РЕШЕНИЕ
№ 1189
гр.Бургас,
15.07.2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаски районен
съд, гражданска колегия, 43-ти граждански състав, в открито заседание на 14 юли през две хиляди
и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на секретаря А.Т., като
разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 1591 по описа на съда за 2016г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството се провежда по общия исков ред на чл.103 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс, при специалните условия за допустимост
на чл.415 и чл.422 ГПК.
Ищец по делото е Водоснабдяване и канализация ЕАД
гр.Бургас със законен представител изпълнителният директор Ганчо Йовчев Тенев.
В производството ищецът участва чрез пълномощник - юрисконсулт Десислава Златева.
Ответник по делото е Интеркомплектъ ЕООД гр.Бургас. В
производството дружеството участва чрез управителя си Борис Дреков.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ответникът
е клиент на ищеца, като е приемал от него услуги по доставяне, отвеждане и
пречистване на вода с абонатен № 204726. За периода от 28.01.2015г. до 03.11.2015г.
ответникът ползвал такива услуги на стойност 1 006.90лв., които не
заплатил на доставчика. В тази връзка ВиК ЕАД е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК и такава е била издадена по ч.г.д.
№ 279/2016г. на БРС. По издадената заповед ответникът е депозирал пред съда
възражение, което е обосновало интереса на ищеца да предяви иска си за
установяване на посоченото вземане, заедно със законната лихва върху тази сума
от подаването на заявлението до окончателното и изплащане. Иска се и присъждане
на разноските по делото. Представят се доказателства.
Правната квалификация на иска е чл.422 ГПК вр. с чл.79
ал.1 ЗЗД
Правната квалификация на претенцията за присъждане на
лихви за забава е чл.86 ал.1 ЗЗД.
Правното основание на искането за присъждане на разноски
е чл.79 ал.1 ГПК.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба. Във
възражението си срещу издадената заповед за изпълнение е аргументирал
становище, че стойностите по приложените от ищеца фактури предполагат твърде
големи количества доставена вода, каквито дружеството не ползва. Счита, че
посочените на фактурите номера на водомера не съответстват на тези по реално
съществуващия. Представя доказателства.
За да се произнесе по предявените искове, съдът се
запозна подробно със становищата на страните и доказателствата по делото и като
се съобрази с приложимите законови разпоредби, прие следното.
По делото е безспорно, а и се установява от представените
доказателства, че ответникът ползва предоставени му от ищеца услуги по
доставяне, отвеждане и пречистване на вода за ползвани във връзка с търговската
му дейност имоти в гр.Бургас – сграда с магазини за промишлени стоки на
ул.Чаталджа 8 и офис на партерен етаж от жилищна сграда на ул.Шейново 110. Във връзка с предоставяните от ВиК ЕАД услуги,
на ответника му е бил определен абонатен номер 204726. Представен е препис от
партидата на ответника с този номер. За процесния период от 28.01.2015г. до 03.11.2015г.
ищецът е издал 19 подробно описани фактури, преписи от които е представил пред
съда.
Чрез назначената по делото съдебнотехническа експертиза
се установи, че е налице функциониращо техническо оборудване за
водонсабдяването и канализацията на ползваните от ответника имоти, като са
монтирани и функционират водомери, установяващи количеството подавана питейна
вода. Вещото лице е дало заключение, че отчетените количества доставена вода
биха могли реално да бъдат потребени от ответника, т.е. начинът, по който е организирано
водоснабдяването на обектите прави технически възможно потребяването на
отчетените количества. Не са били установени данни за несъответствие на отчитащите
уреди. Общото изразходвано количество вода през процесния период е 420.13
куб.м.
Чрез заключението на вещото лице по назначената
съдебноикономическа експертиза се установи, че за процесния период ползваните
от ответника ВиК услуги са били на обща стойност 988.41лв., от които е налице
частично плащане на 1.25лв., или неизплатената част на задълженията на
ответника е в размер 987.16лв. Тези задължения са обективирани в издадените за
това 13 бр.фактури от описаните в исковата молба и заключението (чиито номера
започват с 003). Останалите 6 фактури, които заедно с останалите са били
изначално посочени в заявлението по чл.410 ГПК, а след това и в исковата
молба (чиито номера започват с 010) всъщност
са известие за лихви и не обективират задължения по доставка на ВиК услуги, а
претенции на ищеца за лихви за забава на обща стойност 19.74лв. Това
обстоятелство не е било съобщено на заповедния съд, като сумата некоректно е
била включена в главницата и напрактика е поискано присъждане на лихви върху
лихви.
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
Между страните по делото има постигнато съгласие, т.е.
договор за предоставяне от ищеца на ответника на услуги по доставяне, отвеждане
и пречистване на питейна вода. В изпълнение на този договор ответникът е
ползвал такива услуги, като размера на ползваната вода е установен чрез
монтираните в имотите му измервателни средства. Така за ответника е възникнало
задължението да заплати на доставчика на услугите 988.41лв., от които е налице частично плащане
на 1.25лв., или неизплатената част на задълженията на ответника е в размер
987.16лв. До този размер искът е основателен и следва да се уважи, а в
останалата му част до 1 006.90лв. да се отхвърли, тъй като както по
заповедното производство, така и по настоящото дело не е била предявена
претенция за установяване на изтекли лихви за забава преди образуване на
съдебното производство.
Основателна е претенцията за установяване на задължение
на ответника да заплати на ищеца законната лихва за забава върху дължимата
главница, съгласно чл.86 ал.1 ЗЗД.
Основателна е претенцията на ищеца за присъждане на
разноски по делото, съобразно уважената част от иска. Следва да се присъди по
същите съображения и съответната част от разноските по приложеното заповедно
производство, съгласно указанията по прилагане на закона, дадени в т.12
от ТР № 4/2014 на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от изложеното Бургаски районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че ответникът
Интеркомплектъ ЕООД ЕИК:********* с адрес гр.Бургас ул.Калоян 22а ет.1, с
управител Борис Димитров Дреков, дължи на ищеца Водоснабдяване и канализация
ЕАД ЕИК:********* с адрес гр.Бургас ул.Генерал Владимир Вазов 3, със законен
представител изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев, с процесуален
представител по делото юрисконсулт Десислава Златева, сумата 987.16лв.,
представляващи цената на предоставени от ищеца на ответника услуги по
доставяне, отвеждане и пречистване на питейна вода за ползвани от ответника имоти
в гр.Бургас - сграда с магазини за промишлени стоки на ул.Чаталджа 8 и офис на
партерен етаж от жилищна сграда на ул.Шейново 110, с абонатен номер 204726, за
периода от 28.01.2015г. до 03.11.2015г., заедно с лихвите за забава върху тази
сума от 20.01.2016г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за установяване на вземането в останалата му част до
1 006.90лв.
ОСЪЖДА Интеркомплектъ ЕООД да заплати на ВиК ЕАД 613лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА Интеркомплектъ ЕООД да заплати на ВиК ЕАД 319лв.
разноски по ч.г.д. № 279/2016г. на БРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС, чрез БРС,
в двуседмичен срок от връчването му на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала
А.Т.