РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.София, 18.09.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публичното съдебно заседание на
двадесети април през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при
участието на секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 16174 по описа
за 2015 год. на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
кумулативено съединени искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.
Ищецът А.Т.С.
твърди, че на 25.07.2015 г. пътувал по пътя между гр. Созопол и гр. Черноморец,
в посока гр. Бургас, като пътник в лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.номер ********,
управляван от Е.Р.А.на задната седалка вдясно, който, поради несъобразена
скорост не успява да овладее автомобила и същият се удря в крайпътно дърво.
Сочи, че в резултат на произшествието е изпаднал в състояние на кома, направена
му е торакоцентеза, поради наличието на двустранен хемоторакс; интубиран е в
тежко общо състояние и поставен на иЗ.уствена белодробна вентилация; извадено
му е чуждо тяло от бузата; получил е кръвоизлив в синуса, мозъчен едем и
петрохантерна фрактура на дясната бедрена кост; контузия на седалищен нерв
вдясно, което му причинило пареза на десния крайник. Във връзка с проведеното
лечение на травмите ищецът извършил разходи за лечение в размер на 1 540
лв. за реконструктуриран бедрен пирон и 58 лв. за болничен престой. Сочи, че
гражданската отговорност на водача на превозното средство към датата на
произшествието е била обект на застрахователно покритие по сключен
застрахователен договор с ответника.
Предвид
горното, моли съда да осъди ответника ЗК „У.“ АД на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
да му заплати сума размер на 100 000 лв., представляващо обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва
от датата на деликта, както и да му заплати сума в размер на 1 598 лв. –
обезщетение за имуществени вреди. Претендира разноски.
Ответникът оспорва
иска. Оспорва противоправното поведение на водача на МПС, вината му. Позовава
се на съпричиняване от страна на ищеца на вредоностния резултат, като сочи, че
същият е бил без предпазен колан. Поддържа прекомерност на размера на
обезщетението. Претендира разноски.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Софийски
градски съд е сезиран с иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
За
основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка с виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към
датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и
какъв е техният размер.
Със
споразумение, сключено на 05.04.2016 г. по НОХД № 1749/2016 г. по описа на
Бургаски районен съд обвиняемият Е.Р.А.е признат за виновен в това, че на
25.07.2015 г., около 02.30 ч., по главен път II – 99 на км. 17 + 120 м., в посока от гр. Созопол
към гр. Черноморец, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ********, в пияно състояние – с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно – 2,40 на хиляда,
установено по надлежния ред с химическа експертиза и съдебно – медицинска
екпсертиза е нарушил правилата на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 3, т. 1, чл.
20, ал. 1, чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, в резултат на което по
непредпазливост е допуснал пътно – транспортно произшествие, като от деянието
са настъпили тежка телесна повреда за А.Т.С. – постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота, причинено от кома в резултат на получените
наранявания: черепно – мозъчна травма с фрактура на черепа в дясно, което
деяние представлява престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 1 и предл. 4, б.
„а“, предл. 1 – во и 2 – ро, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, вр. чл.
5, ал.1, т. 1 ЗДвП, вр. чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първп ЗДвП, вр. чл. 20, ал.
1 ЗДвП, вр. чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП. Споразумението има силата на влязла
в сила присъда, поради което и на основание чл.300 ГПК се ползва със сила на
присъдено нещо относно извършеното деяние, неговата противоправност и
виновността на дееца. С оглед на това, съдът достигна до правния извод, че
водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.номер ******** – Е.А.е
извършил противоправно деяние, което е в разрез с посочените нормативни
разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП.
Безспорно е
между страните, че към датата на процесното ПТП по отношение на горния
автомобил е бил сключен договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност на автомобилисти“, страна по който е ответното дружество, в
качеството му на застраховател.
В тежест на
ищеца е да докаже неимуществените вреди, свързани с болки и страдания, а в
тежест на ответника е да докаже съпричиняване на вредоностния резултат, на
което се позовава, доколкото установяването на последното е основание за
намаляването на отговорността на ответника, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
От
изготвената и приета по делото комплексна автотехническа и медицинска
експертиза, извършена въз основа на писмени доказателства се установява, че
непосредствено след пътно – транспортното произшествие ищецът е постъпил в
Спешно отделение, в безсъзнание, с двустранно разширени зеници, нереагиращи на
светлина; установен е дуфузен мозъчен оток и фрактура на външната стена на
лявата орбита, горночелюстен хемосинус; разкъсно – контузна рана на челно –
теменно вдясно; наличие на чуждо тяло, проникващо в дясната буза; съмнителна
фрактура на дъгите на Т*1 прешлен. В реанимационно отделение ищецът е
интубиран, поставен на механична белодробна вентилация, поставена е директна
екстензия на фрактурираното дясно бедро. Извършена била левостранна
торакоцентеза, отделени са около 100 мл. Кръв, поставен е гръден аспирационен
дрен. На 30.07.2015 г. е извършено оперативно лечение на фрактурата на дясната
бедрена кост – кръвна репозиция и метална остесинтеза с плака и винтове. На
06.08.2015 г е проведена консултация с психиатър, при която е установено
разстройство след преживяното ПТП с последваща кома, дезориентация,
психомоторна възбуда. Отделно, при изписването е поставена диагноза
пертрохантерна фрактура на дясното бедро, пареза на десния седалищен нерв,
фрактура на черепа, контузия на мозъка, левостранен хемопневмоторакс и
белодробна контузия. В обобщение, следва да се заключи, че в резултат на
произшествието за ищеца са последвали увреди: черепномозъчна травма /контузия
на мозъка с характер на дифузна аксонална увреда; фрактура на черепа в областта
на външната стена на лявата орбита; дифузен мозъчен оток/, като непосредствено
след произшествието е бил в състояние на кома; травма на опорно – двигателния
апарат /пертрохантерна фрактура на дясното бедро; пареза на десния седалищен
нерв/, която травма е довела до трайно ограничние на движенията на крайника за
7 – 8 месеца; гръдна травма /белодробна контузия с левостранен травматичен
хемопневмоторакс. В резултат на получените травматични увреждания ищецът е
претърпял интензивни боли и страдания за срок от 30 дни, значително до 2 – 3
месец, умерени до 6 месеца и по- леки до момента. До м.02.2016 г. са налице
постоянни оплаквания от болки и ограничения в движения на кръста и дясната
тазобедрена става; слабост, изтръпване на краката, настъпили след пътно –
транспортното произшествие; налице са данни за периферно – стволова увреда на бедрения
нерв на дясното бедро и преднокоренчева увреда на Л4 – Л5 двустранно;
ограничени и болезнение движения в поясния отдел на гръбначния стълб; отслабени
коленни и ахилови рефлекси двустранно; намалена мускулна сила на дясното бедро,
намалена кожна чувствителност и затруднена походка. Според заключението ищецът
се е нуждаел от чужда помощ в битовото обслужване и придвижване за срок от три
месеца. Всички описания травматични увреждания са в причинно – следствена
връзка с процесното ПТП, като при конкретния механизъм предпазният колан няма
изразен и доказан ефект както при настъпване на челен удар и не би могъл със
сигурност да предотврати получените телесни увреждания по вид, обем и
интензитет. Това е така, защото ударът е бил страничен, като именно при страничното
движение на тялото е последвал удар на главата в твърд предмет от интериора, а
самият колан задържа тялото към седалката, когато самото тяло се предвижва
напред, е самото движение на тялото е настрани инерционния колан е абсолютно
неефективен, тъй като позволява на самото тяло да се предвижва напред.
От
заключението на съдебно – психиатричната експертиза се установява, че към
момента на изготвяне на заключението – 10.04.2017 г. по отношение на ищеца А.С.
е налице органично манийно разстройство. След преживяната мозъчна травма е
започнала промяна в поведението на ищеца, изразяваща се в депресивна
симптоматика, която е преценена диагностично като посттравматично стресово
разстройство. През м.10.2016 г. симптоматиката претърпява съществена промяна,
наблюдава се гневно – маниен синдром с агресивно поведение, по повод на което
ищецът е хоспитализиран по спешност в център за психично здраве. Поради
проявена вербална и физическа агресия ищецът е преценен като опасен за
обществото и по реда на Закона за здравето е настанен за принудително
стационарно лечение. Вещото лице заключва, че възникналото психично
разстройство при ищеца е вследствие на преживелия пътен инцидент. Тези изводи
се подкрепят изцяло и от събраните по делото показания чрез разпит на свидетеля
Н.Д..
Въз основа
на гореизложеното безспорно се установяват претърпените от ищеца вреди в
резултат на настъпилото пътно – транспортно произшествие.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този
размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. При определяне на размера съдът
съобрази: младата възраст на пострадалия към момента на произшествието; вида на
травматичните увреждания – черепно – мозъчна травма, травма на опорно –
двигателния апарат и гръдна травма; продължителността на възстановителния
период от около 7 месеца, с изключение на психическата травма, последвала от
травматичното увреждания на главния мозък; фактът, че до приключване на устните
състезания по делото ищецът продължава да страда от психическо заболява –
манийно разстройство, наложило принудителното му настанява в психиатрично
заведение, което заболява е в пряка връзка с черепно – мозъчната травма;
фактът, че и към настоящия момент ищецът продължава да чувства слабост,
изтръпване на краката, продължава да съществува периферно – стволова увреда на
бедрения нерв на дясното бедро и преднокоренчева увреда на Л4 – Л5 двустранно,
ограничени и болезнение движения в поясния отдел на гръбначния стълб, отслабени
коленни и ахилови рефлекси двустранно, намалена мускулна сила на дясното бедро,
намалена кожна чувствителност и затруднена походка; обстоятелството, че към
настоящият момент не може да се дадени никаква прогноза за психическото
оздравяване на ищеца, като последната е по – скоро неблагоприятна, предвид
обстоятелството, че органичните увреждания, каквото е настоящото са предимно
необратими и трайни, с хронично протичане и повтарящи се епизоди, поради което
макар влошаване да не се очаква е по – скоро невъзможно постигане на
оздравяване. Предвид това, съдът намира, че адекватният размер на
обезщетението, при отчитане на всички обстоятелства е 200 000 лв.
Ответникът навежда доводи за съпричиняване от страна на ищеца на вредоностния резултат,
като сочи, че същият заедно с придружителя си е пресичал на необезопасено място
и е предприел внезапно такова пресичане. Съпричиняване е налице, когато със
своето поведение на пътя, пострадалия като участник в движението по
пътищата и в нарушение на правилата за
движение е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Изводът за
наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за
настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС,
Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/.
В настоящия случай, от заключението на комплексната
експертиза, при посочените по – горе съображения следва да се приеме, че
получените от ищеца травматични увреждания са от странични удари, при което
обстоятелството дали е бил с поставен колан е без значение. Предвид това,
възражението за съпричиняване се явява неоснователно и не са налице основания
за намаляване на дължимото се на ищеца обезщетение.
В хода на процеса ищецът е заплатил част от
обезщетението в размер на 36 000 лв., която сума следва да бъде приспадната
от възнаграждението, което съдът намира, че се следва на ищеца, а именно от
сумата от 200 000 лв.
С оглед на така изложеното, искът по чл.226, ал.1 от КЗ следва да бъде уважен за сумата от 164 000 лв.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените
разходи за лечение в размер на 1 598 лв., чието извършване се установява
от представените писмени доказателства. Законна лихва върху това обезщетение
следва да се начисли от дата на извършване на разходите, което е моментът на
настъпване на имущественото увреждане. Предвид това, искът по чл. 226 КЗ /отм./
за обезщетение за имуществени вреди следва да бъде уважен за пълния предявен
размер.
По отношение на разноските.
В полза на ищеца не следва да бъдат присъдени
разноски, поради липса на доказателства за извършване на такива. В полза на
процесуалния му представител адв. Д.Р. не следва да се присъжда възнаграждение
за предоставена безплатна адвокатска помощ по следните съображения. Договорът
за правна помощ, в който между страните по него е постигнато съглашение за
безвъзмездното предоставяне на такава помощ е сключен между ищеца и адв. М. Г.И.–
л. 4 от делото. Адвокат И.е отправила искане за присъждане на възнаграждение с
исковата молба, но впоследствие ищецът е оттеглил пълномощното си спрямо адв. И..
По делото не е представен договор за правна помощ, сключен между адв. Р. и ищеца,
по който да е уговорена безплатна помощ по реда на чл. 38 ЗА, поради което в
полза на този процесуален представител не може да се присъди адвокатско
възнаграждение.
Независимо от частичното уважаване на иска за
неимуществени вреди, поради извършено в хода на процеса плащане от ответника, в
полза на последния не следва да се присъждат разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска. Това е така, защото съдът приема, че дължимото от
ответника възнаграждение е над претендирания от ищеца размер; същото е било
изискуемо към момента на подаване на исковата молба, поради което следва да се
приеме, че ответникът с поведението си е станал повод за водене на делото,
поради което няма право на разноски. По същите съображения същият следва да
бъде осъден да заплати всички разноски по делото, платени от бюджета на съда,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „У.“ АД, ЕИК ********да заплати на А.Т.С.,
ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./:
- сумата от 164 000 лв. – застрахователно
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, в
резултат от травматични увреждания, настъпили от пътно – транспортно
произшествие, реализирано на 25.07.2015 г. по вина на Е.Р.А., чиято гражданска
отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управлението на лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ******** към посочената дата е била
застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху сумата от
180 000 лв., считано от 25.07.2015 г.
до 16.06.2016 г., както и законната лихва върху сумата от 164 000 лв.,
считано от 17.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата;
- сумата от 1 598 лв. – застрахователно
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди за извършени разходи за
лечение, ведно със законната лихва, начислена върху сумите и от начална дата,
както следва: върху сумата от 1 540 – законна лихва, считано от 29.07.2015
г. до окончателното изплащане; върху сумата от 58 лв. – законна лихва, считано
от 10.08.2015 г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен
размер от 180 000 лв.
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „У.“ АД, ЕИК ********да заплати в полза на бюджета на Софийски градски
съд, основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 6 623,92 лв., представляваща
дължима държавна такса по уважените срещу ответника искове, както и сумата 500 лв. – заплатено
възнаграждение за вещи лица от бюджета на съда.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: