РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Кюстендил, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20211500500399 по описа за 2021 година
Г. ООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „И.“
№ **, обжалва Решение № 260391/22.06.2021 г., постановено от Районен съд –
Кюстендил по гр.дело № 2447 по описа за 2020 г. на същия съд. Решението се обжалва
в частта, в която районният съд е осъдил "Г." ООД да заплати на Р. Л. Ж. сума в размер
на 370 лв. - обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 15 дни за
2020 г. (по 24, 66 лв. дневно), на основание чл. 224 от КТ, ведно със законната лихва
върху посочената сума, както и сумата в размер на 75 лв. за сторените деловодни
разноски.
Сочат се доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в
противоречие с материалния закон. Въззивникът счита, че изготвеният доклад не
включва точни и ясни указания относно разпределението на доказателствената тежест
по този иск за кои от подлежащите на доказване факти от ответното дружество същото
не е посочило и представило доказателства, а такава конкретизация е направена от
съда в мотивите на решението. Твърди, че това представлява съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, което е ограничило правото му на защита, тъй като ако
районният съд е бил дал съответните указания в доклада си, то и дружеството е щяло
да ангажира сочените от съда в решението доказателства по иска по чл. 224 от КТ, като
делото е останало неизяснено от фактическа и правна страна в частта относно
предявения иск по чл. 224 от КТ, а районният съд бил направил неправилни изводи
относно прилагането на материалния закон. Отделно акцентира, че дори на база
приложените по делото доказателства първоинстанционният съд е можел чрез
1
извършване на несложни изчисления да достигне до съответните правнорелевантни
изводи за спора по чл. 224 от КТ.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и
постановяване на ново решение, с което предявения иск с правно основание чл. 224 от
КТ бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се разноските за
двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Р.
Л. Ж., като в проведеното открито съдебно заседание тази страна оспорва посочената
жалба като неоснователна.
Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в
първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
То е и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във
въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането
на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото,
като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и
формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените
доводи и възражения на страните.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните,
както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно
убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните са се намирали в трудово правоотношение- видно от сключения трудов
договор №837 от 29.10.2019г. (л.14 от първоинстанционното производство), по силата
на който Р.Ж. е заемала длъжността „машинен оператор обувно производство“. В
трудовия договор е посочено, че общият й трудов стаж към този момент е 2 месеца;
уговореното месечно възнаграждение е 560лв., а платеният годишен отпуск – 20
работни дни пропорционално на отработеното време.
Видно от допълнително споразумение №266 /20.01.2020г.(л.20 от делото на
КнРС), трудовият стаж (общ) на въззиваемата към момента на сключването му е бил
4месеца и 2 дни , като е изменен размерът на трудовото възнаграждение на
610лв.ведно с 0,6% допълнително възнаграждение за всяка година придобит трудов
стаж, считано от 01.01.2020г.
От приложените в първоинстанционното производство писмени доказателства –
молби и заповеди (л.25-л.32) се установява, че по заявления на Ж. й е било разрешено
ползването на платен годишен отпуск в размер на общо 20 работни дни през 2020г.-
съответно за периодите 21.04.2020г.-24.04.2020г. (4 дни); 05.05.2020г.-05.05.2020г.(1
ден); 15.05.2020г.-15.05.2020г.(1ден); 26.05.2020г.-26.05.2020г.(1ден) ; 22.06.2020г.-
2
30.06.2020г.(7дни) и 01.07.2020г.-08.07.2020г. (6 дни).
Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед №
601/27.10.2020г., като искът за признаването на тази заповед за незаконосъобразна и за
отмяна на уволнението е отхвърлен, в каквато част решението по гр.дело №2447/2020г.
е влязло в сила.
При горната фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна
следното:
При решаването на така заявения спор въззивният съд счита, че са събрани
всички относими към спора доказателства. Страните са уговорили освен работно
време и основно трудово възнаграждение, като са посочили и полагаем платен отпуск
при визиране на точния му размер – 20 работни дни – т.е.в минималния предвиден в
КТ размер –срвн. чл. 155, ал.4 от КТ. Трудовите правоотношения са прекратени на
27.10.2020 година – предвид отхвърляне на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ, като решението
на КнРС в тази му част е влязло в сила.Установено е също така, че през времетраене
на трудовите правоотношения въззиваемата (ищца в първоинстанционното
производство) е депозирала молби за ползването на отпуск, като са й били издавани
заповеди от страна на работодателя за разрешаване на платен отпуск в посочения
установен размер.
Съгласно чл.155,ал.2 от КТ при постъпване на работа за първи път работникът
или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-
малко 4 месеца трудов стаж.Ж. е придобила този стаж през м.януари 2020г.- видно от
допълнително споразумение №266/20.01.2020г., цитирано по-горе (л.20 от делото на
КнРС). Следователно, оттогава е възникнало и правото й да ползва платен годишен
отпуск, а предвид времетраенето на трудовите правоотношения между страните- от
сключването на трудовия договор до уволнението, е изминал едногодишен период, при
което въззиваемата е имала право да ползва отпуск в размер на 20 работни дни според
уговореното.С оглед доказателствата, че такъв е поискан от работника и разрешен от
работодателя - именно платен отпуск в посочения общ размер, и при липса на
доказателства, че работничката е полагала труд през тези периоди, неоснователна се
явява претенцията за заплащане на неизползван платен годишен отпуск при
прекратяване на трудовите правоотношенията между страните.
Тъй като не съвпадат изводите на двете инстанции относно основателността на
претенцията по чл.224 КТ, решението на районния съд, в частта -предмет на
настоящата въззивна проверка, следва да бъде отменено, а искът – отхвърлен.
Предвид на това, че от въззивната страна се претендират разноски за двете
съдебни инстанции, като за първата инстанция са присъдени такива в размер на общо
520,35лв.- видно от обжалваното решение, както и от определение по чл.248 ГПК,
постановено на 31.08.2021г. по делото на КнРС, то – с оглед изхода на спора- от
ищцата (сега въззиваема) се дължи пълният размер на сторените от насрещната страна
разноски, за които има доказателства по дело – а именно 650лв. адвокатско
възнаграждение и 43,80лв. заплатено възнаграждение на вещо лице от тази страна в
първоинстанционното производство, като с настоящото решение следва да бъде
постановено въззиваемата да заплати още сумата 173,45лв.разноски за първата
инстанция, а също и сумата 200лв.разноски (заплатено адвокатско възнаграждение) за
настоящата. Доколкото исковите претенции не са уважени, то присъдената държавна
такса също не се дължи.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Решение № 260391/22.06.2021 г.,постановено по гр.дело № 2447 / 2020
г. на Районен съд – Кюстендил, в частта, в която „Г." ООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. К., ул. „И." №**, е осъдено да заплати на Р. Л. Ж.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „С." № **, сумата в размер на 370,00 лв. (триста и
седемдесет лева) - обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 15 дни
за 2020 г. (по 24,66 лв. дневно), на основание чл. 224 от КТ, ведно със законната лихва
върху посочената сума, както и сумата в размер на 75 лв. за сторените деловодни
разноски, а също и в частта, в която „Г." ООД, ЕИК ********** е осъдено да заплати
държавна такса в размер на 50,00 лв. (петдесет лева), както и 5,00 лв., в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, и вместо това постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Л. Ж. (с посочени данни) срещу „Г." ООД,
гр.Кюстендил,ЕИК **********, иск по чл.224 КТ за сумата 370,00 лв., претендирана
като обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 15 дни за 2020 г. (по
24,66 лв. дневно), ведно със законната лихва върху посочената сума.
ОСЪЖДА Р. Л. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр.К., ул. „С." № **, да заплати на
„Г." ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул.
„И." № **, сума в размер на още 173,45лв.(сто седемдесет и три лева и четиридесет и
пет ст.) разноски за първата инстанция , както и сума в размер на 200 лв.(двеста лева)
разноски – за въззивната инстанция.
В останалата си част Решение № 260391/22.06.2021 г. и определение №
260898/31.08.2021г.- двете, постановени по гр.дело №2447/2020 г. на Районен съд –
Кюстендил, са влезли в сила като необжалвани.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4