РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на деветнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ЗАНИЕЛА В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 307/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 12 и сл. ЗЗДН
1. Подадено е заявление по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН от ищеца Г.А.Х. за налагане на мерки за защита от домашно насилие, осъществено спрямо нея от лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство - Ф.Р.Н..
1.1. В молбата се излагат твърдения за нанесен побой на 10.06.2019 г. Твърди, се че ответникът я е удрял навсякъде по тялото, включително и със счупено чекмедже, дъска и метла.
1.2. Приложена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
1.3. Ищецът е упълномощил като проц. представител адв. Д.Н. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 30).
2. Ответникът Ф.Р.Н. оспорва твърденията.
2.1. Признава,
че действително на 10.06.2019 г. е възникнал спор с ищеца, прераснал във
физическо съприкосновение. Твърди обаче, че скандалът бил провокиран от ищеца,
която блъснала ответника, одрала го, ударила го с метлата по рамото. В опита си
да се защити ответника ѝ ударил
плесница и започнал да я „налага” (л.
35).
2.2. Същият
е упълномощил като проц. представител адв. Ж.А. от Адвокатска колегия – гр. Варна
(л. 23).
2.3. Направено е насрещно искане за налагане
на мерки по ЗЗДН срещу ищеца, производството, което не е допуснато за съвместно
разглеждане (л. 24).
3. Издадена е
Заповед за незабавна защита № 370/11.06.2019 г. (л. 10), с която са наложени следните мерки за
защита от домашното насилие за срок от издаването на заповедта за незабавна
защита до издаването на заповед за защита или приключването на делото с влязъл
в сила съдебен акт:
3.1. ответникът
е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо ищеца;
3.2. ответникът е отстранен от съвместно обитаваното жилище;
3.3. на
ответника е забранено да приближава на по - малко от 150 метра ищеца, както и
жилището им, обитавано фактически към момента, с адрес: ***, местоработата им и местата за социални
контакти и отдих.
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
4. Ищецът Х. заедно със 8-годишния си син Ф.С.Н.(който не е син на ответника) живяла на семейни начала с отв. Н. в жилищен имот, с административен адрес: ***, собственост на ответника (л. 21).
5. На 10.06.2016 г. от твърденията и на двете страни се установява, между тях е възникнал спор, прераснал във физическо съприкосновение.
6. На 11.06.2016 г. ищецът се е обадил на телефон „112”, във връзка с което адресът е посетен от ЦСМП и полицията. На ищеца е оказана спешна медицинска помощ, видно от издадения фиш (л. 4).
7. От показанията на свид. Б.Х.Х. и А.Х.А. се установява, че при пристигането им на местопроизшествието ищецът Х. била преглеждана от фелдшер, който констатирал наранявания по нея. Свидетелите не са видели лично нараняванията. Страните са се държА.спокойно пред служителите. Ищецът Х. била притеснена от случилото се. И двете страни по делото са твърдяли, че се касаело за семеен скандал, в резултата на който ответникът е ударил ищеца. Свид. А. забелязал следи от одрасквания по лицето и ръцете на ответника. Ответникът бил задържан по разпореждане на разследващия полицай, извършил оглед на местопроизшествието.
8. На същата дата ищеца Х. е освидетелствана (л. 34), като са установени следните наранявания:
8.1. в предната челна област и в дясно теменно – посттравматични оттоци с палпаторна болезненост;
8.2. по долната повърхност на лявата предмишница, в долната трета – петнисто синкаво кръвонасядане с площ 10/8 см;
8.3. по задната повърхност на дясното рамо, на лявото рамо и дясно хълбочно –петнисти, синкави, червеникави кръвонасядания с неправилна форма и размери от около 6/5 см;
8.4. в двете седалищни половини – линеарни, широки, синкаво - червеникави кръвонасядания с размери от около 7/6 см;
8.5. по предно - вътрешна повърхност на дясно бедро, в средна трета – синкаво -червеникаво кръвонасядане с размери от около 15/10 см;
8.6. по предно - външна на повърхност на ляво бедро, в средна трета – две подобни кръвонасядания, насложени едно до друго със същите размери и форма.
9. На същата дата е издадена заповед за задържане на ответника на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от свид. Б.Х.Х. (л. 33).
10. На същата дата е в ТнРС е заведена и молбата, въз основа на която е образувано настоящото производство.
11. Изслушани са и показанията на свид. Ф. Р. Х. (сестра на ответника), който няма преки впечатления от събитията по 10.06.2019 г. Твърди, че брат ѝ към момента се е установил да живее при нея в с. Паисиево.
12. Допуснато е изслушване на детето Ф.С.Н.(л. 24 и сл.), което твърди, че отношенията му и с двете страни по делото са добри, както и отношенията с децата на ответника. Не споделя за скандА.и физически съприкосновения между страните.
13. Ищецът Х. е подала и тъжба пред ТнРС, въз основа на която е образувано НЧХД № 189/2019 г. (л. 31 и сл.).
14. Между страните не се спори, че след образуване на производството собствеността върху имота е прехвърлена на трето лице, но ищецът Х. и синът ѝ продължават да живеят в него (л. 42).
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I. По допустимостта
15. Заявлението е подадено е в законоустановения срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и е срещу надлежен ответник, по смисъла на чл. 3, т. 2, ЗЗДН - лице, с което се ищеца се намира във фактическо съпружеско съжителство.
16. От изслушването на детето не се установява същото да е станало свидетел събитията от 10.06.2019 г., поради което същото не следва да бъде конституирано като страна.
II. По основателността
17. Съгласно чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
18. Съдът намира, че действително на 10.06.2019 г. между страните е имало физическо съприкосновение. По отношение на ищеца са установени множество травматични контузии с кръвонасядания. По отношение на ответника свид. А. споменава за одрасквания по лицето и ръцете, които не са изследвани своевременно от медицински експерт, за да може да бъде установена тяхната големина и дълбочина. Приведените от ответника впоследствие доказателства - фиш за оказана спешна медицинска помощ и съдебно - медицинско удостоверение не установяват по никакъв начин наранявания на ответника, които да датират от 10.06.2019 г.
19. В тази връзка съдът приема, че от страна на ответника е предприето физическо въздействие върху ищеца, което, дори да е провокирано от ищеца (за което не са събрани доказателства), не съответства на характера и интензитета на действията на ищеца. Т. е. в никакъв случай не може да се приеме, че ответникът само се е отбранявал през цялото време (за да е налице неизбежна отбрана или реторсия).
20. При това положение съдът приема, че от страна на ответника спрямо ищеца е осъществен акт на физическо насилие, изразяващо се в серия от удари, довели до причиняването на травмите, посочени по - горе (вж. 8).
21. Предвид приетият за установен акт на домашно насилие спрямо ищеца, съдът счита, че спрямо упражнилия това насилие следва да бъдат наложени мерките за защита, предвидени в закона.
III. Относно прилагането на мерките
по ЗЗДН
22. Тъй като съдът не е обвързан от предложените от ищеца мерки, с оглед тежестта на извършените действия на насилие съдът намира, че следва да бъдат приложени долупосочените мерки за закрила.
23. Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН - задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие спрямо ищеца следва да бъде наложена с оглед широкообхватното й превантивно въздействие.
24. Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН - отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище, следва да бъде наложена, доколкото естеството на проявите на домашно насилие предпоставя продължаване или дори ескалиране на конфликтните отношения. Ищецът продължава да обитава процесното жилище (независимо, че няма данни да е негов собственик), поради което интересът от налагането на мярката е налице. ДА.е налице облигационно или вещно правоотношение, обуславящо правото на ищеца да ползва имота в конкретният случай е ирелевантно за настоящото производство, което цели основно ограничаване на контактите между извършителя и пострадалото лице, в това число и прекратяване на съвместното им съжителство. Налагането на мярката поради тази причина не препятства провеждането на други производства, свързани с установяването на собственическите права върху имота и евентуално с правата на ищеца да го ползва.
25. Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН - забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице следва да бъде наложена само с оглед осъщественият спрямо нея акт на физическо насилие, което предполага, че ново физическото съприкосновение би могло да се осъществи и извън обитаваното от страните жилище.
26. Съдът намира, че целите на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЗДН биха могли да бъдат постигнати, ако същите бъдат прилагани в продължение на минималния срок от три месеца. Този срок би следвало да е достатъчен, за да вземат относно местоживеенето си и това на детето Ф. Н.. След решаването на тези въпроси съдът намира, че ще отпадне нуждата от по - нататъшна интервенция на съда в отношенията между страните.
27. На осн. чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН съдът, преценявайки тежестта на нарушението намира, че на ответника следва да бъде наложена глоба в минимален размер от 200 лв.
Разноски
28. При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 16 ТДТГПК да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 25 лв.
29. Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, със следното съдържание:
1. ЗАДЪЛЖАВА Ф. Р. Н., с ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г.АЛИ Х., с ЕГН ********** и двамата с посочен по делото адрес***
2. ОТСТРАНЯВА Ф. Р. Н., с ЕГН **********, от съвместно обитаваното с Г.А.Х., с ЕГН **********,***, за срок от три месеца.
3. ЗАБРАНЯВА на Ф. Р. Н., с ЕГН **********, да приближава на по - малко от 150 метра Г.АЛИ Х., с ЕГН **********, както и жилището ѝ, обитавано фактически към момента, с адрес: ***, местоработата ѝ, местата за социални контакти и отдих, за срок от три месеца.
НАЛАГА на Ф. Р. Н., с ЕГН **********, във връзка с извършеното домашно насилие Глоба, в размер на 200 лв. (двеста лева).
ОСЪЖДА Ф. Р. Н., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Тутракан дължимата по делото държавна такса в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева).
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Ф. Р. Н., с ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта, на основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да я задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - гр. Силистра в 7 - дневен срок. Решението
в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по
молба на всяка от страните, подадена в същият срок. Обжалването не спира
изпълнението на заповедта.
ПРИПИСИ от
решението и заповедта да се връчат на страните и на РУ на МВР - гр. Тутракан.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: