РЕШЕНИЕ
№ 1286
гр. Бургас, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120107490 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД срещу Ц. Ж. М.,
искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 968,27 лева, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода в
обект на потребление, находящ се в гр. Б**, ж.к. **, аб. № ***** за отчетен период от
13.08.2021 г. до 13.07.2023 г. и период на фактуриране от 27.09.2021 г. до 25.07.2023 г.,
ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 12.09.2023 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата
от 84,13 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 27.10.2021 г. до
05.09.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2663/13.09.2023 г. по ч. гр.
д. № 5463/2023 г. на РС – Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл.
79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че ответникът притежава качество на потребител на ВиК услуги за
процесния имот, съобразно ОУ на ищеца. Сочи се, че в процесния период ответникът е
потребил доставена, отведена и пречистена вода в процесния обект на потребление, за което
са издадени съответни фактури, като ответникът не е заплатил задълженията си по
фактурите в 30 дневен срок от датата на издаване на всяка от тях, съобразно чл. 33 ал. 2 от
ОУ. Излага се, че предвид неизпълнението от страна на ответника се е породило задължение
за обезщетение за забава от падежа на всяка фактура. Поддържа се, че за процесните
задължения ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на
чл. 47 ал. 5 от ГПК и дадените от съда указания са породили правен интерес за заявителя да
предявени настоящия иск по реда на чл. 422 от ГПК.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
1
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез особения си
представител е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва се твърдението на ищеца, че ответника е
собственик на имота, респ. потребител на ВиК услуги.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът подържа
исковете.
В съдебното заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 5463/2023 г. на РС-Бургас, че е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника.
Въз основа на подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение № 2663/13.09.2023 г.,
срещу която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК. В предоставения от съда срок,
заявителят е представил доказателства за предявен установителен иск за съществуване на
вземането си.
Между страните не е спорно, че процесният имот е водоснабден. По делото се
установява от представения по делото Нотариален акт № *****/***** г. по нот. д. №
337/2009 на нотариус рег. № ***** на НК с РД РС – Бургас, че собственик на процесния
обект на потребление е ответницата /л. 103/.
Представени са и решения на Д/КЕВР за определяне цената на питейната вода за
битови и за стопански нужди, както и издадените от ищеца фактури за процесния период.
Представена е изходяща от ищеца справка – извлечение за задълженията за
процесния присъединен обект. В нея като потребител е вписано едно лице – ответницата.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна
регламентация, съдът достига до следните правни изовди:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, която е връчена на длъжника,
по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което
поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
Предявени са искове са правно основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл.
79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. За да бъдат уважени предявените искове ищеца следва да установи в
условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки -
наличието на твърдяната облигационна връзка ответника, че ищцовото дружество е
доставило ВиК услуги до обекта, титуляр по партидата, на който е ответникът, твърдяното
количество вода и канализационни услуги през процесния период, срещу което има парично
вземане от ответника в претендирания размер, както и изпадането в забава на ответника, и
размерът на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже направените
правоизключващи и правонамаляващи възражения.
В конкретния случай се установи, че процесният имот е водоснабден и присъединен
към канализационната мрежа на града. Наличието на открита партида на името на ответника
манифестира наличието на договорни отношения между страните за предоставяне на ВиК
2
услуги по смисъла на чл. 2 и чл. 3 т. 1 от ОУ на ищцовото дружество. От представената по
делото справка - излечение на частен абонат е видно, че за процесният обект в
информационния масив на ищеца фигурира клиентски и абонатен номер на ответника. От
страна на ответника не са наведени твърдения и съответно ангажирани доказателства за
закриване на откритата на името на наследодателя партида за този имот или за отдаване на
обекта под наем на друго лице, факти които по несъмнен начин биха отрекли твърденията
на ищеца.
По отношение на реалното потребление следва да се посочи, че съобразно чл. 22 и сл.
и чл. 30, ал. 1 от ОУ ВиК и чл. 30 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, количеството доставена и потребена вода се отчита и измерва
чрез монтираните водомери на индивидуалните водопроводни отклонения. Тоест
подлежащата на заплащане вода и услуги се съизмеряват с количеството вода, отчетено от
съответния индивидуален водомер. А отчетът се прави периодично и на място, като
резултатът се отразява в електронен карнет. В случая твърдяното от ищеца потребление на
ВиК услуги в претендираните размери не се оспорва от ответницата, поради което съдът
приема, че е налице реално потребление в твърдяното от ищеца количество вода и същото е
остойностено, съобразно указанията на Д/КЕВР.
По изложените съображения, при наличието на всички материално-правни
предпоставки и при липса на оспорване от ответната страна, съдът намира, че ищецът
успешно е провел доказване за дължимост на суми за периода от 13.08.2021 г. до 13.07.2023
г., поради което искът за главница е основателен.
По отношение размера на дължимата главница, доколкото не се оспорва от
ответника, съдът приема, че същата е в претендираните размери.
С оглед на горните изводи, искът за главница е основателен и следва да бъде уважен,
ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 12.09.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.
Втората претенция е за лихва за забава върху горните задължения. Съгласно нормата
на чл. 84 ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му. В случая, съгласно чл. 31 ал. 2 от Общите условия,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в
30-дневен срок след датата на фактурирането. Следователно, ответникът е изпаднал в забава
за заплащане на цената на доставените ВиК услуги по издадените фактури за процесния
период. Претенцията за мораторна лихва следва да бъде уважена в претендирания от ищеца
и неоспорен от ответника размер.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания,
дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски в размер от 75 лв. за заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сторените в исковото производство
разноски в размер от 575 лева за заплатена държавна такса в размер от 75 лева, депозит за
особен представител в размер от 400 лева, и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определеня в размер от 100 лева, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Ц. Ж.
М., ЕГН ********** с адрес гр. Б**, ж.к. ** дължи на ищеца „Водоснабдяване и
3
канализация“ ЕАД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. Б**, кв. ** следните
суми: сумата от 968,27 лева /деветстотин шестдесет и осем лева и двадесет и седем
стотинки/, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода в обект на
потребление, находящ се в гр. Б**, ж.к. **, аб. № ***** за отчетен период от 13.08.2021 г. до
13.07.2023 г. и период на фактуриране от 27.09.2021 г. до 25.07.2023 г., ведно със
законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 12.09.2023 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 84,13 лева
/осемдесет и четири лева и тринадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за
периода от 27.10.2021 г. до 05.09.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
2663/13.09.2023 г. по ч. гр. д. № 5463/2023 г. на РС – Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2,
вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Ц. Ж. М., ЕГН ********** с адрес гр. Б**, ж.к. ** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.
Б**, кв. **, сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща направени в
производството по ч. гр. д. № 5463/2023 на РС – Бургас съдебно – деловодни разноски,
както и сумата от 575 лева /петстотин седемдесет и пет лева/, представляваща направени в
производството съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК,
вр. чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4