Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 20.12.2019
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 8581 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 86374 от 07.04.2019 г., постановено по
гр. д. № 53345/2017 г. Софийският районен съд, I ГО, 118-ми
състав, е уважил частично предявения от Д.В.Т. и В.Д.С. срещу „К.“ ООД искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД, като е осъдил ответника да
заплати на всеки от ищците сумата от по 5 826,50 лв., ведно със законната
лихва за забава от 02.08.2017 г. до окончателното ѝ погасяване,
представляваща обезщетение за пропуснати ползи за периода от 01.08.2014 г. до
31.07.2017 г., произтичащи от неизпълнение на задължението за изграждане на
обекта по раздел III,
т. 1 от предварителен договор от 01.05.2008 г. за продажба на право на строеж и
за построяване на недвижим имот – апартамент № 16, находящ се на шести етаж на
строяща се сграда в гр. София, р-н „Подуяне“, УПИ II-794 „а“ от квартал № 50 „б“ по
плана на гр. София, м-т „Хаджи Д.“ с административен адрес: ***, като е отхвърлил исковете за разликата до пълния предявен размер от
6 300 лв. С оглед изхода
на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество е осъдено да
заплати на всеки от ищците сумата от по 1 148,65 лв. – разноски за
първоинстанционното производство съразмерно на уважената част от иска. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК всеки от ищците е осъден да заплати на ответника
сумата от 11,28 лв. – разноски за първоинстанционното производство, съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
В законоустановения срок срещу решението в частта, с
която са уважени предявените искове е постъпила въззивна жалба от „К.“
ООД, в която се правят оплаквания, че
първоинстанционното решение е неправилно, тъй като първоинстанционният съд погрешно
е приел, че претендираните от ищците обезщетения за вреди под формата на
пропуснати ползи, произтичащи от неизпълнение на задължение за изграждане на
обект, не са погасени по давност. Счита, че макар с погасяване по давност на
главното задължение за изграждане на процесния обект с изтичане на период от
пет години, считано от датата на неговата изискуемост – 31.12.2009 г., като акцесорни
спрямо него са погасени и задълженията за заплащане обезщетение за вреди от
неизпълнението, макар и давността за тях да не е изтекла. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да
бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба такъв е постъпил от Д.В.Т.
и В.Д.С., в който се излагат подробни съображения в подкрепа на обжалваното
решение. Въззиваемите считат, че първоинстанционният съд правилно е възприел
твърденията на ицщците за наличието на създадени между тях и трето за спора
лице правоотношения във връза с ползването процесния обект, на които твърдения
ищците основават претенцията си за вреди под формата на пропуснати ползи за
процесния период, с оглед на което правилно е присъдил претендираното
обезщетение. Противопоставят се на доводите във въззивната жалба, че вземанията
са погасени по давност, доколкото макар и в случая приложима да е именно
краткага погасителна давност, периода, за който се претендира обезщетението обхваща
трите години преди датата на исковата молба. Молят въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено. Претендират
разноски.
Софийски градски съд, след
като прецени доказаталствата по делото и взе предвид доводите на страните,
намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
основания във въззивната жалба.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Настоящият
въззивен състав счита, че същото е правилно в обжалваната част като
споделя мотивите му, поради което и на осн. чл. 272 ГПК, препраща към тях, като
в допълнение намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по
предявени от Д.В.Т. и В.Д.С. срещу „К.“ ООД искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във
вр. с чл. 82 ЗЗД за присъждане в полза на всеки от ищците на обезщетение в
размер на сумата от по 6 300 лв., ведно със ведно със законната лихва за
забава, считано от 02.08.2017 г. до
окончателното ѝ погасяване, представляваща обезщетение за
пропуснати ползи за периода от 01.08.2014 г. до 31.07.2017 г., настъпили в
резултат на неизпълнение на задължението на ответника да изгради и предаде
обекта в срока, посочен в договора- до 31.12.2009г., произтичащо от разд. III, т. 1 от предварителен договор от
01.05.2008 г. за продажба на право на строеж и за построяване на недвижим имот
– апартамент № 16, находящ се на шести етаж на строяща се сграда в гр. София,
р-н „Подуяне“, УПИ II-794
„а“ от квартал № 50 „б“ по плана на гр. София, м-т „Хаджи Д.“ с административен
адрес: ***.
Основателността
на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 82 ЗЗД се обуславя от наличието на допусната
от страна на ответното дружество забава на възникнало в негова тежест
задължение за изграждане в срок до 31.12.2009 г. на обект – апартамент №
16, находящ се на шести етаж на строяща се сграда в гр. София, р-н „Подуяне“,
УПИ II-794
„а“ от квартал № 50 „б“ по плана на гр. София, м-т „Хаджи Д.“ – произтичащо от
разд. III,
т. 1 от предварителен договор от 01.05.2008 г., сключен с ищците, в резултат на
което последните са понесли имуществени вреди под формата на пропуснати ползи,
причинени в периода от 01.08.2014 г. до 31.07.2017 г. При установена по делото
забава на ответното дружество за исковия период ищците следва да проведат
доказване по отношение твърдените от тях обстоятелства, обуслявящи извод за
сигурното увеличаване на имуществото им в претендирания размер, както и да
установят, че този пропуск се дължи именно на забавата на ответника. Във връзка
с възражението на ответното дружество за погасяване по давност на
претендираните от ищците вземания за заплащане на обезщетение за пропуснати
ползи, същото следва да установи изтичането на давностния срок, като при наличието
на обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давностния срок, същите следва
да бъдат установени от ищците.
По делото не е спорно, а и от ангажираните писмени доказателства се установява, че на
01.05.2008 г. страните по делото са сключили договор, по силата на който
ответното дружество се е задължило в срок до 31.12.2009г. да изгради
самостоятелен обект в сграда – апартамент № 16, находящ се на
шести етаж на строяща се сграда в гр. София, р-н „Подуяне“, УПИ II-794 „а“ от квартал № 50 „б“ по
плана на гр. София, м-т „Хаджи Д.“, с административен адрес: *** – в степен съгласно чл. 3 от договора, а
именно – завършени общи части; стени и тавани – на шпакловка; подове – на
замазка; В и К – до тапа; електроинсталация – изцяло изградена; отполение –
изградена инсталация за електрическо отопление с конвекторни радиатори, без
радиатори; прозорци – PVC дограма;
метална входна врата, интериорни вътрешни врати; окабеляване за телефон,
кабелна телевизия, интернет и СОТ и звънчева инсталация. В същия срок – до
31.12.2009 г. – ответникът е поел задължение да покани ищците за подписване на
акт обр. 15, както и да им прехвърли в надлежната нотариална форма правото на
строеж, съответно правото на собственост върху подлежащия на изграждане обект –
в зависимост от достигнатия етап на строителството – в срок от 15 дни след
заплащането на пълния размер на продажната цена, определена в чл. 2 от
договора, възлизаща в общ размер на сумата от 54 400 евро, от които 25 000
евро – платими при подписване на предварителния договор, 5 000 евро – платими
в срок до 30.06.2008 г. и 24 400 евро – платими след предоставяне на
банков кредит на ищците.
Не е спорно по делото, че ищците са изпълнили
задължението си за заплащане на продажната цена на имота в определените
съгласно чл. 2 от предварителния договор срокове. Не е спорно също така и че към
30.01.2014 г. сградата, в която се намира подлежащия на изграждане
самостоятелсн обект, е изградена в на етап груб строеж, за което е издаден акт
за приемане на конструкцията образец № 14 към чл. 7, ал. 3, т. 14 от Наредба №
3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството, като с договор за продажба, сключен на 30.04.2009 г.,
обективиран в нотариален акт № 94, том I, рег. № 943, дело 92 на нотариус А.Г., ответното дружество е прехвърлило
на ищците правото на собственост върху процесния самостоятелсн обект в сграда –
апартемент № 16, находящ се на шести етаж от
новопостроената осенетажна монолитна жлищна сграда, находяща се в гр. София,
р-н „Подуяне“, ул. „*****.
По делото не е спорно, а и се установява от
ангажираните по делото доказателства, в това число от заключението на приетата
по делото съдебно-техническа експертиза и от показанията на разпитания в
производството пред първоинстанционния съд свидетел В.П., че до изтичане на
срока по разд. III, т. 1 от договора –
31.12.2009г. – ответното дружество не е изпълнило задължението си да изгради
процесния обект до уговорената съгласно чл. 3 от договора степен на
завършеност, която не е постигната и към датата на огледа на вещото лице –
общите части на сградата не са завършени в цялост, като е необходимо и
извършването на довършителни работи. Настоящият състав приема възприетия в
обжалваното решение извод за неоснователност на възражението на ответника, че
неизпълнението на задължението му да изгради процесния обект в срок се дължи на
причина, която не може да му бъде вменена във вина, а именно – световната
финансова криза от 2007 – 2008 година. Предвид ограничения обхват на въззивната
проверка и доколкото въззивникът не е направил съответно оспорване, настоящият
състав приема, че в конкретния случай презумпцията за вина не е оборена, съответно, че се касае за неизпълнение, за което
длъжникът отговаря.
Съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, регламентираща
обема и границите на отговорността за вреди от виновно неизпълнение на
договорните задължения, обезщетението обхваща всички причинени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението. Според посочената разпоредба,
подлежащите на обезщетяване имуществени вреди са два вида – претърпяна загуба и
пропусната полза.
При така достигнатия извод за виновно неизпълнение
на задължението на ответното дружество да изгради процесния обект до
уговорената съгласно чл. 3 от договора степен на завършеност в уговорения срок,
за ангажиране отговорността на ответника по делото следва да бъде установено
настъпването на претендираните за обезщетяване вреди, както и че същите се
дължат именно на допуснатото неизпълнение. Доколкото в случая се касае за
обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавата
на задължение за изграждане на самостоятелен обект в сграда, с оглед конкретните
твърдения на ищците в обстоятелствената част на исковата молба, това означава да
бъде установено наличието на реална възможност за увеличаване на тяхното
имущество посредством факта на създадени между тях и трето лице правоотношения по
повод ползването на процесния обект, които са били осуетени именно в резултат
от забавата на длъжника.
Установяването на
пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което
имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението
си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Неизпълнението
на поетото задължение за изграждане на обект в уговорения от
страните срок лишава кредитора за периода на забавата от възможността да
придобие собствеността върху обект в уговорената в договора степен на завършеност, което от своя страна води
до невъзможност за увеличаване на имуществото на кредитора посредством
упражняване на правомощията от съдържанието на вещното право върху дължимия
обект. Пропусната полза в този случай ще е налице, когато, в резултат от
забавата, кредиторът е пропуснал възможността да получи граждански плодове от
обекта чрез предоставянето му за възмездно ползване на друго лице, в каквато
насока в конкретния случай са твърденията на ищците.
От наличния по делото доказателствен материал, в
това число представеното от ищците споразумение от 01.10.2013 г. и показанията
на свидетеля В.П., се установява, че между ищците, от една страна, и третото за
спора лице – А.И.Б., от друга, са водени конкретни преговори за отдаване под
наем на процесния обект – апартамент № 16, находящ се на шести
етаж от новопостроената осеметажна монолитна жлищна сграда, находяща се в гр.
София, р-н „Подуяне“, ул. „***** – първоначално за срок от три години, считано
от м. април 2014 г., като за целта ищците се задължават да осигурят предоставяне
на жилището в годна за обитаване степен. Видно от споразумението страните по
него са постигнали съгласие за размера на бъдещия наем, уговорен в размер на
сумата от 350 лв. на месец. Изложеното сочи на реално водени от ищците сериозни
преговори за отдаване под наем на процесния обект, което обуслявя извод за
съществуваща реална възможност за реализиране на доходи от наем, възлизащи в
размер на наемната цена за процесния период – от 01.08.2014 г. до 31.07.2017 г.
Пропускът за реализиране на този доход се дължи именно на забавата на ответното
дружество да изгради процесния обект в уговорената степен на завършеност в
предвидения в договора срок. В този смисъл настоящият състав намира, че
първоинстанционният съд правилно е приел, че в полза на всеки от ищците е
възникнало вземане за обезщетения за забава под формата на пропуснати ползи в
размер на сумата от по 5 826,50лв., като е съобразено и заключението на
СТЕ за средната пазарна наемна цена на
апартамента, при отчитане на факта на състоянието на имота и доколкото решението не е обжалвано в отхвърлителната
част, съдът не следва да обсъжда въпроса за основателността на предявените
искове за разликата над сумата от 5 826,50 лв. до пълния предявен
размер от 6 300 лв.
На последно място, предвид достигнатия извод за
ангажиране отговорността на ответното дружество, следва да бъде разгледано
възражението на ответника, че възникналите в полза на ицщите вземания за
заплащане на обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи
от неизпълнението на задължение за изграждане на обект, са погасени по давност.
Съгласно чл. 111, б. „б“ ЗЗД вземанията за
обезщетения от неизпълнен договор се погасяват с изтичане на тригодишна
давност. В случая исковата молба е предявена на 02.08.2017 г., до който момент
предявените с нея вземания за обезщетение за пропуснати ползи за периода от
01.08.2014 г. до 31.07.2017 г. не са погасени по давност. Не подлежи на
разглеждане по същество възражението на въззивния жалбоподател, че задължението
му за изграждане на процесния обект е погасено с изтичането на общата
петгодишна давност, което е довело до погасяване и на произтичащите от него
обезщетения за вреди от неизпълнението, доколкото в настоящия случай съдът не е
сезиран с иск за реално изпълнени, заедно с обезщетението за забава и където
може да се направи възражението и съответно ако е направено да се
разгледа. Независимо от това за пълнота следва да бъде отбелязано, че между
страните по делото не се спори, че към есента на 2013 г. ответното дружество
все още не е преустановило строителните работи. Продължаването на строителния
процес, достъпно на кредиторите и манифестирано пред тях, е от естеството да увери
последните, като създаде у тях основателно убеждение, че въпреки допуснатата
забава длъжникът все още има намерение да изпълни, което прави предприемането
на действия по принудително осъществяване на нарушеното субективно право, на
свой ред съставляващи основания за прекъсване на погасителната давност – арг.
от чл. 116, б. „б“ и „в“ ЗЗД – неоправдано на съответния етап. Предвид
изложеното се налага извод, че непреустановяването на строителните работи към
есента на 2013 г. представлява признаване на задължението за изграждане на процесния
обект от длъжника по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, с което е довело до
прекъсване на погасителната давност.
При съвпадане крайните изводи на въззивния съд с
тези на първоинстанционния обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и с оглед оставянето на
въззивната жалба без уважение на въззивника не се следват разноски. Въззиваемите
страни са направили искане за присъждане на разноски за въззивна инстанция, но
доколкото не са представили доказателства за реалното им извършване, такива не
следва да се присъждат.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 86374 от 07.04.2019 г. на Софийският
районен съд, I ГО, 118-ми състав,
постановено по гр. д. № 53345/2017 г. в обжалваната осъдителна част.
Решението в отхвърлителната част е влязло в сила
Настоящото решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.