиране на срока, предвидени с разпоредбата на чл. 195, ал.3 ЗМВР .
Ето защо и предвид
нормата на чл.209, т.3 от ЗМВР, след 19.07.2017г. дисциплинарното производство
е следвало да бъде прекратено.
С оглед изложеното, съдът намира, че са
налице основания за отмяна на оспорената заповед, доколкото
дисциплинарнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила - чл. 209, т.3 от ЗМВР, като е издал заповед за
налагане на дисциплинарно наказание след изтичане на срока по чл. 195, ал.1 от ЗМВР.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК,
на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски по делото,
които са своевременно поискани и доказани в размер на 460,00 лева, съобразно
представен по делото списък на разноските (л.38), от които 450 лева -платено
адвокатско възнаграждение и 10,00 лева - държавна такса за образуване на
делото. Присъдената сума следва да бъде заплатена от Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието София, защото
Затвора гр. Бургас не е юридическо лице, а е структурна единица на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" към министъра на правосъдието.
Затова и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд гр.Бургас,
четвърти състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед рег. № 534/21.09.2017 г., издадена
от началник на Затвора гр. Бургас, с която на осн. чл.15, ал.3 и чл.19, ал.2 от
Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка
с чл.204, т.4, чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11,
предл.1 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), на С.Р.С. е
наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 1 (една) година.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнения на
наказанията“ при
Министерство на правосъдието София да заплати на С.Р.С. сума в
размер на 460лв.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен
административен съд гр. София в 14
дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: