Решение по дело №1264/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 364
Дата: 13 септември 2019 г. (в сила от 1 ноември 2019 г.)
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20191630201264
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 август 2019 г.

Съдържание на акта

№ 364 / 13.9.2019 г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.М., 13.09.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД–гр.М., НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ

 

 при секретаря Пепа Илиева и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1264 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.

 

Районен съд - гр.М. е сезиран с жалба от ,,Б. С." АД, гр.С., ж.к.,,Индустриална зона Орион”, ул.3020 № 34, ет.6, с ЕИК: ********** против Наказателно Постановление № 12 - 001487  издадено на 22.07.2019г. от Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда" - гр.М., с което на дружеството е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева за извършено административно нарушение по чл.128, т.2 във вр. с чл.270, ал.3 от КТ.

В жалбата си до съда наказаното лице оспорва факта на извършване на нарушение като релевира оплакване, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, а случаят е маловажен. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

 

 В съдебно заседание жалбоподателят ,,Б. С." АД, редовно призован, не се явява представлява.

 

Административно – наказващият орган Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда" - гр.М., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде уважена.

 

 Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства, намира за установено следното:

 

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана  страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         При изършена проверка от служители при Д ,,ИТ" - гр.М. от 21.03. до 28.03.2019г., свързана със спазване на трудовото законодателство в производствена база, находяща се в гр.М., ул.,,Диана" № 25, обект на дружеството жалбоподател, било констатирано, че в качеството си на работодател, ,,Б. С." АД, представлявано от Р. Д.Ч., през месец декември 2018г., съгласно представена писмена справка на 25.03.2019г., е начислило, но не е заплатило установените срокове /месеца следващ предходния/ уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец декември 2018г. на 17 броя заети работници и служители, пропорционално на отработеното работно време, в размер на 9 105, 84 лева. Резултатът от извършената проверка бил обективиран в нарочен протокол, в който били отразени и предписания, свързани със спазването на трудовото законодателства. Екземпляр бил връчен на 28.03.2019г. на представител на дружеството от служител при инспекцията. Въз основа на констатираното бездействие бил съставен АУАН № 12 - 001487, който бил връчен лично на представител на дружеството. В срока било подадено възражение, с което било оспорено вмененото нарушение. Същото не било уважено от административно наказващият орган и въз основа на съставения акт, било издадено и обжалваното наказателно постановление.

           Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление е съобразена с изискванията на чл.42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.

Отразената в обстоятелствената част на наказателното постановление фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните входа на съдебното следствие писмени доказателства.

По своята правна същност дружеството жалбоподател не оспорва фактическата обстановка. Неговите възражения и оплаквания са свързани единствено с наличието на допуснати съществени процесуални нарушения и неправилното приложение на материалния закон.

 

По разбиране на настоящия съдебен състав, след извършване на служебна проверка, свързана със законосъобразното провеждане на административно наказателното производство, не бяха констатирани пороци, които да накърнят правото на защита на наказаното дружество.

Не следва да бъде възприето оплакването, че е налице нарушение в реда, по който се връчват наказателни постановления. Видно от съдържанието на обратната разписка е, че санкциониращият акт е бил получен от лице, което се е било подписало като пълномощник на дружеството. Същото не е възразило, че не притежава представителна власт, свързана с получаване на наказателни постановления, поради което и следав да се приеме, че процедурата по чл.58, ал.1 от ЗАНН, в случая е била спазена. 

Неоснователни са явяват и оплакванията за липса на прецизност и пълнота досежно фактите, изложени в обстоятелствената част както на АУАН, така и на НП. Внимателният прочит на съдържанието и на двата акта показва, че същите съдържат необходимия екзистенц минимум от факти, необходими за ясното и точно узнаване на извършеното нарушение. Липсата на допълнително прецизиране относно броя на лицата, на които не е било заплатено трудовото възнаграждение, както и отделните сума на всяко едно от тях, не може да обуслови неяснота на административното обвинение.

По отношение на размера на наложеното наказание не може да се приеме, че административно наказващият орган следва да излага подробни мотиви, свъзрани с него. В случая въпросът е индивидуален, а и подлежащ на съдебен контрол, а и видно от санкциониращата разпоредба на чл.414, ал.1 от КТ наложеното наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лева е минимално предвиденото.

Съдът не споделя и последното възражение на дружеството жалбоподател, че случаят е маловажен. Налице е грубо засягане на трудовото законодателство, свързано с незаплащане на трудово възваграждение на голям брой работници и служители. Дължимите суми също са били значими. Ето защо в случая не може да се приеме, че настоящто противоправно бездействие се отличава с ниска степен на обществена опасност, а напротив. Служебно известен на съда факт е, че жалбоподателят е системен нарушител на трудовото законодателство и досега е бил многократно санкциониран с влезли в сила наказателни постановления, включително и за извършени нарушения като настоящето. 

Несъстоятелен е и доводът, че следва да бъде извършена преквалификация на нарушението с привилегированата разпоредба на чл. 415в от КТ, тъй като освен, че не са ангажирани доказателства, че нарушението е отстранено веднага след установяването му (предвид постъпилото възражение срещу АУАН, в което се оспорва размера на дължимите суми), но и неполучаването на трудово възнаграждение в края  на годината е достатъчно основание, за да се прецени наличие на вредни последици за работниците и служителите

При така извършената преценка на фактическите данни и доказателствена съвкупност съдът намира, че от обективна страна, със своето бездействие,  ,,Б. С." АД, е извършил вмененото му с наказателното постановление административно нарушение.

От субективна страна отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна.   

По отношение на вида и размера на наказанието съдът намира, че наложеното от административно наказващият орган наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение и отговаря в най - пълна степен на целите, визирани в чл.12 от ЗАНН. По отношение на размера на същото, разпоредбата на закона регламентира минимално наказание имуществена санкция от 1 500 лева, поради което и същото не подлежи на последващо редуциране.         

При извършена служебна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят неговата отмяна на процесуално основание.

Поради изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.             

           Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 12-001487 издадено на 22.07.2019г. от Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда" - гр.М., с което на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, на ,,Б. С." АД, гр.С., ж.к. ,,Индустриална зона Орион”, ул.3020 № 34, ет.6, с ЕИК: ********** е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00 (хиляда и петстотин) лева за извършено административно нарушение по чл.128, т.2 във вр. с чл.270, ал.3 от КТ.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. М..

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: