Определение по дело №106/2021 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер ІV - 260320                                                                                        град Бургас

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На девети февруари, две хиляди двадесет и първа година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                                мл.с. ДЕТЕЛИНА ДИМОВА

 Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от  съдията   ПЕНЕВА  

частно гражданско дело номер 106 по описа за 2021 година  

 

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.2, ГПК. Образувано е по повод частна жалба на „Профи Кредит България“ - ЕООД – гр.София, против Разпореждане от 16.12.2020г., постановено по ч.гр.д.№8129/20г. на Районен съд Бургас, съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично задължение №261288/16.12.20г., в частта, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател по чл.410 ГПК, срещу С.А.С., за заплащане на договорно възнаграждение, в размер на 528.91 лева; 424.55 – възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“; 1293.75 – възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“; 250.61 лева – мораторна лихва, дължима за периода от 16.09.2019 год. до 04.11.2020 год., за лихва за забава в размер 14.28 лв. за периода от 04.11.2020 год. до 14.12.2020 год., както и за такси за извънсъдебно събиране на вземанията в размер на 30 лв.

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираната сума. В частната жалба е цитирана съдебна практика и са изложени подробни съображения, досежно възможността на заповедния съд да преценява валидността на сделката, от която заявителят черпи правата си. Според въззивника съдът неправилно е приложил нормите на чл.145, ал.2 ЗЗП, във връзка с правомощията си по чл.411, ал.2, т.3 ГПК.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Пред Районен съд Бургас на 15.12.20г., е подадено заявление по чл.410 ГПК от „Профи Кредит“ -ЕООД – гр.София, срещу С.А.С., за следните суми по договор за потребителски кредит №30038980324/: 1439.38 лв., представляваща главница; 528.91 лева – възнаградителна/договорна лихва, 15.10.2019г. – 04.11.2020г.; 424.55 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“; 1293.75 - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“; 30 лева – такси за извънсъдебно събиране на вземането; 250.61 лева - лихва за забава о16.09.2019г. до 04.11.20г. – датата на предсрочната изискуемост; 14.28 лева – законна/мораторна лихва от 04.11.20г. до 14.12.20г..

Изложени са твърдения за сключен между страните договор за потребителски кредит, без в заявлението да е посочена сумата; изложени са твърдения за договорени 24 погасителни месечни вноски, всяка в размер на 66.37 лева съгласно погасителен план и падеж на всяка вноска – 15-то число на месеца. Изложени са твърдения за уговорено възнаграждение по кредита, без да се сочи размера на същото, като се твърди, че са останали неизплатени 528.91 лева. Твърди се, че е уговорено предоставяне/закупуване на пакет от допълнителни услуги „Фаст“, на стойност 424.55 лева, изразяваща се в приоритетно становище на искането за потребителски кредит и изплащането на кредита преди клиентите, които не са закупили тази услуга. Твърди се уговорено предоставяне/закупуване на допълнителна услуга „Флекси“, даваща право на едностранна промяна на погасителния план за целия срок на договора, на стойност 1293.75 лева.

Твърди се, че длъжникът е заплатил 1 погасителна вноски, като и е изпаднал в забава на 16.09.2019г, поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 04.11.20г. За този период се претендира лихва за забава, в размер на 250.61 лева.

Представят се договор за кредит „Стандарт“, №30038980324, декларации, общи условия, погасителен план, споразумение за пакет допълнителни услуги, в което е посочено че същите са: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

По заявлението е издадена Заповед №261288/16.12.20г., за следните суми: 1439.38 – главница; 46.87 лева – разноски; 28.79 лева – държавна такса; 18.08 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

С тук обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено за заплащане на договорно възнаграждение, в размер на 528.91 лева; 424.55 – възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“; 1293.75 – възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“; 250.61 лева – мораторна лихва, дължима за периода от 16.09.2019 год. до 04.11.2020 год., за лихва за забава в размер 14.28 лв. за периода от 04.11.2020 год. до 14.12.2020 год., както и за такси за извънсъдебно събиране на вземанията в размер на 30 лв.

Бургаският окръжен съд, пред вид така установените факти и като съобрази Закона намира, че обжалваното разпореждане е частично неправилно и незаконосъобразно – по отношение на договорната лихва. В частта, относно възнаграждението за закупени пакети допълнителни услуги е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В частта, досежно договорната и законната лихва, същото е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

В частта, касаеща относно пакета допълнителни услуги:

Доколкото в случая договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. В нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставяне на потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора. По правилото на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите, следва да бъдат точно и ясно определени в договора. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на кредита.

В случая, в клаузата/услугата „Фаст“ е включена приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и е уговорено „възнаграждение“, в размер на 450 лева. Касае се за предварителна дейност на кредитора, която предхожда вземането на решението за отпускане на кредита. Съгласно чл. 16 и сл. от ЗПК кредиторът разполага с възможност да изисква и събира информация като след анализа й да прецени дали да предостави търсената сума. Следователно не се касае за допълнителна услуга, защото дейността е изцяло насочена към преценка и осигуряване на бъдещото изпълнение от страна на заемополучателя.

Клаузата/услугата „Флекси“ включва гъвкав погасителен план и е уговорено „възнаграждение“, в размер на 1350 лева. Налице е противоречие с добрите нрави - видно от представените приложения, сумата по кредита е 1500 лева, а цената на допълнителния пакет е в размер на 1350 лева – по-висока от заетата сума. Така размерът на цялото задължение е 3300 лева, извън договорната лихва и лихвата за забава. Освен това, с така въведените „възнаграждения за услуги“ се заобикаля закона, доколкото отчитането и включването им в ГПР, би надвишило размера, посочен в чл.19, ал.4 ЗПК.

И т.к. една от предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, е искането да не противоречи на закона или добрите нрави, при констатация че такова противоречие е налице, правилно и законосъобразно съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

По отношение на сумата от 30.00 лева – такса за извънсъдебно събиране, разпореждането следва да бъде потвърдено – не се твърди и не се установява да са направени разноски в тази връзка, а и подаденото заявление сочи, че вземането се претендира по съдебен ред.

Ето защо постановеното от БРС разпореждане в тази част следва да бъде потвърдено.

В частта, касаеща договорна лихва и лихва за забава:

Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения; нищожни са клаузите, надвишаващи този размер. Законът не въвежда изискване или ограничение досежно размера на възнаградителната лихва. Съобразно посоченото в  Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., докладчик съдията Борислав Белазелков, няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал. 2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.  Противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се счита, че са накърнени добрите нрави. 

В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен. Следователно не е налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да уговорят в полза на кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем, уговорена в размер на 41 %., след като ГПР е в законовите рамки. Поради това уговорката, касаеща размера на договорната лихва не е нищожна. Следва да се присъди сумата от 528.91 лева, за периода 15.10.2019г. – 04.11.2020г.

Следва да се присъди и обезщетение за забава, в размер на законната лихва за периода 16.09.2019г. – 04.11.2020г., в размер на 250.61 лева и 14.29 – за периода 04.11.20г. – 14.12.2020г.

Съразмерно с уважената част от заявлението, се дължат разноски в полза на заявителя. При направени разноски в общ размер за двете инстанции, включващи 150 за първа и 50 лева за въззивна инстанция възнаграждение за юрисконсулт и 94.63 лева – държавни такси, съразмерно се дължат 53.08 лева – държавни такси и 112.18 лева – възнаграждение за юрисконсулт. Първоинстанционният съд е присъдил съотв. 28.79 лева и 18.08 лева, въззивният следва да присъди разликата от съотв. 24.29 лева и 94.10 лева

С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ Разпореждане от 16.12.2020г., постановено по ч.гр.д.№8129/20г. на Районен съд Бургас, съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично задължение №261288/16.12.20г., в частта, с което е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България“ – ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу С.А.С., за сумата от 528.91 лева – договорна лихва за периода 15.10.2019г. – 04.11.2020г.; 250.61 лева - обезщетение за забава, в размер на законната лихва за периода 16.09.2019г. – 04.11.2020г. и 14.29 – обезщетение за забава за периода 04.11.20г. – 14.12.2020г. И ВМЕСТО НЕГО

ПОСТАНОВЯВА:

Длъжникът С.А.С. от ***, ЕГН – **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх. В, по договор за потребителски кредит „Стандарт“, №**********/01.06.2018г., следните суми:

528.91 лева – договорна лихва за периода 15.10.2019г. – 04.11.2020г.;

250.61 лева - обезщетение за забава, в размер на законната лихва за периода 16.09.2019г. – 04.11.2020г.

14.29 лева – обезщетение за забава за периода 04.11.20г. – 14.12.2020г.,

24.29 лева – държавни такси и

94.10 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата част.

Връща делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК съобразно настоящото определение, включително за деловодните разноски пред въззивната инстанция.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

 

 

 

                                                        2.