РЕШЕНИЕ
№ 714
гр. Пловдив, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330107025 по описа за 2021 година
Иск с правно осн. чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът *** - гр. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че последният му дължи сумата 304, 47 лева - главница,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2020 г.; сумата 43, 17 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва за периода от 04.12.2018 г. до 31.01.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2021 г., до пълното й изплащане,
които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК № 992/02.02.2021 г., издадена по частно гр. дело
№ *** г. по описа на ПРС - VІІІ гр. състав, по изложените в исковата молба съображения.
Претендира направените по делото и в заповедното производство разноски - включително и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът А. К. Г. от гр. ***, чрез особения си представител **. Т.Д., оспорва иска по
основание и по размер и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по
изложените в отговора на исковата молба съображения. Прави възражение за погасяване по
давност на претенциите на ищеца.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е
видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
992/02.02.2021 г., издадена по частно гр. дело № ***г. по описа на ПРС - VІІІ гр. състав, е
1
било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата 304, 47 лева -
главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от 01.10.2018
г. до 30.04.2020 г.; сумата 43, 17 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва за периода от 04.12.2018 г. до 31.01.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2021 г., до пълното й изплащане,
както и разноските по делото в размер на 25 лева – държавна такса и 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение. Тъй като Заповедта е била връчена на ответника при
условията на чл.47 от ГПК, на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по
заповедта в срока по чл.415 от ГПК.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, от 1993 г. ответникът е
собственик на топлоснабден имот, до който е била доставяна неплатената топлинна енергия,
находящ се ***, а от заключението от 15.11.2021 г. на вещото лице по СТЕ В.Ш., се
установява, че през имота на ответника преминава щранг лира, която не се отчита с уред,
което налага начисляване на топлинна енергия по максимална нормативна мощност на
отоплителното тяло, като начинът на разпределението и начисляването на потребената
топлинна енергия съответства на специалната методика от нормативни актове, с оглед на
което съдът намира за неоснователни наведените от особения представител на ответника
доводи за недължимост на сумите по Заповедта поради липсата на качеството на собственик
или ползвател на имота, а оттук - и на потребител, на ответника и поради нарушаване на
изискванията за измерване на количеството топлинна енергия. Както се установява от
събраните по делото писмени доказателства и от заключението от 31.01.2022 г. на вещото
лице по ССЕ Б.Д., общо за периода ответникът дължи на ищеца за доставената топлинна
енергия 304, 47 лева, а обезщетението за забава върху тази сума за посочения в Заповедта
период е в размер общо на 43, 17 лева. Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение е
било подадено от Кредитора в съда на 01.02.2021 г., към която дата не е изтекъл
приложимия в конкретния случай 3-годишен давностен срок по чл.111, б.В от ЗЗД по
отношение на вземанията на ищеца за главница и обезщетение за забава, поради което съдът
намира за неоснователно направеното възражение на особения представител на ответника за
погасяване по давност на претенциите на ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява доказан по
основание по размер (доколкото претендираните от ищеца размери съвпадат с установените
от СТЕ и ССЕ действително дължими), поради което следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода от спора, и на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП
ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството –
включително и в заповедното производство, в размер общо на 800 лева – платени ДТ,
депозити за възнаграждение на особения представител на ответника и за СТЕ и ССЕ, както
и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение за двете дела (50 лева за частното гражданско
дело и 100 лева за настоящето дело).
На особения представител на ответника адв. Т.Д. следва да бъде издаден РКО за
осъщественото особено представителство в размер на 300 лева.
2
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. К. Г., ЕГН: **********, с последен
известен постоянен и настоящ адрес: ***, представляван от особения представител *** Т. В.
Д., със служебен адрес: ***, ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата 304, 47 лева - главница, представляваща стойност на топлинна
енергия, доставена за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г.; сумата 43, 17 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната
лихва за периода от 04.12.2018 г. до 31.01.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.02.2021 г., до пълното й изплащане, които суми е било
разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 992/02.02.2021 г., издадена по частно гр. дело № *** г. по
описа на ПРС - VІІІ гр. състав.
ОСЪЖДА А. К. Г., с посочените ЕГН, постоянен и настоящ адрес, особен представител и
служебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, с посочените ЕИК и седалище и адрес на
управление, направените разноски за производството по делото – ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПО
частно гр. дело № *** г. по описа на ПРС – VІІІ гр. състав, В РАЗМЕР НА 800 лева И 150
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – VІІІ гр. състав частно гр. дело
№ ***г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ НА особения представител на ответника – *** Т. В. Д. РКО за внесения от
ищеца депозит за възнаграждението й за осъщественото особено представителство В
РАЗМЕР НА 300 лева.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3