Р Е Ш Е Н И Е № 8
гр. Силистра, 18.03.2022 г.
Административен съд –
Силистра, в открито заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева-Железова ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
разгледа
КАНД № 1 по описа на съда за 2022 г., докладвано от съдия Георгиева-Железова,
при участието на секретаря Виолина Рамова и при участието на представител на
окръжна прокуратура С.Г., и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда
на глава XII ,чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН и на основания
по чл. 348 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Касационното
производство е образувано по касационна жалба на санкционираното лице „Стар
пост“ ООД, против Решение № 177 от 30.09.2021 г. по АНД №407/2021г. по описа на
Районен съд гр. Силистра, с което е потвърдено Наказателно постановление №
19-001256 от 10.06.2021 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по
труда“ – гр.Силистра, с което за нарушение разпоредбите на трудовото
законодателство и на основание чл.415 б.“в“ ,ал.1 от КТ на санкционираното лице
е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. Изпълнителното деяние се
изразява в неосигуряване на топла вода за персонала на дружеството. Чрез
касационната жалба се въвеждат оплаквания, които се квалифицират като твърдение
за нарушение на материалния закон. Счита се, че случаят е маловажен, тъй като
нарушението е отстранено в период - почти един месец след констатиране на
нарушението в съответен протокол, но преди издаване на акта за установяване на
административно нарушение.
Ответникът по
касационната жалба,чрез юрисконсулт А., оспорва жалбата като
неоснователна.Излага подробни съображения.
Представителят на
Окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага решението на СРС
да бъде оставено в сила.
Административният съд, след
проверка на касационните оплаквания в обхвата на правомощията си по чл.218 от АПК вр. с чл. 63 от ЗАНН, т.е. след служебна проверка на валидността и
допустимостта и материалната законосъобразност на оспорения акт намира за
установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна – участник в производството по
постановяване на оспорения акт, в преклузивния 14-дневен срок, следователно е
допустима и подлежи на съдебно разглеждане и произнасяне по същество.
По силата на посочената по-горе изрична разпоредба на чл. 218,ал.2 от АПК и съгласно чл. 220 от АПК на база на фактическата обстановка, установена от
районния съд се проверява съответствието на оспореното решение с материалния
закон. При това положение и в този случай проверката се свежда до подвеждане на
фактическата обстановка, установена от районния съд, под приложимата правна
норма, съдържаща съответната хипотеза. Релевантните за делото факти, установени
от районния съд, са:
На
16.04.2021 г. е била извършена проверка за спазване на трудовото
законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в
обект, стопанисван от жалбоподателя „Стар пост“ ООД гр.София- офис за куриерски
услуги, находящ се в гр.Силистра, ул. “Шар планина“ № 15. При извършените
проверки по работните места се установило, че работодателят- жалбоподател в
настоящето съдебно производство, не е осигурил топла течаща вода в близост до
работните места в проверявания обект съгласно задължението по чл.235 от Наредба
№ 7 / 1999 г.за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване. В хода на
проверката жалбоподателят представил писмени обяснения с вх.№ 21053229/
13.05.2021 г. с приложен снимков материал, от който ставало ясно, че
нарушението е било отстранено към
13.05.2021 г. На 27.05.2021 г. бил съставен АУАН № 19-001256 като на
нарушението било посочено като „неизпълнение на задължение за осигуряване на
топла течаща вода в близост до работните места“-неизпълнение на задължение по
чл.235 от цитираната по-горе Наредба № 7 / 1999 г.
Фактите били подведени под хипотезата на чл.415в,ал.1 от КТ във вр. с
чл.235 от Наредба № 7/1999 г.и на работодателя била наложена максималната
имуществена санкция от 300 лева при маловажни случай на нарушение на трудовото
законодателство, предвид отчетените факти, че нарушението не е първо и
единствено / през месец януари 2019 г. и през месец юни, 2019 г. работодателят
е бил санкциониран за нарушаване на трудовото законодателство за неизплатени в
срок трудови възнаграждения,видно от приложените доказателства за влезли в сила
наказателни постановления/.
За да потвърди наказателното постановление, решаващият състав е приел,
че установените факти попълват състава на приложената от
административно-наказващия орган норма на чл. 415в,ал.1 от КТ, обуславяща
налагане на санкция в обхвата до 300 лв. и че в административно-наказателното
производство не са били допуснати съществени нарушения на производствените
правила, обуславящи отмяна на наказателното постановление.
Така постановеното потвърдително решение се явява правилно и
законосъобразно. Мотивите на решаващия състав са подробни и не се налага
преповтарянето им като на основание чл.221,ал.2 от АПК във вр.с чл.63в от ЗАНН
настоящата касационна инстанция препраща към тях.
Неоснователно е възражението за намаляване размера на санкцията до
нормативно-установения минимум, тъй като са налице утежняващи отговорността
обстоятелства - предходни нарушения на трудовото законодателство.Освен това
следва да се отчете и фактът, че отстраняването на нарушението към дата
13.05.2021 г.е вследствие проверка, извършена от контролните органи на
16.04.2021 г.,т.е. приблизително месец след установеното нарушение/
нарушенията/простъпките се констатират като извършени не само и не единствено
чрез АУАН, а чрез всеки официален документ, съдържащ данни за изпълнителното
деяние. Констатирането на нарушение/простъпка не се обвързва единствено с
образуването на валидно административно-наказателно производство и в тази
връзка с издаването на АУАН. Посоченият вид документ – АУАН има отношение към
ангажирането на административно-наказателна отговорност чрез съответен акт, но
констатирането за извършено нарушение може да се извърши и без ангажиране на
съответна административно-наказателна отговорност./Т.е. от констативния
протокол, съставен в проверка по АПК,който не е АУАН, може да се извлекат
достатъчно данни за извършено нарушение./
Обобщавайки гореизложеното, Административен съд гр. Силистра намира, че
решението е валидно, допустимо и на база на възприетата установена фактическа
обстановка материалният закон е приложен правилно. Не са установени възведените
касационни основания по чл.348,ал.1,т.1 и 3 от НПК вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 ,пр. 1 от АПК вр.
с чл. 63в от ЗАНН настоящият състав на Административен съд гр.Силистра
Р Е
Ш
И:
Оставя в сила Решение № 177 от 30.09.2021 г. по н.а.х.д. № 407 / 2021 г. на Районен съд гр. Силистра.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. ЧЛЕНОВЕ:
2. 3.