Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260 079
гр.Русе,18.ІІІ.
2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 12 февруари през две хиляди двадесет и първа година,в състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
БОЯН ВОЙКОВ
При
секретаря ИВАНКА ВЕНКОВА и в
присъствието на прокурора като разгледа докладваното
от съдията А.Георгиева ВГД № 715 по описа за 2020 год.,за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
П.М.Ц. *** е обжалвала решението на
Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 2114/20 год.по описа на съда,с
което е отхвърлен предявения иск срещу М.Б.Б. за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3775 лв. и на
обезщетение за неимуществени вреди от 10000 лева вследствие виновно противоправно поведение на ответницата във връзка с
участието й при изготвяне на съдебно-медицинска експертиза по гр.д.№ 454/2014
год.на РОС.Развива оплаквания за неправилност на решението,иска отмяната му и
уважаване на предявените искове за обезщетение за претърпени вреди по
съображенията,изложени в жалбата и поддържани в съдебно заседание.
Ответницата М.Б.Б.
счита жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на обжалваното решение.
Окръжният съд,като взе предвид
оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е постъпила в законния
срок,подадена е от надлежна страна и е процесуално допустима.Разгледана по
същество,жалбата е неоснователна.
По делото не е спорно,че жалбоподателката Ц. е предявила иск против М.и С.В.Г.с
правно основание чл.49 и 45 ЗЗД,по който е образувано гр.д.№ 454/2014 год.по
описа на РОС.С определение от 24.ХІ.2014 год.решаващият съд е назначил
комплексна СМЕ с участието на ендокринолог,хирург и
патологоанатом,измежду посочените от изп.директор на М.гр.В.
специалисти.Не е спорно също,че ответницата Б. е посочена от изп.директор на болничното заведение и е един от
експертите,на които съдът с разпореждане от 11.ХІІ.2014 год.е възложил
изпълнението експертизата. Експертите са изготвили заключение, представено на
12.VІ.2015 год. и прието в съдебно заседание,проведено на 22.VІ.2015 год.,на
което жалбоподателката Ц. е присъствала лично,както и
назначеният й служебен защитник,които не са възразили срещу приемането му. Спорът
по делото е приключил с влязло в сила решение,с което исковете предявени от Ц.
са отхвърлени и в нейна тежест са възложени разноските на ответниците,общо
в размер на 3775 лв.
Ответницата
Б. е придобила образователна квалификационна степен“Магистър“ по специалност
„медицина“ през 2004 год.,а през 2013 год.са й признати права на специалист по
ендокринология и болести на обмяната.
Жалбоподателката
твърди,че ответницата не притежавала необходимите специални знания за участието
в назначената по посоченото по-горе дело експертиза ,нямала необходимия стаж и
не отговаряла на изискванията на Наредба № 3/30.ХІ.2012 год. за вписването,
квалификацията и възнагражденията на вещите лица.Липсата на права и
компетентност й причинили вреди-имуществени в размер на 3775
лева,представляваща разноските,които е осъдена да заплати на ответната страна
по гр.д.№ 454/2014 год.,и неимуществени,изразяващи се в психичен и психологичен
стрес,срив на имунната система,умора и отчаяние,страдание и унижение,чиито
паричен еквивалент определя на 10000 лева.
В обжалваното решение районният съд
е приел за недоказани твърденията за противоправни
действия от страна на ответницата,които да са причинили вреди на жалбоподателката .Това мотивирало правния извод за
неоснователност на предявените искове за обезщетение и постановяване на решение
в посочения смисъл.
Решението на районния съд е валидно
и допустимо.По същество,то се явява правилно и подлежи на потвърждаване поради
следното:
Липсата на специални знания и права
за участие като вещо лице в назначената от съда експертиза по гр.д.№ 454/2014
год.на РОС жалбоподателката обосновава с
обстоятелството,че ответницата не е включена в списъка на специалистите,утвърдени
за вещи лица,и не отговаряла на въведените в Наредба № 3/2012 год.изисквания-нямала
необходимия минимален стаж по специалността,както и професионална квалификация за
ехография на шийна област.Изложените обстоятелства не
могат да се квалифицират като „виновно противоправно
поведение“,защото на първо място,Законът за съдебната власт в чл.396,ал.2
предвижда при необходимост да се назначи и специалист,който не е включен в
списъка по ал.1.Предмет на разглеждане по гр.д.№ 454/2014 год.по описа на РОС
са предявените от жалбоподателката Ц. ***ЕАД и лекар
в същата болница,което е наложило задачите по назначената от съда комплексна
съдебно-медицинска експертиза да бъдат възложени на съответните специалисти-ендокринолог,патоанатом
и хирург,от болнично заведение в друго населено място,в случая М. град В..Съдът
е определил вещите лица в състава на назначената комплексна експертиза,предложени
от изпълнителния директор на болничното заведение.Всичко това сочи,че е била
налице „необходимост“по смисъла на цитираната по-горе разпоредба на чл.396,ал.2 ЗСВ за назначаването на специалист,който не е включен в списъка на вещите лица.
Ответницата е назначена за вещо лице
от компетентния съд,на законово основание.Изготвената с нейно участие експертиза
не е оспорена от жалбоподателката Ц.,която е
присъствала лично в съдебно заседание заедно с назначения й служебен защитник.Няма
твърдения за заинтересованост на вещото лице от изхода на делото или за
отношения със страните,поставящи под съмнение безпристрастността й,нито е
правено искане за отстраняването й като вещо лице на основанията по чл.196,ал.1 ГПК.В изготвената и приета от съда,без възражения от страните както вече се
посочи,експертиза са участвали още двама специалисти,които безпротиворечиво
са изложили своите заключения въз основа на направените констатации.Следва да
се посочи също,че неблагоприятният за ищцата изход на спора по гр.д.№ 454/2014
год.не е резултат само от заключението на комплексната СИЕ с участието на
ответницата,доколкото това заключение съставлява само част от събрания по
делото доказателствен материал.
По тези съображения и изложените в
мотивите на първоинстанционното решение,към които съдът препраща на основание
чл.272 ГПК,жалбата се явява неоснователна.Решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
В тежест на жалбоподателката
съдът възлага на основание чл.38,ал.2 ЗА да заплати адвокатско
възнаграждение на адвокат Я.,процесуален
представител на ответницата, в размер на 849 лева,което определя по правилата
на чл.9,ал.1 вр.чл.7,ал.2 от Наредба № 1/2004 год.за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание
чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260236 от 14.Х.2020
година на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 2114/20 год.по описа на
съда.
ОСЪЖДА П.М.Ц. да заплати на адвокат
Я.П.Я. *** сумата 849 лева с ДДС адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: