Определение по дело №24138/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 май 2025 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20251110124138
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 април 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 22951
гр. София, 27.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20251110124138 по описа за 2025 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ …/ …

27.05.2025г., гр.София

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на
27.05.2025г., в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров

като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №24138 по описа за
2025г. на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.130 от ГПК.
В съда е постъпила искова молба от длъжника в изп.. производство Д. Г. Я., чрез адв.И.
Д от САК, срещу взискателя ........, с която се иска осъждането на ответника да заплати
имуществено обезщетение от 400 лв., представляваща сторени разноски за заплатен адв.
хонорар от длъжника по изп.д. №1080/2022г. на ЧСИ ...., район на действие: СГС. Твърди се,
че в полза на ищеца е постановено по реда на чл.439 от ГПК Решение №22703/14.12.2024г.
по гр.д. №62780/2022г. на СРС, 38 състав, влязло в законна сила на 27.04.2025г., с което е
признато за установено, че ищецът, като длъжник в горното изп. производство по изп. лист,
издаден по ч.гр.д. №48302/2016г. на СРС, 78 състав, не дължи задължение за незаплатена ТЕ
от 380,18 лв., както и мораторна лихва от 70,16 лв. Горното изп. производство е прекратено
на осн. чл.433, ал.1, т.7 от ГПК, с оглед на постановеното съд. решение, като ищецът е
заплатил на 02.04.2025г. адв. хонорар и е упълномощил проц. представител във връзка с
вдигането на наложените изп. запори, поради бездействие на отв. взискател. Посочва се, че
1
адв. хонорар е заплатен във връзка с противоправно бездействие на взискателя, наложило
намесата на упълномощен от длъжника адвокат, който да представи препис от
постановеното съд. решение и да поиска вдигането на наложените изп. запори.
Служебно е изискана справка от ЧСИ, видно от която с постановление от 07.04.2025г.
изп. производство е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.7 от ГПК.
Правните изводи на настоящия съдебен състав са следните:
Съобразно правната доктрина отговорността за разноски в гражданския процес може да
се осъществи само по висящ процес, но не и с отделен иск. Преквалифицирането на сторени
съдебни разноски в приключил процес в иск с квалификация по материалното право е
процесуално недопустимо. Съгласно чл. 79, ал.1 от ГПК, разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433
ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. В случая е
налице постановено в полза на длъжника съд. решение по реда на чл.439 от ГПК.
Произнасянето на съдия- изпълнителя за разноските в изпълнителното производство не е
изпълнително действие, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за
неоснователно причинени имуществени вреди, което е съобразно трайната практика на ВКС,
съгласно Решение №640/04.10.2010г. на ВКС по гр. д. №920/2009 г., IV г. о., ГК,
Определение №403/01.12.2008г. на ВКС по ч. гр. д. №1762/2008 г., V г. о., ГК и др.
Претенция за сторените разноски от длъжника в изп. производство се разглежда от съд.
изпълнител по реда на чл.79 от ГПК с постановление за разноските по изп. дело. Не е
допустимо сторените разноски в едно производство да се разглеждат като иск на деликтно
основание в отделен процес, в който също да се генерират разноски. Горното е установимо
още в началния етап на процеса и е безсмислено да се администрира ИМ, да се връчва на
ответника и да се постановява решение по изначално недопустим иск за присъждане на
разноски на длъжника в изп. процес за заплатен адв. хонорар. С оглед на гореизложеното
исковата молба следва да бъде върната, а производството прекратено като процесуално
недопустимо.
Така мотивиран, на осн. чл.130 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ВРЪЩА искова молба с вх. №147592/28.04.2025г. от Д. Г. Я., срещу ........, по която е
образувано гр.д. №24138/2025г. по описа на СРС, 165 граждански състав, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчването
му на ищеца.
Да се връчи препис на ищеца, чрез проц. му представител.

Районен съдия:






2









Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3