О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София,
24.03.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в
закрито заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди и двадесет и
първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдията
Кюркчиев ч. гр. д. № 1534 по описа на СГС за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК вр. с чл.
577 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х.Н.Н. срещу Определение от
06.12.2019г. на съдия по вписванията при СРС, постановено по молба за вписване
на обявено саморъчно завещание на К.М.Ц., обявено на 17.07.2019г. от нотариус В.Г.с
вх. рег. № 82169/06.12.2019г. на Служба по вписванията – София.
Жалбоподателят моли за отмяна на обжалвания съдебен акт,
като навежда доводи за неговата незаконосъобразност. Поддържа твърдение, че съдията
по вписванията е постановил обжалваното определение, без да се съобрази с
обстоятелството, че искането е подадено от трето лице с правен интерес от
вписване на обявеното завещание. Независимо от изложеното, съдията по
вписванията бил длъжен да съобрази, че искането и направено надлежно и не били
налице описаните в мотивите на обжалваното определение пороци, но тъкмо
напротив, мотивите на определението били формулирани по такъв начин, че не
позволявали да се установи действителната причина на отказа за вписване.
Настоящият съдебен
състав, след като взе предвид изложените доводи и съобрази представените доказателства,
достигна до извода, че жалбата е процесуално допустима, подадена от страна с
надлежна процесуална легитимация, в рамките на установения от ГПК срок за
обжалване (като се отчита момента на уведомяване на жалбоподателя за
постановяването на обжалвания акт) и срещу подлежащ на обжалване акт на съдията
по вписваният.
От съдържанието на приложените книжа в кориците на делото
и в образуваната преписка от Агенция по вписванията се установява следната
фактическа обстановка:
С приложена като доказателство молба вх. рег. № 82169/06.12.2019г.
на Служба по вписванията – София, която е адресирана от нотариус В.Г., съдията
по вписванията е сезирана с искане, основано на чл. 4, б. „к“ от Правилника за
вписванията. Към молбата са приложени преписи от саморъчното завещание,
протокол за обявяване на саморъчно завещание, данъчна оценка на недвижим имот,
декларация, кадастрална схема и доказателство за внесена държавна такса.
С обжалваното определение, съдията по вписванията е
отказал да разпореди вписване, мотивирайки отказа си с несъответствие между
съдържанието на молбата по чл. 531 от ГПК и съдържанието на представената
декларация. На второ място, в мотивите на обжалваното определение е прието, че
от представения протокол за обявяване на завещание не се установявало
изпълнение на задължението на нотариуса – да прочете на молителя текста на
завещанието. Третото основание да бъде отказано вписване било нарушение на чл.
3 от Правилника за вписванията, поради фактъта, че според съдията по
вписванията била допусната грешка при нотариалното удостоверяване, понеже
неправилно било посочено, че преписите са снети от оригинали, вместо нотариусът
да удостовери идентичност с акт, съдържащ се в нотариалното дело.
Определението е
съобщено на заинтересованата страна и обжалвано пред настоящия съд.
Съдът намира, че частната жалба е процесуално допустима,
тъй като е подадена от жалбоподател с надлежна процесуална легитимация и срещу
подлежащ на обжалване акт на съдията по вписванията и в рамките на установения
от закона преклузивен срок за обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Определението, с което съдията по вписванията е отказал
да извърши исканото действие е мотивирано разбираемо, поради което доводът на
жалбоподателя в тази насока не следва да бъде споделен. Мотивите на обжалваното
определение способстват за упражняване на адекватен контрол за
законосъобразност на обжалвания акт и за преценка- дали са налице основанията
за постановяването му.
Съдът намира, че не е налице първото от визираните в мотивите на обжалваното определение
основание за отказ от вписване.
Действително следва да се има предвид, че искането за
вписване произтича от друго лице, а не
от това, което е поискало обявяване на завещанието. Именно на този особеност се
дължи, че името на лицето, което е подписало декларацията и е поискало вписването на завещанието е съвсем
различно от името на лицето, което е поискало в по- ранен момент обявяване на същото това завещание. При
това обаче, молителят Х.Н. е лице с правен интерес от вписването, поради което
не би следвало да бъде възпрепятствана възможността да сезира съдията по
вписванията с искане за вписване на обявеното завещателно разпореждане.
Правният интерес се посочва и е обоснован именно от смъртта на лицето Е.Х.Ц.,
което е настъпила след обявяването
на завещанието, но преди неговото вписване,
а фактите с правно значение са посочени в съдържанието на представената пред
съдията по вписванията декларация с нотариална заверка на подписа от
05.12.2019г.
Съдът намира, че не е налице второто от визираните в мотивите на обжалваното определение
основание за отказ от вписване.
Според разпоредбата на чл. 27, ал.3 от ЗН, на която се
позовава съдията по вписванията - нотариусът обявява завещанието, като съставя протокол, в
който описва състоянието на завещанието и отбелязва за неговото разпечатване.
Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от
нотариуса. Към протокола се прилага книгата, на която е написано завещанието,
приподписана на всяка страница от същите лица.
Представените с жалбата преписи от книжа /изготвени
служебно от Служба по вписванията- София/, мотивират от формална външна страна,
че изрично изисканите от чл. 27 ЗН действия са били извършени от нотариуса,
който е обявил завещателното разпореждане, а по- късно е предприел и мерки за
неговото вписване, като е изпратил искане до Служба по вписванията- София.
Съдът намира, че не е налице и третото от визираните в мотивите на обжалваното определение
основание за отказ от вписване.
Самото съдържание на преписа, приложен на стр.14 от
настоящото дело и заверен с печата на Служба по вписванията - София илюстрира
съвсем ясно нотариално удостоверяване на нотариус В.Г., в смисъл, че /цит./ „преписът
е снет от оригинала по нотариалното дело“, образувано при обявяване на
завещанието.
Поради несъвпадане на крайните изводи на съдията по
вписванията и на настоящия съдебен състав на Софийски градски съд – частната жалба
следва да бъде уважена, а обжалваното определение - да бъде отменено, с
указания за вписването.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение от
06.12.2019г. на съдия по вписванията при СРС, постановено по молба за вписване
на обявено саморъчно завещание на К.М.Ц., обявено на 17.07.2019г. от нотариус В.Г.с
вх. рег. № 82169/06.12.2019г. на Служба по вписванията – София, по жалба на Х.Н.Н. с адрес: *** и във връзка
с това – постановява да бъде извършено
вписването.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.