Решение по дело №1679/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261660
Дата: 7 юни 2021 г.
Съдия: Весела Петрова Кърпачева
Дело: 20205330101679
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 261660

 

гр. Пловдив, 07.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА

 

при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1679 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

 

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника К.А.А. (починала в хода на процеса на ****** и на основание чл.227 ГПК заместена от своя наследник по закон А.Р.Р., ЕГН: **********), че последната дължи на ищеца сумата от 682,84 лв., представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 28.12.2017 г. – 17.10.2019 г. за обект, находящ се в гр. ******, както и мораторна лихва в размер на 48,24 лв. за периода 28.02.2018 г. – 31.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 15.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски в заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 10003/ 19.11.2019 г. по ч.гр.д. № 18570 по описа за 2019 г. на  Районен съд Пловдив, XIХ гр.с.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № ******в качеството си на собственик на водоснабден недвижим имот и като такъв отговаря за задълженията, натрупани по партидата. Посочва, че отчетът в имотът бил извършван по показанията на измервателното устройство, като за целта били поставени подписи на представител на ответника, респ. на самия ответник. В имота имало монтирано едно измервателно устройство, а именно – водомер с номер в картотеката на дружеството ******, който бил монтиран на дата 02.06.2014 г. На ответницата били връчвани многократно покани за доброволно заплащане на натрупаните задължения към ищеца, но изпълнение не последвало. Ищецът е поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 18570 по описа за 2019 г. на  Районен съд Пловдив, XIХ гр.с. В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

            В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника К.А.А.. В хода на процеса на ******ответницата е починала, като е оставила за свои законни наследници своите **** Р.Б.И. и А.Р.Р., които са конституирани като страни на основание чл.227 ГПК с определение № 8407/ 11.08.2020 г. Поради извършен отказ от наследството на своя наследодател производството по делото е прекратено по отношение на ответницата РИ. с определение от 29.03.2021 г. Делото е продължило своя ход само по отношение на ответника А.Р.Р., от който ищецът претендира цялото вземане, съгласно нормата на чл.53 ЗН. Ответникът Р. не е депозирал писмен отговор в предоставения му от закона срок по чл.131, ал.1 ГПК. Същият не се явява в откритото съдебно заседание и не е направила искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответникът е уведомен за последиците на чл.238 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Предявените обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са процесуално допустими – предявени са в законовия едномесечен срок по чл.415, ал.4 ГПК, след дадени от съда указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК. Налице е идентичност между сумите, предмет на заповедното производство и тези, предмет на настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищцовото дружество в откритото съдебно заседание, както и в исковата молба прави искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание по телефона, видно от призовка – л.136 от делото. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна лично – л.73 от делото.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства – справка за неплатени задължения, справка за водомерите на абонат, опис на фактури, опис на сметки за лихви по делото, копия от карнет, общи условия за предоставяне на ВиК услуги, се прави изводът за вероятна основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените искове да се уважат. Като законна последица от уважаването на исковете е присъждането на законна лихва върху главницата за периода от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 15.11.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

            По отношение на разноските:

            При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна за заплатена държавна такса в размер на 75 лв., както и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за държавна такса – 25 лв. и за юрисконсултско възнаграждение – 50 лв., или общо 75 лв., като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.     

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.Р.Р., ЕГН: **********, адрес: ***, конституиран като ответник на основание чл.227 ГПК в качеството му на универсален правоприемник – наследник на длъжника К.А.А., ЕГН: **********, починала на ******в хода на процеса, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, следните суми: сумата от 682,84 лв., представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 28.12.2017 г. – 17.10.2019 г. за обект, находящ се в гр. ******, както и мораторна лихва в размер на 48,24 лв. за периода 28.02.2018 г. – 31.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 15.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски в заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 10003/ 19.11.2019 г. по ч.гр.д. № 18570 по описа за 2019 г. на  Районен съд Пловдив, XIХ гр.с.

ОСЪЖДА А.Р.Р., ЕГН: ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 175 лв. (сто седемдесет и пет лева) – разноски пред първата инстанция, както и сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева) – разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. 18570 по описа за 2019 г. на  Районен съд Пловдив, XIХ гр.с.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

            Препис от решението да се връчи на страните.

Препис от решението да се изпрати на РС Пловдив, XIХ гр.с., ведно с приложеното за послужване ч.гр.д. № 18570 по описа за 2019 г.

 

                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В.К.

 

Вярно с оригинала.

К.К.