№ 392
гр. П., 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20224430103225 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод на предявени от С. Н.
Г. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П. срещу Прокуратурата на
Република България с адрес в гр. *** представлявана от Гл. прокурор на РБ
съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване
на осъдителни иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от за осъждане на
ответника да заплати на ищеца слeдните суми: сума в размер на 15 000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се във възникване на ***, вследствие от незаконосъобразните
действия на Прокуратурата на РП по повдигане на незаконно обвинение по
чл. 206 ал.1 от НК и вземане на мярка за неотклонение „подписка”, като
наказателното производство е прекратено с Постановление от 15.06.2020г. по
ДП № 206/2015г. по описа на РП - Плевен, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното плащане от които: за претърпените вреди с неимуществен
характер, свързани с получаването на тежка аортна стеноза, обезщетение в
размер на 10000 лв.; за претърпените вреди с неимуществен характер,
свързани с развиване на заболяването ***, обезщетение в размер на 5000 лева.
В обстоятелствената част на ИМ излага, че на 05.05.2017 г. бил
привлечен под наказателна отговорност за престъпление по чл. 206, ал. 1 от
НК. Сочи, че на 08.07.2020 г. делото било прекратено. Излага, че до момента
на повдигане на обвинението не е страдал от сърдечни болести и диабет.
Твърди, че след повдигане на обвинението започнал да има сърцебиене и
високо кръвно и не можел да спи нощем. Сочи, че това продължило до
23.06.2021 г. когато получил силно задушаване, от което едва бил спасен.
1
Навежда доводи, че посетил редица лекари, които му поставили диагноза
„***“ и му препоръчали операция. Излага, че всички кардиолози били
категорични, че това се дължи на дългото време, през което бил поставен под
стрес. Твърди и, че мислел, че има нервна криза, но че се оказало, че има
диабет. Излага, че разбрал за двете си заболявания на 26.06.2021 г., когато бил
приет в болница. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът лично и чрез процесуалния си
представител моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан.
Излага, че от събраните по делото доказателства безспорно се доказало, че
вследствие на повдигнатото срещу ищеца обвинение и продължилото дълго
време ДП и впоследствие прекратяването му са му причинени вреди. Сочи, че
това е нанесло сериозни щети върху емоционалното му състояние, вследствие
на което е получил диабет и аортна стеноза.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че предявения иск е
недопустим, тъй като ПлРС се е произнесъл с решение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди с решение по г.д. № 3428/2020 г. Излага, че в
решението е посочено, че при ищеца са налице единствено негативни
психически изживявания. Сочи, че претенцията му за болестни физиологични
състояния била изследвана и отхвърлена като неоснователна. В случай, че
съдът счете, че иска е допустим, то оспорва същия като неоснователен.
Твърди, че в настоящия случай не са налице доказателства за наличие на
причинна връзка между повдигнатото обвинение и претърпените вреди. Сочи,
че от приложената епикриза се установява, че ищецът е лекуван през 2021 г.,
много след като му е повдигнато обвинението и след като е приключило
наказателното производство. Излага, че по делото не са представени
доказателства за твърденията на ищеца за консултациите му с кардиолог и
техните изявления. Твърди и, че лисват доказателства, че преди 05.05.2017 г.
ищецът не е страдал от такова заболяване. Излага, че в представената
епикриза е посочено, че ищецът страда от артериална хипертония с
дългогодишна давност, нелекувана адекватно, както и, че са установени
неравности и плаки по коронарните артерии. Сочи, че въпреки мнението на
лекарите за кардиохирургично лечение ищецът отказвал такова. Твърди, че
липсват доказателства ищецът да се е консултирал с енодокринолог. Навежда
доводи и, че претенцията на ищеца е завишена предвид претендираните от
него вреди.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че заболяването на
сърцето на ищеца по никакъв начин не се свързва с психичните и
емоционалните му преживявания. Сочи, че заболяването на ищеца от диабет
не е доказано да има причинна връзка с воденото наказателно преследване.
Излага, че за наличието на същото е представено доказателство от 23.06.2021
г. по повод на лечение на сърдечното заболяване. Твърди, че тогава е
констатирано леко завишение. Излага, че от заключението на ВЛ се е
2
установило, че диабет тип 2 много често се свързва с възрастови изменения на
организма.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно е от приобщеното по делото ДП №206/2015 г. по описа на РП
Кнежа, че: на 07.08.2015 г. е образувано ДП срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.206, ал.1 НК, за това, че през януари месец 2015 г.
противозаконно е присвоил чужда движима вещ – 1 брой фризер и един брой
хладилна витрина; че на 02.03.2016 г. ДП е спряно; че на 09.01.2017 г.
образуваното ДП е възобновено; че на 05.05.2017 г. С. Н. Г. е привлечен като
обвиняем, затова че за период от неустановена дата през януари 2015 г.
противозаконно присвоил чужди движими вещи- един брой температурен
консерватор /фризер/ марка UGUR, модел UDD, със сериен номер 480347, на
стойност 270 лева, собственост на фирма „***“ ЕООД, гр. П., както и един
брой хладилна витрина марка „Gold Masteмодел CMV -355, със сериен номер
№03041401776 на стойност 300 лева, собственост на фирма „***“ АД гр. П.,
които владее и пази до настоящия момент, представляващо престъпление по
чл.206, ал.1 НК; че на същата дата спрямо ищеца взета мярка за неотклонение
„подписка“; че на 05.05.2017 г. ищецът е разпита в качеството си на обвиняем
и са му разяснени правата, които има като такъв; че на 05.05.2017 г., е
предявено ДП на ищеца С. Г..
Установява се по делото, че въз основа на изготвен ОА на 12.05.2017 г.
срещу С. Г. за престъпление по чл.206, ал.1 НК е образувано НОХД 140/2017
г. по описа на РС Кнежа, по което са проведени следните о.с.з.: 1. на
03.07.2017 г; 2. На 11.09.2017 г.; 3. На 09.10.2017 г.; 4. на 27.11.2017 г.; 5. на
29.01.2018 г.; 6. На 12.03.2018 г; 7. На 30.04.2018 г.; 8. На 18.06.2018 г.; 9. На
09.07.2018 г.; 10. на 25.09.2018 г.; 11. На 05.11.2018 г.; 12. На 17.12.2018 г.; 13
на 25.02.2019 г.
От приложената по НОХД 140/2017 г. по описа на РС Кнежа присъда №
32/25.02.2019 г. се установява, че ищецът е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.206, ал.1 НК, като му налага наказание лишаване от
свобода за срок от една година, което наказание на основание чл.66, ал.1 НК е
отложено за срок от три години.
Установява се, че с решение № 61/17.04.2019 г. по ВНОХД №242/2019
г. по описа на ПлОС въззивният съд е отменил присъда № 32/25.02.2019 г. и е
върнал делото за разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното
заседание.
Видно е от приложеното по делото НОХД №91/2019 г. по описа на РС
Кнежа / образувано след връщане на делото от ОС Плевен/, че
производството по делото е прекратено, тъй като не може да се образува
състав, който да разгледа делото и същото е изпратено на ВКС за определяне
на друг равен по степен съд, който да го разгледа.
3
От приложеното по делото ЧНД №941/2019 г. по описа на ВКС се
установява, че дело №91/2019 г по описа на РС Кнежа е изпратено на ПлРС
за разглеждане по същество.
Приобщено като доказателство по делото е и НОХД №2086/2019 г. по
описа на ПлРС, от което се установява, че: ищецът е упълномощил адвокат да
го представлява по делото, като договорът за правна помощ и съдействие е
задраскан /л.35/, тъй като в проведеното по делото о.с.з. ищецът се е отказал
от услугите на процесуалния си представител, поради това, че няма средства
да му заплати възнаграждение /л.48/; че на 29.11.2019 г. е проведено о.с.з., в
което не е даден ход на делото, поради факта, че подсъдимия /ищец в
настоящето производство/ е отправил искане да му бъде назначен служебен
адвокат; че адв. Денчев е представил доказателство, че ищецът му е платил
сумата от 200 лева за изготвения от него отговор /л.56/; че на 27.12.2019 г. е
проведено о.с.з., на което на подсъдимия е назначен адвокат; че на 21.01.2020
г. е проведено о.с.з., на което производството по делото е прекратено и
същото е върнато на РП за отстраняване на допуснатите съществени
процесуални нарушения на процесуалните правила.
Видно е от постановеното по ДП №206/2015 г. по описа на РП Плевен
постановление за прекратяване на наказателно производство от 15.06.2020 г. ,
че е прекратено воденото ДП №206/2016 г. по описа на РП Кнежа срещу С. Г.,
поради несъставомерност на деянието и, че е отменена взетата срещу него
мярка за неотклонение „подписка“.
Установява се от приложените по делото Уведомления, че с изключение
на дружеството „ ***“ ЕООД /заличено в ТР/, всички заинтересовани по ДП
лица са уведоми за прекратяване на същото и по отношение на тях срока за
обжалване е изтекъл.
Приобщена като доказателство по делото е и Епикриза на ищеца по
делото от УМБАЛ „***“ гр. П. за проведено му лечение в периода от
23.06.2021 г. до 25.06.2021 г., от която се установява че: ищецът е постъпил в
Клиниката поради стенокардна симптоматика, ЕКГ - данни за исхемия долно-
латерално и повишени стойности на артериално налягане на терена на
абсолютна аритмия от предсърдно мъждене с неясна давност, артериална
хипертония и хипотиреоидизъм. Сочи се, че поради клинико-лабораторни,
инструментални данни и GRACE Risk Score - 123 точки ищецът е насочен за
извършване на СКАТ по спешност, от която се установило - тежка аортна
стеноза, коронарни артерии с неравности и плаки, без сигнификантни
стенози. Посочва се, че ищецът бил преценен за кардиохирургично лечение,
което той отказал въпреки разяснените му рискове за живота срещу подпис.
Сочи се и, че поради ритъмно-проводно нарушение - перманентно
предсърдно мъждене с неясна давност и HAS-BLED Score - 2 точки и
CHA2DS2-VASc Score - 3 точки ( висок иехемичен риск) пациентът се
преценил като показан за антикуагулантна терапия и контрол на камерния
отвор. Ищецът е изписан стабилен с дадени препоръки за дом. лечение.
4
Видно е от приобщеното по делото г.д № 3428/2020 г. по описа на ПлРс,
че ответникът по делото е осъден да заплати на ищеца сумата от 3000лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни страдания, депресия, изпитван срам, унижение и
разстройство на съня вследствие от незаконосъобразните действия на
Прокуратурата на РП по повдигане на незаконно обвинение по чл. 206, ал.1
НК и вземане на мярка за неотклонение „подписка”, по което наказателното
производство е прекратено с Постановление от 15.06.2020 г. по ДП №
206/2015г. по описа на РП - Плевен, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от влизане в сила на Постановлението за прекратяване на
нак. Производство -08.07.2020 г. до окончателно изплащане на сумата.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите И.М.Ц. и М.И.Г..
Свидетелят И.М.Ц. свидетелства, че познава ищеца от дълги години.
Сочи, че знае, че срещу него са водени дела. Излага, че се оплаквал, че го
боли сърцето, поради което и продал животните, които отглеждал. Разказва,
че оплакванията му са от около година и половина две, като преди това не се
бил оплаквал. Твърди, че не знае дали ищецът е страдал по рано от диабет.
Сочи, че не знае какво лечение е предприел ищеца за заболяването си.
Свидетелят М.И.Г. свидетелства, че познава ищеца повече от тридесет
години. Сочи, че знае за водените наказателни дела, както и, че ищецът се е
оплаквал във връзка с тях. Твърди, че заболяванията – сърдечно и диабет му
са се появили преди около две – три години, като пояснява, че е преди
КОВИД.
Изслушано по делото е и заключението по допуснатата СМЕ, която
съдът кредитира като обективно и компетентно дадена и неоспорена от
страните по делото. От същата се установява, че: по делото е приложен само
един медицински документ - епикриза № 17544/2021 год. от Клиника по
кардиология на УМБАЛ „***“ - П., според която ищецът е бил приет на
лечение в болничното заведение на 23.06.2021 год. и след престой от два дни
е изписан със следните диагнози: сърдечно-съдови заболявания: исхемична
болест на сърцето (ИБС), нестабилна ангина пекторис (НАП),
атеросклеротични изменения по коронарните (сърдечни) артерии, хронична
сърдечна болест 3-та степен, хипертонично сърце, аортна стеноза, умерена
митрална регургитация (непълноценност във функцията на изтласкване на
кръвта от сърцето), ритъмни и проводни нарушения (РПН), пристъпно
предсърдно мъждене (ППМ), пулмонална хипертония; хипертиреодизъм;
диабет 2-ри тип; че описаните сърдечносъдовите заболявания са хронични; че
основа за тяхното развитие най-често са атеросклеротичните промени в
съдовете, както и повишеното кръвно налягане, които са процеси с
дългогодишно развитие; че при проведените изследвания на пациента е
установена аортна стеноза (стеснение на клапния апарат).; че аортната стеноза
може да бъде вродена и придобита, като във втория случай причина може да
5
бъде възпаление (ревмокардит или инфекциозен ендокардит), но най-често се
дължи на възрастови дегенеративни промени в клапите; че често аортната
стеноза е асимптомна (може да се установи при изследване по друг повод) и
проявите й се демонстрират с напредване на възрастта, когато се изчерпват
компенсаторните механизми на сърцето; че от медицинска
(патофизиологична) гледна точка аортната стеноза стои в основата на
състоянието на сърцето при ищеца, тъй като постепенно води до повишено
кръвно налягане, хипертонично сърце (увеличаване на размерите на сърцето),
нарушаване на неговата инервация (ритъмни и проводни нарушения) и до
сърдечна недостатъчност; че липсват медицинска документи, по които да
се направи заключение за началото на проявите на сърдечното
заболяване, но то е с дългогодишно развитие; че началото на развитието на
диабета (от 2-ри тип — възрастов диабет) не може да се посочи по същата
причина; че причините за възникване на диабета те са две групи —
наследствени (генетични) и свързани с начина на живот. Рискови фактори са
затлъстяване, високо кръвно налягане, ниска физическа активност и др.
Възрастта играе роля поради изчерпване на функционалните възможности на
панкреаса;Съдебно производство може да води до отрицателни емоции, но
аортната стеноза не е от групата на т.нар. „психосоматични заболявания“; че
Психичното напрежение може да има значение само като фактор за обостряне
на проявите на вече съществуващи заболявания състояния.
В проведеното по делото о.с.з. ВЛ обяснява, че: аортната стеноза е
органично заболяване, което се развива с течение на годините; че кръвното
налягане, смущението на сърцето, хроничната сърдечна дейност, множество
сърдечни заболявания не са в резултат на емоционално или психическо
напрежение; че по делото няма данни преди постъпване на ищеца в
болницата да е измервана кръвната му захар; че психическото напрежение и
стресът може да подсили симптоматиката, която преди това е съществувала,
но само по себе си не може да предизвика заболяването; че аортната стеноза е
дегенеративно заболяване.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
С разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е регламентирана
отговорността на държавата за причинени на гражданите вреди от незаконни
действия на правозащитните органи и по-конкретно - вреди, причинени от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата, задължително
условие е да са причинени вреди, които да са резултат от незаконното
6
обвинение, като вредите извън неизбежно следващите се от образуваното
наказателно производство, подлежат на доказване, а не се презюмират.
Имайки предвид това и твърдените обстоятелства по делото, ищецът трябва
да докаже при условията на пълно и главно доказване: кой е субектът на
извършеното деяние като надлежен правозащитен орган и материалноправно
отговорен по предявените искове за обезвреда; фактът на деянието, което в
случая се определя като повдигнато срещу ищеца обвинение в извършване на
престъпление, което е приключило с оправдателна присъда; претърпените
имуществени и неимуществени вреди; причинна връзка между вредите и
неправомерните актове на правозащитните органи. Тъй като отговорността на
държавата е обективна, то и ищецът не трябва да доказва вината при
вредоносните действия на правозащитните органи.
В настоящото производство безспорно е между страните, че 05.05.2017
г. С. Н. Г. е привлечен като обвиняем, затова че за период от неустановена
дата през януари 2015 г. противозаконно присвоил чужди движими вещи-
един брой температурен консерватор /фризер/ марка UGUR, модел UDD, със
сериен номер 480347, на стойност 270 лева, собственост на фирма „***“
ЕООД, гр. П., както и един брой хладилна витрина марка „Gold Masteмодел
CMV -355, със сериен номер №03041401776 на стойност 300 лева,
собственост на фирма „***“ АД гр. П., които владее и пази до настоящия
момент, представляващо престъпление по чл.206, ал.1 НК и, че на същата
дата спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка“. Страните не
спорят и, че с присъда № 32/25.02.2019 г. по НОХД 140/2017 г. по описа на
РС Кнежа ищецът е признат за виновен за извършено престъпление по чл.206,
ал.1 НК, като му налажено наказание лишаване от свобода за срок от една
година, което наказание на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от
три години. Установено по делото е и, че с решение № 61/17.04.2019 г. по
ВНОХД №242/2019 г. по описа на ПлОС въззивният съд е отменил присъда
№ 32/25.02.2019 г. и е върнал делото за разглеждане от друг състав от стадия
на разпоредителното заседание. Не е спорно и, че по НОХД №2086/2019 г. по
описа на ПлРС в проведеното по делото о.с.з. на 21.01.2020 г. производството
по делото е прекратено и същото е върнато на РП за отстраняване на
допуснатите съществени процесуални нарушения на процесуалните правила.
Не е спорно и, че с постановление за прекратяване на наказателно
производство от 15.06.2020 г., е прекратено воденото ДП №206/2016 г. по
описа на РП Кнежа срещу С. Г., Страните не спорят и, че от момента на
привличане на ищеца като обвиняем до прекратяване на ДП производство е
продължило две години и единадесет месеца. С оглед изложеното съдът
намира, че е налице основанието по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за ангажиране
отговорността на държавата. Съдът приема, че претендираната от ищеца сума
от 15 000 лева е за репариране на претърпени от него неимуществени вреди от
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление.
Страните не спорят и, че с решение пог.д № 3428/2020 г. по описа на
ПлРС ответникът по делото е осъден да заплати на ищеца сумата от 3000лв.,
7
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни страдания, депресия, изпитван срам, унижение и
разстройство на съня вследствие от незаконосъобразните действия на
Прокуратурата на РП по повдигане на незаконно обвинение по чл. 206, ал.1
НК и вземане на мярка за неотклонение „подписка”, по което наказателното
производство е прекратено с Постановление от 15.06.2020 г. по ДП №
206/2015г. по описа на РП - Плевен, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от влизане в сила на Постановлението за прекратяване на
нак. Производство -08.07.2020 г. до окончателно изплащане на сумата.
Доколкото ищецът твърди, че претърпените от него вреди са се
проявили след постановяване на решението по г.д. №3428/2020 г. по описа на
ПлРС, то съдът намира и, че предявеният иск е допустим.
Изхождайки от нормата на чл.7 ЗОДОВ, надлежен ответник по
предявените искове се явява органът, имащ правосубектност, от чиито
незаконни актове и действия са причинени вредите, като с оглед
установеното, именно Прокуратурата на Република България е
материалноправно легитимирана да отговаря по исковете, доколкото
действията на органите на дознанието се извършват под ръководството на
съответната прокуратура.
Спорни по делото са въпросите дали ищецът е претърпял
претендираните от него неимуществени вреди от обвинението в извършване
на престъпление, по което същият е привлечен като обвиняем, а
впоследствие воденото срещу него НП прекратено дали е налице причинна
връзка между незаконното обвинение срещу ищеца и претендираните от него
вреди и в какъв размер следва да се определи тяхното обезщетяване.
В настоящия случай ищецът претендира репариране на причинени му
неимуществени вреди, изразяващи се в във възникване на ***.
За установяването на същите са допуснати гласни доказателства и е
изготвена СМЕ. Разпитаните по делото свидетели категорично сочат, че
ищецът страда от диабет и сърдечно заболяване. Същите обаче сочат, че са се
появили преди пандемията от КОВИД, т.е. преди разглеждане на г.д.
№3428/2020 г. по описа на ПлРС, където ищецът е могъл да заяви искането за
репарирането им.
За установяване на претендираните от ищеца вреди, по делото е
изготвена и СМЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно
дадена. От същата по несъмнен начин се установява, че ищецът страда от
сочените заболявания, но че същите не са в пряка и непосредствена връзка с
постановената присъда. Както в заключението си, така и в проведеното по
делото о.с.з. вещото лице нееднократно подчертава, че аортната стеноза се
дължи на възрастови и дегенеративни промени в клапите. Сочи и, че
психическото напрежение и стресът може да подсили симптоматиката за
диабет, която преди това е съществувала, но само по себе си не може да
предизвика заболяването.
8
С оглед на изложеното от ВЛ съдът приема, че по делото не е доказано
наличието на причинно – следствената връзка между деянието и
претендираните вреди. Поради липсата на една от кумулативно изискуемите
предпоставки за уважаване на предявения иск съдът намира, че не следва да
се обсъжда наличието или липсата на останалите предпоставки за ангажиране
на отговорността на държавата, а предявения иск като неоснователен следва
да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.10, ал.1 ЗОДОВ ищецът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС сторените по делото
разноски в размер на 340 лева за изготвената СМЕ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Н. Г. ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. Искър иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на
Република България с адрес в гр. *** представлявана от Гл. прокурор на РБ с
искане ответникът да му заплати сума в размер на 15 000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се във възникване на ***, вследствие от незаконосъобразните
действия на Прокуратурата на РП по повдигане на незаконно обвинение по
чл. 206 ал.1 от НК и вземане на мярка за неотклонение „подписка”, като
наказателното производство е прекратено с Постановление от 15.06.2020г. по
ДП № 206/2015г. по описа на РП - Плевен, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното плащане от които: за претърпените вреди с неимуществен
характер, свързани с получаването на тежка аортна стеноза, обезщетение в
размер на 10000 лв.; за претърпените вреди с неимуществен характер,
свързани с развиване на заболяването ***, обезщетение в размер на 5000 лева,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С. Н. Г. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П. да
заплати по сметка на Плевенския районен съд сторените по делото разноски в
размер на 340 лева, на основание чл.10, ал.1 ЗОДОВ.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9